Може ли да оцелее четвъртата власт в Унгария

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Вероятно никъде другаде в Европа свиването на пространството за независими медии не е толкова драматично, колкото в Унгария. И това идва със зловещи последици за демокрацията в страната. Колапсът на два легендарни национални всекидневника е пример за това.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Magyar Nemzet беше затворен през април, едва дни след като партията "Фидес" на премиера Виктор Орбан спечели с голямо мнозинство парламентарните избори. Собственикът на вестника, бивш приятел и настоящ ожесточен противник на г-н Орбан, посочи като причина финансови затруднения, но мнозина наблюдатели отбелязаха, че времето, в което се случва, е свързано и с политиката.

"След като Орбан спечели изборите, не мисля, че вестникът имаше шанс да оцелее. Но не очаквах, че ще се случи толкова бързо", казва Габор Поляк, директор на базираната в Будапеща група за медийни анализи Mertek Media Monitor.

Смъртта на 80-годишния Magyar Nemzet идва по-малко от две години след дори още по-рязкото затваряне на друг уязвим унгарски всекидневник, Nepszabadsag. Неговите собственици също посочиха финансови затруднения, но моментът на закриването беше широко разтълкуван като свързан с разкритията на вестника за скандал, включващ използването на публични средства за частно пътуване.



И двата всекидневника бяха успели да оцелеят през повече от три десетилетия комунистически режим и бяха политически ангажирани през бурните времена на 90-те години на миналия век. Но след това вестникарската индустрия започна да колабира в Унгария, както и на много други места по света.

Според Mertek Media Monitor тиражът на Nepszabadsag, сериозен всекидневник с връзки със Социалистическата партия, се срива от 205 000 копия през 2000 г. до 47 000 през 2013 г. За същия период тиражът на консервативния Magyar Nemzet, който до 2015 г. е рупор на партията на г-н Орбан, пада от 69 000 на 39 000. До началото на 2017 г. вестникът печата едва 15 000 копия.

Междувременно приятели и съюзници на г-н Орбан се впускат в покупки на медии, вероятно по-скоро в търсене на политическа благосклонност, отколкото на финансова изгода. Днес те контролират широко ветрило от медии, включително всички национални радиостанции, всички 18 регионални вестника, голям новинарски сайт, безплатен всекидневник, два таблоида и комерсиална телевизия. Този "приятелски контрол" над частните издания се допълва от притежаваните от правителството медии, които според г-н Поляк включват шест обществени тв канала, пет публични радиостанции и държавната новинарска агенция MTI.

"Орбан успя да спечели доминираща позиция в унгарските медии чрез вкарване на пресгрупи или хора, близки до "Фидес", в телевизиите, радиата, регионалните вестници и онлайн изданията", казва Полин Адес-Мевел от базираната в Париж "Репортери без граници", която сега класира Унгария на 79-о място от 180 държави в своя индекс за свободата на медиите при 23-о място през 2010 г.

Резултатът от изборите през април – които осигуриха на "Фидес" мнозинството от две трети, към което тя се стремеше – показаха, че агресивната медийна стратегия на правителството се отплаща. Острото ксенофобско послание на партията беше фокусирано върху предполагаемата заплаха от мигрантите в Европа и от демонизираната фигура на Джордж Сорос, унгарско-американски инвеститор и филантроп. Няма значение, че в Унгария има едва неколцина мигранти, и няма доказателства, че г-н Сорос се опитва да подкопае унгарското правителство. Страховитото обрисуване на надвиснала мигрантска инвазия и изникналите навсякъде плакати на зловещо ухиления г-н Сорос се оказаха достатъчни да убедят много гласоподаватели, че г-н Орбан пази тяхната сигурност.

"Орбан успя умело да промие мозъка на голяма част от населението. Той улови настроенията и скритите предразсъдъци на хората. Две трети смятат, че той е безпогрешен", казва Чарлз Гати, експерт по Унгария и професор в Johns Hopkins School of Advanced International Studies във Вашингтон.

Както се оказва, унгарското правителство дори няма нужда от повсеместната цензура, налагана при комунизма. Все още съществуват острови на независима журналистика като левия вестник Nepszava, няколко седмичника и популярния тв канал RTL, който е германска собственост. Но, изправени пред могъщата проправителствена машина, неутралните или опозиционни гласове са заглушени и с изключение на RTL имат малко покритие.

Упадъкът на пазара на вестници в Унгария започна в годините след 2000 г. със силната конкуренция на онлайн изданията, които вероятно се възползваха от общественото недоверие към пристрастността на медийните собственици. Освен това платената от правителството реклама има мощно присъствие и възлиза на цели 15% от пазара по оценки на г-н Поляк, което е повече от двойно в сравнение със средното за ЕС.

Рекламното портфолио на правителството включва реклами на публични услуги и промоционални реклами на държавни предприятия, но също така разпространява и политически послания, които подкрепят управляващата партия.

При правителството на "Фидес" и при предишните правителства тази щедрост бива изсипвана и оттегляна с политически цели, което според мнозина помага да се обясни изчезването на Nepszabadsag и Magyar Nemzet. Държавната реклама може да бъде решаваща за оцеляването на даден вестник. Например про-Орбан вестникът Magyar Idok получава удивителните 85% от приходите си от този тип реклами, посочва г-н Поляк.

Протести в Будапеща в момента, когато депутатите в новия унгарски парламент полагат клетва през май. Премиерът Виктор Орбан и неговите съюзници засилват контрола си върху новинарските медии в страната Фотограф: Attila Kisbenedek/Agence France-Presse -- Getty Images [Attila Kisbenedek/Agence France-Presse -- Getty Images]

Любопитното е, че Nepszava – последният опозиционен всекидневник – също получава държавна реклама, вероятно като опит на правителството да обори обвиненията в пристрастност. На 29 март, по време на предизборната кампания, редакторите на вестника публикуваха послание, предупреждаващо читателите, че изданието не е отговорно за платеното от правителството съдържание.

В по-ранен редакционен коментар, публикуван през януари, главният редактор на Nepszava Габор Хорват защитава решението на вестника да приема държавна реклама, но отбелязва, че неговият основен източник на приходи са читателите. "Колкото по-малко е пространството, което може да бъде изпълнено със свободни думи, толкова по-голяма е отговорността", пише той.

И докато г-н Орбан навлиза в следващия си мандат, съдбата на унгарските новинарски медии – едно от най-големите обещания на посткомунистическия период – е под съмнение.

"В Унгария в момента има свобода на медиите. Но количеството на плурализма намалява от месец на месец, от година на година. Това е, което ни тревожи", казва Йозеф Мартин, бивш журналист от Magyar Nemzet и председател на унгарската секция на Асоциацията на европейските журналисти.

И докато информацията все повече се превръща в политическа стока, обект на открито и прикрито изопачаване, унгарската ситуация повдига ключов въпрос за демокрациите: как могат да направят така, че новинарските медии да са достатъчно силни и независими, за да поемат присъщата си роля на четвърта власт – да действат като гарант за свободен и информиран дебат и да бъдат пазител срещу злоупотреби на длъжностни лица?

Според г-н Поляк последната кампания е показала какво се случва, когато един глас и един набор от възгледи доминират обществената среда. "Не става въпрос само за пропаганда. Проблемът е, че няма други менения, особено по мигрантската тема. Пропагандата беше толкова шумна, че нямаше дискусия по реалния проблем. Просто нямаше пространство за подобна дискусия", казва той.

Селестин Боулън е бивш чуждестранен кореспондент на в. New York Times, шеф на бюрото в Будапеща от 1989 г. до 1991 г. Тя преподава журналистика в Sciences Po в Париж.

© 2018 Celestine Bohlen. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF