С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 16 дек 2018, 10:00, 2849 прочитания

За бюджета на ЕС, или кой какво кафе предпочита

Защо преговорите по следващата многогодишна финансова рамка са едно от ключовите събития за бъдещето на съюза и какви са интересите на България в тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Бюджетът на ЕС, макар да е над трилион евро, е едва около 1% от БВП, създаван в съюза. И сравнен с възможностите и с нуждите, той е малък. Както каза (или по-скоро туитна) Жан-Клод Юнкер: "Време е да се разделят митовете от реалността: за по-малко от една чаша кафе на ден всеки европейски гражданин печели от бюджета на ЕС."


В същото време разговорите за многогодишната финансова рамка и за бъдещето на кохезионната политика са много повече от спор за бюджетни категории или пък за това кой какво кафе предпочита. Преговорите, или по-скоро резултатът от тях, са универсален индикатор накъде отива съюзът, както и колко вярваме в него.

ЕС не е само договор между 28 страни. Той има институции, има и политики, които не могат да бъдат финансирани на ниво държава членка. В този смисъл, ако не желаем да финансираме политиките на ЕС, ние не вярваме не само в тях, но и в смисъла и ползата от него.

Освен това кохезионната политика (която впрочем е малко над 1/3 от бюджета) е политиката, която е свързана с развиването и балансирането на общия пазар. Факт е, че обществената представа за нея е свързана по-скоро с благотворителност, помощ от по-богатите към по-бедните. Но исторически целта й е да изравнява дисбалансите на общия пазар. И по-специално - да помага на по-новите държави членки, който са с по-неконкурентоспособни икономики, да се развиват и да удържат на конкурентния натиск, който идва от по-старите и богати държави членки.



Без подобна помощ по-новите държави членки стават уязвими и се задейства рискът "богатите да стават по-богати, а бедните - по-бедни". Без специална подкрепа развитите компании от богатите държави завладяват пазарите на новите (заради свободното движение на стоки и капитали), а квалифицираните кадри от новоприсъединените страни търсят реализация в старите (заради свободното движение на хора). Затова на новите държави членки се дава възможност ускорено да развиват инфраструктура, наука, фирми, човешки капитал, за да може по-бързо да се доближават до средното ниво на ЕС. И въпреки че специално кохезионната политика е скромна част от икономиката на ЕС, дори не е най-съществената част в бюджета, тя формира сериозна част от публичните инвестиции в новите държави членки. В някои от случаите (например в Унгария) над 95% от публичните инвестиции са съфинансирани с европейски средства.

Историята на последните десетилетия е показала, че кохезионната политика работи и дава ефект заедно с общия пазар. Имаме множество добри примери, както и някои не толкова добри. Да, факт е, че много от държавите от Южна или Източна Европа остават по-бедни от държавите основателки, но наред с това е факт, че повечето от тях са достигнали или дори задминали средните стойности за БВП на глава от населението за ЕС, успели са да удвоят размера на икономиките си.

Естествено, кохезионната политика не предизвиква само ентусиазъм и умиление у всички. Тя остава най-коментираната, най-реформираната, най-контролираната политика на ЕС. И въпреки това често предизвиква противоречиви реакции.

Традиционно споровете около бюджета и кохезионната политика следват ясно противопоставяне, очертано от двата "клуба" държави членки – нетни донори, които дават повече за бюджета на ЕС, отколкото получават, и нетни бенефициенти, които получават повече от бюджета, отколкото дават.

Обичайно при всички преговори двете групи си разменят добре познати аргументи:

Държавите бенефициенти (известни като "Приятели на кохезионната политика"): Най-важната политика на ЕС, от кохезионната политика печелят и държавите донори (което е вярно), трябва ни свързаност (пътища, жп мрежа), защото това дава шанс и на вашите икономики. Това са добрите аргументи. Понякога аргументите са от по-ниско ниво, например "трябва да ни давате пари, защото сте давали и на другите преди това".

Държавите донори ("Приятели на по-доброто харчене"): не усвоявате добре средствата, има злоупотреби, има неефективни проекти, същият ефект може да се постигне с по-малко пари, трябват ви реформи.Разбира се, "предизвикателствата на деня" също дават отражение върху процеса. Например преговорите за програмния период 2014 - 2020 минаха изцяло в травматичния контекст на дълговата криза. Като резултат Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014 - 2020 бе по-малка от предишния програмен период, а възможността да се ползват средства от ЕС беше обвързана със спазването на финансова дисциплина от държавите членки. В регламент беше уредена възможността да бъдат спирани еврофондовете на държави, които имат свръхдефицит.Как ще бъде сега? Де факто стартиралите преговори за периода след 2020 г. ще следват и познати и непознати траектории.

Първо, обичайното разделение между донори и бенефициенти няма да бъде единствената линия, която демаркира различните интереси при преговорите. Има групи и подгрупи страни, разделени по чувствителни теми като мигранти и върховенство на закона. Травмите на дълговата криза не са отминали напълно. Ще има и групиране на дисциплинирани и недисциплинирани държави членки.

Няма как предизвикателствата на деня да не дадат отражение и върху формирането на приоритети и цели, както и допустимост на разходите. Затова теми като сигурност, дори отбрана, предизвикателства на мигрантския натиск ще бъдат много по-близо до кохезионната политика. Това ще предизвика спорове, но не тук е основният проблем.

Първият проблем идва от това, че ние планираме един програмен период в една социална, икономическа и политическа среда, а го изпълняваме в друга. Например програмният период 2007 - 2013 беше планиран в условия на икономически просперитет, а беше изпълнен по време на криза. Обратното е с програмният период 2014 - 2020. Той беше планиран в криза, а се изпълнява във времена на растеж (поне досега). Позволяваме си да проектираме белезите на настоящето в бъдещето, а това издава липса на визия и амбиция.

На второ място, кохезионната политика има автентични цели - да сближава, да намалява разликите, да балансира част от дефектите на общия пазар. Естествено, може да спорим коя цел е по-важна - икономиката да расте по-агресивно и да бъде конкурентоспособна в глобален мащаб или вътрешното сближаване. Натоварването на кохезионната политика с други очаквания, включително да бъде катализатор на реформи (дори в хипотезата да бъде система от награди и наказания за тези, които правят или не правят реформи), да допринася за сигурността и т.н., не правят основния разговор по-лесен.

На трето място, ние планираме и МФР и кохезионен пакет без стратегия на ниво ЕС. Тоест планираме бюджет без документ, който консенсусно да определя какви са целите ни за следващото десетилетие. Напомням, че периодът 2014 - 2020 е в изпълнение на "Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж". За периода след 2020 подобна стратегия не е разработена. Факт е, че имаме "интуитивен" набор от цели - свързаност, околна среда, иновации, приобщаване, но липсата на стратегически документ на европейско ниво е лош политически знак и в същото време отразява политическите реалности. В момента няма необходимите нива на консенсус в съюза, които да позволят формиране на безспорен набор от цели.

И да не забравяме двата съществени въпроса:

КОЛКО
Всъщност проектът за МФР за 2021 - 2027 е достатъчно амбициозен като размер (1279 млн. евро) и добър като опит да се комбинират стари и нови предизвикателства – от една страна, необходимостта да се намалят различията между държавите членки, и от друга, да отговорим на новите предизвикателства като сигурност и миграция.

За вътрешната сигурност и отбраната на ЕС ще бъдат отделени над 27 млрд. евро, което представлява увеличение с повече от 500% спрямо периода 2014 - 2020 г. Приоритетът "Миграция и управление на границите" е с "по-скромно" увеличение от 252% спрямо настоящия период, а сумата за финансиране на дейности в области като защита и управление на европейските граници, осигуряване на прием на търсещите убежище лица и мигранти и осигуряването на безопасно пространство за свободното движение на хора, стоки и други, възлиза на близо 35 млрд. евро.

На фона на тези числа и вземайки предвид "дупката" в бюджета от около 70 млрд. евро, която оставя Великобритания, не е спекулативно твърдението, че предложението за МФР 2021 - 2027 г. прави съществен опит да съхрани кохезионната политика като намалението в реално изражение е минимално. На този фон очакваме България да получи 10 млрд. евро по линия на кохезионната политика, като има увеличение от 8%. Това безспорно е добра новина, но има и някои "уловки". Например се предлага да се увеличи процентът на национално съфинансиране, да се промени правилото N+3 на N+2 (т.е. заявеният бюджет за всяка година да се усвои не до три, а до години след това), както и да се намали драстично първоначалното финансиране от около 2.5% за настоящия период до 0.5%. Това би могло да подложи на сериозен стрес националния бюджет, а, от друга страна, изисква да положим допълнителни усилия, за да имаме проектна готовност още от първия ден на 2021 г., ако не и от по-рано.

КОГА
Новият програмен период започва на 1.01.2021 г. Дотогава държавите членки трябва да са подготвили националните си планови документи, финансови инструменти, отговорни институции, които ще разпределят средствата. Но преди това трябва да имаме одобрена МФР, както и законодателния пакет, свързан с кохезионната политика (и не само).

От средата на следващата година ще имаме нов състав на Европейския парламент, а през октомври – нова Европейска комисия. Няма предпоставки за оптимизъм, че предложенията на тази комисия могат да бъдат одобрени в рамките на нейния мандат, както и от този Европейски парламент. Трудно е да се каже как ще изглежда следващият състав на тези две важни европейски институции. Трудно е да се предположи какво ще е отношението им към съществуващите вече предложения за МФР и кохезионен пакет. Трудно е да се предположи кога ще имаме този или различен законодателен пакет, одобрен от всички. Трудно е да се предвиди дори дали периодът след 2020 ще започне навреме.

Томислав Дончев е заместник министър-председател на България.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2507 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3828 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Как да спасим бъдещето ни

Само активизмът може да върне доверието в демокрацията.

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10