Политически живот за мигрантите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политически живот за мигрантите

Две момичета се люлеят на люлка в парк близо до "Мьолнерпаркен", квартал в Копенхаген, който е в "гето списъка" на датското правителство

Политически живот за мигрантите

Правото на глас е крайно необходимо, но приемащите страни могат да направят много повече

2443 прочитания

Две момичета се люлеят на люлка в парк близо до "Мьолнерпаркен", квартал в Копенхаген, който е в "гето списъка" на датското правителство

© Andrew Kelly/Reuters


Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лина Антара е специалист по подкрепа на демокрацията с фокус върху изборните процеси и човешките права. В момента тя работи в Международния институт за демокрация и изборна помощ в Стокхолм, познат като International IDEA

Сега, когато ксенофобските настроения заливат света, включването на мигрантите в демократичните системи на приемащите страни може да бъде ключът към преборване на подозрителността и разделението.

Докато в голямата си част публичният дебат около имиграцията се фокусира върху спешни въпроси като хуманитарната помощ, социоикономическите ефекти и последствията за сигурността на държава, приемаща хиляди хора, гражданското и политическо участие на мигрантите, макар и обикновено пренебрегвано, може да бъде също толкова важна тема в дългосрочен план.

Мигрантите често биват възприемани като пасивни получатели на помощ, като колективни жертви на неприятностите в своите държави. Когато става въпрос за мигранти, ние говорим за тях, но често не говорим с тях. И много рядко си спомняме, че те имат потенциала да се превърнат в двойни политически агенти, оставайки граждани на родните си страни и същевременно ставайки част от обществото на приелата ги държава.

През последните две години организацията, за която работя, International IDEA, проведе 638 интервюта с бежанци от Сирия, Афганистан, Южен Судан, Сомалия и Демократична република Конго. Открихме, че колкото по-включваща политически е приемащата държава, толкова повече прави, за да защитава фундаменталните права на мигрантите.

Има пет основни причини защо участието на мигрантите в политиката, отвъд базовия акт на гласуването или притежаването на право на глас, има значение.

Първо, участието осигурява равноправно представителство в управлението на приемащата държава. Мигрантите трябва да се подчиняват на законите. Те трябва да плащат данъци. Те допринасят за обществото. Равните задължения предполагат равни права.

Освен това, ако на мигрантите не се позволява да упражняват никакви политически права, има висок риск местните и националните политики да не отразяват техните интереси. Политиците и политическите партии се интересуват главно от нуждите на своите избиратели. Ако мигрантите станат част от тези избиратели, гласовете им поне ще бъдат чути.

Политическото участие не бива да бъде разглеждано като награда за успешното интегриране на мигрантите в обществото на приемащата страна. Вместо това то трябва да бъде част от пътя към интеграция. Гласуването и участието в политическия живот помагат мигрантите да бъдат образовани за техните граждански права и ги запознава с политическа система, която може да е много по-различна от тази, която те познават. Когато на мигрантите се позволи да участват и те чувстват, че принадлежат, демокрацията, от която те вече са част, ще спечели и ще се подобри.

Трябва също да помислим какво би представлявало трайно решение на въпроса как държавите интегрират бежанци. В ситуации на продължителни конфликти, когато има слаба или никаква перспектива за връщане или разселване в родните страни на мигрантите, получаването на гражданство в приемащата държава би трябвало да бъде приоритет.

И накрая, политическото включване на мигрантите може да предотврати маргинализацията и ограничава възможностите за дискриминация и лишаване от права на цял сегмент от населението.

На практика в много държави ключово условие за притежаването на политически права е гражданството. Чрез нашите изследвания открихме, че близо половината европейски държави осигуряват бърз път към натурализация за специални категории мигранти, каквито са бежанците.

Извън Европа открихме случаи, при които няма ясен път към натурализация – такава е ситуацията в Ливан например. А в други държави, където по принцип има законен пък към натурализация, съществуват правни двусмислия, които често водят до това някои бежанци да бъдат изключени.

Конвенцията от 1951 г., касаеща статута на бежанците, гласи, че държавите трябва да улесняват асимилацията и натурализацията на бежанците, когато това е възможно. Международната правна рамка го насърчава, но не съдържа механизми, които да го налагат.

Да имаш право да гласуваш не изисква задължително да имаш гражданство. Пример е Швеция, където всеки законен мигрант със законно разрешително за пребиваване има право да гласува в местни и общински избори след три години непрекъснато пребиваване в държавата.

Но в повечето държави правото на глас е ограничено до гражданите и понякога до много специфични категории хора, които не са граждани. Страните - членки на ЕС, например позволяват на гражданите на други държави от съюза, живеещи на тяхна територия, да гласуват на местни избори.

А получилите избирателни права мигранти все още са изправени пред други предизвикателства. На тях често им липсва информация или разбиране за политическата система на приемащата държава. Те може да се чувстват маргинализирани, да имат негативно мнение за политиката, базирано на опита в родната им държава, да не осъзнават важността на участието или просто да се чувстват недостатъчно представени. Езиковата бариера също може да затрудни мигрантите да упражняват ефективно политическите си права в своята нова държава.

Сомалийски бежанец в Стокхолм например каза следното по време на едно от интервютата ни: "Много е важно да се научим как работи демократичната система. Много хора като мен не разбират какво означава "демокрация". В моята родна страна няма система за гласуване и липсата на знания по шведски език е голяма бариера пред интеграцията на бежанците."

Дори ако гласуването не е опция, неформалното политическо участие може да бъде ценно както за приемащата страна, така и за самите мигранти. Чрез участието си в гражданското общество мигрантите може да повишат разбирането си за ситуацията в родната си страна и да настояват за промяна. Същевременно тази битка за обща кауза може да доведе до това да се чувстват повече като важна част от приелото ги общество. По подобен начин социалните медии и технологиите могат да помогнат на бежанците да разрушат преградите между себе си и своите нови съседи.

Казано простичко – с осигуряването на политически права на мигрантите и на ясен път към натурализация една страна може да подобри качеството на своята демокрация. Както каза един афганистански бежанец, когото интервюирахме във Великобритания: "Ако не можеш да участваш в избори, не можеш да имаш глас по въпроси, които пряко засягат твоя настоящ и бъдещ живот."

(Това есе е адаптирано от лекция, изнесена на 17 септември по време на Атинския демократичен форум. То е редактирано и сбито.)

Лина Антара е специалист по подкрепа на демокрацията с фокус върху изборните процеси и човешките права. В момента тя работи в Международния институт за демокрация и изборна помощ в Стокхолм, познат като International IDEA.

© 2018 Lina Antara. Distributed by The New York Times Licensing Group.

Поръчайте изданието »

На хартия или PDF

Бежанци и германци посещават семинар за интеграция във Ваймар, Германия. Групата дебатира теми, включващи хомосексуалността, умората от доброволчеството и сложността на езика и бюрокрацията
Фотограф: Mauricio Lima/The New York Times
Хора се разхождат в парк близо до "Мьолнерпаркен", квартал в Копенхаген, който е в "гето списъка" на датското правителство. В квартала живеят предимно мигранти, което може да допринесе за усещането за стигматизация и изолация
Фотограф: Andrew Kelly/Reuters

Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лина Антара е специалист по подкрепа на демокрацията с фокус върху изборните процеси и човешките права. В момента тя работи в Международния институт за демокрация и изборна помощ в Стокхолм, познат като International IDEA

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK