С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 28 дек 2017, 12:58, 7279 прочитания

Може ли гражданското общество да управлява

Да си добър протестиращ не е достатъчно, за да си добър управляващ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Гражданското общество е силно в защита на каузи и все по-смело навлиза в политиката.

Направи го в Барселона, където създателят на "Платформа за хората, засегнати от ипотеки", успя да изготви законови промени, подкрепени от 1.4 млн души, а после и да спечели кметските избори.


Направи го в Краков, където Facebook група от 20 хил. ентусиасти изготви програма за чист въздух и накара местната власт да забрани използването на въглища за отопление на домовете.

Направиха го "Сириза" и "Подемос", основали се като движения срещу бюджетните ограничения в Гърция и Испания, а днес активни и дори управляващи политически партии.

Направиха го зелени партии в редица държави, тръгнали като екодвижения.



Направиха го дори интернет пиратите, тръгнали от движение за интернет свобода и стигнали до парламентите на Швеция, Чехия, Исландия и дори до европарламента.

През последните години гражданското общество става все по-силно и в България, особено в по-големите градове, където единствените работни места не са държавни и общински и където можеш да си достатъчно независим от правителството и да изразяваш свободна роля.

Референдумът в Трън за добив на злато е пример, започнал от миналата и завършил през тази година. Случай от последните седмици е групата "Добруджанци срещу добива на газ в Тошевско!", които се борят срещу разрешение за добив на газ в находище до Генерал Тошево.

Един от най-силните примери още е в развитие. През август 2016 г. малка група граждани от бл. 15, 16, 19, 20 на "Младост" 1 в София спонтанно започнаха протест, когато се събудиха една сутрин и видяха междублоковата им детска площадка опасана със строителни платна.

Последва събиране на подписка за спасяване на детската площадка, после протести и сутрешни блокове в телевизиите, след това събиране на подписка за спиране на строителството в зелени площи в целия квартал, оттам и логичното следствие на формиране на инициативен комитет за участие в изборите за "Младост" след подадена оставка на предишния кмет.

През октомври 2016 г. кандидатът на инициативния комитет спечели изборите, побеждавайки партии мастодонти като ГЕРБ и БСП. Спечели ги само с каузата за спиране на строителството в зелените площи и логистичната, финансовата и организационната подкрепа на новозародената еколява партия "Нормална държава". Разбира се, радиоклипове, листовки и интернет кампания изиграха своята роля. Но основното беше близката до хората на "Младост" кауза и умението да се стигне пряко и лично до тях.

Към онзи момент силно се надявах, че това може да се превърне в модел на управление в цялата държава. Автентични граждани с кауза, подпомогнати от политически партии, но без да бъдат изземвани функциите им и без да се правят опити да бъдат командвани зад сцената. Граждани, които, влизайки във властта, да преследват тази кауза. Граждани, които не са оплетени в задкулисие, не дължат услуги на никого, не са финансово зависими, не ги "държат" с компромати, нямат на кого да връщат услуги. А са по-скоро идеалисти, преследващи и отдаващи се на своята кауза.

Реалността ме опроверга бързо. "Младост" е огромен район за българските мащаби. Ако бе град, би бил на 7-8 място по население в България. Една кауза, била тя и зелена, не е достатъчна. Каузите са десетки: от по-добра храна в детските градини, през повече условия за спорт до по-добра транспортна мрежа, повече чистота, по-малко бездомни кучета по улиците. В края на краищата кой от "Младост" може да забрави, че именно на тяхна територия през 2011 г. бездомни кучета нападнаха и изядоха възрастен професор, докато кметът Йорданка Фандъкова получаваше наградата за най-добър град за живеене?

Урокът, който научих - да си добър протестиращ не е достатъчно, за да си добър управляващ. Образованието на управляващия е важно и липсата му трудно се замества. Опитът е важен и липсата му трудно се крие. Подборът на качествени хора около теб е важен, защото сам човек не може да се справи. Чисто човешките качества са важни, защото си лицето на една кауза, не просто кмет. Дори политическата подкрепа е важна, защото живееш в екосреда от съществуващи партии и няма как да не влизаш във взаимоотношения с тях.

"Младост" е пример като модел за намиране на кауза от граждани и влизане в управлението чрез тази кауза. Автентични местни протестиращи, с автентична популярна кауза, подкрепени политически без обвързаности, подкрепени финансово с единствения ангажимент да управляват качествено по-добре. Несистемни играчи, победили системата чрез нейните слабости.

Като управление "Младост" е провал. Нито един строеж не е спрян. Нито една градинка не е спасена. Провали се търгът за храната в детските градини и сега тя е по-лоша. Улиците са също толкова мръсни, колкото преди. Административното обслужване е нескопосано и бавно и дори по-лошо от преди поради напускането на много служители. Корупцията не е пипната - нито бе разкрита тази в предните администрации, нито се спря в тази администрация. Бездомните кучета отново са тук.

Въпреки всичко най-грешният въпрос, който може да се зададе, е този, който зададе Бойко Борисов: "Кой сега ще понесе политическата отговорност?" Защото за обикновения жител на "Младост" това е без значение. Както е и за обикновения жител на Хасково примерно. Какво като ГЕРБ пое политическата отговорност там, като нищо не се промени?

Най-грешният извод, който може да се направи, е, че гражданското общество не може да управлява. И че това го могат само политически партии. Затова "да отглеждаме гражданското общество като коректив, но властта да си я държим ние, политиците".

Това са просто думи на политици да оправдават съществуването си. Неверни думи.

Можеха ли протестиращите в "Младост" да спечелят без подкрепата на партия "Нормална държава"? Не. Сами и през ум нямаше да им мине да участват. Защото гражданските движения у нас все още не са разбрали и повярвали, че ролята им не е само да критикуват.

Можеше ли "Нормална държава" да спечели изборите? Не. Независимо какви сме и кои сме, стигмата "политиците са лоши" щеше да ни застигне.

Победата стана възможна единствено защото бяхме заедно. Автентична кауза, съчетана с изборен професионализъм.

В "Младост" гражданското общество доказа, че може да печели избори. Може да излъчва каузи, а с тях и автентични лидери и лица на тези каузи. Може да противостои на корумпираните политически партии със своите идеи, морал и отдаденост.

Сега трябва да докаже, че може да управлява. Затова трябва да внимава кои са лицата му. И кого издига за различни позиции.

Защото, както "Младост" показа, току-виж си спечелил въпреки всички прогнози. И тогава за една нощ от добър протестиращ трябва да станеш добър управляващ.

Георги Кадиев е бивш зам.-министър на финансите (2005 - 2007 г.), депутат (2005 и 2013 - 2014 г.) и общински съветник (2007 - 2013 г.). Сега е лидер на политическия проект "Нормална държава".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Направете гласуването в САЩ задължително 2 Направете гласуването в САЩ задължително

Ниската избирателна активност не е просто смущаваща. Тя е заплаха за демокрацията

4 яну 2020, 2035 прочитания

Демокрация в несигурност 1 Демокрация в несигурност

Американският президент е изправен пред импийчмънт. От другата страна на Атлантика е надвиснал Brexit. Хонконг е разтърсен от протести. Дали либералните демокрации не са достигнали повратна точка?

4 яну 2020, 2052 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Защо пропагандата днес е по-силна

Самоувереността ни, че сме способни да различаваме истинските от фалшивите новини, може да е подвеждаща

Още от Капитал
Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10