Русия се завръща на Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Русия се завръща на Балканите

Споменът за триумфалното посещение на Владимир Путин в Белград през 2014 г. като гост на военния парад не е избледнял

Русия се завръща на Балканите

Димитър Бечев
12852 прочитания

Споменът за триумфалното посещение на Владимир Путин в Белград през 2014 г. като гост на военния парад не е избледнял

© Reuters


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Русия печели главно заради вътрешните проблеми на Балканите, не заради притегателната си сила.

"Сърбия не може да седи на два стола, особено ако те са така далеч един от друг." Думите на Хойт Брайън Йи, заместник-помощник държавен секретар в Държавния департамент на САЩ продължават да бунят духовете в Белград. Един след друг министрите в уж реформаторския кабинет на Ана Бърнабич се надпреварват да критикуват в медиите недопустимия задокеански натиск. Особено недоволство събуди изявлението на американския дипломат, че ако основната цел на Сърбия е да се присъедини към Европейския съюз (ЕС), на т.нар. Руско-сръбски хуманитарен център в Ниш и служителите в него не трябва да се предоставя дипломатически статут. Самата Русия, разбира се, настоява за точно обратното, и то още от края на 2014 г.

За незапознатите може да се стори странно как малка група руски пожарникари се превърнаха в ябълка на раздора. На общия фон на все по-тясното сътрудничество между Сърбия и Русия историята придобива друг отенък. Споменът за триумфалното посещение на Владимир Путин в Белград през октомври 2014 г. като гост на военния парад по случай годишнината от освобождението на някогашната югославска столица от нацистка Германия не е избледнял. Макар и Томислав Николич, запомнен с думите "след Сърбия обичам най-много Русия", да не е президент, връзките с Москва крепнат. Вече три години поред сръбската армия участва в учения заедно с части от Русия, Беларус и останалите членове на Организацията на Договора за колективно сътрудничество (ОДКС), която е под руско предводителство. Медиите в Белград, в огромната си част лоялни на президента Александър Вучич, славословят решението на Русия да подари шест изтребителя МиГ-29 на сръбските ВВС, както и 30 танкове Т-72 и още толкова бронетранспортьори. (Разбира се, "технически въпроси" като плащането на близо 250 млн. долара за осъвременяване на МиГ-овете и сключения договор за поддръжка със срок 14 години остават някак встрани). За мнозина на Запад Хуманитарният център в Ниш е фасада, зад която се крие разузнавателен център, и то в пряка близост до границите на Косово, Македония и България.

Не само Сърбия, а и цяла бивша Югославия е във фокуса на вниманието. Преди почти три години в изложение пред американския Сенат тогавашният държавен секретар Джон Кери заяви: "Сърбия, Косово, Черна гора, Македония... всички те са на огневата линия заедно с Грузия, Молдова, Приднестровието." По време на посещението си в Черна гора през август, броени седмици след приемането на бившата югорепублика в НАТО, американският вицепрезидент Майк Пенс отбеляза: "На Западните Балкани Русия работи за дестабилизацията на региона, подкопава вашите демокрации и ви разделя един от друг и от Европа." Висши европейски политици като Ангела Меркел и Върховния представител по външната политика Федерика Могерини също изразяват подобни страхове. Според тях Русия използва широк набор средства – от икономическите си връзки с региона до влиянието си върху местни политически партии, лидери и обществени групи - за да саботира усилията на ЕС и НАТО. В Подгорица продължава да тече съдебен процес срещу бивши служители на силовите структури в Черна гора и съседна Сърбия, както и срещу опозиционни политици, обвинени в подготовка на държавен преврат под ръководството на Москва. Задочно подсъдими са и двама граждани на Руската федерация, за които се смята, че са свързани с руското военно разузнаване (ГРУ). Според прокуратурата планираният пуч в нощта на парламентарните избори през октомври 2016 г. е целял да предотврати присъединяването на Черна гора към НАТО. Въпреки неяснотите, които витаят около казуса, самият факт, че непосредствено след разкритията на черногорските власти в Белград на спешно посещение отиде топ силовик като Николай Патрушев, е красноречив. Бившият шеф на Федералната служба за сигурност (ФСБ), понастоящем завеждащ Съвета за сигурност на Руската федерация, се смята за основния човек на Кремъл, отговарящ за Балканския регион.

Защо именно сега се разиграват подобни драми? Когато България, Румъния и Словения влязоха в НАТО през 2004 г., това не предизвика драми в Русия. Същото важи за присъединяването на Хърватия и Албания пет години по-късно. Но тогава на формално на власт в Кремъл беше Дмитрий Медведев, а тон в руската външна политика задаваше "презареждането" на отношенията със САЩ и стратегическото партньорство с ЕС. Всичко се промени при третия мандат на Путин и кризата в Украйна. Анексирането на Крим и западните санкции тласнаха Русия, от една страна, и САЩ и ЕС, от друга, към конфронтация. Западните Балкани, а и Югоизточна Европа по-общо, се превърна в поредната арена в този конфликт. За разлика от минали времена Москва се противопоставя не само на експанзията на НАТО, а дори и на ЕС.

Колко значима е руската заплаха? Със сигурност не бива да я подценяваме. С относително ограничени ресурси Русия съумява да поддържа впечатлението, че е равностоен конкурент на Запада. А също и да се вклинява в местните конфликти и да поддържа националисти, заклети противници на САЩ и ЕС, или пък лидери, склонни да разиграват руската карта в отношенията си със западните държави, съседите или пък вътрешнополитическите опоненти. В Босна и Херцеговина Милорад Додик с години блъфира международната общност, че ще проведе референдум за независимост на Република Сръбска. Русия от своя страна му оказва дипломатическа подкрепа, както поддържаше до неотдавна Никола Груевски в Македония или антинатовската опозиция в Черна гора.

Влиянието на Русия се усеща не само сред политическите елити, но и сред обществата. Кремълската пропаганда се радва на широка публика в бивша Югославия, където спомените за намесата на НАТО в Босна и Косово са още живи, а също и в съседни страни като Гърция или България. Няма особена нужда да се инвестира в медийни проекти, като например клон на международния тв канал Russia Today (сега преименуван на RT) на сърбохърватски, каквито идеи се прокрадваха доскоро. Местните средства за масово осведомяване са винаги готови да рециклират "опорните точки" на Кремъл – било то за войната в Украйна, за бежанската криза, за разпадащия се ЕС, за пагубната роля на САЩ в глобалната политика и за нечестивия съюз между Америка и радикалния ислям. Русия оперира в благоприятна среда.

Въпреки всичко това не трябва да преувеличаваме реалното влияние на Русия. За разлика от постсъветското пространство Москва не гледа на Югоизточна Европа като част от "близката чужбина", която следва да бъде реинтегрирана в институции като ОДКС или Евразийския икономически съюз (ЕЕС). Русия присъства в балканските икономики – например в енергийния сектор – но нейната роля като търговски и инвестиционен партньор е минимална в сравнение с тази на ЕС. Мащабните инфраструктурни проекти като газопровода "Южен поток" и наследникът му "Турски поток" или остават само на хартия или, когато се реализират, не създават бум на нови работни места и приток на инвестиции. Дори и прословутите връзки между Сърбия и Русия не изглеждат чак толкова дружески, имайки предвид, че Белград развива от години тясно военно сътрудничество както с НАТО, така и със САЩ. Само през 2016 г. сръбските военни са провели 200 съвместни учения и други дейности със западните си партньори, а с Русия – 17.

Емоционалната привързаност към православния брат от север не означава, че сърби, черногорци, българи, гърци, македонци виждат своето бъдеще в Евразия. Напротив, социологически проучвания показват, че на въпроса "къде бихте желали да пътувате/да учите/ да намерите работа", изборът на мнозинството пада предимно върху Западна Европа. Дневният ред на обществата не се определя от геополитическите въпроси. Както знаем и от България, темата "за/против Русия" не печели или губи избори.

Русия печели главно заради вътрешните проблеми на Балканите, не заради притегателната си сила. Слабостта на демократичните институции, авторитарните тенденции, ниските равнища на отчетност и дефицитът на законност, порочната медийна среда, "пленените държави" са хранителна почва за местните политически и бизнес елити, които са готови да взаимодействат с Москва с цел да прокарват тесните си интереси. Но същите елити са отворени и към Запада и дори гравитират към ЕС, където се разпределят още по-значителни ресурси. Седенето на два стола е умение със солидни традиции на Балканите.

Димитър Бечев е старши сътрудник в Atlantic Council и автор на книгата Rival Power: Russia in Southeast Europe (Yale University Press)

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Русия печели главно заради вътрешните проблеми на Балканите, не заради притегателната си сила.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    "Седенето на два стола" е умение със солидни традиции само в две държави на Балканите, които страдат от перманентна мания за величие и фикс-идея за това че са по-хитри от всички останали. Тези две държави винаги са били Гърция и Сърбия - традиционно винаги забиващи нож в гърба на България. Исторически факт.

  • 2
    kirilzekin avatar :-|
    kirilzekin

    "...шест изтребителя МиГ-29 на сръбските ВВС, както и 30 танкове Т-72 и още толкова бронетранспортьори." извинявам се за дребнавостта, но в това изречение има ли сгрешена бройна форма? Не е ли - "30 танка и още толкова бронетранспортьора"?
    https://kaksepishe.com/broyna-forma/
    Мерси

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Страшно съм изненадан от лековатия текст на г-н Димитър Бечев, анализатор, когото неизменно чета с внимание. Необяснимо е как мислещ човек може да напише толкова елементарни глупости!

    Ясно забележим е по-различния подход на САЩ по отношение на Сърбия при намеренията за промяна на политическата карта на Балканите. Използва се декларираното желание на Сърбия да стане член на ЕС до 2020 г. Но, ако иска да бъде приета за член на Европейския митнически съюз, Сърбия ще трябва преди това да се оттегли от договора за свободна търговия с Русия. Предвидимите негативи от това за нея са повече от ясни:
    1.Категорична загуба на огромния и не особено претенциозен руски пазар в замяна на обещания за достъп до преситения високотехнологичен европейски пазар, т.е. огромно свиване на експорта;
    2. Отказ от доставките на руски нефт и природен газ, които сега изцяло задоволяват потреблението. Както обикновено Брюксел не предлагат алтернатива, а се ограничава с мъгляви фрази за диверсификация, строеж на терминали за втечнен газ, интерконекторни връзки със съседите и несигурни в обозримо бъдеще доставки по т.нар. „Южен газов коридор”, който е още по-проблемен след изостряне на отношенията ЕС - Азербайджан, заради корупционните скандали.

    Проблематичен е и въпросът с членството на Сърбия в НАТО, за което много натиска алиансът. В последно време в сръбската преса излизат скандални детайли от договорите, подписвани с НАТО при управлението на предишния президент Борис Тадич. От сръбска страна е поет ангажимент за постоянен обмен на разузнавателна, военна и всякаква оперативна информация, необходима за обезпечаване на операциите на НАТО в региона. Сърбия е предоставила на НАТО неограничени права за свободното преминаване на подразделения, материали и военна техника на алианса, неподлежащи на контрол и проверка.
    Не е за пренебрегване и фактът, че в непризнатата от Сърбия за държава анексирана провинция Косово е разположена най-голямата извън пределите на САЩ американска военна база и никой няма представа какво се случва там.

    Западът ще се стреми да постави Сърбия под пълен контрол без оглед на средствата за натиск, които ще използва. В този аспект сложната геополитическа игра за Балканите дава достатъчно основания да се предполага, че крайната цел на евроатлантическия блок не е развитието на региона, а изтласкването на Русия и подсилването на санитарния кордон в близост до руските граници. Защо иначе са нужни на НАТО микроскопичните като военен потенциал Черна Гора и БЮРМ?

    И последно - недопустимо за сериозен анализатор е да изпуска от внимание засилващия се интерес към Балканите от страна на Китай. Това превръща претенциозния текст на г-н Бeчев в прост поръчков материал.
    Дано поне са му го платили...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK