С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 дек 2018, 13:00, 2296 прочитания

Свят на тирани и гробове

В Сирия линията между битката за демокрация и битката за оцеляване е тънка като острие на бръснач

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Илхам Ахмед е кюрски политик и съпредседателка на Сирийския демократичен съюз, група прогресивни демократични партии, управляващи Северносирийската федерация.

Историята показва, че насилието винаги е било главен инструмент на тоталитарните режими. И когато тиранична власт отговаря на легитимни искания за свобода с безразборно насилие, нейният народ трябва да реши дали да избяга към чужди места, или да остане и да се бори за свободата си.


В Сирия живеем с тази динамика всеки ден.

Моята група, Сирийският демократичен съвет, е мултиетническа коалиция, която съставлява политическото крило на Сирийските демократични сили. Ние се съпротивляваме на режима на Башар ал Асад от години. Но това, което започна като мирни протести, бързо еволюира в по-комплексно движение, което беше принудено да прибегне към насилието като начин на защита и като единствения ефективен начин за установяване на либерална демокрация в Сирия.

Сирийският режим, който представя себе си като светско правителство, идва на власт преди десетилетия чрез използване на насилие срещу опонентите си и всички несъгласни. Той установява династична диктатура – нещо много далечно от републиканската система, която на теория съществува днес. Истинските управляващи в Сирия не са политиците, на които техните избиратели могат да търсят отговорност, а по-скоро тайни сили за сигурност, които действат като законодателна, изпълнителна и съдебна власт.



Съденето, произнасянето на присъда и екзекутирането – всички те са в ръцете на тайната полиция. Един от най-прочутите й клонове е разузнавателната дирекция на военновъздушните сили, в която се издига Хафез Асад. Той използва влиянието си там и ролята си по-късно на министър на отбраната, за да грабне президентския пост в Сирия през 1970 г., и след това го предава на сина си Башар ал Асад.

През март 2011 г. млади мъже и жени излязоха по улиците с призив за мирна промяна и преход към демокрация в Сирия. Те бяха изпълнени с надежда и нови идеи. Никой от тези мъже и жени не мислеше, че ще бъдат принудени да се обърнат към насилието – точно средството, използвано от правителството, за да остане на власт – в тяхната битка за демокрация.

Режимът на Асад отговори на тези протести с бруталност. Деца, арестувани за рисуване на антиправителствени графити върху училищна стена, бяха вкарвани в затвора и бити. Хората прибегнаха до оръжия, за да защитят семействата си, домовете си и кварталите си. Режимът реагира по същия начин и така подготви почвата екстремистки групи да се легитимират като защитници на хората и в същото време мобилизира сирийските младежи под знамената на радикални идеологии.

В Северна Сирия Сирийският демократичен съвет бързо осъзна проблема, създаден от тази динамика на насилието. Линията между битката за демокрация и битката за оцеляване е тънка като острие на бръснач и двете не се изключват взаимно.

Да, ние използваме оръжия, за да се защитаваме, но нашето общество не е изпаднало в хаос. Тези, които прибягват до насилие, трябва да бъдат подведени под отговорност, дори когато го правят като последно средство. Създали сме поднадзорни местни групи от бойци, които имат позволение да използват насилие единствено при самозащита. Междувременно военните контингенти на г-н Асад продължават да атакуват цивилни с химически оръжия. Докато ние си служим с бойци, чиито правомощия са ограничавани от закона, оръжията на г-н Асад са законът.

Не сме изоставили и останалите средства за борба. Организираме протести в Сирия и навън и проведохме честни избори в районите, защитавани от Сирийските демократични сили. Предложихме децентрализирани решения за управление, тъй като вярваме, че властта, съсредоточена в ръцете на малцина, е отговорна до голяма степен за множеството скорошни кръвопролития и репресии в Сирия.

Усилията ни са напомняне какво всъщност е демокрацията – управление на хората, от хората и за хората. Откакто г-н Асад е на власт, демокрацията служи основно за прикритие на затягането на неговия контрол. Правителството проведе избори през 2016 г., но само в районите, които управлява. В резултат вотът с голямо мнозинство беше в полза на режима, подкрепяйки неговата легитимност. Но зад кулисите активисти, журналисти и цели групи от хора продължават да бъдат затваряни, разселвани или убивани.

Днес Сирийският демократичен съвет помага за поддържането на образователна система за 80 000 учащи в областта Джазира и на още над 50 000 в Африн. Осигуряваме обучение на кюрдски, арамейски и арабски език и основахме университети в Африн и в градовете Камшли и Кобани.

Изграждането на нова Сирия помага за осигуряването на подходящ баланс между насилствена и мирна съпротива. Докато войната може да направи новата демокрация възможна, едно демократично общество не може да оцелее в мирно време без инфраструктура и образование.

Осъществяването на подобна реконструкция насред опустошенията на войната е непрестанно предизвикателство. Ние буквално изградихме Кобани наново от руините. Дори и под ограниченията на икономическото ембарго на Турция започнахме да индустриализираме и диверсифицираме икономиката на областта Африн. И тогава град Африн беше нападнат и окупиран от джихадистки наемници, спонсорирани от турското правителство, които разселиха хората и се впуснаха в плячкосване.

Докато Сирия – или която и да било друга държава – има лидер, който желае повече да има контрол, отколкото да осигурява либерална демокрация, насилието ще продължава да се разпространява. Във време, когато стотици хиляди хора са избити само за да могат малцина да консолидират властта си, демокрацията трябва да бъде защитавана с нещо повече от реторика. Да не мислиш така означава да се примириш със свят, в който има само тирани и гробове.

Илхам Ахмед е кюрски политик и съпредседателка на Сирийския демократичен съюз, група прогресивни демократични партии, управляващи Северносирийската федерация.

© 2018 Ilham Ahmed. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 2521 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 3838 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Политически живот за мигрантите

Правото на глас е крайно необходимо, но приемащите страни могат да направят много повече

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10