С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 15 дек 2018, 8:00, 5578 прочитания

Старите шеги и изборът на нов главен прокурор

Защо не е смешно, или как нереформираната прокуратура обрича България да остане в периферията на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Христо Иванов е председател на партията "Да, България" и бивш министър на правосъдието.

Фотограф: Надежда Чипева
Има една стара шега в България, която бива допълвана на всеки седем години. Тя гласи следното: първият главен прокурор по конституцията от 1991 г. (Иван Татарчев, заема поста 1992 - 1999 г.) демонстрира, че над главния прокурор е само Господ; вторият (Никола Филчев, 1999 -2006) демонстрира, че главният прокурор може да не е с всичкия си; третият (Борис Велчев, 2006 - 2012) демонстрира, че може да няма главен прокурор; четвъртият и настоящ заемащ поста (Сотир Цацаров 2012 - 2019) демонстрира, че няма никакви ограничения пред главния прокурор да заграбва власт и да се намесва в политиката.


Конституцията от 1991 г. поставя прокуратурата в съдебната власт и така прави прокурорите неотстраняеми, а главния прокурор – недосегаем за контрол от страна на никоя друга власт. Службата е силно централизирана и непрозрачна. Теоретично тя подлежи на отчетност пред Висшия съдебен съвет (ВСС), който взима всички решения за назначаване, обучаване, оценяване и дисциплиниране на прокурори, както и за бюджетните и всякакви други материални въпроси. Прокурорската колегия на ВСС обаче е председателствана от главния прокурор и е съставена от прокурори от кариерата, които са му йерархично подчинени. Което я превръща в послушно нему лоби за влияние върху решенията на ВСС. С много редки изключения решенията на ВСС се взимат без обсъждане и с пълно единодушие. Макар Съветът на Европа да призовава за създаване на механизъм на отчетност на главния прокурор, настоящото правителство изцяло пренебрегва темата.

Публичната история на българската демокрация включва няколко опита за ограничаване на безконтролния статут на главния прокурор. Всички те се провалят пред съпротивата на съответния заемащ поста, който неизменно успява да мобилизира непреодолими политически и медийни ресурси, за да опази територията си.

Задкулисната история на същия период се състои от съюзи на политически, икономически, медийни и корупционни лобита за назначаване и подкрепа на определен главен прокурор в замяна на имунитет срещу преследване и възможност силата на прокуратурата да бъде използвана срещу съперници в съответната сфера. Съставът на тези коалиции се променя през годините, но един елемент остава постоянен – Движението за права и свободи (ДПС), партия, опираща се на гласовете на турското малцинство в България и водена от агента на бившите комунистически служби Ахмед Доган.



Всеки от заемащите поста главен прокурор по време на своя квазимонархичен седемгодишен мандат оставя своя личен отпечатък върху институцията. Но общият знаменател са спорните назначения в системата и култивирането на пасивност, послушание и цинизъм.

Безспорно кулминацията (засега) на всички тези тенденции е мандатът на настоящия главен прокурор г-н Сотир Цацаров. Той безсрамно обслужва интересите на своите политически приятели. Първо, прокуратурата остана напълно глуха за сигналите, че Корпоративна търговска банка (КТБ) е превърната в Понци схема, захранвана с публични средства. След това, когато настана разрив между собственика на КТБ г-н Цветан Василев и неговите доскорошни приятели ДПС, прокуратурата внезапно атакува Василев и това доведе до фалита на КТБ през 2014 г., струвал 4 млрд. лв. Оттогава прокуратурата отново стана сляпа за множеството съмнителни транзакции с активи на фалиралата банка. И вече е напълно ясно, че на никого от отговорните за създаването на КТБ, включително регулаторите и спецслужбите, които се правеха, че нищо не виждат, както и на множеството политици, бизнесмени и медийни фигури, печелили от банката, няма да бъде потърсена отговорност.

Г-н Цацаров се намесва открито в политиката. По време на предизборната кампания през 2016 г. с посредничеството на политик главният прокурор кани на среща г-н Сашо Дончев, бизнесмен и издател на опозиционен вестник. И го притиска да се въздържа от подкрепа на опозиционни партии и да смекчи тона на вестника си. След като г-н Дончев разказва публично тази история, г-н Цацаров използва позицията си, за да гарантира, че въпросът няма да бъде разследван.

Наскоро г-н Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и водещ опонент на г-н Цацаров във ВСС, каза в своя реч: "Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол." Той припомни как преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотребата с власт от страна на главния прокурор, "неудобният председател" на ВКС бе посрещнат от младежи с маски, държащи окървавени агнешки главички. Полицията не реагира.

С подкрепата на г-н Цацаров беше създаден специализиран антикорупционен съд със специфичната цел важни дела да могат да заобикалят съдилищата в София, които действат като спирачки на прищевките на прокуратурата. Беше създадена също така могъща антикорупционна комисия с широки правомощия да прави проверки и да конфискува активи.

И двата органа бързо бяха използвани за преследване на опозиционни фигури, издатели на опозиционни медии и критици на г-н Цацаров, често по начин, насочен към постигане на максимален пропаганден ефект. Така г-н Иво Прокопиев, съсобственик на най-голямата опозиционна медийна група "Икономедиа", стана клиент на антикорупционната комисия и антикорупционния съд заедно с г-н Трайчо Трайков, десен опозиционен политик. Г-жа Елена Йончева, депутат от опозиционната Българска социалистическа партия, стана обект на разследване за финансовите си отношения с фалиралата КТБ, след като повдигна въпроса за потенциалните връзки на премиера Бойко Борисов с имот в Барселона. В същото време множество проправителствени медии със сходни връзки със същата тази КТБ остават недокоснати. Председателят на ВКС също е разследван от антикорупционната комисия, макар по конституция подобни проверки срещу магистрати да са в изричните правомощия на съдебния инспекторат.

Действията и интересите на г-н Цацаров винаги биват агресивно защитавани от проправителствените пропагандни медии, контролирани от депутата от ДПС и олигарх Делян Пеевски. Пример е масираната очерняща кампания на медиите на г-н Пеевски срещу Лозан Панов и неговата съпруга.

Същевременно въпреки многобройните корупционни скандали с участието на г-н Пеевски, включително централната му роля в аферата КТБ, той никога не е бил обект на сериозно разследване. Нещо повече - наскоро г-н Пламен Георгиев, председател на антикорупционната комисия, заяви, че г-н Пеевски е един от "най-проверяваните и чисти хора в държавата". Г-н Георгиев е смятан за водещ претендент да замени г-н Цацаров през 2019 г.

Имаше време, когато големи надежди за продължаване на съдебната реформа се възлагаха на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, създаден при влизането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. като средство за следене на техния напредък в покриването на минималните европейски стандарти за върховенство на закона. Само че след 12 години въртене в порочен кръг ЕК започна да губи политическа воля да преследва първоначалната цел на механизма, предпочитайки да сключва удобни сделки с българското правителство, което може и да е корумпирано, но е виждано като прагматично и почтително на европейската сцена.

Последният доклад по механизма изостави всякаква претенция за отиване отвъд формални "мерки" като прието законодателство или съставяне на работни групи и за търсене на реални резултати. Следващата ЕК ще трябва да изгради далеч по-сериозен инструмент, въоръжен с истинско "жило" като възможността за замразяване на европейските фондове, за да справи с разрастващата се криза с върховенството на закона и демократичните стандарти в Източна Европа.

Докато това се случи обаче, следващият главен прокурор ще е заел поста си в България. Така заради преследването на тесни политически интереси председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и неговият първи заместник Франс Тимерманс се отказаха от каузата за върховенство на закона в България точно в момента, когато трябваше да окажат най-силен натиск за реформиране на прокуратурата.

Проблемът с нереформираната прокуратура в България не се ограничава просто до факта, че в една отделна страна има корупция и нарастващи авторитарни тенденции. Става въпрос за това, че ЕС, изправен пред безпрецедентни външни и вътрешни предизвикателства, ще трябва да се консолидира около много по-ефективна способност да защитава своите правила и свободи, което ще доведе до формирането на ядро от част от страните членки и периферия, съставена от останалите. Системната корупция в България е основната причина за слабите институции и отворената врата за всякакви външни и враждебни влияния върху правителството. Заради всичко това България е все по-застрашена да бъде оставена във втора класа при бъдещата реорганизация на ЕС.

Процесът по назначаване на следващия главен прокурор трябва да започне през март 2019 г. Тъй като няма никакъв вътрешен импулс за реформа, нито пък външен натиск за това, най-вероятно предстои да научим новото допълнение към старата шега. Тя всъщност никога не е била смешна. И ще става все по-малко смешна.

Христо Иванов е председател на партията "Да, България" и бивш министър на правосъдието.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2040 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3012 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 7520 прочитания

15 фев 2019, 4198 прочитания

15 фев 2019, 3983 прочитания

15 фев 2019, 2516 прочитания

15 фев 2019, 2075 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
За бюджета на ЕС, или кой какво кафе предпочита

Защо преговорите по следващата многогодишна финансова рамка са едно от ключовите събития за бъдещето на съюза и какви са интересите на България в тях

Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете