Възходът на авторитарния капитализъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Възходът на авторитарния капитализъм

Имоти в Ранчо Мираж в Калифорния през 2015 г. Имотната криза в Калифорния и на други места разпали финансовата криза през 2008 г.

Възходът на авторитарния капитализъм

На Запад капитализмът показва признаци на системна болест

6265 прочитания

Имоти в Ранчо Мираж в Калифорния през 2015 г. Имотната криза в Калифорния и на други места разпали финансовата криза през 2008 г.

© Damon Winter/The New York Times


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Кевин Ръд е бивш премиер на Австралия и президент на базирания в Ню Йорк Asia Society Policy Institute.
Източник: AP Images

Демократичният капитализъм показва признаци на дълбока, системна болест в САЩ, Европа и Австралазия, докато разнообразни форми на авторитарен капитализъм бавно се утвърждават на много места, особено в Китай и Русия.

В развиващия се свят демократичният капитализъм винаги е имал спорна репутация. Докато Западът проповядва своите свободи у дома, навън щастливо се впуска в политическа и икономическа експлоатация. Лицемерието на колониализма все още убягва на мнозина на Запад, които се питат защо толкова много хора в развиващия се свят намират истините на западната политическа и икономическа свобода за не толкова очевидни от гледна точка на опита на техните собствени нации.

Въпреки това има нещо атавистично могъщо в идеята за индивидуална свобода и достойнство. Въпреки багажа на колониализма демократичният капитализъм бележи впечатляващи успехи в Азия, Африка и Латинска Америка след Втората световна война и особено след студената война. Според доклад на организацията Freedom House през 2017 г. 88 от 195 държави са класифицирани като свободни в сравнение с 65 от 165 през 1990 г.

След края на студената война обаче се появиха четири структурни предизвикателства, застрашаващи бъдещето на демократичния капитализъм: финансова нестабилност, технологична разрушителна промяна (описвана с английската дума disruption), задълбочаващо се социално и икономическо неравенство и структурна слабост в демократичната политика. Ако Западът не успее да превъзмогне тези предизвикателства, те с времето ще се разпространят и към останалия свят и ще подкопаят отворените политики, икономики и общества.

Финансовата криза от 2008 г., един от признаците на системна слабост, се разрази заради лошо регулираните финансови елити. Цената й за правителствата и хората се изразяваше в скъпи спасителни програми, изгубени работни места и още публичен дълг. Правителствата трябваше трескаво да спасяват капитализма от самия него, тъй като финансовите пазари се провалиха в задачата да се самокоригират. В резултат пазарите приватизираха печалбите си и социализираха загубите си. Само един топ банков ръководител влезе в затвора. Като цяло данъкоплатците поеха сметката. А демократично избрани правителства някак рутинно падаха заради това, че или не са успели да предотвратят кризата, или са неспособни да се справят с набъбващия заради нея държавен дълг, или заради двете. Още една такава криза би могла да тласне системата към точка на счупване. Отслабеният закон "Дод - Франк" в САЩ (за намаляване на риска, поеман от банките, и повече защита на потребителите – бел. ред.) прави повторение на финансовата криза сега по-вероятно. И то във време, когато правителствата разполагат с дори още по-малко пространство за маневриране и отговор.

Технологичните революции застрашават способността на демокрациите да се справят със сложността, скоростта и траекторията на промените. Демокрациите, подобно на корпорациите, сега могат да бъдат хакнати. Социалните медии изкривяват свободния поток на факти, който е кръвоносната система на демократичния капитализъм. В миналото разрушителните промени в заетостта, предизвикани от бърз технологичен напредък, водеха до преместване на работните места, изискващи по-ниска квалификация, към нови индустрии. Но сега може да се окажем вече неспособни да осигуряваме достатъчно работни места в региони, където те са необходими.

Финансовите и технологичните предизвикателства се усложняват още повече от нарастващото икономическо неравенство. Крайната концентрация на богатство в САЩ през последните десетилетия е добре документирана. Новите магнати на капитала и технологиите процъфтяват, докато американската средна класа стагнира и американската мечта помръква. Истината е проста – гражданите ще продължават да подкрепят своите демократични капиталистически системи дотогава, докогато има разумно равенство на възможностите и хуманна система за социална сигурност. Ако тези неща липсват, гражданите вече нямат материален интерес от традиционната демократична политика. И тогава идват национализмът и ксенофобията.

И накрая, има вътрешно присъщи структурни недостатъци в съвременната демократична политика. В САЩ неограниченото финансиране на предизборни кампании продължава да подкопава демокрацията. Поразителните манипулации с преначертаването на границите на избирателните райони (т.нар. gerrymandering) само утежняват проблема. И накуп на всичко това поляризацията на традиционните новинарски медии от Fox News и подобни отравя способността на демократичната система да изгражда устойчив консенсус около това, което е останало от политическия център. Което се вижда много ясно например в счупения дебат за контрола върху притежанието на оръжие в САЩ.

Докато западните демокрации изглеждат все по-болни, други системи на управление се позиционират като алтернативи. Руският национализъм представлява скъсване със западните политически, икономически и дипломатически норми. Китай става все по-уверен в своя собствен модел, описван като авторитарен или държавен капитализъм. И неговият "Пекински консенсус" се развява пред западния свят като пример за по-ефективна форма на национално и дори интернационално управление.

Ако САЩ искат да останат глобален ориентир за демократичния капитализъм, трябва първо да се справят с вътрешните си предизвикателства. Американският социален договор трябва да бъде изграден наново с пренаписан Нов курс. Социалните ефекти от технологичната промяна трябва да бъдат управлявани политически вместо оставяни на пазарите. Финансовият сектор трябва да се върне към историческата си роля на слуга на реалната икономика вместо на неин господар. И Върховният съд трябва да зададе нова посока на финансирането на политическите кампании, преначертаването на избирателните райони и някои от по-побърканите интерпретации на Втората поправка, използвани за оправдаване на нарушаването на основни принципи на реда и законността.

САЩ също така трябва да поемат отново отговорността си към международния либерален ред, в чието създаване след Втората световна война те усърдно участваха. Този ред беше скрепен с Хартата на ООН, Всеобщата декларация за човешките права, Общото споразумение за митата и търговията, Международния валутен фонд и други институции и принципи, които се превърнаха във фундамента на свободните общества, свободните икономики и свободната политика. Светът сега пита: САЩ подкрепят ли още този ред?

Както демокрацията, така и капитализмът са сравнително нови развития в дългата история на Запада. И са дори още по-скорошни развития в значително по-дългата история на Изтока. И двете почиват върху вечната идея за свободата. Но и двете се осланят на все по-крехки политически и икономически институции. Историята предупреждава да не вярваме сляпо, че демократичният капитализъм някак неизбежно ще вземе връх. Освен, разбира се, ако не му помогнем да го направи, като оплевим градината, преди да е станало твърде късно.

Кевин Ръд е бивш премиер на Австралия и президент на базирания в Ню Йорк Asia Society Policy Institute.

© 2018 Kevin Rudd. Distributed by The New York Times Licensing Group.

Поръчайте изданието »

На хартия или PDF

Група доброволци, проверяващи факти, в Мексико сити в навечерието на изборите през юли. Предизборните щабове се обвиняват един друг, че използват социалните медии, за да разпространяват измамни съобщения.
Фотограф: Brett Gundlock/The New York Times

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Кевин Ръд е бивш премиер на Австралия и президент на базирания в Ню Йорк Asia Society Policy Institute.
Източник: AP Images

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK