Единствената правилна стратегия за Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Единствената правилна стратегия за Русия

Руснаците, живеещи в урбанистичните центрове като Санкт Петербург (на снимката) и Москва, е по-вероятно да имат досег със западната демокрация и нейните ценности. Политическата трансформация вероятно ще започне от тези градове

Единствената правилна стратегия за Русия

Повече от 25 години след краха на СССР и опита да изгради демокрация на негово място Русия отново се превърна в авторитарна държава

3640 прочитания

Руснаците, живеещи в урбанистичните центрове като Санкт Петербург (на снимката) и Москва, е по-вероятно да имат досег със западната демокрация и нейните ценности. Политическата трансформация вероятно ще започне от тези градове

© Oleg Nikishin/The New York Times


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Предизвикателството за демократично мислещите руснаци не е просто да отстранят Владимир Путин от властта, но и да сменят авторитарната система, която той олицетворява.

Повече от 25 години след краха на СССР и опита да изгради демокрация на негово място Русия отново се превърна в авторитарна държава. Същата тази неспособност за създаване на демократични институции тормози и лидерите на Февруарската революция от 1917 г., което води до завземането на властта от болшевиките по-късно същата година.

Михаил Ходорковски е основател на движението "Отворена Русия", посветено на насърчаването на демократично управление в Русия.

Руският авторитаризъм има дълбоки последствия не само за руските граждани, но и за съседните държави и останалия свят. Все още обременен от манталитета за "обсадената крепост", Кремъл следва външна политика, насочена към постигане на "баланс на силите" между Москва и Запада. Тази овехтяла стратегия поражда истерия за военен авантюризъм, който застрашава цялата планета. Прокремълските пропагандисти като Дмитрий Кисельов, известен водещ от държавната телевизия, дори внушават, че "агресивното поведение" на САЩ може да предизвика "ядрен отговор" от Русия.

Не е изненадващо, че Кремъл използва дезинформация и други мръсни трикове, за да насажда объркване в западните държави и да подкопава вярата в демократичните системи. Руските лидери са убедени, че западната демокрация е заплаха за авторитарния ред в страна, която те се сплашили и подчинили.

За Москва това е игра с нулев резултат – всяко отслабване или дискредитиране на демокрацията може да бъде единствено от полза за системата на управление на Кремъл. Но това е късогледо схващане. Разривът в западния съюз може да предизвика сериозна нестабилност по света, излагайки Русия на опасности, с които тя вероятно няма да е способна да се справи.

За да намерят алтернативна система на управление, руските демократи като мен самия трябва да вникнат в злочестата история нашата страна. Което повдига неизбежния въпрос – дали размерът на Русия, политическата й култура и недоверието й към западния свят я правят непригодна за демокрация.

Безусловно не. Не приемам заблудата, че руснаците са някак неспособни да изградят демократични институции. Хората са твърдели същото за германците. И много са бъркали. Държавите и техните граждани се променят, обикновено в отговор на собствените си провали.

Мнозинството руснаци никога не са имали досег с демократични институции и не разбират как функционират те. Но руснаците, емигрирали на Запад, са се адаптирали бързо и лесно към демократичните условия. Те виждат как демокрацията защитава правата и собствеността на индивидите и позволява на обществата да процъфтяват.

Въпреки недостатъчното разбиране на демократичните практики Русия днес има десетки хиляди граждански организации, защитаващи човешките права. Изследване от 2012 г. на Pew Research Center показва, че мнозинството руснаци подкрепят честните избори и справедливата съдебна система. Руският народ иска гласът му да се чува и лидерите му да бъдат държани под отчетност – той иска различна политическа система.

За да избегнем грешките от миналото, трябва да анализираме защо двата опита на Русия през XX век да установи демокрация доведоха до нови авторитарни режими. И в двата случая след свалянето на един тиранин – царя през 1917 г. и комунизма през 1991 г. – Русия в крайна сметка прехвърли властта на друг. Как се получи това?

В началото на ХХ век консерваторите и либералите бяха неспособни да намерят общ език, за да обсъдят полагането на демократични основи в Русия. В резултат най-реакционерската фракция на управляващия елит започва да доминира след революцията от 1905 г. и да задушава развитието на демократични реформи.

След отстраняването на царя през 1917 г. демокрацията отново губи. Болшевиките по същество са също толкова автократични, колкото реакционерите, дошли преди това, но просто с противоположната "идеологическа полярност". Те може би обръщат полюсите "плюс" и "минус" на някои места, но никога не успяват да се откъснат от магнитното поле на руския авторитаризъм.

Историята се повтаря с възхода на Борис Елцин, макар той да е първият избран с всеобщ вот руски лидер. В началото на 90-те новият президент получава забележителни конституционни правомощия, а победоносните либерали се обръщат към г-н Елцин като към "цар". Когато Владимир Путин е избран за президент за пръв път през 2000 г., бившият лейтенант от КГБ наследява система, която е перфектно пригодена за съхраняване на руските авторитарни традиции.

Значителна част от днешната руска опозиция, за разлика от опозиционните движения на Запад, смята, че демократичните права произтичат не от балансирано политическо представителство, а от назначаването на "добър цар".

Тази тенденция за стремеж към великодушен лидер вместо към демократични институции принуждава амбициозните политически лидери да търсят обществена подкрепа, осланяйки се на силата на собствената си личност вместо на ясна политическа програма. За да спечелят, политиците трябва да си изградят имидж на "силен лидер".

Ето защо предизвикателството за демократично мислещите руснаци е не просто да отстранят г-н Путин, но и да сменят авторитарната система, която той олицетворява.

Събитията от 1917 г. и 1991 г. ни учат, че Кремъл не може да установи демокрация с указ и че демократичните институции няма да изникнат изведнъж по цялата територия на Русия.

Процесът трябва да започне с политическата трансформация на европейски ориентираната Русия и нейните градове – Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург и Новосибирск за начало.

Тези урбанистични центрове трябва да покажат на останалата част от страната как мнозинството гласоподаватели могат да уважават малцинството - и обратното – като сведат взимането на решения по-близо до хората и наистина държат длъжностните лица отчетни.

Когато руското общество осъзнае собствената си сила, хората ще намерят волята да развият динамична местна демократична култура и институциите, нужни за укрепването й. Най-важната задача е създаването на правосъдна система, базирана на върховенството на закона, вместо на произвола на властта.

За Кремъл подобни идеи са еретични – те подкопават вековните убеждения, че Русия може да бъде управлявана ефективно само от Москва и че делегирането на власт ще доведе до хаос. Трябва да възприемем нова и радикално различна форма на управление, ако искаме Русия да бъде успешна и уважавана държава, способна да има положителен принос към международните отношения.

Периодът на 90-те ни учи на друг урок – че единствено и само руският народ трябва да намери собствения си път напред. Западът не може да го направи вместо нас.

© 2017 Mikhail Khodorkovsky. Distributed by The NewYork Times Syndicate.

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Предизвикателството за демократично мислещите руснаци не е просто да отстранят Владимир Путин от властта, но и да сменят авторитарната система, която той олицетворява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Връх на цинизма е точно Ходорковски да говори от името на руското общество и да чертае бъдещето на Русия.

    Джак Изкормвача - хирург!

  • 2
    mihail_mahov avatar :-|
    Mihail Voham

    Вярно е, че Русия има силни авторитарни традиции и, че народът ПРОСТО НЕ ЗНАЕ какво е да живееш в истинска демокрация. Всъщност руския народ НИКОГА не е живял в демокрация!
    Царизъм, 70 години тоталитарен болшевизъм, 27 години хаос, грабене , олигархия и престъпност.
    Разбира се, че ще заложи на силен лидер като Путин, а не на гнусен евреин като Ходорковски!

  • 3
    mihail_mahov avatar :-|
    Mihail Voham

    Американския тип "демокрация" с всичките му пороци не е никакво решение за Русия !
    Свръх-комерсиалното американско общество, с неговите ужасяващи противоречия от всякакъв вид НЕ Е пример за следване! САЩ ще се разпаднат рано или късно не поради външен враг, а поради собствените си противоречия.
    Русия трябва да търси модел за следване в европейските демокрации.Това Е НАЙ-ДОБРОТО в момента ! Европа Е най-доброто място за живеене в света.

  • 4
    mihail_mahov avatar :-|
    Mihail Voham

    Не случайно Петър Велики отвори Русия към Европа !
    Европа е бъдещето на Русия, но Европа , освободила се от мъртвата хватка на умиращите САЩ !
    Европа, с Русия в нея , са най-доброто съчетание, което този измъчен свят може да познае!

  • 5
    jazzanova80 avatar :-|
    jazzanova80

    Наистина е цинизъм точно Ходоровски да дава анализи. Но така, мижитурки и предатели винаги намират място в медиите да дават ъкъл, за справка Плевнелиев.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK