С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 31 дек 2018, 9:00, 3663 прочитания

Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Яо Вай-Чин е активист, поддържащ каузата на независимостта и бивш депутат от Законодателния съвет на Хонконг.

Яо Вай-Чин е активист, поддържащ каузата на независимостта и бивш депутат от Законодателния съвет на Хонконг.


Китай ерозира и почти е разрушил демокрацията в Хонконг, откакто пое контрола над града от Великобритания през 1997 г.


Пекин ловко манипулира добре развитата политическа и конституционална рамка, за да премахне стъпка по стъпка автономията на Хонконг. Концепции като граждански свободи и разделение на властите, които хората ценяха при относително просвещаващото управление на британците, биват захвърлени. Справедливостта и правосъдието - сърцето на демокрацията, линеят.

Единственият път за Хонконг да излезе от всичко това е да се отдели от Китай и да сформира нова демократична държава.

Но със своя задушаващ апарат на службите за сигурност Китай затяга хватката си върху всяка сфера на живота в Хонконг и резултатът беше електорално отстъпление на опозицията на изборите тази година. Десетки продемократични активисти бяха осъдени за дребни нарушения, а някои получиха присъди за много години затвор.



Аз самият бях вкаран в затвора за четири седмици през юни, след като бях обвинен за "незаконно събиране" в Законодателния съвет – парламента на Хонконг – когато все още бях член на този орган. През 2016 г. интервенцията на Китай в решение на съда доведе до това депутати, които поддържат независимостта, включително аз, да бъдем отстранени от длъжност заради неправилно положени клетви. "Незаконното събиране" се случи, докато се опитвахме да влезем в заседателната зала, за положим отново клетва.

В името на националната сигурност властите забраниха сепаратиската Национална партия на Хонконг – забележителна тактика, целяща да смачка подкрепящата независимостта група. Това показва как правителството в Хонконг има нулева толерантност към онези, които се противопоставят на Китайската комунистическа партия. Опозиционните фигури също така са третирани като терористи просто заради това, че се събират и протестират.

За да остане отворен към света, Хонконг не може да приеме това. Китай се държи като империалистическа държава и използва силата си, за да контролира телекомуникациите, инфраструктурата и търговските пазари. Ако се примири с този контрол, градът ще се отчужди от цивилизования демократичен свят.

Вече твърде много граждани на Хонконг се притесняват, когато обсъждат теми като демокрация, свобода или граждански права; те трябва да бъдат убедени, че отделянето от Китай е най-добрият път за осигуряване на оцеляването на града. Но прокитайският лагер в Хонконг е обигран и непреклонен, а засилващият се натиск прави работата на продемократичните активисти все по-невъзможна.

Когато Хонконг беше предаден на Китай, Пекин позволи на хората в града да разширят икономическото си влияние в Азия, осигурявайки възможности за работа в инфраструктурни и строителни проекти. Но като цяло Хонконг всъщност спечели малко, докато Пекин научи ценни уроци от колониалната история на града, за да повдигне други градове в страната като Шанхай, Гуанчжоу и Шънджън. Те просперират, докато жителите на Хонконг се чувстват задушени икономически и маргинализирани политически.

Това беше намерението на Пекин през 80-те години на миналия век, когато Великобритания и Китай договориха връщането на Хонконг почти без участието на жителите на града. Китайско-британската Съвместна декларация от 1984 г. просто информира Хонконг, че бъдещето му ще бъде оставено в ръцете на Пекин. Жителите му можеха да се преместят другаде или да останат и да приемат управлението на едно правителство, което пет години по-късно щеше да извърши зверствата на площад "Тянанмън" - събитие, което Хонконг не е забравил.

Оттогава Пекин полага непрестанни усилия да промени не само правната и политическата система в Хонконг, но също и ценностите на жителите му, като в резултат подклажда множество конфликти.

Демокрацията според дефиницията на Пекин започна да означава отказ от предишния начин на живот в Хонконг. Ако хората искат нормалност и финансова стабилност, нямат особен избор, освен да подкрепят управлението на Пекин.

За да уронят репутацията на онези активисти, които все още дълбоко вярват в демокрацията, свободата и човешките права, правителствата в Пекин и Хонконг насърчават разпространяването на клевети по техен адрес. Всеки активист, който подкрепя тези ценности, бива заклеймен като "сепаратист" и "предател на китайската нация".

Тази стратегия помогна за подкопаване на подкрепата за "революцията на чадърите" през 2014 г., в която активисти призоваваха за по-силен глас при избирането на лидера на Хонконг. Протестите може и да стихнаха постепенно, но доведоха до повече призиви за независимост сред младите активисти и помогнаха за сформирането през 2016 г. на Националната партия на Хонконг, която сега правителството иска да смачка.

Много жители също така осъзнаха, че Пекин лъже за това, че някога ще гарантира на Хонконг истинска демокрация с отворени избори.

Съгласно Основния закон – фундаменталният закон на Хонконг от 1997 г., изпълняващ ролята на конституция, главният министър на града, който е главата на изпълнителната власт, се назначава от комитет с 1200 членове. Когато Пекин пое контрола, той обеща, че до 2017 г. градът ще има възможност да избира своя лидер с всеобщо избирателно право. През 2014 г. гражданите оказаха натиск за това. Те имаха надежда, но тя беше измамена.

Пекин не промени изборните закони, както беше обещал, а комитетът, който избира главния министър, се състои основно от членове, следващи китайската линия.

На подкрепящите независимостта кандидати дори не им се позволява да участват в изборите от 2016 г. насам.

Освен това правителството еднолично въвежда нови закони, а когато депутатите в парламента все пак дебатират по някой законопроект, рискуват да им бъдат повдигнати наказателни обвинения заради влиянието на правителството над съдебната власт.

Системата на взаимни проверки и контрол между властите е разрушена. Стълбовете на гражданските свободи и свободата на събиране са под атака. Само чрез отделяне от Китай Хонконг може да има истинска демокрация и свобода.

Яо Вай-Чин е активист, поддържащ каузата на независимостта и бивш депутат от Законодателния съвет на Хонконг.

© 2018 Yau Wai-Ching. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Опасностите на дигиталния активизъм Опасностите на дигиталния активизъм

Социалните медии бяха и са значим инструмент за активистите в Близкия изток. Но дали рисковете сега не надхвърлят ползите?

29 дек 2018, 2158 прочитания

Светът има нужда от по-силен ЕС 4 Светът има нужда от по-силен ЕС

ЕС и идеалите на либералната демокрация, които той поддържа, помогнаха да направят света по-сигурно и стабилно място

28 дек 2018, 2645 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото