В Турция демокрацията е в опасност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В Турция демокрацията е в опасност

Цивилни турски полицаи извличат протестиращ по време на демонстрация в подкрепа на гладната стачка на Нурие Гюлмен и Семих Йозакчъ, академици, които са уволнени в чистките след опита за преврат от 2016 г.

В Турция демокрацията е в опасност

Някога турците виждаха себе си като народ, който може да обедини мюсюлманската култура със западната демокрация и секуларизъм. Вече не.

7695 прочитания

Цивилни турски полицаи извличат протестиращ по време на демонстрация в подкрепа на гладната стачка на Нурие Гюлмен и Семих Йозакчъ, академици, които са уволнени в чистките след опита за преврат от 2016 г.

© Adem Altan/Agence France-Presse — Getty Images


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Елиф Шафак е награждавана писателка, чиито романи включват "Любов" и "Копелето на Истанбул". Тя е също така политически коментатор и обществен говорител.

Всеки, който е посещавал центъра на Анкара, столицата на Турция, вероятно е забелязал "статуята на дамата" – бронзова скулптура на млада жена, четяща книга. Проектирана от турския скулптор Метин Юрданур, фигурата е известна като Монумента на човешките права и жената чете Всеобщата декларация за правата на човека.

Бях студентка, когато статуята бе издигната през 1990 г. Седяхме около нея с часове, пиейки бира, пушейки цигари и слушайки рок музика, примесена с потракването на зарове за табла от околните барове и чайни. Сцената беше смес от противоположни светове – Изток и Запад, традиции и модерност, религия и секуларизъм. Може да е изглеждало объркващо за чужденците, но ние, турците, като цяло нямахме против. Така или иначе да си турчин означава да си объркан по въпросите на идентичността.

С времето монументът си спечели политическа репутация. Всеки път, когато правителството засилваше репресията в кюрдските региони и отказваше равни права на кюрдите, включително правото на образование на майчиния им език, кюрдските активисти се събираха около статуята на дамата, за да изразят исканията си. Последваха и други - секуларисти, турски религиозни секти, групи за защита на правата на жените. Накратко всички, които смятаха, че гласовете им биват заглушавани от режима.

През последната година статуята на дамата е по-заета от всякога. След опита за преврат през юли 2016 г., взел над 200 жертви и травматизирал цялата нация, президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви извънредно положение в Турция.

За няколко дни имаше национален консенсус за заклеймяването на преврата. Лявото и дясното се обединиха. Но хармонията не продължи дълго. Партията на справедливостта и развитието (АКР) на Ердоган започна огромна чистка. От миналото лято насам близо 200 000 души за отстранени от работа, а 50 000 са арестувани.

Особено жестоки са репресиите срещу журналисти, писатели и интелектуалци. Над 150 медии бяха затворени, Wikipedia беше забранена и над 150 журналисти бяха вкарани в затвора, а още по-голям брой бяха вписани в черен списък.

Академици, чието единствено "престъпление" е да подпишат мирна петиция, бяха уволнени, задържани, заклеймени. Веднъж демонизирани публично, тези хора не могат да си намерят друга работа в турски университет. Двама от тях - Мехмет Фатих Траш и Мустафа Садик Акдаг, се самоубиха.

Според закона всеки е невинен до доказване на противното. В Турция сега е обратното. Хора от целия идеологически спектър са необосновано обвинени в престъпления и от тях се очаква да докажат невинността си. Такъв е случаят с превърналия се в икона опозиционен вестник "Джумхюриет", чиито редактори са обвинени, че са заговорници в преврата. Никой не приема насериозно това обвинение. Седем души от редакционния екип бяха освободени от затвора, но други, включително изтъкнатите журналисти Ахмет Шик и Кадри Гюрсел, все още са задържани.

Цивилни турски полицаи извличат протестиращ по време на демонстрация в подкрепа на гладната стачка на Нурие Гюлмен и Семих Йозакчъ, академици, които са уволнени в чистките след опита за преврат от 2016 г.
Фотограф: Adem Altan/Agence France-Presse — Getty Images

Сред стотиците хора, които организираха протести и седящи демонстрации около статуята на дамата, един случай получи национално внимание. Когато Нурие Гюлмен, професор по литература, и Семих Йозакчъ, преподавател в начално училище, бяха незаконно отстранени от работа, те започнаха гладна стачка, оцелявайки само на течна диета от солена вода и захарни разтвори. Подкрепата за тях се разрасна на национално и международно ниво. През май полицията разпръсна протестния лагер, задържа поддръжниците им и прегради района. Г-жа Гюлмен и г-н Йозакчъ бяха хвърлени в затвора.

Когато се роди нова кампания, призоваваща гражданите да подкрепят започналите гладна стачка с пеене на песни и химни, от управата на Анкара забраниха тези дейности по улиците след залез слънце.

Политическата траектория на Турция показва на света колко крехка е демокрацията. Тя е деликатна екосистема от взаимни проверки и баланс, която се нуждае от свободни медии и осъзнато гражданско общество, за да оцелее. Елитът на АКР под ръководството на Ердоган погрешно прие, че получаването на мнозинство на избори им дава легитимността и властта да правят каквото си пожелаят. Нищо подобно. Гласуването е само един от механизмите за правилно функциониране на демокрацията. Демокрацията изисква също така разделение на властите, върховенство на закона, независими медии и академична свобода освен другите неща. Всички тези компоненти в Турция бяха счупени.

С надигането на национализма, ислямизма и авторитаризма в Турция се увеличи и сексизмът. Страната е на 133-о място от 144 държави, обхванати в Индекса на глобалното неравенство между половете, съставян от Световния икономически форум. А сексуалното насилие е широко разпространено. Наскоро АКР се опита да прокара закон, който би позволил на изнасилвачите да избегнат наказание, ако се оженят за жертвата си. След протести на жени законът беше оттеглен.

Усещането сред прогресивните турци е, че начинът ни на живот е под заплаха и секуларизмът систематично бива подкопаван. Над 1 млн. студенти са записани в училищата имам хатип – професионални училища за обучаване на имами и предоставяне на религиозно образование – което е сериозен скок спрямо 71 000 през 2002 г.

Турция става по-религиозна, по-параноична и повече вгледана в себе си. Станали сме нация, в която учителите могат да бъдат задържани без причина, пеенето на песни може да бъде забранено и интелектуалците и писателите могат да бъдат обвинени в изпращане на подсъзнателни послания към обществото. Никой не се чувства сигурен и не живее с усещането, че нещата могат и ще станат по-добри. Разрухата на колебливата турска демокрация ни показва, че историята не се движи непременно напред. Понякога тя върви назад.

© 2017 Elif Shafak. Distributed by The New York Times Syndicate.

След като устоя на опита за преврат през 2016 г. и ограничи човешките права след това, през 2017 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган спечели с минимална разлика референдум за превръщане на страната в президентска република. Критиците му се боят, че режимът му отклонява Турция от демокрацията и я води към авторитаризъм
Фотограф: Ozan Kose/Agence France- Presse —- Getty Images
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Елиф Шафак е награждавана писателка, чиито романи включват "Любов" и "Копелето на Истанбул". Тя е също така политически коментатор и обществен говорител.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    mul1426175987394222 avatar :-|
    Milen Stefanov

    Демокрацията в Турция отдавна не е "в опастност" а просто липсва! Включително референдума въобще не беше демократично проведен а изцяло контролиран и манипулиран от Ердоган.

  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Демокрация, със всичките и недостатъци, може да вирее, само в достатъчно напреднали общества.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    В Турция демокрация била в опасност? А какво е демокрация? Власт на мнозинството.

    Любимият ми писател Орхан Памук - интелектуалецът, нобелистът, западникът - има един глас, безписменият въглищар от Коня - също е с един глас. В ценностите на демокрацията те са абсолютно равнопоставени. Но ако двама въглищари мислят едно, а нобелистът - друго, той трябва да приеме волята на мнозинството. Демокрация...

    Буклите и дантелите, че демокрация е само нещото, което устройва нашето конюктурно разбиране и че "простите" хора не са дорасли до него е извращение на принципа.
    Не във форума се доказва демокрацията, а на избори. И малцинството трябва да се покори на волята на мнозинството. Елементарно.

    Колкото и да харесвам Елиф Шафак като писател, тя излага само едната теза. Прави го превъзходно, но не се чува другата теза.
    И това е гадното на пропагандата, която се лее в този вестник и заемките му от Големия либерален брат: не ви оставят правото да съпоставяте, да презенявате и да решавате. А ви нареждат.
    Мислете. Това пихтиестото между ушите ви служи за това. Поне слоред модицината...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK