С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 30 дек 2017, 10:16, 3314 прочитания

Единствената правилна стратегия за Русия

Повече от 25 години след краха на СССР и опита да изгради демокрация на негово място Русия отново се превърна в авторитарна държава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Предизвикателството за демократично мислещите руснаци не е просто да отстранят Владимир Путин от властта, но и да сменят авторитарната система, която той олицетворява.

Повече от 25 години след краха на СССР и опита да изгради демокрация на негово място Русия отново се превърна в авторитарна държава. Същата тази неспособност за създаване на демократични институции тормози и лидерите на Февруарската революция от 1917 г., което води до завземането на властта от болшевиките по-късно същата година.
Михаил Ходорковски е основател на движението "Отворена Русия", посветено на насърчаването на демократично управление в Русия.


Руският авторитаризъм има дълбоки последствия не само за руските граждани, но и за съседните държави и останалия свят. Все още обременен от манталитета за "обсадената крепост", Кремъл следва външна политика, насочена към постигане на "баланс на силите" между Москва и Запада. Тази овехтяла стратегия поражда истерия за военен авантюризъм, който застрашава цялата планета. Прокремълските пропагандисти като Дмитрий Кисельов, известен водещ от държавната телевизия, дори внушават, че "агресивното поведение" на САЩ може да предизвика "ядрен отговор" от Русия.


Не е изненадващо, че Кремъл използва дезинформация и други мръсни трикове, за да насажда объркване в западните държави и да подкопава вярата в демократичните системи. Руските лидери са убедени, че западната демокрация е заплаха за авторитарния ред в страна, която те се сплашили и подчинили.

За Москва това е игра с нулев резултат – всяко отслабване или дискредитиране на демокрацията може да бъде единствено от полза за системата на управление на Кремъл. Но това е късогледо схващане. Разривът в западния съюз може да предизвика сериозна нестабилност по света, излагайки Русия на опасности, с които тя вероятно няма да е способна да се справи.

За да намерят алтернативна система на управление, руските демократи като мен самия трябва да вникнат в злочестата история нашата страна. Което повдига неизбежния въпрос – дали размерът на Русия, политическата й култура и недоверието й към западния свят я правят непригодна за демокрация.



Безусловно не. Не приемам заблудата, че руснаците са някак неспособни да изградят демократични институции. Хората са твърдели същото за германците. И много са бъркали. Държавите и техните граждани се променят, обикновено в отговор на собствените си провали.

Мнозинството руснаци никога не са имали досег с демократични институции и не разбират как функционират те. Но руснаците, емигрирали на Запад, са се адаптирали бързо и лесно към демократичните условия. Те виждат как демокрацията защитава правата и собствеността на индивидите и позволява на обществата да процъфтяват.

Въпреки недостатъчното разбиране на демократичните практики Русия днес има десетки хиляди граждански организации, защитаващи човешките права. Изследване от 2012 г. на Pew Research Center показва, че мнозинството руснаци подкрепят честните избори и справедливата съдебна система. Руският народ иска гласът му да се чува и лидерите му да бъдат държани под отчетност – той иска различна политическа система.

За да избегнем грешките от миналото, трябва да анализираме защо двата опита на Русия през XX век да установи демокрация доведоха до нови авторитарни режими. И в двата случая след свалянето на един тиранин – царя през 1917 г. и комунизма през 1991 г. – Русия в крайна сметка прехвърли властта на друг. Как се получи това?

В началото на ХХ век консерваторите и либералите бяха неспособни да намерят общ език, за да обсъдят полагането на демократични основи в Русия. В резултат най-реакционерската фракция на управляващия елит започва да доминира след революцията от 1905 г. и да задушава развитието на демократични реформи.

След отстраняването на царя през 1917 г. демокрацията отново губи. Болшевиките по същество са също толкова автократични, колкото реакционерите, дошли преди това, но просто с противоположната "идеологическа полярност". Те може би обръщат полюсите "плюс" и "минус" на някои места, но никога не успяват да се откъснат от магнитното поле на руския авторитаризъм.

Историята се повтаря с възхода на Борис Елцин, макар той да е първият избран с всеобщ вот руски лидер. В началото на 90-те новият президент получава забележителни конституционни правомощия, а победоносните либерали се обръщат към г-н Елцин като към "цар". Когато Владимир Путин е избран за президент за пръв път през 2000 г., бившият лейтенант от КГБ наследява система, която е перфектно пригодена за съхраняване на руските авторитарни традиции.

Значителна част от днешната руска опозиция, за разлика от опозиционните движения на Запад, смята, че демократичните права произтичат не от балансирано политическо представителство, а от назначаването на "добър цар".

Тази тенденция за стремеж към великодушен лидер вместо към демократични институции принуждава амбициозните политически лидери да търсят обществена подкрепа, осланяйки се на силата на собствената си личност вместо на ясна политическа програма. За да спечелят, политиците трябва да си изградят имидж на "силен лидер".

Ето защо предизвикателството за демократично мислещите руснаци е не просто да отстранят г-н Путин, но и да сменят авторитарната система, която той олицетворява.

Събитията от 1917 г. и 1991 г. ни учат, че Кремъл не може да установи демокрация с указ и че демократичните институции няма да изникнат изведнъж по цялата територия на Русия.

Процесът трябва да започне с политическата трансформация на европейски ориентираната Русия и нейните градове – Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург и Новосибирск за начало.

Тези урбанистични центрове трябва да покажат на останалата част от страната как мнозинството гласоподаватели могат да уважават малцинството - и обратното – като сведат взимането на решения по-близо до хората и наистина държат длъжностните лица отчетни.

Когато руското общество осъзнае собствената си сила, хората ще намерят волята да развият динамична местна демократична култура и институциите, нужни за укрепването й. Най-важната задача е създаването на правосъдна система, базирана на върховенството на закона, вместо на произвола на властта.

За Кремъл подобни идеи са еретични – те подкопават вековните убеждения, че Русия може да бъде управлявана ефективно само от Москва и че делегирането на власт ще доведе до хаос. Трябва да възприемем нова и радикално различна форма на управление, ако искаме Русия да бъде успешна и уважавана държава, способна да има положителен принос към международните отношения.

Периодът на 90-те ни учи на друг урок – че единствено и само руският народ трябва да намери собствения си път напред. Западът не може да го направи вместо нас.
© 2017 Mikhail Khodorkovsky. Distributed by The NewYork Times Syndicate.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2512 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3829 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Как да бъде обърнат упадъкът на демокрацията

Само общонационална чистка срещу корупцията може да бъде искрата за възстановяване на Бразилия

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10