Как да спасим бъдещето ни

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Либералният световен ред, на който се осланяме от края на Втората световна война насам, е под заплаха. Сили, отдавна смятани за мъртви и погребани, надигат отново грозните си глави. Авторитарни захвати върху властта, религиозни предразсъдъци и токсичен коктейл между национализъм и носталгия се смесват и разяждат институции, които крепят глобалния мир и просперитет.

Но тези сили са симптом на нещо по-могъщо, нещо легитимно и не зло. Понякога хората избират грешния път, когато са изгубили доверие в старите отговори.

Чувството за неудовлетвореност е истинско и оправдано. Глобалната икономика се ускорява с дигитално темпо, но нашите системи и политици остават затънали в индустриалната ера. Фундаменталният договор, залегнал в сърцето на нашите демократични общества, губи валидност. Заплатите стагнират. Училищата не успяват да посрещнат изискванията на пазара. Управлението е отслабено или направо подкопано от организирани пари и партийна парализа. Никак не е чудно, че гражданите навсякъде се вдигат на бунт, изплашени, че биват оставени назад, докато други винаги препускат напред.

Ако този страх от бъдещето бъде игнориран, това означава да се стигне до още по-голяма икономическа дислокация и всичкия гняв и отчужденост, които тя носи със себе си. Нашите институции зависят от общественото доверие и възвръщането на това доверие трябва да бъде приоритет номер едно.

Днес нашите стъпки, у дома и навън, не са зададени предварително. И никога не са били. Но вместо да говорим дали демокрацията загива и либералният ред се разпада, трябва да се заемем с активизъм и действия, за да гарантираме, че това няма да се случи, а още по-малко ще стане необратимо. В противен случай пасивната ни и рефлексивна защита на либералния ред само ще допринесе за неговото поражение.

Самият американски експеримент с демокрацията не възниква от леки салонни разговори, а е заслужен по трудния начин – от хора, готови да застанат зад могъща визия, засилваща се година след година, миля след миля от 1776 г. насам. Стотици милиони хора не са подкрепили една велика теория просто защото са прочели политическа програма. Направили са го, защото са преживели и усетили опустошителния провал на алтернативата и са искали мир, свобода и възможности.

Нужно е демокрацията и международният либерален ред да бъдат направени релевантни към живота на хората не с думи, а с действия.

Има няколко критично важни въпроса, с които трябва да се заемем, ако искаме да можем да търсим отговорност на нашите лидери и да ги накараме да работят за хората.

Нищо не може да бъде поправено, ако първо не демонтираме хватката, която задушава правителствата навсякъде. Това започва с признание, че здравите демокрации се държат на солидната основа от граждански дискурс и разумен дебат. И двете обаче са дефицитни стоки в днешно време и никое решение никога няма да бъде ефективно, ако дори фактите, върху които се базира, са обект на спор.

Нищо чудно тогава, че на много места по света има набиращи сила неопопулисти, оспорващи самите съюзи и организации, които ни защитават. Много от тях смятат, че пътят на изолацията ще направи живота по-лесен – изкушени са от обещанието, че стените по границите ни и по-малкият контакт със съседите ни ще държи проблемите на света настрана. Brexit се провлачва мъчително като напомняне за цената, която ще сполети крепостта Америка. Във Вашингтон днес глобализмът е бреме, не почетен знак.

Но историята ни казва, че трябва да се отворим, ако искаме да възстановим доверието в управлението и да дадем възможност на американците да бъдат по-конкурентни в свят, който се променя по-бързо и става повече, а не по-малко уязвим към реакционни сили.

Също толкова важно е да укрепим колективния си отговор срещу свързания с насилие екстремизъм и срещу тези, които търсят връщане към свят, в който правото е на силата и силните тормозят слабите. Надигащите се авторитарни сили като Русия и недържавни играчи като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) и "Ал Каида" водят война срещу самите принципи, които ООН и НАТО бяха създадени да бранят. Ефективното лидерство изисква да направим повече за възпиране на непосредствените заплахи, докато същевременно укрепваме глобалните институции, които гарантират сигурността в дългосрочен план.

Ясно е, че трябва да се постараем повече да осигурим на младите хора добре платени работни места и платформи за мирно себеизразяване. Днешните агитатори, от неопопулисти до проповядващи насилие екстремистки групи, знаят твърде добре, че легитимната власт се печели трудно и се губи лесно. Когато младите виждат, че полагащите им се възможности им биват отказвани заради корупция и маргинализация, засилващото се усещане за унижение ще увеличава още повече пагубната привлекателност на екстремизма.

Трябва също така да създадем среда, където иновациите процъфтяват и ползите се разпределят между всички. Образованието за хора от всички възрасти, съчетано с възможности за стаж, полага основите на честен, включващ икономически растеж. Правителствата трябва да подкрепят предприемачите, като същевременно им помагат да се справят с шоковете, идващи с бързия напредък в сфери като изкуствен интелект, роботика и 3D принтиране. Gig икономиката* е реалността на пазара на труда през XXI век. Трябва да гарантираме, че работниците са защитени и окуражени да поемат рискове, да настояват за гъвкави ангажименти и да сменят работно си място, без да губят социалните си придобивки.

Ефективната и надеждна публична инфраструктура е туптящото сърце на модерната динамична икономика. Разширяването на достъпа до широколентов интернет и обновяването на нашите пътища, мостове и язовири не е лукс, а необходимост за включващ растеж. Същото важи за използването на търговията като инструмент за постигане на по-добри отношения вместо за политическо изнудване. Новите екологични и трудови стандарти ще окуражат иновациите и ще демонстрират способността на демокрациите да създават устойчив растеж и работни места, икономически динамизъм и честност. Трябва да използваме изключителната възможност, която се отваря с новия пазар на чиста енергия, за да захраним икономиките и да предпазим крехката планета, която е наш общ дом.

Предизвикателствата са реални, но има множество причини за оптимизъм. Историята доказва отново и отново, че адаптирането към големи технологични и обществени промени е отпечатано в американската ДНК.

Нашата глобална система изисква обновление и реформа, не отхвърляне и взаимни обвинения. Ако я третираме като останка от миналото, тя ще ръждяса и потъне в забвение. И бъдещите поколения ще платят цената за това. Носталгията няма да победи неопопулизма – но напредъкът ще го направи.

*От английското понятие gig economy, по аналогия с термина за епизодични ангажименти в музикалния бизнес

Джон Кери е 68-ият държавен секретар на САЩ при президента Барак Обама и автор на мемоарната книга Every Day Is Extra.