С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
31 дек 2018, 13:00, 2446 прочитания

Мигрантската криза е тест за нашата колективна съвест

Над 68 млн. души са били принудени да напуснат родните си места. Трябва да направим повече, за да им помогнем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Tози текст е част от специалното издание World Review на New York Times, издадено на български от "Капитал". Всички текстове по темата може да откриете тук.

Бан Ки-мун е 8-ият генерален секретар на ООН (2007 - 2016 г.)

През 1951 г. едно малко момче и неговото семейство избягаха от своето горящо село, подгонени от брутална война, нанесла на страната им неизмерими щети под формата на смърт и разруха.


Това малко дете, принудено да напусне дома си заради конфликт, бях аз – същото момче, което после израсна и беше избрано за осмия генерален секретар на ООН пред 2006 г.

Като генерален секретар срещнах толкова много деца по света, особено в Африка и Близкия изток, които ми напомниха моя собствен болезнен опит с това да бъдеш изтръгнат от родното си място. Виждайки себе си във всяко от тези деца, оставам решен да вдигна темата за мъката на бежанците до челно място в глобалния дневен ред днес.

Към края на 2017 г. рекорден брой от 68.5 млн. души по света са били принудени да напуснат домовете си, включително 25.4 млн. бежанци, според агенцията за бежанците на ООН. Едва 102 800 души, или по-малко от един процент от всички разселени хора, са били приети да се заселят на друго място през 2017 г. Нещо повече - данни от Missing Migrants Project показват, че през първите шест месеца на 2018 г. близо 2000 бежанци и мигранти са намерили смъртта си, докато са предприемали опасни пътувания през граници и в открито море.



Въпреки мащаба на предизвикателството с бежанците трябва да мислим за него първо и най-вече като за криза на солидарността. Това дали светът е способен да се обедини, за да подкрепи тези уязвими групи, ще бъде истински тест за нашата колективна съвест.

Има спешна нужда от повече политическа воля от световните лидери, както и готовност да си партнират с други. Тази политическа воля трябва да бъде ръководена от засилено усещане за нашата обща човечност вместо от вяра в оградите и бодливата тел.

Изправени пред картини на невъобразимо страдание от конфликтите в Сирия и Йемен и пред доказателства за грубо нарушаване на човешките права в Мианма и на други места, твърде много лидери показват липса на необходимия кураж да отговорят с щедрост и подкрепа. Някои лидери дори стигнаха дотам активно да поощряват предразсъдъците срещу бежанците и мигрантите само и само да печелят гласове.

Държави от развиващия се свят – Турция, Пакистан, Уганда, Ливан, Ирак, Бангладеш и Судан – са домакини на най-големите групи бежанци, докато проспериращите нации от глобалния Север, с изключение на Германия, не успяват да споделят бремето по справедлив начин. Това трябва да се промени.

По-богатите държави трябва да приемат и заселят значително повече от този по-малко от 1% от световните бежанци, преселени през 2017 г. Това справедливо споделяне на отговорността е критично важно за смекчаване на настоящата криза на глобалната солидарност.

През септември 2016 г. свиках Среща на върха на ООН за бежанците и мигрантите в Ню Йорк, за да може предизвикателството с бежанците да бъде посрещнато лице в лице. На това историческо събиране световните лидери се ангажираха да разработят Глобален пакт за бежанците и Глобален пакт за миграцията, като международният преговорен процес по тези документи, който приключи това лято, беше под егидата на ООН. Заедно тези две споразумения – които най-вероятно ще бъдат приети от ООН от тази година – ще помогнат за осигуряване на достойнство и закрила както на бежанците и мигрантите, така и на страните домакини.

По-конкретно, Глобалният пакт за бежанците ще позволи по-добро споделяне на бремето между страните домакини, като същевременно ще укрепи гласовете на бежанците и групите на гражданското общество.

Въпреки усилената работа на международната общност в подкрепа на бежанците трябва да признаем, че глобалната политическа среда се промени драматично през последните години. В редица държави двата глобални пакта бяха договаряни в сянката на популистки надигания, които се заиграват със страховете от имигрантите и техните деца и ги засилват. Някои политици чувстват, че трябва да имат твърд подход към имигрантите, че трябва да отбраняват границите на страната си и националната идентичност. В САЩ произтичащите от тази нагласа политики приемат все по-жестока форма, като се стигна до задържане на деца и отделянето им от техните търсещи убежище родители, което е в пълен разрез със защитата на интересите на децата.

Решението на САЩ да се оттеглят от Глобалния пакт за миграцията, обявено през декември 2017 г., е будеща дълбоко съжаление стъпка, която подкопава международната солидарност. И също така възпрепятства усилията на националните държави, международните агенции, неправителствените организации, мултинационалните корпорации и други играчи да засилят сътрудничеството си.

Това сътрудничество е решаващо за облекчаване на страданията на бежанците. Например Агенцията на ООН за бежанците и подкрепяната от Ikea компания Better Shelter обединиха усилия, за да предоставят хиляди иновативни временни жилищни конструкции за бежанци и разселени семейства в Ирак, Гърция и на други места. Японското правителство щедро подкрепи усилията на Better Shelter за създаване на подслони в Ирак.

В Ливан Johnson&Johnson си сътрудничи с неправителствената организация Save the Children, за да предоставя на бежанци, разселени от кризата в Сирия, достъп до грижи за малки деца.

Спомням си с топлина как през 2016 г. - последната ми година като генерален секретар на ООН – наблюдавах влизането на олимпийския отбор на бежанците на откриващата церемония на летните игри в Рио де Жанейро. За пръв път на бежанците беше позволено да се състезават на олимпиада като отделен отбор. Атлетите бежанци казаха на света: "Ние сме млади хора, както много други по света, и макар да сме бежанци, можем да се съревноваваме на най-високо ниво."

Огромната тълпа, събрана на стадион "Маракана", сподели това усещане – десетки хиляди хора станаха на крака и дълго аплодираха отбора на бежанците. Беше красив момент, пълен с гордост, солидарност и надежда.

Това е духът, с който трябва да подходим към глобалната бежанска криза. Обединението – един с друг и с бежанците – е единственият начин да успеем.

Бан Ки-мун е 8-ият генерален секретар на ООН (2007 - 2016 г.)

© 2018 Ban Ki-Moon. Distributed by The New York Times Licensing Group.
Поръчайте изданието »
На хартия или PDF

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Опасностите на дигиталния активизъм Опасностите на дигиталния активизъм

Социалните медии бяха и са значим инструмент за активистите в Близкия изток. Но дали рисковете сега не надхвърлят ползите?

29 дек 2018, 2283 прочитания

Светът има нужда от по-силен ЕС 4 Светът има нужда от по-силен ЕС

ЕС и идеалите на либералната демокрация, които той поддържа, помогнаха да направят света по-сигурно и стабилно място

28 дек 2018, 2709 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "World Review" Затваряне
Смъртта на демокрацията в Хонконг

Само отделяне от Китай може да осигури демократичното бъдеще, което ни беше обещано

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки