С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 28 дек 2018, 8:00, 2245 прочитания

Светът има нужда от по-силен ЕС

ЕС и идеалите на либералната демокрация, които той поддържа, помогнаха да направят света по-сигурно и стабилно място

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Ужасите на конфликтите, опустошавали Европа в седемте десетилетия преди Втората световна война, бързо преминават в графата древна история. Но относителният мир, установил се оттогава, не е въпрос на късмет – той е продукт на институции и съюзи, старателно създадени след големите войни. Тези институции и особено формалните връзки на приятелство между САЩ и Европа остават толкова жизненоважни за глобалната сигурност и стабилност, колкото са били и преди шест десетилетия.


След Втората световна война западните демокрации, водени от САЩ, помагат на Германия, Италия и Япония да се възстановят и да станат устойчиви демокрации. Те създават международни интитуции, които целят мир, стабилност и просперитет – ООН, НАТО, Световната банка, Международния валутен фонд и – изключително важно – Европейския съюз. Стремежът им е да избегнат повторение на миналото чрез стимулиране на повече търговия и колективна сигурност. И до голяма степен постигат успех.

Критиците на ЕС сочат неговите недостатъци, някои от които са сериозни и трябва да бъдат поправени. Но негативните страни решително бледнеят пред разширяването на индивидуалните свободи, стабилността, търговията и просперитета, на които се радват европейците.

В интерес на членовете на ЕС е да се изправят срещу неговите недостатъци и да ги коригират, а не да му сложат край. Те трябва да намерят начин да се справят със станалото очевидно разминаване между наличието на монетарен съюз и липсата на политическа основа за него. Няма да бъде лесно. Но със сигурност не е непостижимо за континент, толкова богат на история, талант, материални и морални ресурси.



Една от първите – и вероятно най-важната – стъпки за гарантиране на съществуването на съюза е гладък и успешен Brexit. Въпреки гнева и разочарованието си лидерите на ЕС трябва да дадат най-доброто от себе си в преговорите с Великобритания. "Твърд" Brexit не би бил в ничий интерес, особено по отношение на границата между Ирландия и Северна Ирландия. ЕС и британското правителство се ангажираха публично, че няма да има физическа граница и трябва да спазят обещанието си. Вярвам, че някрая Brexit ще се отрази негативно на британската икономика, но първоначалният ефект би могъл да бъде окуражаване на други недоволни европейски държави да напуснат ЕС. Отслабена и разделена Европа ще означава загубата на ценен демократичен съюзник за САЩ при справянето с големи враждебни сили и тектонично разместване на пластовете, което вероятно ще се отрази и в Африка и Азия.

Второ, макар силно да подкрепям съществуването на ЕС, едновременно с това признавам, че има поле за подобрение. Един от главните въпроси, пред които е изправен съюзът, е този за идентичността.

През 2013 г. холандското правителство излезе с алтернатива на фразата "все по-близък съюз", която е залегнала в договорите на ЕС. То каза, че новият стандарт би трябвало да бъде "европейски, където е необходимо, национален, където е възможно". Този стандарт се установи до известна степен и Европейската комисия инициира процес на преглед на законодателството на ЕС и отмяна на онези закони, които вече нямат смисъл.

Но тази идея трудно би могла да бъде приложена при справянето с конфликтите около монетарния съюз и миграцията. Огромното предизвикателство на наплива от милиони мигранти от Азия и Африка постави на изпитание самата концепция за единство. В отсъствието на обща политика географията е решаваща и бремето се стоварва върху членки на съюза, които са най-малко подготвени да го понесат. Страховете от миграцията допринесоха за гласуването за Brexit и създадоха нестихващо напрежение сред останалите страни в ЕС. Същевременно обаче свободното движение на работници е важно за икономическия растеж в Европа, както е и в САЩ.

Финансовата криза в Гърция и напливът от мигранти в Италия и други страни наложиха този дебат на европейците и те трябва да го продължат. Нужно е да решат каква е крайната им цел и след това да настроят спрямо нея своя съюз, неговите институции и техните правомощия. Продължаване на разминаването между цел и средства ще хвърли сянка върху бъдещето на ЕС и може дори да застраши съществуването му.

САЩ имат огромен интерес от изхода от това търсене. Откакто е на власт, президентът Доналд Тръмп неразумно блокира търговското споразумение с ЕС и изтегли Америка от Парижкото климатично споразумение, от сделката с Иран за ядрената програма и от Транстихоокеанското партньорство. В допълнение, Тръмп се опитва да разрешава търговски спорове с Китай и ЕС с налагане на мита вместо с механизмите на Световната търговска организация (СТО).

Последната му визита в Европа беше смущаваща, напрегната и конрапродуктивна, като той продължи да критикува приятелите на Америка и да възхвалява руския президент Владимир Путин. С цялото ми уважение към г-н Тръмп, аз съм силно несъгласен с него. Съвместните усилия с нашите исторически съюзници не са вредни за интересите на Америка. Точно обратното – тези скорошни споразумения и световните институции, изградени след Втората световна война, са полезни за тези, които участват в тях, включително и особено за САЩ. Всеки американец, който си мисли, че в момента живеем в несигурен свят, трябва да се опита да си представи свят, в който няма НАТО, няма ЕС, няма СТО, няма ООН. В един такъв свят непрестанните търговски конфликти може да доведат до истински войни и САЩ като доминираща сила постоянно ще трябва да води сама.

Нашите връзки с Европа предшестват основаването на държавата ни. Получихме нашата независимост от Англия чрез революция, но запазихме нейния език, духа на нейните закони, много от обичаите й. Макар първоначално отношенията ни да бяха враждебни, с времето двете страни формираха трайни "специални отношения".

Докато нашата нация се разрастваше и разпростираше на огромен континент, ние посрещахме милиони мигранти от Англия, Ирландия, Германия, Франция, Италия, Гърция, Полша, Скандинавия и от други страни. В резултат споделяме дълбоки кръвни връзки с Европа, не просто формални правни отношения.

Въпреки че се съревноваваме с тях в много сфери, не бива да мислим за европейците основно като за съперници. Те са също така наши партньори и съюзници. Макар невинаги да са в съгласие с нас и дори помежду си, те през повечето време се възхищават на нашата страна и споделят нашите ценности и интереси. И затова е в интерес на всички да направим всичко, което можем – в политическо, икономическо, военно и всякакво друго отношение – да помогнем на народите в Европа да останат демократични, обединени, свободни и проспериращи.

Джорж Дж. Мичъл е бивш американски сенатор от Мейн (1980 - 1995 г.) и е бил лидер на мнозинството в Сената от 1989 г. до 1995 г.

© 2018 George Mitchell. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

31 дек 2018, 1882 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг 4 Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

31 дек 2018, 2774 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Опасностите на дигиталния активизъм

Социалните медии бяха и са значим инструмент за активистите в Близкия изток. Но дали рисковете сега не надхвърлят ползите?

Коледните подаръци на кабинета

За трета поредна година държавата разпределя милиарди от излишъка в бюджета непрозрачно и без дебат

Скопие се отказа от плоския данък

Въвеждането на нова данъчна ставка с нисък обсег е предимно политически ход без особено финансово изражение

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

Стари, но златни - четири важни книги, които излизат за пръв път на български

Заглавията са интересни както заради контекста на времето, в което се появяват, така и заради живота на авторите им

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

Емисия

DAILY @7PM // 16.01.2019 Прочетете