Провалът на световните демокрации в Сирия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Провалът на световните демокрации в Сирия

Турция, Иран, Русия и САЩ изпратиха войски, за да помогнат на съюзниците си в Сирия. Член на сирийския арабски Червен полумесец оглежда за жертви след правителствена въздушна атака в град Дума

Провалът на световните демокрации в Сирия

Свободният свят запази безопасна дистанция, когато Сирия избухна

6530 прочитания

Турция, Иран, Русия и САЩ изпратиха войски, за да помогнат на съюзниците си в Сирия. Член на сирийския арабски Червен полумесец оглежда за жертви след правителствена въздушна атака в град Дума

© Sameer Al- Doumy/Agence France-Presse -- Getty Images


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Омар ибн ал Хатаб, близък сподвижник и наследник на пророка Мохамед, е последният наистина праведен владетел в арабския свят и умира преди 1400 години. Хатаб е наричан Ал Фарук - различаващият правда и грях.

Той изрича и една от най-красивите фрази в арабската история: "Как можеш да превърнеш хора в роби, след като техните майки са ги родили като свободни човешки същества?" Хатаб разширява ислямската империя чак до Персия и е почитан за установяването на справедливо управление в завладените земи, включително територията, на която днес е Сирия.

Фади Азам е сирийски писател и автор на романа "Сармада".

Дамаск е отправна точка за разбиране на историята и нейните движения. Завладяван безброй пъти, градът винаги успява да остане непоклатимо себе си, докато окупаторите му се променят.

През последния век Дамаск установи много от съществените елементи на демокрация – избори, парламент, политически партии, антиправителствени протести, свободни медии.

И тогава дойде превратът на партията "Баат" през 1963 г. Хафез ал Асад изтръгна свободата и построи параноичен режим. През 2000 г. синът му Башар го наследи и обеща – в началото – да избави Сирия. Но реформисткото движение се препъна.

През март 2011 г., в разгара на Арабската пролет, протестиращи излязоха по улиците на Дамаск с искания за демократични реформи и освобождаване на политически затворници. Силите за сигурност откриха огън – и започна революция, която постепенно обхвана цяла Сирия.

След въздушен удар в Дума през януари мъже носят тела на жертви с надеждата да открият медицинска помощ - нещо несигурно и трудно за намиране в сирийските градове
Фотограф: Sameer Al- Doumy/Agence France-Presse -- Getty Images

Във видео от онова време войниците на президента Башар ал Асад тъпчат група млади протестиращи, оковани с белезници на земята: "Свобода ли искате, животни такива? Кажете: Какво е свобода?" Това беше въпросът. И режимът на Асад отговори решително.

Междувременно в район на Сирия, превзет от "Ал Каида", видеокамера документира как чуждестранни бойци от Чечения, Франция, Саудитска Арабия и Тунис тероризират младежите на сирийската революция и разкъсват знамето им. След това "Ал Каида" слага на пътищата под свой контрол знаци с надпис "Демокрацията е богохулство".

Сирийската трагедия започна да доминира екраните по целия свят. И въпросът за арабските нации беше ясен: Разбирате ли съдбата на тези, които настояват за свобода и демокрация? Този въпрос, който получи отговор със сирийска кръв, потвърди, че тази ужасна Арабска пролет трябва да завърши в Дамаск.

Америка и Западът ограничиха намесата си предимно до думи, сякаш изявленията биха могли да се противопоставят на бруталността на режима на Асад и ненавистта на внесените отвън терористи. В наше време тероризмът се очертава като ефективна рецепта за лечение на всякакви болести – постмодерно магьосничество, което отвори вратите на Сирия за хиляди джихадисти от цял свят.

След като се озоват в Сирия, тези брадати мъже карат танкове и стрелят с картечници, прилагайки това, което са научили от видеоигрите. Фантазията се смесва с реалността и двете стават трудни за отличаване.

Докато терористите прииждаха и Сирия пламна, свободният свят запази безопасна дистанция. През 2014 г. президентът Барак Обама, защитавайки липсата на значима военна интервенция от страна на Запада, постави под въпрос дали "умерената опозиция" в Сирия – която включва "фермери или зъболекари или може би неколцина радиорепортери" - би могла някога да надделее срещу "кален в битки режим, подкрепян от външни сили със сериозни интереси".

Но ако сирийски зъболекар на практика каже на света "имате лош дъх", то какво нередно има в това?

Знаем как САЩ помагат за поддържане на брутални режими в Близкия изток и по света, как свалят демократично избрани правителства в Латинска Америка и другаде. Знаем, че петролните резерви на Сирия не могат да се сравнят с тези на Ирак и не сме толкова жизненоважни за американските интереси, че САЩ да се намесят на наша страна.

Знаем какво се е случвало в затвора "Абу Гариб". И знаем какво се случва с хората, които се озоват на погрешното място, когато има атака с дронове. Това е силата, която Америка и Западът могат да прилагат. Но подобна сила е неморална, ако не служи да отстояване на ценности като свобода и демокрация за бедните и търпящите лишения по света.

Ние, сирийците, поискахме помощ за прекратяване на масовите избивания, за осигуряване на безопасни места за цивилни и за преследване на военнопрестъпници. Тези молби останаха нечути. Труповете в Сирия се превърнаха в морален скандал за целия свят.

Най-смелите мъже и жени на нацията бяха убити, докато танцуваха и пееха за свобода, достойнство и демокрация. Няма по-благородна смърт от тази. Отделете няколко минути, за да разгледате лицата на онези, загинали по улиците или в лагери. Можете да откриете онлайн хиляди снимки на убити в ареста, пуснати в интернет от избягалия от Сирия фотограф на военната полиция с кодовото име Цезар.

Демократичният свят се провали в Сирия. Нямам предвид западните политици, външни министри и генерали. Говоря за културните елити, гражданските общества и правозащитните организации. Това са хората, които не оправдаха надеждите ни.

За нас в Близкия изток демокрацията донесе страдание – при относително ниски разходи за Запада, който винаги се грижи първо за собствените си интереси. Политиката е нагодена към тревогите на бизнеса. Фокусът на западните лидери днес е "работни места, работни места, работни места...".

Атаките от 11 септември разрушиха бариера. Западът незабавно отмъсти на бедните хора в Афганистан и приложи демокрация там като носна кърпичка върху кръвоизлив.

Предполагаемото съществуване на оръжия за масово унищожение осигури претекст за сриването на Ирак, което позволи на Иран да руши една голяма арабска нация. Беше създадена демокрация в Зелената зона на Багдад – район с едва няколко километра площ.

Президентът Башар ал Асад вече шест години води битка, за да прекърши бунтовническото движение
Фотограф: | Louai Beshara/Agence France- Presse — Getty Images

Асад се подиграваше с разтегливите "червени линии" на Обама. Бившият американски президент твърди, че дължи побеляването на няколко кичура от косата си на дебатите какво трябва да направят САЩ в Сирия. Той спечели Нобеловата награда за мир – за която не може да говори, без да бъде преследван от снимки на деца, задушени от газ зарин в Сирия.

Може ли демокрация да бъде постигната чрез употреба на военна сила? Отговорът е "да". Ако Западът се беше намесил в подкрепа на сирийската революция, демокрацията би имала шанс. Вместо това сирийският народ беше изоставен с демократични слогани и лъжи – и още разрушение и екстремизъм.

Свободните мъже и жени по света бяха завързани и съборени на земята от лидерите на новата ера – Доналд Тръмп, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, аятолах Али Хаменей, Бенямин Нетаняху и самият Асад. Всеки от тях аплодира, докато скача по гърбовете ни и крещи: "Свобода ли искате, животни такива? Кажете: Какво е свобода?"

© 2017 Fadi Azzam. Distributed by The New York Times Syndicate.

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Омар ибн ал Хатаб, близък сподвижник и наследник на пророка Мохамед, е последният наистина праведен владетел в арабския свят и умира преди 1400 години. Хатаб е наричан Ал Фарук - различаващият правда и грях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Напълно разбирам мъката на Фади Азам за случващото се с народа му. Сходни са и вижданията на мои познати сирийци, с които понякога говорим по темата и чиито лични истории са покъртителни: "западът трябва да ни избави от Асад и да установи западен тип демокрация"...
    Може би мъката им пречи да видят очевидното: никой от намесените в конфликта сили не мисли за народа на Сирия. Както никога и никъде това не им е било грижа: нито в Либия, нито в Йемен, нито в Украйна, нито в Афганистан, нито в Ирак. Няма причина да се случи и в Сирия.

    И като стана дума за Ирак, странно е твърдението на г-н Азам, че "сриването на Ирак... позволи на Иран да руши една голяма арабска нация". Унищожаването на Ирак е дело на САЩ. Техни са и почти реализираните вижданията за разделянето на тази държава и нация (при категоричната условност на това понятие в този район на света, защото там продължават да са определящи преди всичко племенната и религиозната принадлежност) на кюрдска автономия на север, на шиитска и сунитска зони в центъра и на юг. Янките опитаха да наложат този универсален шаблон и в Сирия, а не да й подаряват някаква станиолена демокрация.
    И после - демокрация не се присажда. До нея се съзрява. За арабския свят демокрацията е исторически абсолютно непознато явление. Присаждането й на арабското тяло си е нов Франкенщайн.

    И, Капитал, текстовете под снимките са пределно фриволни. Единствено Русия има договор със сирийското правителство, а Иран е официално поканен от него. Въоръжени сили на Турция, САЩ, ОК, Франция и пр. са в Сирия в нарушение на всякакво международно право. За да има "съюзници" трябва да има съюзи, договори. Такива за т.н. западни демокрации няма известни.

  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648


    До коментар [#1] от "
    D-r D
    ":

    Обаче правителство потомък на партия взела властта след преврат, в което постове преминават от баща на син, трудно минава за легитимно, така че?

  • 3
    adsumgm avatar :-|
    adsumgm

    "След като се озоват в Сирия, тези брадати мъже карат танкове и стрелят с картечници, прилагайки това, което са научили от видеоигрите." с кой са ебава писателя,от компа знаят как се кара танк???

  • 4
    sylvester avatar :-|
    sylvester

    Големите западни държави сякаш нямат верен ход. Когато се намесят директно и кажат "Така ще стане!", веднага се надига вой защо се месят и се правят на "световен жандарм". В Сирия не се намесиха, авторът и за това им е обиден. Истината е, че Близкия Изток хората не са съзрели достатъчно, за да измислят как да живеят мирно със съседа, независимо от неговата религия и етнос. Като прибавим и големите залежи на петрол и природен газ, които карат Великите сили непрекъснато да се бъркат, положението става неспасяемо. А такава измислена държава като Сирия, в която диктаторски режим на малцинството със сила държи в подчинение мнозинството, по принцип е обречена. Не е въпрос дали, а кога ще се разпадне всичко.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#2] от "
    fio41315648
    ":
    До коментар [#4] от "
    sylvester
    ":


    Не, не. Оставете тая дъвка с нелегитимността на режима на ал-Асад. Вярно е, че Хафез ал-Асад през 1963 г. прави военен преврат, сваля краля и установява републиканска власт на арабската социалистическа партия БААС. Оттогава е минал половин век, проведени са десетки избори - все спечелени... По оново време такива вълна от военни преврати се случва в целия арабски свят: Насър в Египет, Саддам Хюсеин в Ирак, Кадафи в Либия, Бургиба в Алжир, кой беше в Тунис. В целия арабски свят - едно и също и една и съща партия. Това, че републиканските превратаджии постепенно установяват еднолична авторитарна диктатура е съвсем друг въпрос и не касае въпроса за легитимността на властта им.

    Ако тръгнем по тая пързалка, няма да остане легитимна власт по света. Та българското Съединение през 1885 г да не би да е легитимно, нарушавайки Берлинския договор? Ами преврата на 9 юни 1923 г, когато е свален и убит Стамболийски? А 19-томайския преврат 1934 г? В колосалната демокрация САЩ Буш-син не стана ли президент след Буш-баща? А кланът Клинтън?
    С едни и същи пинизи, крепящи ги във властта, едните са демократи, а другите антидемократи, така ли?

    Разковничето на драмите в арабския свят са универсалните за целия свят постулати:
    1. Много бедно и неуко население, "образовано" единствено от имамите;
    2. Колосални находища на природни богатства;
    3. Продажна властова върхушка, която следва като помияр всяка свръхсила, която й гарантира властта.

    И не е драмата в исляма, а в използването му за властови и геополитически цели. Войните в арабския свят след разпада на Османската империя и начертаването на новите държави през 1918 г започват чак с инспирираната от САЩ Иранско-иракска война през 1980 г. , като изключим израелско-арабските войни, които имат съвсем различен генезис.
    Защо арабският свят 60 г. живее в относителен мир, а отскоро му хрумна да започне да се самоизбива? Наистина ли не виждате причините?

    Ал-Асад е типичен арабски президент-касапин по западните представи. Но да не би ген. Ас-Сиси да е по-малко кървав и корумпиран? Или йорданският крал?
    Не можем да налагаме свой устав в чужд манастир. Никой не налага на западната цивилизация как да си подрежда стаята, защо тя смята, че може да го прави навсякъде?

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#2] от "
    fio41315648
    ":
    До коментар [#4] от "
    sylvester
    ":


    Не, не. Оставете тая дъвка с нелегитимността на режима на ал-Асад. Вярно е, че Хафез ал-Асад през 1963 г. прави военен преврат, сваля краля и установява републиканска власт на арабската социалистическа партия БААС. Оттогава е минал половин век, проведени са десетки избори - все спечелени... По оново време такива вълна от военни преврати се случва в целия арабски свят: Насър в Египет, Саддам Хюсеин в Ирак, Кадафи в Либия, Бургиба в Алжир, кой беше в Тунис. В целия арабски свят - едно и също и една и съща партия. Това, че републиканските превратаджии постепенно установяват еднолична авторитарна диктатура е съвсем друг въпрос и не касае въпроса за легитимността на властта им.

    Ако тръгнем по тая пързалка, няма да остане легитимна власт по света. Та българското Съединение през 1885 г да не би да е легитимно, нарушавайки Берлинския договор? Ами преврата на 9 юни 1923 г, когато е свален и убит Стамболийски? А 19-томайския преврат 1934 г? В колосалната демокрация САЩ Буш-син не стана ли президент след Буш-баща? А кланът Клинтън?
    С едни и същи пинизи, крепящи ги във властта, едните са демократи, а другите антидемократи, така ли?

    Разковничето на драмите в арабския свят са универсалните за целия свят постулати:
    1. Много бедно и неуко население, "образовано" единствено от имамите;
    2. Колосални находища на природни богатства;
    3. Продажна властова върхушка, която следва като помияр всяка свръхсила, която й гарантира властта.

    И не е драмата в исляма, а в използването му за властови и геополитически цели. Войните в арабския свят след разпада на Османската империя и начертаването на новите държави през 1918 г започват чак с инспирираната от САЩ Иранско-иракска война през 1980 г. , като изключим израелско-арабските войни, които имат съвсем различен генезис.
    Защо арабският свят 60 г. живее в относителен мир, а отскоро му хрумна да започне да се самоизбива? Наистина ли не виждате причините?

    Ал-Асад е типичен арабски президент-касапин по западните представи. Но да не би ген. Ас-Сиси да е по-малко кървав и корумпиран? Или йорданският крал?
    Не можем да налагаме свой устав в чужд манастир. Никой не налага на западната цивилизация как да си подрежда стаята, защо тя смята, че може да го прави навсякъде?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK