С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 1 яну 2018, 16:28, 5241 прочитания

Председателството като първи учебен ден

По-малко гръмовни амбиции и лозунги ще бъдат полезни. Нека започнем по-скромно, а после да изненадаме приятно с добър резултат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Преди години в училище имаше дежурни по клас. Техните задължения бяха в началото на часа в учебната стая да има ред, черната дъска да е почистена, а учениците да посрещнат учителя със ставане на крака. Всеки по реда си ставаше дежурен за една седмица в двойка с друг. Ние го приемахме като възможност да те забележат и да покажеш някакви умения – създавахме си чувството, че едва ли не от теб зависят важни неща.

Нещо подобно е и председателството на Съвета на Европейския съюз. Съветът е един от органите на ЕС – този, в който заседават националните правителства. Всяко от тях по реда си поема председателството за шест месеца. Както в училище едно време. Председателството не е началник, не поставя задачи, не поощрява и не наказва. То се занимава с това механизмът да продължи да се движи. И колкото повече работа отхвърли, толкова по-добре.


Представителят на страната председател е представител на правителството, който ръководи заседанията и работата в съответния формат – на държавни и правителствени ръководители, на министри или на експерти. Секретариатът на съвета върши цялата техническа работа, но все пак не е редно представител на администрацията да води заседания на страните членки. Това прави ротационният председател.

Този механизъм започна да се променя след подписването на Лисабонския договор. Тогава беше решено, че не е здравословно и не е ефективно толкова често да се сменят председателстващите на важни междуправителствени формати. Така беше създаден постоянният пост на председател на Европейския съвет – там, където се срещат министър-председателите. Той е лице на институцията и понастоящем това е бившият полски премиер Доналд Туск. Постоянен е и председателят на Съвета по външна политика – форумът на външните министри – Федерика Могерини. С промените в еврозоната се очаква да има и постоянен председател на Съвета по икономически и финансови въпроси. Освен това се прие председателствата да се групират по три и да представят общи приоритети за година и половина. Всички тези мерки са, за да не се оставят важни европейски въпроси в ръцете на политическата конюнктура на една от страните членки.

Защо тогава при отслабващите функции на председателството прожекторите са насочени към всеки, на когото предстои да поеме щафетата? Защото от тази страна зависи до голяма степен по кои въпроси ще се постигне съгласие. Съветът заедно с Европейския парламент е законодателен орган, и то много силен. По важни въпроси, какъвто е бюджетът например, е необходим консенсус. При шест страни основателки това е било по-лесно, но при 28



От председателя зависи ритъмът на работа и умението да се постига съгласие между всички. Постигането на съгласие между равни по глас, но различни по влияние страни не е лесно. Особено по деликатни теми. Но такава е съдбата на всяка страна членка и това, което тя може да направи, докато председателства, е да бъде ефективна. Да постига съгласие по различни теми.

Бившият зам.-министър на външните работи на Кипър, сега главен преговарящ по обединението на страната, Андреас Мавроянис, който беше двигателят зад първото кипърско председателство, веднъж ми каза: "Другите ни приемат за пълноценен член едва след като видят как се справяме с председателството." Опитният дипломат Андреас е много прав – председателството показва функционалния капацитет на една страна да подпомогне общата работа, да погледне на ЕС откъм интереса на 28-те, а не да защитава само собствената си позиция, което прави обичайно. Може би затова малките страни често са много ефективни като председатели. Първо, те най-силно осъзнават ползите от това да принадлежат към общността и, второ, те обикновено не заявяват супер амбициозни планове, каквито големите страни намират за въпрос на чест и престиж да правят.

В България треската преди председателството е като преди първия учебен ден на първокласник. Или по-точно – като преди явяване на конкурс за красота. Ние много се вълнуваме какво впечатление ще направим пред колегите от ЕС. Затова говорим за ремонт на улици, зали – всичко, свързано с външната, показна част. Разбира се, че е важно да изглеждаме прилично – това създава също част от образа на страната.

Но, говорейки за НДК и естакадата от летището, както и броя чужденци, които се очакват София, това няма как да стигне до хората. Председателството си остава някаква грижа на министрите, за която ще се похарчат много пари. Какво засяга това обикновения гражданин освен удоволствието после да мине по естакадата от летището, направена за чуждите гости? Ако има път към летището, разбира се. Или мантрата за политическа стабилност. Никой не се интересува кой управлява държавата, стига тя да си върши ефективно работата на председател. Чехия изкара председателството си на служебно правителство. И то не беше лошо.

Вярно е, че в България непрекъснато се стремим да въвличаме външни фактори във вътрешните си политически борби – търсим някой да ни похвали или да ни се скара и това звучи по-авторитетно. Затова има комични ситуации с българи, които чакат, ако може, ЕС на ни управлява пряко, докато чиновниците там се чудят нямаме ли си демократични механизми за управление в държавата и защо искаме намеса там, където всеки друг би се възмутил. "Защото при нас не става" – ще каже някой. Ами, като не става – какво търсим в една общност с високи демократични ценности? Да ходим при тези, където управлението е по-централизирано и безалтернативно.

Председателството на България е важно с това, което ще постигнем като решения по политики. Имаме шест месеца, в които страната ни ще има по-особена роля и ще трябва да се грижи на интереса на целия Европейски съюз. Това, а не залите за срещи може да бъде много полезно и на българските граждани. Мирът и сътрудничеството, европейската посока на развитие на Западните Балкани са безспорно важни за всички нас и за Европа. Правилно този въпрос беше изведен като приоритет и една силна политическа декларация от София, която потвърждава перспективата и помощта за нашите съседи на Запад, ще бъде отличен резултат. Важно е да потърсим пътища и за намаляване на напрежението в Черно море. При нашето председателство съветът ще навлезе в интензивна фаза на обсъждане на бъдещето на ЕС. На масата са поставени няколко сценария и има едно ясно нещо – ЕС няма да продължи в този си вид. България може да изгради авторитет с търсене на съгласие около промени, които намаляват сегашните напрежения при вземането на трудни решения като икономическата криза и миграцията, но същевременно запазват единството на съюза и не пренасят институционалното сътрудничество в по-малки формати – било то еврозоната или други скорости.

По време на българското председателство ще бъде представен бюджетът на ЕС след 2020 г. и ние ще организираме първата реакция. И тук не стига да си настояваме за кохезионните средства. България може да постигне нещо много по-значимо – да постави разговора за европейския бюджет на плоскостта на политиките, а не на фискалните трансфери. Този въпрос трябва да надхвърли гледната точка на националните бюджети, която разделя безумно европейските страни на донори и получатели. Трябва да наложим разговор за политики, за цели на ЕС, за ефективност и прозрачност на средствата, за защита на общите европейски ценности и за това къде европейският бюджет работи по-добре от парите, похарчени на национално равнище.

Именно приносът към горещия дебат за бъдещето на ЕС в различните негови аспекти ще определи успеха на българското председателство. Горещите теми не си избират председателството. Ние трябва да погледнем през призмата на общите интереси и да ги съчетаем с интересите на българските граждани като част от 500-те милиона европейци. Тези граждани се интересуват в Европа да има мир и сътрудничество, да се спазват демократичните ценности, да имат право на свободно придвижване, да имат перспектива като създатели и участници на най-голямата икономика в света. По-малко гръмовни амбиции и лозунги ще бъдат полезни. Нека започнем по-скромно, а после да изненадаме приятно с добър резултат.

Ивайло Калфин е бивш външен министър (2005 - 2009 г.), социален министър (2014 - 2016 г.), евродепутат и зам.-председател на бюджетната комисия на Европейския парламент (2009 - 2014 г.). В момента е специален съветник на еврокомисаря по бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2469 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3769 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Силата на асиметрията

В рамките на демокрацията най-важното нещо е пространството, което имаме, за да не се съгласяваме един с друг

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10