С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 28 дек 2017, 13:02, 4104 прочитания

Защо пропагандата днес е по-силна

Самоувереността ни, че сме способни да различаваме истинските от фалшивите новини, може да е подвеждаща

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Когато Джордж Вашингтон изнася прощалната си реч през 1796 г., той призовава американския народ "да бъде постоянно нащрек" за риска от чуждестранно влияние. На фона на руската намеса в американските избори през 2016 г. предупреждението на президента придобива нов, смразяващ резонанс.

Дебатът в САЩ за външната намеса се фокусира върху това кой какво е направил, за да повлияе на миналогодишните избори, и върху нуждата демокрациите да засилят киберсигурността по отношение на имейли, критично важна инфраструктура и платформи за гласуване. Но трябва да обърнем много по-голямо внимание на друго уязвимо място – опитите на нашите неприятели да рушат устоите на демократичните ни процеси, като обстрелват с неистини големи групи от населението. И то не само по време на избори.
Саманта Пауър е бивш постоянен представител на САЩ в ООН (2013 г. – януари 2017 г.)


В ерата на студената война съветските опити за намеса в американската демокрация са до голяма степен неуспешни. През 1982 г. Юрий Андропов, тогава ръководител на КГБ, разпорежда на офицерите от външното разузнаване на Русия да включат операциите по дезинформация – т.нар. активни мероприятия за дискредитиране на противници и влияние върху общественото мнение – в стандартната си работа. Целта им е амбициозна – да предотвратят преизбирането на Роналд Рейгън.


Съветските агенти са инструктирани да инфилтрират партийните и предизборни екипи в САЩ в търсене на компрометираща информация, която да пуснат в пресата, докато съветските пропагандисти прокарват набор от анти-Рейгън опорни точки в западните медии. В края на краищата те не успяват да повлияят на изборите – президентът Рейгън побеждава Уолтър Ф. Мондейл, печелейки в 49 щата. Маргарет Тачър, която е таргетирана по подобен начин, също се преборва за преизбиране с голяма преднина.

Какво точно се е променило оттогава, че днес чуждестранната пропаганда е далеч по-опасна?

По време на студената война повечето американци получават новини и информация от медийни платформи. Репортери и редактори, изпълняващи ролята на професионални "стражи", имат почти пълен контрол върху това, което се появява в медиите. Чуждестранен противник, който иска да достигне до американската публика, няма особени шансове да заобиколи тези посредници. И руската дезинформация рядко успява да проникне.



Докато телевизията остава основен източник на новини за повечето американци, зрителите днес са склонни да избират канал в унисон с политическите си предпочитания. И което е по-важно - изследване на Pew Research Center открива, че две трети от американците получават поне част от информацията си от социалните медии.

След изборите близо 84% от сондираните от Pew американци описват себе си като поне донякъде сигурни в способността си да различават истинските от фалшивите новини. Тази самоувереност може би е неоправдана.

Самото количество споделяния, които получават подвеждащи истории във Facebook, е зашеметяващо. Използвайки база данни със 156 свързани с изборите новини, определени като фалшиви от уебсайтовете за проверка на факти, икономисти от New York University и Stanford University констатират, че тези неверни истории са били споделени от американски потребители на социални медии 38 млн. пъти в трите месеца преди президентските избори през 2016 г.

Русия умело използва факта, че все повече се осланяме на новите медии – и отсъствието на истински "стражи". Миналата година руското правителство допълни нарастващия обхват на своите държавни англоезични медии – RT и Sputnik – с наемането на мрежа от тролове, ботове и хиляди фалшиви акаунти в Twitter и Facebook, които да засилят разпространението на компрометиращи истории за Хилъри Клинтън.

Русия, изглежда, е приложила сходни мерки в Европа. Опитите на хакери да повлияят на изхода на изборите във Франция и Германия получиха значително внимание, но намесата не се изчерпва с това. В България Централната избирателна комисия беше обект на кибератака, за която се смята, че идва от Русия. В Швеция финансирани от Кремъл медии бяха обвинени във фабрикуване на истории, които да настроят общественото мнение срещу членство в НАТО. Русия имаше време да рафинира тези свои стратегии в често подценяваните дезинформационни кампании, съпътствали военните инвазии в Грузия и Украйна. И сега вече познатият микс от тролове, ботове и държавно финансирани медии беше използван включително за опити отговорността за свалянето на злополучния полет 17 на Malaysia Airlines да бъде прехвърлена към САЩ.

В САЩ уязвимостта към външни намеси се изостря от разделенията в политическия елит. По време на студената война по-голямата битка срещу комунизма беше създала консенсус по отношение това какво подкрепя и отхвърля Америка. Днес обществото ни е заразено от злокачествения тип "партийност", поразила както демократите, така и републиканците. Тази поляризирана среда може да направи медиите по-податливи на повтаряне и разпространяване на неистини.

Днес стените на нашите медийни ехо стаи са толкова звуконепроницаеми, че дори след добре документираната намеса на президента Владимир Путин в изборите в САЩ и множеството му престъпления в Украйна и Сирия популярността му сред републиканците е нараснала значително - от 12% до 32% между 2015 г. и времето на встъпването в длъжност на Тръмп.

Най-тревожното е, че много американци поставят под въпрос не само дали получават обективни факти – 60% вярват, че новините днес са "често неточни", което е значим скок спрямо 34% през 1985 г., показва проучване на Gallup – но и дали обективни факти изобщо съществуват. Това усещане за епистемологично разграждане открива възможност за достъп на всички.

Друга причина за тревога е, че през 2017 г. всеки добре подплатен финансово играч – политически кампании, фирми, чуждестранни правителства – може да събира данни (местоположение, възраст, пол, предпочитания, споделяния) за аудиторията, в която се цели, да персонализира послания, така че да са по вкуса на онези, до които се опитва да достигне, и да използва тази пропаганда "по мярка" за изкривяване на политическия дебат. Свързани с Кремъл реклами са достигнали вероятно милиони американци и част от тях са прицелени географски.

Заради вниманието към руската намеса в миналогодишните избори съществува риск оттук нататък да сме склонни "да водим последната война" - да мобилизираме всичките си защитни механизми с фокус върху Русия по време на следващия изборен цикъл. Но трябва да сме нащрек спрямо всичките си противници във всеки момент.
Facebook беше критикувана за ролята си в разпространението на дезинформация по време на президентските избори през 2016 г. Социалната мрежа, която има над 2 млрд. потребители, взе мерки за идентифициране и маркиране на фалшивите новини


В пика на военните си успехи "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) пускаше по 38 новинарски и пропагандни публикации дневно в социалните мрежи. Множеството от тях бяха с цел привличане на потенциални попълнения чрез измамно, но убедително обрисуване на утопичния живот в подчинените на ИДИЛ територии.

Междувременно надпартийният Съюз за защита на демокрацията започна да проследява и изобличава текущите интензивни дезинформационни усилия на Русия. Например съюзът документира как в същия ден през август, когато г-н Тръмп подписва закон за налагане на значими санкции срещу Русия, топ новината, промотирана от руските профили в Twitter, е за връзките на Хилъри Клинтън с продажбите на оръжие в чужбина. По-скорошни примери за разкритията на съюза са как свързани с Русия акаунти разпространяват alt-right (алтернативно дясно – бел. ред.) конспирации за насилието в Шарлъствил, а също и истории, очернящи онези като сенатор Джон Маккейн, които критикуваха двусмислената реакция на Тръмп.

Дейността на съюза наподобява серията специални доклади на Държавния департамент на САЩ, които през 80-те целят да подкопаят опитите на Москва да повлияе на американското общество чрез съветски фалшиви новини.

Показателно за нашето време е, че днес е немислимо Държавният департамент – а още по-малко президентът – да посочат публично разпространяването на дезинформация. Но сега, когато е надвиснала реална опасност от чужди сили, които "практикуват изкуството на съблазняването, за да подведат общественото мнение" (по израза на Джордж Вашингтон), отговорността да изострим бдителността си се пада на всички нас.

© 2017 Samantha Power. Distributed by The New York Times Syndicate.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Направете гласуването в САЩ задължително 2 Направете гласуването в САЩ задължително

Ниската избирателна активност не е просто смущаваща. Тя е заплаха за демокрацията

4 яну 2020, 2055 прочитания

Демокрация в несигурност 1 Демокрация в несигурност

Американският президент е изправен пред импийчмънт. От другата страна на Атлантика е надвиснал Brexit. Хонконг е разтърсен от протести. Дали либералните демокрации не са достигнали повратна точка?

4 яну 2020, 2072 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Демокрация в изпитание

Държавите рядко прегръщат демокрацията като първи избор

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10