С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 дек 2018, 15:00, 2807 прочитания

Мирът не е достатъчен

Жените в Либерия помогнаха за слагането на край на един брутален период за страната. В този процес те откриха своя политически глас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лейма Гбоуи е либерийски активист за мир, социален работник и застъпник за женските права. Тя е носител на Нобеловата награда за мир за 2011 г.

Между 1989 г. и 2003 г. Либерия се беше превърнала в синоним на война. Подклаждайки тлеещото напрежение между етническите групи, военни фракции и жадни за власт лидери разпалиха ера на ожесточен вътрешен конфликт, преврат и бунтове. Близо 250 000 души изгубиха живота си, а много други избягаха от страната. Когато този мрачен период свърши, икономическата и политическата система на Либерия бяха сринати.


Войната бушува в продължение на 14 години; периодът на мир, който последва, вече е по-дълъг от нея. Нямаше да сме способни да достигнем до този момент без приноса на жените в страната, които надигнаха своя глас и използваха влиянието си, за да спечелят мир.

Гражданската война в Либерия се състои от два кървави акта. Краят на Първата либерийска гражданска война през 1996 г. и избирането на Чарлз Тейлър за президент следващата година не спомогнаха с нищо за облекчаване на дългата история на етническо насилие в страната. Във Втората либерийска гражданска война, започнала през 1999 г., многобройни бунтовнически групи въстанаха срещу режима на г-н Тейлър. С разпространяването на конфликта Либерия беше потопена в хаос. Жените и децата бяха подложени на безпрецедентна жестокост и разселване.

Нормализацията на насилието в моята общност ме разгневи. Като един от лидерите на движението "Масова акция за мир на жените в Либерия" аз призовавах жените да протестират срещу войната с всякакви ненасилствени методи. Събирахме се по улиците и настоявахме за спиране на огъня, за мирни преговори и за разполагането на международни миротворци. Въпреки първоначалния отказ на президента Тейлър да преговаря с бунтовническите групи нашето движение набра такава сила, че той най-накрая се съгласи да влезе в диалог с тях.



В самото начало, когато ни хрумна тази луда идея да съберем жените заедно да призоват за мир, ние не виждахме това като политически акт. Бяхме съсредоточени основно върху постигането на сигурност и безопасност в нашите села. Искахме да можем да изхранваме, обличаме и образоваме нашите деца. Искахме промяна, но не концентрирахме усилията си целенасочено към режима на Тейлър. Настоявахме, че се борим само за мир, не за политика.

И все пак, без да го осъзнаваме, тактиките, които използвахме, бяха присъщи на политиката. Правехме публични изявления, апелирахме към ООН и търсехме контакт с политици, медии, религиозни групи и дипломатическата общност. Когато осъзнахме, че тези дейности не оказват почти никакъв ефект върху бунтовниците и правителството, се обърнахме към по-подривни действия като организиране на всекидневни окупации и поставяне на стачни постове, както и улични протести. Може и да не определяхме себе си като политическо движение, но голямото, видимо присъствие на жени разкри нашата латентна политическа сила в Либерия.

Когато мирните преговори започнаха в Гана през 2003 г., ние продължихме с нашата кампания. Всеки ден групи жени посещаваха хотела, където се провеждаха преговорите. Изпратихме наблюдатели на срещите и прекарвахме вечерите, лобирайки пред враждуващите страни, като същевременно продължавахме да мобилизираме хората в Либерия. И също така променихме наратива, показвайки, че жените могат да бъдат легитимни участници в преговорите за мир и в създаването на интеррелигиозно движение, което обедини християнки и мюсюлманки в Либерия.

Въздействието, което оказахме върху преговорите, беше окриляващо. Докато страната се готвеше да избере нов президент, аз и останалите лидери на движението знаехме, че трябва да започнем да говорим за политика. Жените трябваше да осъзнаят, че техните социални, икономически и репродуктивни избори са в ръцете на властимащите.

Вече беше време да направим така, че жените да гласуват. И ние тръгнахме от село на село, осигурявайки гражданско образование и призовавайки жените да се регистрират като гласоподаватели.

Някои се противопоставяха.

"Мирът е достатъчен за нас", казваха ни те.

"Мирът не е достатъчен", отговаряхме им ние.

Мирът е нещо повече от отсъствието на престрелки. Решенията, взимани в политическата сфера, имат пряко отражение върху това дали нашата общност е здрава, сигурна и мирна. Ако селскостопанският бюджет на страната бъде орязан, жените фермери ще страдат. Ако бюджетът за образование бъде намален, по-малко момичета ще ходят на училище.

Резултатът от първите следвоенни избори в Либерия беше революционен. Близо 1.5 млн. либерийци – при население 3 млн. души – се регистрираха да гласуват. Избирателната активност за първия тур на вота през октомври беше близо 75%. На балотажа през ноември Елън Джонсън Сърлийф спечели президентския пост и стана първата жена - държавен глава в Африка.

Днес Либерия все още е далече от постигането на равенство между половете. Под 12% от министрите в правителството са жени и само една жена се включи в президентската надпревара на изборите през 2017 г. Все още има съпротива срещу женското лидерство и участие както в общностите, така и национално ниво. Но също така има и междупоколенческо движение на жени, които надграждат над работата на мирното движение и са решени да направят така, че гласовете им да се чуват.

Жените настояват за правото да участват в решенията, които засягат живота им. В навечерието на президентските избори през 2017 г. Африканската фондация за мир "Гбоуи", която основах през 2012 г., мобилизира либерийските жени и младежи, за да гарантира, че мирът ще бъде запазен. Групи като Асоциацията на жените адвокати в Либерия написаха по-строги закони срещу изнасилванията и разшириха наследствените права на жените. Когато през 2017 г. Сенатът гласува да направи изнасилването престъпление, за което може да се излиза на свобода под гаранция, стотици излязоха на протест. Жените също така водят кампания за обявяването на практиката за обрязване на женските гениталии за незаконна и за насърчаване на образованието за момичета.

Минаха 15 години от края на гражданската война. Но тези 15 години мир няма да означават много, ако не осигурят по-добър живот на следващите поколения. Трябва да проправим нови пътища, така че животът на нашите дъщери да бъде по-добър. Трябва да възпитаме нашите синове да знаят как да споделят властта и взимането на решения със жените в техния живот. И трябва да искаме от всички наши политически представители да поставят ударение върху мира и устойчивото развитие. Това няма да облагодетелства само жените – ще облагодетелства всички нас.

Скорошната история на Либерия показва, че е възможно и необходимо жените да бъдат въвлечени в политическия живот на своята страна. За да бъде политиката фокусирана върху нуждите на обикновените хора, трябва да направим така, че повече жени по света да имат място около масата, където се взимат решения. А ако тази маса не си заслужава да се седи около нея, жените имат силата да преобразуват нещата и да създадат свои собствени механизми за взимане на решения чрез активизъм и мобилизация.

Лейма Гбоуи е либерийски активист за мир, социален работник и застъпник за женските права. Тя е носител на Нобеловата награда за мир за 2011 г.

© 2018 Leymah Gbowee. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2475 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3778 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Възходът на авторитарния капитализъм

На Запад капитализмът показва признаци на системна болест

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10