Новите медии, включително социалните мрежи, подклаждат политическа поляризация, тъй като хората комуникират с обща публика и тясно фокусирани групи без премереността, типична за традиционните форми на общуване. Заплахите от хакване, дезинформация, "фалшиви новини" и пробиви в киберсигурността увеличават силата на малцина, докато същевременно подкопават общественото доверие в прецизността на медиите и информацията. Политиците използват детайлна информация за гласоподавателите, за да се прицелят в базата си, и така пренебрегват останалата част от избирателите си.
Демократизацията, напредвала стабилно в продължение на десетилетия, сега е заплашена от възхода на авторитарни правителства и затварянето на политическото пространство за гражданското общество, журналистите и други.

Напредъкът в изборните технологии също носи нови възможности и нови страхове – основателни и не съвсем – за сигурността на изборния процес. Технологиите се въвеждат в изборния процес, за да подобряват ефективността, но и преместват гласуването и броенето в трудната за наблюдение дигитална сфера. Холандия се отказа от електронното гласуване заради опасения от външна намеса в изборите. В САЩ по време на президентската кампания през 2016 г. руски хакери проникнаха в имейл системата на Националния комитет на Демократическата партия, вероятно в опит за повлияване на изхода от изборите.
Трябва да се приспособим към тези променящи се времена, като същевременно останем верни на непроменяемите си принципи – равенство, справедливост и свобода за всички. Това означава създаване на изборни процеси, които са включващи и прозрачни и държат хората на власт отчетни.
В САЩ пътят ни беше криволичещ и осеян с провали, включително робство, расова и сексуална дискриминация и злоупотреби с местните жители на тези земи. Пропастта между богати и бедни се разширява в последните десетилетия, докато отдавнашни бариери пред участието на гласоподаватели в изборите, равно третиране пред закона и предоставянето на икономически възможности за всички, продължават да съществуват. Въпреки това не спираме да се стремим да коригираме и подобряваме нашата демокрация.
В международен план глобализацията допринесе за увеличаване на богатството, но милиарди продължават да живеят в съкрушителна бедност. Сега сме изправени пред заплахата това богатство да влияе върху изхода на изборите и впоследствие на решения на правителствата.

Обществото ни работи в продължение на десетилетия да развие глобални норми и международна система, която да защитава човешките права – от създаването на ООН и приемането на Всеобщата декларация за човешките права през 1948 г. до настоящите усилия по света за осигуряване на политическите, икономическите и социалните права. В центъра "Картър" ние помагаме за засилване на системата на ООН. В хода на наблюдението на над 100 провеждания на избори ние също така работим за изграждането на консенсус по международни изборни стандарти, които са основани на ангажиментите за спазване на човешките права.
Честните избори са ключови, за да могат хората да изразяват политическата си воля. Но изборите не могат да гарантират демократично управление. Това ще бъде още по-вярно с напредъка на дигиталните технологии. От съществена важност е да управляваме тези промени в по-широката рамка на засилване на ангажимента ни към човешките права и демокрацията – не да застрашаваме самоуправлението, а по-скоро да го опазим.
Това означава подобряване на системите за отворено и ефективно политическо участие, включително пълен и лесен (или дори автоматичен) достъп до процесите на регистриране на гласоподавателите и подходящ начин за идентификация за всички. Това е особено критично за групи, пред които има пречки за пълно участие, включително жени, расови и етнически малцинства, възрастни, хора със затруднения и живеещите в крайна бедност.
Прозрачността на изборите и политиката е нужна за изграждане на доверие и увереност у хората. Гласоподавателите трябва да могат свободно да проучват ключова информация за управлението и за изборните процеси и резултати. Например в САЩ технологиите за гласуване трябва да включват хартиена следа, която може да бъде проверявана; трябва да има по-малко пречки за присъствието на независими, непартийни наблюдатели; и резултатите от проверките и прегледите трябва да бъде лесно достъпни за обществото.
Ефективното участие на избирателите в управлението и политиката в дигиталната епоха ще изисква допълнителни защити за правата и свободите като свободата на изразяване и сдружаване и достъпа до информация – включително в интернет. Гражданите ще имат нужда от по-добри инструменти да оценяват качеството и точността на информацията, като например приложения за проверка на фактите, които засичат информацията с помощта на признати източници и бази данни.
Трябва също така да развием правни рамки и технологични системи, които защитават личното пространство и сигурността на личната ни информация чрез механизми за независим надзор. Хората трябва да имат възможност да разбират какви данни се събират за тях и кой има достъп до тях.
Трябва да разбираме как цялата тази информация се използва от медии, корпорации, правителства и други, за да формират политически възгледи и поведение. А също и да развием и прилагаме стандарти и кодекси на действие, за сме сигурни, че това не нарушава общите ни принципи.
В лицето на тези и други предизвикателства вечните принципи на демокрацията и човешките права трябва да бъдат наша пътеводна светлина, в противен случай дигиталното бъдеще може да се окаже наистина мрачно.
© 2017 Jimmy Carter. Distributed by The New York Times Syndicate.

1 коментар
"Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има демокрация и човешки права."
Нямам представа Картър ли е авторът на тая мъдрост, но ако е така, и ако допуснем, че Кремъл е манипулирал избора на Тръмп, по логика следва, че президент на САЩ признава, че там има огромен дефицит на демокрация и човешки права. Любопитно откровение.