Мечта за свобода, превърната в кошмар

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Мечтата на Нелсън Мандела за свободна, просперираща и неоснована на расата Южна Африка се превърна в кошмар. Конституцията на държавата, често възхвалявана като една от най-прогресивните в света, е под обсада точно от човека, който е положил клетва да я защитава.

Президентът Джейкъб Зума, на власт от 2009 г., руши устоите на демокрацията. Г-н Зума, който наскоро оцеля при четвърти вот на недоверие в парламента, упражнява политически патронаж и експлоатира държавните институции в своя полза и в полза на управляващия елит на неговата партия, Африканския национален конгрес (АНК). Той грубо злоупотребява с ресурсите на страната и е замесен във всепроникващ кронизъм. Най-тъжното е, че г-н Зума подклажда дълбоко усещане за разочарование сред черната младеж на ЮАР.

Закес Мда е професор по английски в Ohio University и University of the Western Cape. Последната му книга е "Little Suns" (Малки слънца).

Да, новият ред на Мандела донесе просперитет на ЮАР в ерата след апартейда, но разпределението на икономическото богатство беше изкривено в полза на бялата върхушка и черния елит. Дори днес малка част от този просперитет е достигнал до черната младеж и мнозина обвиняват Мандела за това, че вместо устойчива демокрация с възможности за всички е донесъл на страната нещо, което изглежда като бегла представа за свобода.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Безогледната корупция на г-н Зума само задълбочава това разочарование.

Един пример – скоро след като стана президент, г-н Зума похарчи 246 млн. ранда (около 23 млн. долара в онзи момент) държавни средства, за да обнови частната си резиденция в провинцията. През 2014 г. Службата на главния прокурор нареди на г-н Зума да възстанови част от тези средства, но той се съпротивляваше в продължение на повече от година, като на няколко пъти прибягваше до мнозинството на АНК в парламента, което да легитимира неподчинението му. Накрая Върховният съд на ЮАР му нареди да се съобрази с разпореждането на главния прокурор, но това не сложи край на безнаказаността.

Групи, противопоставящи се на президента на ЮАР Джейкъб Зума, набират членове и инерция. Макар да е слабо вероятно г-н Зума да послуша призивите им да се оттегли, тези групи са по-влиятелни от всякога Фотограф: Mujahid Safodien/Agence France-Presse — Getty Images

По-скорошен пример, подкрепен с медийни публикации, изтекли имейли и разкрития на главния прокурор, е за това как г-н Зума е прехвърлил част от управлението на семейство експати от Индия, които правят бизнес с неговия син Дадузане Зума и печелят от държавни договори, като същевременно упражняват политическо влияние навсякъде, където могат.

Семейството – братята Аджай, Атул и Раджеш Гупта и техният племенник Варун Гупта – дори се наместват при назначаването на министри. През 2016 г. Мцебиси Джонас, тогава зам.-министър на финансите, съобщава, че е бил привикан в къщата на фамилията Гупта и са му били предложени 600 млн. ранда (около 43 млн. долара), ако приеме поста на финансов министър. Според г-н Джонас господата Гупта са му казали, че президентът ще отстрани тогавашния министър на финансите, за когото се твърдеше, че е блокирал някои апетитни договори и се е превърнал в пречка за достъпа на индийското семейство до хазната.



Г-н Джонас е имал достатъчно почтеност да отклони предложението. Но г-н Зума въпреки това заменя финансовия министър с одобрен от фамилията Гупта чиновник, който след последвалия обществен шум изкарва едва един уикенд на поста.

Междувременно, докато кланът Гупта и Дадузане Зума натрупват несметни богатства в ЮАР и обвиненията за техните спекулации доминират вестникарските заглавия, управляващият АНК се цепи и отслабва.

И въпреки това президентът продължава да се радва на силна подкрепа сред слоеве от електората. Г-н Зума остава популярен в селските райони, особено сред зулусите, най-голямата етническа група в ЮАР. Те го приемат като харизматичен, консервативен мъж с четири съпруги, който говори техния език на политически митинги и прави типични за техния етнос шеги.

Друг източник на сила за г-н Зума е изборната система на ЮАР, която е пропорционална. Гласоподавателите не избират пряко своите представители, а гласуват за партии. След това партийните лидери съставят листи с кандидати и диктуват как да гласуват депутатите. Те всички се подчиняват на зададената линия, тъй като не желаят да поставят на риск прехраната си.

После идва Асоциацията на военните ветерани, парцалива армия от пламенни привърженици на Зума в зле прилягащи им камуфлажни униформи, които претендират да са ветерани от партизанската война на АНК срещу режима на апартейда. Нищо че някои от тях са на по двадесет години и съответно твърде млади, за да са се били във война, приключила преди повече от 25 години. Г-н Зума наскоро се опита да вдигне тази група на бойна нога, като ги инструктира да се мобилизират в негова подкрепа и да защитават "революцията" срещу тези, които протестират срещу него.

Но не всичко е изгубено. Въпреки изопачената държава независимата съдебна система е положителна новина и жизнените медии редовно изобличават правителствената корупция. Освен това Конгресът на южноафриканските синдикати, Южноафриканската комунистическа партия и фракции от АНК са се съюзили и настояват за оставката на г-н Зума. Същото правят и редица организации на гражданското общество (някои от които водени от членове на АНК), които организират масови демонстрации в големите градове.

В допълнение опозиционните партии, преди слаби и неефективни, сега имат много по-силен глас, след като към тях в парламента се присъединиха "Борците за икономическа свобода" – по-радикална партия, набрала масова подкрепа сред безработните чернокожи младежи.

Въпреки всичко това г-н Зума едва ли ще пусне властта.

Ако той се оттегли, гражданските групи и опозицията без съмнение ще се погрижат онези 783 криминални обвинения за корупция и пране на пари, повдигнати срещу г-н Зума през 2009 г., да бъдат реактивирани. Тези обвинения бяха свалени малко преди избирането му за президент, но миналата година Върховният съд нареди те да бъдат възобновени. За момента обаче прокуратурата се бави. Много е вероятно да бъдат добавени обвинения, свързани с фамилията Гупта.

Г-н Зума се опитва също да направи така, че неговата бивша съпруга Нкосазана Дламини-Зума да поеме президентския пост през 2019 г., когато изтича неговият втори мандат, най-вероятно с надеждата, че тя ще му осигури помилване.

Опозиционните партии настояват г-н Зума да се оттегли сега. Но няма изгледи някоя партия да спечели решително мнозинство през 2019 г. Вместо това опозиционните формации ще се съюзят срещу АНК и ще формират коалиции в някои провинции. Те вече го направиха в три големи града, където АНК не успя да спечели мнозинство на последните избори.

Вече твърде дълго г-н Зума насажда култура на арогантност и безнаказаност сред управляващия елит. И твърде дълго този упадък продължава с нестихваща сила. ЮАР трябва да промени курса си, преди авариралата демокрация да бъде сведена до клептокрация.

© 2017 Zakes Mda. Distributed by The New York Times Syndicate