Новата демократична вълна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата демократична вълна

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е решен да изгради по-малко светска и по-ислямска нация. Инициативите му се посрещат със смесени чувства и много турци излизат на улицата, за да протестират срещу режима му, който възприемат като все по-авторитарен

Новата демократична вълна

На международната сцена се появява нова група глобални лидери и бъдещето на геополитиката преминава в други ръце

4138 прочитания

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е решен да изгради по-малко светска и по-ислямска нация. Инициативите му се посрещат със смесени чувства и много турци излизат на улицата, за да протестират срещу режима му, който възприемат като все по-авторитарен

© Emre Tazegul/Agence France-Presse — Getty Images


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Глобалното разпространение на демокрацията – дар от Запада за света – трябваше да доведе до избирането на либерални, прозападни лидери. Вместо това на власт дойде вълна от автократични управници, много от които с ясни антизападни идентичности. Списъкът включва Шиндзо Абе в Япония, Родриго Дуерте във Филипините, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Нарендра Моди в Индия и ако погледнем малко по-назад, Владимир Путин в Русия. Китайският президент Си Дзинпин може да бъде добавен в листата, след като изплува сред жестоката конкуренция в редиците на 80-милионната Китайска комунистическа партия.

Кишор Махбубани е част от дипломатическата служба на Сингапур в продължение на 33 години. Той е декан на Школата по публична политика "Ли Куан Ю" към Националния университет на Сингапур и автор на книгата "Великото сближаване: Азия, Западът и логиката на единния свят" (The Great Convergence: Asia, the West and the Logic of One World) .

Възходът на тези лидери може би отбелязва нова глава в историята. През последните 200 години Западът беше необичайно силен и доминираше глобалната история дори в постколониалната епоха. Но направените от него грешки доведоха до остра реакция от силно антизападно настроени лидери като г-н Путин и г-н Ердоган. И докато мощта на Америка и Европа намалява, се случва глобално възраждане на антизападни нагласи. Дори прозападни лидери като г-н Абе и г-н Моди заявяват твърдо своите антизападни идентичности.

Европа унижава Турция от десетилетия. При управлението на Мустафа Кемал Ататюрк страната взима смелото решение да напусне ислямския свят и да се присъедини към Запада. Турция, член на НАТО, кандидатства за присъединяване към предшественика на ЕС през 1987 г. Получава отказ, докато по-малки държави като Словакия, Латвия и Естония биват приети. Това отблъскване на Турция подкопава политическите позиции на светските прозападни турци, живеещи във и около Истанбул. Те са възприемани като слаби и безпомощни пред лицето на европейските обиди.

Индийският премиер Нарендра Моди отхвърля старите идеи за западна асимилация. Облеклото му, спазването на религиозни практики и употребата на хинди са показателни за желанието му да насърчава индийските традиции и национална гордост
Фотограф: Prakash Singh/Agence France-Presse — Getty Images

Първоначалното избиране на г-н Ердоган през 2003 г. беше израз на силното желание на турците за лидер, който може да се изправи срещу Европа и управлението му беше легитимирано от солиден икономически растеж. Макар популярността му напоследък да е спаднала – той едва спечели референдума през април 2017 г. - турският президент никога не е бил по-могъщ политически. Г-н Ердоган има способността да чертае бъдещето на Турция, като я отдалечава от светското й минало и прави ислямската й идентичност по-видима.

Русия претърпява дори по-голямо унижение от Турция. Едностранното разпускане на Съветския съюз от Михаил Горбачов е невъобразим геополитически подарък за Запада и особено за Америка. Русия, която остава, е незначителна обвивка на някогашната империя. След като спечели студената война, без да изстреля и един куршум, Западът щеше да постъпи мъдро, ако беше последвал съвета на Чърчил: "При победа – великодушие." Вместо това той направи точно обратното. Противно на уверенията, дадени на г-н Горбачов и съветските лидери, Западът разширява НАТО, като включва страните от бившия Варшавски пакт и така накара Русия да се чувства неудобно в своето свиващо се геополитическо пространство. Това унижение доведе до неизбежна ответна реакция.

След избирането на г-н Путин през 2000 г. Западът заплашва да разшири НАТО към Украйна, макар изтъкнати американски държавници като Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински да са против подобен ход. Предупрежденията им биват игнорирани и на г-н Путин не му остава особен избор, освен да вземе обратно Крим, който е бил част от Русия от 1783 г. до 1954 г. Дори прозападният г-н Горбачов подкрепя г-н Путин и казва, че кримският референдум е показал, че "хората наистина искат да се върнат в Русия".

Кримският епизод демонстрира, че има граница на унижението, което един народ може да понесе. Избирането на г-н Путин отразява волята на руснаците. Те искат силен лидер, който може да се опълчи на Запада. Той го прави чрез инвазията в Крим и подкрепата за президента Башар ал Асад в Сирия. В геополитическите игри няма светци. Ако Западът беше показал уважение към Русия, вместо да я унижава, г-н Путин можеше и да не дойде на власт.

Нито Япония, нито Индия са били унижавани от Запада в близкото минало. Всъщност и двете са се приближили геополитически до САЩ, откакто започна възходът на Китай. Но дори и в тези две държави има желание за подкрепа на силни лидери, които могат твърдо да отстояват националната идентичност. Външно г-н Абе изглежда като прозападен лидер, особено с елегантните си западни костюми. Вътрешно обаче той е пламенен японски националист. Баща му Нобусуке Киши е обявен за "престъпник от първа степен" след Втората световна война. Г-н Абе вярва, че той е бил несправедливо обвинен. Японският премиер също така позволява на депутатите си да посещават противоречивия мемориал "Ясукуни", което предизвиква гнева на Китай и Южна Корея.

Външно г-н Абе запазва почитта към Америка. Вътрешно той умира да се освободи от геополитическите си окови. Например дори когато Америка и Европа усърдно маневрираха да изолират Русия, г-н Абе работеше зад кулисите с Москва през април 2013 г. в опит да постигне частна сделка с г-н Путин за оспорваните Курилски острови, които Русия завзема след края на Втората световна война.

Мощното появяване на г-н Моди на световната сцена показва, че Индия вече не е второкласна сила. Той свали много от прозападните декорации, с които индийският елит някога толкова се гордееше. Въпреки наказателния ритъм по време на първата му официална визита в САЩ през септември 2014 г. той пости в продължение на девет дни, за да спази хиндуисткия религиозен празник Наваратри. Г-н Моди рядко носи западно облекло и говори предимно на хинди. Подкрепата му за някои гръмки крайнодесни гласове, включително на главния министър на Утар Прадеш Йоги Адитианант, буди тревога. Но г-н Моди не е демагог. Той е прагматичен националист, фокусиран върху икономическия растеж. В съзнанието на г-н Моди няма никакво съмнение, че вървим към свят на Г-3, в който Индия си осигурява равно място до Америка и Китай.

Докато китайският президент Си Дзинпин функционира в много различна политическа среда от тази на г-н Абе и г-н Моди, културно между тримата лидери има сходство – всеки от тях е дълбоко уверен в своята съответна национална идентичност. Преди сто години индийски, японски и китайски лидери призоваваха народите си да подражават на Запада, за да вървят напред. Гласове като Сун Ятсен в Китай и Рам Мохан Рой в Индия говореха за нуждата да се следва моделът на Запада. Днес подобна мисъл дори не би се появила в главите на г-н Абе, г-н Моди и г-н Си. Вместо това тримата казват на народите си да помнят своята славна история.

Докато все повече и повече държави се отърсват от почитанието си към Запада, продължаващото възраждане на силни националистически лидери е неизбежно. Нашето геополитическо бъдеще вероятно ще бъде определено от тази нова вълна.

© 2017 Kishore Mahbubani. Distributed by The New York Times Syndicate

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Глобалното разпространение на демокрацията – дар от Запада за света – трябваше да доведе до избирането на либерални, прозападни лидери. Вместо това на власт дойде вълна от автократични управници, много от които с ясни антизападни идентичности. Списъкът включва Шиндзо Абе в Япония, Родриго Дуерте във Филипините, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Нарендра Моди в Индия и ако погледнем малко по-назад, Владимир Путин в Русия. Китайският президент Си Дзинпин може да бъде добавен в листата, след като изплува сред жестоката конкуренция в редиците на 80-милионната Китайска комунистическа партия.

Кишор Махбубани е част от дипломатическата служба на Сингапур в продължение на 33 години. Той е декан на Школата по публична политика "Ли Куан Ю" към Националния университет на Сингапур и автор на книгата "Великото сближаване: Азия, Западът и логиката на единния свят" (The Great Convergence: Asia, the West and the Logic of One World) .

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "Глобалното разпространение на демокрацията – дар от Запада за света – трябваше да доведе до избирането на либерални, прозападни лидери."
    Тая параноидна глупост още в първото изречение тактично предупреждава читателя какво ще разлее сингапурецът... Подреждането под някакъв общ знаменател на Дутерте, Ердоган, Си, Моди, Путин, Абе и пр. е доста несериозен подход, а пък когато общото помежду им се окаже обидата от някакви САЩ-действия, ситуацията си става наистина за доктор.

    Наивни са прокарваните от The New York Times в подборката материали, слугински препечатени без коментар от Капитал, внушения, че несхождащите си с американските виждания национални политики на изброените държави се обяснява или с авторитаризъм на президентите им (при по-хард отношенията), или с отстъпление от демокрацията (при по-послушните).
    Болезнено елементарно.
    Дано преписването на глупости приключи със старата година. ..

  • 2
    borodino avatar :-|
    borodino


    До коментар [#1] от "
    D-r D
    ":

    Докторе, преписването на глупости в К. няма как да свърши със старата година. Но и на мен ми е любопитно кога ще обърнат палачинката...
    Демокрацията е нещо като медал на Държавния департамент - дава се само на заслужили. Дутерте беше върл демократ до миналата година, докато ръмжеше на Китай заради островите в Южнокитайско море. После прие с реверанс няколко млрд. инвестиции от Пекин, каза на Обама, че е копеле и дотам с демократа Дутерте. Американците свещи за здраве трябва да палят за Путин, защото при тенденциите в Русия, следващият предисент ще е по-суров и от Сталин. И първото, което по един или друг начин ще изчезне оттам, ще е американската пета колона.

    За много години!

  • 3
    ttrafopostt avatar :-|
    трафоПОСТ

    Добре де, искам поне веднъж да видя черно на бяло, обещанието НАТО да не се разширява, защото тази мантра сме я чували:

    Противно на уверенията, дадени на г-н Горбачов и съветските лидери, Западът разширява НАТО

    От друга страна Будапещенският меморандум го има публикуван и Русия се е подписала под него.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D


    До коментар [#2] от "
    borodino
    ":

    Честита да е и за вас.
    От подборката материали от The New York Times, изсипвани тук, които стоически изчетох, си потвърдих два неоригинални извода:
    1. Типът възприятие на интелигентната българска публика ужасно се различава от типа възприятие на тамошната публика, мишена на американската газета. Комплиментът е за сънародниците ми;
    2. Редакционната политика на Капитал явно цели да ни промие мозъците и засипвайки ни с медийно ГМО да опростачи ценностната ни система.
    Питате ли се защо така упорито публиката се залива с мнения-полуфабрикати? Друг е въпросът защо след като в Капитал видимо няма кой да се заеме с тая работа, не се препечатват различни мнения на английски, френски, руски, германски, гръцки, турски, сръбски, китайски и т.н. експерти и медии.

  • 5
    borodino avatar :-P
    borodino


    До коментар [#4] от "
    D-r D
    ":

    Пуста либерална пропаганда!Под юргана на Америка за България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK