С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 дек 2018, 14:00, 2206 прочитания

Политически живот за мигрантите

Правото на глас е крайно необходимо, но приемащите страни могат да направят много повече

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Лина Антара е специалист по подкрепа на демокрацията с фокус върху изборните процеси и човешките права. В момента тя работи в Международния институт за демокрация и изборна помощ в Стокхолм, познат като International IDEA

Сега, когато ксенофобските настроения заливат света, включването на мигрантите в демократичните системи на приемащите страни може да бъде ключът към преборване на подозрителността и разделението.


Докато в голямата си част публичният дебат около имиграцията се фокусира върху спешни въпроси като хуманитарната помощ, социоикономическите ефекти и последствията за сигурността на държава, приемаща хиляди хора, гражданското и политическо участие на мигрантите, макар и обикновено пренебрегвано, може да бъде също толкова важна тема в дългосрочен план.

Мигрантите често биват възприемани като пасивни получатели на помощ, като колективни жертви на неприятностите в своите държави. Когато става въпрос за мигранти, ние говорим за тях, но често не говорим с тях. И много рядко си спомняме, че те имат потенциала да се превърнат в двойни политически агенти, оставайки граждани на родните си страни и същевременно ставайки част от обществото на приелата ги държава.

През последните две години организацията, за която работя, International IDEA, проведе 638 интервюта с бежанци от Сирия, Афганистан, Южен Судан, Сомалия и Демократична република Конго. Открихме, че колкото по-включваща политически е приемащата държава, толкова повече прави, за да защитава фундаменталните права на мигрантите.



Има пет основни причини защо участието на мигрантите в политиката, отвъд базовия акт на гласуването или притежаването на право на глас, има значение.

Първо, участието осигурява равноправно представителство в управлението на приемащата държава. Мигрантите трябва да се подчиняват на законите. Те трябва да плащат данъци. Те допринасят за обществото. Равните задължения предполагат равни права.

Освен това, ако на мигрантите не се позволява да упражняват никакви политически права, има висок риск местните и националните политики да не отразяват техните интереси. Политиците и политическите партии се интересуват главно от нуждите на своите избиратели. Ако мигрантите станат част от тези избиратели, гласовете им поне ще бъдат чути.

Политическото участие не бива да бъде разглеждано като награда за успешното интегриране на мигрантите в обществото на приемащата страна. Вместо това то трябва да бъде част от пътя към интеграция. Гласуването и участието в политическия живот помагат мигрантите да бъдат образовани за техните граждански права и ги запознава с политическа система, която може да е много по-различна от тази, която те познават. Когато на мигрантите се позволи да участват и те чувстват, че принадлежат, демокрацията, от която те вече са част, ще спечели и ще се подобри.

Трябва също да помислим какво би представлявало трайно решение на въпроса как държавите интегрират бежанци. В ситуации на продължителни конфликти, когато има слаба или никаква перспектива за връщане или разселване в родните страни на мигрантите, получаването на гражданство в приемащата държава би трябвало да бъде приоритет.

И накрая, политическото включване на мигрантите може да предотврати маргинализацията и ограничава възможностите за дискриминация и лишаване от права на цял сегмент от населението.

На практика в много държави ключово условие за притежаването на политически права е гражданството. Чрез нашите изследвания открихме, че близо половината европейски държави осигуряват бърз път към натурализация за специални категории мигранти, каквито са бежанците.

Извън Европа открихме случаи, при които няма ясен път към натурализация – такава е ситуацията в Ливан например. А в други държави, където по принцип има законен пък към натурализация, съществуват правни двусмислия, които често водят до това някои бежанци да бъдат изключени.

Конвенцията от 1951 г., касаеща статута на бежанците, гласи, че държавите трябва да улесняват асимилацията и натурализацията на бежанците, когато това е възможно. Международната правна рамка го насърчава, но не съдържа механизми, които да го налагат.

Да имаш право да гласуваш не изисква задължително да имаш гражданство. Пример е Швеция, където всеки законен мигрант със законно разрешително за пребиваване има право да гласува в местни и общински избори след три години непрекъснато пребиваване в държавата.

Но в повечето държави правото на глас е ограничено до гражданите и понякога до много специфични категории хора, които не са граждани. Страните - членки на ЕС, например позволяват на гражданите на други държави от съюза, живеещи на тяхна територия, да гласуват на местни избори.

А получилите избирателни права мигранти все още са изправени пред други предизвикателства. На тях често им липсва информация или разбиране за политическата система на приемащата държава. Те може да се чувстват маргинализирани, да имат негативно мнение за политиката, базирано на опита в родната им държава, да не осъзнават важността на участието или просто да се чувстват недостатъчно представени. Езиковата бариера също може да затрудни мигрантите да упражняват ефективно политическите си права в своята нова държава.

Сомалийски бежанец в Стокхолм например каза следното по време на едно от интервютата ни: "Много е важно да се научим как работи демократичната система. Много хора като мен не разбират какво означава "демокрация". В моята родна страна няма система за гласуване и липсата на знания по шведски език е голяма бариера пред интеграцията на бежанците."

Дори ако гласуването не е опция, неформалното политическо участие може да бъде ценно както за приемащата страна, така и за самите мигранти. Чрез участието си в гражданското общество мигрантите може да повишат разбирането си за ситуацията в родната си страна и да настояват за промяна. Същевременно тази битка за обща кауза може да доведе до това да се чувстват повече като важна част от приелото ги общество. По подобен начин социалните медии и технологиите могат да помогнат на бежанците да разрушат преградите между себе си и своите нови съседи.

Казано простичко – с осигуряването на политически права на мигрантите и на ясен път към натурализация една страна може да подобри качеството на своята демокрация. Както каза един афганистански бежанец, когото интервюирахме във Великобритания: "Ако не можеш да участваш в избори, не можеш да имаш глас по въпроси, които пряко засягат твоя настоящ и бъдещ живот."

(Това есе е адаптирано от лекция, изнесена на 17 септември по време на Атинския демократичен форум. То е редактирано и сбито.)

Лина Антара е специалист по подкрепа на демокрацията с фокус върху изборните процеси и човешките права. В момента тя работи в Международния институт за демокрация и изборна помощ в Стокхолм, познат като International IDEA.

© 2018 Lina Antara. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2484 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3785 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Светът има нужда от по-силен ЕС

ЕС и идеалите на либералната демокрация, които той поддържа, помогнаха да направят света по-сигурно и стабилно място

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

Юта: непознатата земя

Щатът, основан от мормонски първозаселници през 1847 г., е определен като номер едно по условия за предприемачество

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10