С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 25 дек 2018, 12:00, 2893 прочитания

Модерната революция на Мексико

През лятото мексиканците осигуриха съкрушителна победа на новоизбрания президент популист. Но той не може сам да спаси страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Хорхе Рамос, телевизионен водещ в Univision и автор на няколко книги, последната от които е Stranger: The Challenge of a Latino Immigrant in the Trump Era ("Странник: Предизвикателството да бъдеш латино имигрант в ерата на Тръмп").

Ако има нещо, което мексиканците знаят със сигурност, то е, че Андрес Мануел Лопес Обрадор не се предава. Неговите привърженици се възхищават на непоколебимостта му; неговите врагове говорят с пренебрежение за упорството му.


Новоизбраният президент на Мексико се опитваше да стане държавен глава в продължение на 12 години и най-после го направи, преодолявайки по пътя политическо преследване, поне два опорочени вота (според негово собствено паралелно преброяване) и цяла политическа система, която успяваше да избегне истинска промяна от 1929 г. насам.

По време на кампанията му критиците непрестанно нападаха г-н Лопес Обрадор, или АМЛО, както е известен, предупреждавайки, че той е не само популист, но също така и комунист. Някои дори алармираха, че той замисля макивелиански заговор да се превърне в поредния ляв диктатор в Латинска Америка. Но опонентите му бяха неспособни да спрат устрема му.

Победата му беше впечатляваща. Г-н Лопес Обрадор беше водач в надпреварата месеци преди изборите на 1 юли, но мнозина социолози продължаваха да подценяват популярността му – той спечели над 53% от вота в състезание с четирима кандидати.



И така Мексико зави наляво. Отговорът на въпроса защо страната поиска промяна не е сложен.

Последният път, когато ляв кандидат – Куаутемок Карденас, спечели президентските избори, беше през 1988 г. Но победата на г-н Карденас беше открадната с най-прочутия скандал с изборна измама в историята на Мексико и вместо него президент стана Карлос Салинас де Гортари. Модерната мексиканска демокрация – родена преди 18 години, когато опозиционният кандидат Висенте Фокс успя да разбие десетилетното авторитарно управление на Институционната революционна партия (PRI) – сега, изглежда, функционира по-добре предвид факта, че кандидатът, който спечели най-много гласове, просто бе признат за победител, макар да е от левицата.

Две партии – PRI и Партията на националното действие, или PAN – управляваха Мексико през последните 89 години и резултатите са катастрофални. Мексико има едно от най-лошите в света ниво на разпределение на доходите, а корупцията в управлението е изключително широко разпространена. За доказателство просто погледнете екстравагантния начин на живот, който мнозина политици и бивши президенти необяснимо как успяват да си осигурят с публични заплати. И най-лошото от всичко е, че правителството е неспособно да защити хората от ширещото се насилие.

Ето защо 30 млн. мексиканци гласуваха за г-н Лопес Обрадор.

Без съмнение той ще бъде силен президент. Неговата партия, Движение за национално възраждане, или "Морена", която дори не съществуваше при предишните президентски избори през 2012 г., сега ще има мнозинство в двете камари на Конгреса. И почти всички губернатори на щати, избрани в Мексико на 1 юли, са членове на "Морена". Ако г-н Лопес Обрадор пожелае да промени конституцията на страната, той ще има по-голям шанс да го направи, отколкото много от предшествениците си.

Само че той никога не е загатвал, че има желание да променя конституцията или да се бори за преизбиране след края на шестгодишния си мандат. Това не успокоява опонентите му и не разсейва притесненията на много мексиканци. Възможно ли е Мексико да тръгне по същия път като Куба и Венецуела? Ами ако г-н Лопес Обрадор се превърне в следващия Уго Чавес или Николас Мадуро? Ами ако обърне курса и реши да се бори за преизбиране?

