С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 22 дек 2018, 9:00, 2543 прочитания

Дайте шанс на жените и те ще променят света

Когато последната финансова криза разтърси Исландия, жените се доказаха като по-мъдри от мъжете в изправянето срещу хаоса. Това дава ценен аргумент за равенството между половете

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Има множество причини да обмислим сериозно как биха се променили нещата, ако мъжете и жените заемат равен брой управленски постове по света.


След 35-годишна кариера в исландската политика заключих, че жените в повечето случаи са по-добри от мъжете в осигуряването на справедливост в обществото. Светът наистина би бил едно по-добро място, ако има равен брой жени и мъже начело. Моят шанс да проверя тази теория дойде през 2009 г., когато станах премиер на Исландия и страната се изправи пред период на остра икономическа криза.

Обстоятелствата бяха безпрецедентни. Множество хора изгубиха спестяванията си и дълговете на повечето семейства се увеличиха до невъобразим размер. Самата Исландия беше на ръба на фалита. Моето правителство беше решено да защити социалната система въпреки мащабните бюджетни съкращения, които бяхме принудени да направим. За щастие успяхме да не позволим страната да падне в пропастта.

Убедена съм, че фактор за нашия успех беше ролята, която жените имаха в моето правителство.



След 13 години като министър наблюдавах от първа ръка как по-голямото разнообразие около масата оказва благотворно влияние. Имаше времена, когато бях единствената жена в кабинета и се натъквах на съпротива и опозиция от моите колеги мъже. През 2009 г. застанах начело на кабинет, който за пръв път в историята на Исландия включваше равен брой жени и мъже. Опитът показа, че жените често са по-благосклонно настроени към изграждане на силна социална система, а в разгара на финансовата криза тази система беше крайно необходима за покриване на базовите нужди на хората, за намаляване на безработицата и защитаване на семействата с ниски доходи.

Жените се оказаха по-мъдри от мъжете и с развитието на финансовата криза. Сред ръководителите на исландските банки, които фалираха през 2008 г., почти нямаше жени. Всъщност точно банките, управлявани от жени, като Audur Capital, бяха най-добрите примери за това как да се премине през финансовата буря. За разлика от тях компаниите, които бяха най-тежко ударени от срива, бяха ръководени предимно от мъже.

В последните години половият дисбаланс намалява, особено в западните държави. Повече жени от всякога са на управленски позиции в света; "стъкленият таван" е разбит. Но е нужна още работа. Трябва да продължим да премахваме бариери, които пречат на жените на пазара на труда.

Икономическият ефект от равнопоставеното участие на мъже и жени на работното място е убедителен аргумент в защита на половото равенство. В Северна Европа например увеличената заетост на жените допринася с до 0.40% от средния годишен ръст на БВП на глава от населението според скорошен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Но ако искаме да се радваме на ползите от половото равенство, споделената родителска отговорност и силната социална система са абсолютна необходимост. В Исландия нещата се промениха радикално и за двата пола през 2000 г., когато правителството въведе независимото право на мъжете на отпуск по бащинство. Това означава, че работодателите вече не могат да приемат, че единствено жените в някой момент ще пожелаят да вземат отпуск, за да станат родители.

Равният достъп и равното заплащане за мъже и жени са другите важни изисквания. През юни 2017 г. исландският парламент прие закон, задължаващ публичните и частните компании да докажат, че плащат еднакви заплати на служителите си за една и съща работа, независимо от техния пол. Докато бях премиер, друг закон, изискващ жените да държат поне 40% от местата в бордовете на компаниите и пенсионните фондове, влезе в сила. Моето правителство беше и първото в Исландия, което гарантира, че тази квота ще бъде изпълнена и в публичните комисии, бордове и съвети.

"Кога женската работа става истинска работа? Когато не се появи нито една жена да я върши", написа Дженифър Уайнър в текст за в. New York Times миналата година. И беше напълно права. Работните места, заемани от жени, няма да бъдат напълно оценени, докато не стане очевидно колко важни са те. Но как да се случи това?

Това, което исландските жени избраха да направят преди много години, през далечния октомври 1975 г., беше да излязат на стачка. Беше ни омръзнало от институционализирано полово неравенство и решихме да действаме, настоявайки за равно заплащане. Целта беше да привлечем внимание към приноса на жените за обществото и да покажем колко подценявана е нашата работа. Близо 90% от исландските жени участваха в стачката, отказвайки да работят, да готвят и да гледат децата. Обществото беше докарано до почти пълна парализа.

Това беше първият протестен акт, който отприщи лавината. През 1980 г. Вигдис Финпогадоухтир стана първата пряко избрана жена президент в демократичния свят. След стачката броят на жените в исландския парламент се увеличи значително, особено след основаването на феминистката партия "Женска листа" през 1983 г. През 1975 г. едва 5% от депутатите бяха жени; до 1983 г. броят им нарасна до 15%, а през 2016 г. вече беше 47.6%.

Равенството между половете не е свързано само със законите и с формалните права на жените; то означава също осигуряване на равен достъп на жените до властта и ефектите от това върху обществото. В много случаи тези неща остават само на думи и често има твърде малко политическа воля за въвеждане на ефективна промяна. Трябва да работим още много за по-съдържателна и насочена към реално участие версия на половото равенство.

Както показва примерът на Исландия, когато жените имат равен глас в управлението на обществото и бизнеса, това променя света към по-добро.

Йохана Сигурдардотир е бивш премиер на Исландия (2009 - 2013 г.). Тя беше първата жена на този пост.

© 2018 Johanna Sigurdardottir. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2470 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3772 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Млади, либерални и руснаци

Кремъл превръща младите активисти във врагове. Сега те напускат и отнасят бъдещето на страната със себе си.

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10