С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 28 дек 2017, 12:58, 7060 прочитания

Може ли гражданското общество да управлява

Да си добър протестиращ не е достатъчно, за да си добър управляващ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Гражданското общество е силно в защита на каузи и все по-смело навлиза в политиката.

Направи го в Барселона, където създателят на "Платформа за хората, засегнати от ипотеки", успя да изготви законови промени, подкрепени от 1.4 млн души, а после и да спечели кметските избори.


Направи го в Краков, където Facebook група от 20 хил. ентусиасти изготви програма за чист въздух и накара местната власт да забрани използването на въглища за отопление на домовете.

Направиха го "Сириза" и "Подемос", основали се като движения срещу бюджетните ограничения в Гърция и Испания, а днес активни и дори управляващи политически партии.

Направиха го зелени партии в редица държави, тръгнали като екодвижения.



Направиха го дори интернет пиратите, тръгнали от движение за интернет свобода и стигнали до парламентите на Швеция, Чехия, Исландия и дори до европарламента.

През последните години гражданското общество става все по-силно и в България, особено в по-големите градове, където единствените работни места не са държавни и общински и където можеш да си достатъчно независим от правителството и да изразяваш свободна роля.

Референдумът в Трън за добив на злато е пример, започнал от миналата и завършил през тази година. Случай от последните седмици е групата "Добруджанци срещу добива на газ в Тошевско!", които се борят срещу разрешение за добив на газ в находище до Генерал Тошево.

Един от най-силните примери още е в развитие. През август 2016 г. малка група граждани от бл. 15, 16, 19, 20 на "Младост" 1 в София спонтанно започнаха протест, когато се събудиха една сутрин и видяха междублоковата им детска площадка опасана със строителни платна.

Последва събиране на подписка за спасяване на детската площадка, после протести и сутрешни блокове в телевизиите, след това събиране на подписка за спиране на строителството в зелени площи в целия квартал, оттам и логичното следствие на формиране на инициативен комитет за участие в изборите за "Младост" след подадена оставка на предишния кмет.

През октомври 2016 г. кандидатът на инициативния комитет спечели изборите, побеждавайки партии мастодонти като ГЕРБ и БСП. Спечели ги само с каузата за спиране на строителството в зелените площи и логистичната, финансовата и организационната подкрепа на новозародената еколява партия "Нормална държава". Разбира се, радиоклипове, листовки и интернет кампания изиграха своята роля. Но основното беше близката до хората на "Младост" кауза и умението да се стигне пряко и лично до тях.

Към онзи момент силно се надявах, че това може да се превърне в модел на управление в цялата държава. Автентични граждани с кауза, подпомогнати от политически партии, но без да бъдат изземвани функциите им и без да се правят опити да бъдат командвани зад сцената. Граждани, които, влизайки във властта, да преследват тази кауза. Граждани, които не са оплетени в задкулисие, не дължат услуги на никого, не са финансово зависими, не ги "държат" с компромати, нямат на кого да връщат услуги. А са по-скоро идеалисти, преследващи и отдаващи се на своята кауза.

Реалността ме опроверга бързо. "Младост" е огромен район за българските мащаби. Ако бе град, би бил на 7-8 място по население в България. Една кауза, била тя и зелена, не е достатъчна. Каузите са десетки: от по-добра храна в детските градини, през повече условия за спорт до по-добра транспортна мрежа, повече чистота, по-малко бездомни кучета по улиците. В края на краищата кой от "Младост" може да забрави, че именно на тяхна територия през 2011 г. бездомни кучета нападнаха и изядоха възрастен професор, докато кметът Йорданка Фандъкова получаваше наградата за най-добър град за живеене?

Урокът, който научих - да си добър протестиращ не е достатъчно, за да си добър управляващ. Образованието на управляващия е важно и липсата му трудно се замества. Опитът е важен и липсата му трудно се крие. Подборът на качествени хора около теб е важен, защото сам човек не може да се справи. Чисто човешките качества са важни, защото си лицето на една кауза, не просто кмет. Дори политическата подкрепа е важна, защото живееш в екосреда от съществуващи партии и няма как да не влизаш във взаимоотношения с тях.

"Младост" е пример като модел за намиране на кауза от граждани и влизане в управлението чрез тази кауза. Автентични местни протестиращи, с автентична популярна кауза, подкрепени политически без обвързаности, подкрепени финансово с единствения ангажимент да управляват качествено по-добре. Несистемни играчи, победили системата чрез нейните слабости.

Като управление "Младост" е провал. Нито един строеж не е спрян. Нито една градинка не е спасена. Провали се търгът за храната в детските градини и сега тя е по-лоша. Улиците са също толкова мръсни, колкото преди. Административното обслужване е нескопосано и бавно и дори по-лошо от преди поради напускането на много служители. Корупцията не е пипната - нито бе разкрита тази в предните администрации, нито се спря в тази администрация. Бездомните кучета отново са тук.

Въпреки всичко най-грешният въпрос, който може да се зададе, е този, който зададе Бойко Борисов: "Кой сега ще понесе политическата отговорност?" Защото за обикновения жител на "Младост" това е без значение. Както е и за обикновения жител на Хасково примерно. Какво като ГЕРБ пое политическата отговорност там, като нищо не се промени?

Най-грешният извод, който може да се направи, е, че гражданското общество не може да управлява. И че това го могат само политически партии. Затова "да отглеждаме гражданското общество като коректив, но властта да си я държим ние, политиците".

Това са просто думи на политици да оправдават съществуването си. Неверни думи.

Можеха ли протестиращите в "Младост" да спечелят без подкрепата на партия "Нормална държава"? Не. Сами и през ум нямаше да им мине да участват. Защото гражданските движения у нас все още не са разбрали и повярвали, че ролята им не е само да критикуват.

Можеше ли "Нормална държава" да спечели изборите? Не. Независимо какви сме и кои сме, стигмата "политиците са лоши" щеше да ни застигне.

Победата стана възможна единствено защото бяхме заедно. Автентична кауза, съчетана с изборен професионализъм.

В "Младост" гражданското общество доказа, че може да печели избори. Може да излъчва каузи, а с тях и автентични лидери и лица на тези каузи. Може да противостои на корумпираните политически партии със своите идеи, морал и отдаденост.

Сега трябва да докаже, че може да управлява. Затова трябва да внимава кои са лицата му. И кого издига за различни позиции.

Защото, както "Младост" показа, току-виж си спечелил въпреки всички прогнози. И тогава за една нощ от добър протестиращ трябва да станеш добър управляващ.

Георги Кадиев е бивш зам.-министър на финансите (2005 - 2007 г.), депутат (2005 и 2013 - 2014 г.) и общински съветник (2007 - 2013 г.). Сега е лидер на политическия проект "Нормална държава".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2469 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3769 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Защо пропагандата днес е по-силна

Самоувереността ни, че сме способни да различаваме истинските от фалшивите новини, може да е подвеждаща

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10