Светът има нужда от по-силен ЕС
ЕС и идеалите на либералната демокрация, които той поддържа, помогнаха да направят света по-сигурно и стабилно място


Джордж Дж. Мичъл

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.
Ужасите на конфликтите, опустошавали Европа в седемте десетилетия преди Втората световна война, бързо преминават в графата древна история. Но относителният мир, установил се оттогава, не е въпрос на късмет – той е продукт на институции и съюзи, старателно създадени след големите войни. Тези институции и особено формалните връзки на приятелство между САЩ и Европа остават толкова жизненоважни за глобалната сигурност и стабилност, колкото са били и преди шест десетилетия.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
Дрън, дрън, Джордж!
Навикът отвъд океана да прекроявате до подходящ вид явления и факти, от които после да си изсмуквате от пръстите нужните ви заключения, може да минава за пред тамошните, ама тук, ин Юръп, се възприема като класическа американска тъп...
Пък и напъните да славословите т.н. неолиберална демокрация точно в Европа и точно сега, когато традиционните неолиберални леви и десни партии са в ступор след разгрома, който преживяват (и ще доживеят през май) от укрепващите леви и десни народни движения, е все едно през 1789 г насред разбунен Париж да крещите "Вив льо роа!" Ако разбирате за какво ви говоря...
Неолиберализмът като идеология на олицетворяваната от Демократическата ви партия глобалистка концепция за света видимо си отива. Това е особено забележимо именно в Европа и да се правите, че не го виждате е или политическо късогледство, или наивизъм, или рудиментарни остатъци от индианския шаманизъм.
На фона на читалищната ви сказка, Джордж, която с много упоритост изчетох до край (!), и най-нелогичните действия на Д.Д.Тръмп започмат да звучат като елементи от сложна премислена стратегия.
Не казвам, че е така, ама, Джордж, ужасяващо неубедителен сте!
Дай, Боже, през новата година Капитал да схване, че вятърът отдавна е сменил посоката си, за да можем да четем по-грамотни автори и по-адекватни на реалността концепции. Ще чакам.
"Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times"
Тотална либерастка пропаганда са тия статии. Явно публикуването им е обвързано с грантовете като задължително условие. Именно либералната "демокрация" е*а мамата на ЕС и на Европа, а те искали били повече от същото ...
Капитал обижда публиката си с торбата препечатки от флагмана на войнстващата неолиберална доктрина New York Times.
Къде останаха принципите на журналистиката за плурализъм и обективно информиране, за излагане и на другото мнение? Капитал става глашатай на някакъв неолиберален хунвейбизъм, прилагайки прийомите на Културната революция на Мао: няма друго мнение, освен нашето, несподелящите идеите ни са врагове, свобода на словото?, глупости! Странното е, че този плам ги е обвзел при тоталното дерайлиране на неолиберализма. Срамното е, че го правят за пари.
До коментар [#3] от "xte29566872":
[quote#3:"xte29566872"]Капитал обижда публиката си[/quote], казвате и напълно споделям същото виждане.
Но ние Капитал - ясно е като бял ден - няма да го променим: има си бизнес с Демократическия институт и поделенията му и си изпълнява задълженията по договора, заливайки ни с тая и подобни мътилки. Всъщност Капитал отдавна не е самостоятелна медия, а е купен местен ретранслатор на идеологеми, изсипвани от задокеанските медии, гравитиращи около Демократическата партия на САЩ. Тях и единствено тях цитират непрекъснато шепата им автори по всякакъв повод и тема.
Но пък полезното от тая ситуация е, че това скучно и еднообразно меню, което ни поднася Капитал, откакто "дружи" с оная фондация, събужда съпротива и желание да се прочете и различното мнение. Никой тук не си прави труда да отчете, че маоисткият тип тотална пропаганда е бил възможен в друго време и в друга обществено-политическа среда, която няма да се повтори никога повече. Младите хунвейбини са имали само червената книжка с цитатите на Мао и тя е била достатъчна да им обясни света. Опитите на New York Times и Со да бъдат този съвременен цитатник, който да ни показва света само в черно и бяло са наивни и жалки.
И запитайте се още нещо:
Защо шумните пропагандатори на станалите вече ретроградни идеологии винаги, ама винаги са платени от силите, които слизат от историческата сцена, а носителите на новата идеология са хора идеалисти? Да сте чул някой тогавашен Сорос да е плащал на Волтер, на Русо, на Марат, на Робеспиер? Всъщност знаете ли имената на платените от тогавашния Сорос техни идеологически опоненти?
Никой не ги помни пък и не се интересува от тях. Те са останали при костите на динозаврите...
Желая ви интересна Нова година. И да молим Бог залезът на неолиберализма да е шумен и дразнещ, но поне да не е кървав.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.