Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 27 дек 2017, 10:14, 6245 прочитания

Провалът на световните демокрации в Сирия

Свободният свят запази безопасна дистанция, когато Сирия избухна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Омар ибн ал Хатаб, близък сподвижник и наследник на пророка Мохамед, е последният наистина праведен владетел в арабския свят и умира преди 1400 години. Хатаб е наричан Ал Фарук - различаващият правда и грях.

Той изрича и една от най-красивите фрази в арабската история: "Как можеш да превърнеш хора в роби, след като техните майки са ги родили като свободни човешки същества?" Хатаб разширява ислямската империя чак до Персия и е почитан за установяването на справедливо управление в завладените земи, включително територията, на която днес е Сирия.
Фади Азам е сирийски писател и автор на романа "Сармада".


Дамаск е отправна точка за разбиране на историята и нейните движения. Завладяван безброй пъти, градът винаги успява да остане непоклатимо себе си, докато окупаторите му се променят.


През последния век Дамаск установи много от съществените елементи на демокрация – избори, парламент, политически партии, антиправителствени протести, свободни медии.

И тогава дойде превратът на партията "Баат" през 1963 г. Хафез ал Асад изтръгна свободата и построи параноичен режим. През 2000 г. синът му Башар го наследи и обеща – в началото – да избави Сирия. Но реформисткото движение се препъна.

През март 2011 г., в разгара на Арабската пролет, протестиращи излязоха по улиците на Дамаск с искания за демократични реформи и освобождаване на политически затворници. Силите за сигурност откриха огън – и започна революция, която постепенно обхвана цяла Сирия.
След въздушен удар в Дума през януари мъже носят тела на жертви с надеждата да открият медицинска помощ - нещо несигурно и трудно за намиране в сирийските градове

Фотограф: Sameer Al- Doumy/Agence France-Presse -- Getty Images

Във видео от онова време войниците на президента Башар ал Асад тъпчат група млади протестиращи, оковани с белезници на земята: "Свобода ли искате, животни такива? Кажете: Какво е свобода?" Това беше въпросът. И режимът на Асад отговори решително.



Междувременно в район на Сирия, превзет от "Ал Каида", видеокамера документира как чуждестранни бойци от Чечения, Франция, Саудитска Арабия и Тунис тероризират младежите на сирийската революция и разкъсват знамето им. След това "Ал Каида" слага на пътищата под свой контрол знаци с надпис "Демокрацията е богохулство".

Сирийската трагедия започна да доминира екраните по целия свят. И въпросът за арабските нации беше ясен: Разбирате ли съдбата на тези, които настояват за свобода и демокрация? Този въпрос, който получи отговор със сирийска кръв, потвърди, че тази ужасна Арабска пролет трябва да завърши в Дамаск.

Америка и Западът ограничиха намесата си предимно до думи, сякаш изявленията биха могли да се противопоставят на бруталността на режима на Асад и ненавистта на внесените отвън терористи. В наше време тероризмът се очертава като ефективна рецепта за лечение на всякакви болести – постмодерно магьосничество, което отвори вратите на Сирия за хиляди джихадисти от цял свят.

След като се озоват в Сирия, тези брадати мъже карат танкове и стрелят с картечници, прилагайки това, което са научили от видеоигрите. Фантазията се смесва с реалността и двете стават трудни за отличаване.

Докато терористите прииждаха и Сирия пламна, свободният свят запази безопасна дистанция. През 2014 г. президентът Барак Обама, защитавайки липсата на значима военна интервенция от страна на Запада, постави под въпрос дали "умерената опозиция" в Сирия – която включва "фермери или зъболекари или може би неколцина радиорепортери" - би могла някога да надделее срещу "кален в битки режим, подкрепян от външни сили със сериозни интереси".

Но ако сирийски зъболекар на практика каже на света "имате лош дъх", то какво нередно има в това?

Знаем как САЩ помагат за поддържане на брутални режими в Близкия изток и по света, как свалят демократично избрани правителства в Латинска Америка и другаде. Знаем, че петролните резерви на Сирия не могат да се сравнят с тези на Ирак и не сме толкова жизненоважни за американските интереси, че САЩ да се намесят на наша страна.

Знаем какво се е случвало в затвора "Абу Гариб". И знаем какво се случва с хората, които се озоват на погрешното място, когато има атака с дронове. Това е силата, която Америка и Западът могат да прилагат. Но подобна сила е неморална, ако не служи да отстояване на ценности като свобода и демокрация за бедните и търпящите лишения по света.

Ние, сирийците, поискахме помощ за прекратяване на масовите избивания, за осигуряване на безопасни места за цивилни и за преследване на военнопрестъпници. Тези молби останаха нечути. Труповете в Сирия се превърнаха в морален скандал за целия свят.

Най-смелите мъже и жени на нацията бяха убити, докато танцуваха и пееха за свобода, достойнство и демокрация. Няма по-благородна смърт от тази. Отделете няколко минути, за да разгледате лицата на онези, загинали по улиците или в лагери. Можете да откриете онлайн хиляди снимки на убити в ареста, пуснати в интернет от избягалия от Сирия фотограф на военната полиция с кодовото име Цезар.

Демократичният свят се провали в Сирия. Нямам предвид западните политици, външни министри и генерали. Говоря за културните елити, гражданските общества и правозащитните организации. Това са хората, които не оправдаха надеждите ни.

За нас в Близкия изток демокрацията донесе страдание – при относително ниски разходи за Запада, който винаги се грижи първо за собствените си интереси. Политиката е нагодена към тревогите на бизнеса. Фокусът на западните лидери днес е "работни места, работни места, работни места...".

Атаките от 11 септември разрушиха бариера. Западът незабавно отмъсти на бедните хора в Афганистан и приложи демокрация там като носна кърпичка върху кръвоизлив.

Предполагаемото съществуване на оръжия за масово унищожение осигури претекст за сриването на Ирак, което позволи на Иран да руши една голяма арабска нация. Беше създадена демокрация в Зелената зона на Багдад – район с едва няколко километра площ.
Президентът Башар ал Асад вече шест години води битка, за да прекърши бунтовническото движение

Фотограф: | Louai Beshara/Agence France- Presse — Getty Images

Асад се подиграваше с разтегливите "червени линии" на Обама. Бившият американски президент твърди, че дължи побеляването на няколко кичура от косата си на дебатите какво трябва да направят САЩ в Сирия. Той спечели Нобеловата награда за мир – за която не може да говори, без да бъде преследван от снимки на деца, задушени от газ зарин в Сирия.

Може ли демокрация да бъде постигната чрез употреба на военна сила? Отговорът е "да". Ако Западът се беше намесил в подкрепа на сирийската революция, демокрацията би имала шанс. Вместо това сирийският народ беше изоставен с демократични слогани и лъжи – и още разрушение и екстремизъм.

Свободните мъже и жени по света бяха завързани и съборени на земята от лидерите на новата ера – Доналд Тръмп, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, аятолах Али Хаменей, Бенямин Нетаняху и самият Асад. Всеки от тях аплодира, докато скача по гърбовете ни и крещи: "Свобода ли искате, животни такива? Кажете: Какво е свобода?"

© 2017 Fadi Azzam. Distributed by The New York Times Syndicate.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Направете гласуването в САЩ задължително 2 Направете гласуването в САЩ задължително

Ниската избирателна активност не е просто смущаваща. Тя е заплаха за демокрацията

4 яну 2020, 2231 прочитания

Демокрация в несигурност 1 Демокрация в несигурност

Американският президент е изправен пред импийчмънт. От другата страна на Атлантика е надвиснал Brexit. Хонконг е разтърсен от протести. Дали либералните демокрации не са достигнали повратна точка?

4 яну 2020, 2251 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Как да опазим изборите в дигиталната ера

Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има демокрация и човешки права.

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10