Последното е крайно невероятно. Лозунгът "ефективно право на глас, никакво преизбиране", появил се по време на Мексиканската революция от 1910 г., е дълбоко вкоренен в политическата култура, която забранява удължаването на шестгодишния президентски мандат. Ограничаването на престоя във властта е част от мексиканската ДНК – никой не иска нов Порфирио Диас, чиято 30-годишна хватка върху властта води до революцията и се превръща в основния урок на страната как да избягва диктатурата. Дори в авторитарната ера на PRI (1929 - 2000 г.) никой не се осмелява да се опита да остане на власт по-дълго от шест години.

И все пак в интервю, което направих с него миналата година, г-н Лопес Обрадор отказа да критикува венецуелския президент Николас Мадуро и кубинския лидер Раул Кастро и не прие да ги нарече диктатори. Това обаче е свързано повече с традиционалисткия му поглед към международните отношения, отколкото с желанието му да бъде като тези двама авторитарни лидери.

"Не познавам Уго Чавес", каза ми той. А Мадуро? "Нито пък него. Нямам нищо общо с тях."

Попитах го защо не желае дори да каже, че са диктатори. "Защото не искам те после да се намесват в неща, които касаят само мексиканците", отговори г-н Лопес Обрадор.

С други думи – не очаквайте г-н Лопес Обрадор да се превърне в застъпник на човешките права в Латинска Америка. Той ще бъде гледащ навътре лидер, който се опитва да убеди света, че завило наляво и към популизма Мексико може да бъде различно от Венецуела и Куба. Но първо той трябва да покаже, че демокрацията наистина може да доведе до справедливост, равенство и възможности за неговия народ.

Проблемът е, че демокрацията няма особено висока репутация в Мексико. Защото демокрацията няма да сложи храна на масата, нито ще те предпази от куршум. Едва около 49% от мексиканците изразяват подкрепа за демократичната система в скорошно изследване на университета "Вандербилт" и американската Агенция за международно развитие. Това е разбираемо, като се има предвид, че големите проблеми на страната – престъпност, корупция, липса на възможности (което тласка толкова много хора към САЩ) – се се влошили в последните две десетилетия, откакто Мексико пое към демократични реформи.

Г-н Лопес Обрадор сега трябва да докаже на хората, че въпреки подозренията им истинската демокрация – като тази, която пристигна радикално и мирно в една юлска неделя – означава по-добър живот. Г-н Лопес Обрадор вдъхнови избирателите; това се виждаше от хаштага #AMLOVE, разпространяван с наближаването на изборния ден. След като спечели, новият президент обеща, че няма да разочарова хората. Което никак няма да е лесно.

При последните две президентски администрации над 200 000 мексиканци изгубиха живота си заради ширещото се насилие. Днес бруталните наркокартели на практика управляват в много региони на страната. Г-н Лопес Обрадор трябва да промени всичко това, като същевременно поведе битка с ужасяващата корупция в Мексико.

Може ли той да спаси Мексико? Не и сам. Промяната на посоката на нацията не е по силите на един човек, дори и той да е най-добри намерения. Това ми напомня за дилемата, която ние, латиносите, имахме години наред в САЩ по отношение на покойния профсъюзен деец и политически активист Сесар Чавес. Дълго време ние се питахме кога в Америка ще се появи следващият голям испаноезичен лидер – къде беше новият Сесар Чавес? Но това беше грешен въпрос. Ние имахме нужда не от един Сесар Чавес, а от хиляди като него.

Същото може да се каже за Мексико. Г-н Лопес Обрадор не е достатъчен. Едни демократични избори не са достатъчни. Ще са нужни хиляди хора. Милиони дори.

Мексико вече не е държава, управлявана от един човек.

Хорхе Рамос, телевизионен водещ в Univision и автор на няколко книги, последната от които е Stranger: The Challenge of a Latino Immigrant in the Trump Era ("Странник: Предизвикателството да бъдеш латино имигрант в ерата на Тръмп").

© 2018 Jorge Ramos. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2470 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3769 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Мирът не е достатъчен

Жените в Либерия помогнаха за слагането на край на един брутален период за страната. В този процес те откриха своя политически глас

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10