Опасна ли е високата температура при децата?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опасна ли е високата температура при децата?

Опасна ли е високата температура при децата?

Инфекциите на дихателната система са една от най-честите причини за посещение при лекаря

24370 прочитания

© Капитал


Статията е част от специалното издание на Капитал "Здраве". Всички статии можете да намерите тук.

При децата температурата се покачва значително по-бързо и обикновено е по-висока, отколкото при възрастните. Новороденото, кърмачето и малкото дете имат несъвършена терморегулация в резултат на общата незрялост на организма и на регулаторните му системи. За целите на медицинската практика е прието, че аксиларната (под мишницата) температура, измерена със стандартен живачен термометър, нормално се колебае между 36.0 и 37.0ºС., при кърмачета – до 37.3.

Проф. д-р Пенка Переновска е заместник-председател на Българската педиатрична асоциация и Началник на Клиниката по педиатрия на УМБАЛ "Александровска"
Фотограф: Капитал

Повишена температура при кърмачета и деца в ранна възраст най-често се наблюдава при остри инфекциозни заболявания (морбили, варицела, рубеола, скарлатина и др.), остри инфекции на дихателната система, възпаление на ушите и на пикочните пътища, заболявания на централната нервна система и др. Температурата може да се повиши и от прегряване, претопляне на кърмачето от обличане с много дрехи и недостатъчен прием на течности.

Инфекциите на дихателните система

са една от най-честите причини за посещение при лекаря. Седемдесет и пет процента от изписаните антибиотици в педиатричната амбулаторна практика са за лечение на респираторни инфекции. Около 70% от децата до 5-годишна възраст боледуват от 3 до 5 пъти годишно, посещаващите детските заведения - 6-8 пъти, в училищна възраст - от 2 до 6 пъти. Острите инфекции на горните дихателни пътища могат да бъдат предизвикани от повече от 250 микроорганизма. Най-честите причинители на остри респираторни заболявания са вирусите на грипа, парагрипа, аденовирусите, респираторно-синцитиалният вирус, риновирусите. Епидемиите от грип обикновено са в рамките на 4 - 8 седмици (средно 6 седмици). Грипните вируси мутират много бързо, това налага противогрипната ваксина да се променя ежегодно. Основният път за предаване на инфекцията е въздушно-капковият. Възможно е заразяване и чрез предмети, използвани от болния. Инфекцията се предава по капков път чрез кихане, кашлица или инокулация (проникване на микроорганизми) в очите. Повечето от големите капки се утаяват бързо, но малките частици с размер от 1-20 µ остават във въздуха продължително време.

Риновирусите могат да се предават и чрез ръцете на болния. Епидемиологията и клиничният ход на заболяването се определят от редица фактори: пол и възраст на пациента, причинител и взаимодействието между отделните причинители, социално-икономическите условия, географските вариации, начинът на разпространение на инфекцията. Твърде често във възпалителния процес се включват горните и долните отдели на респираторния тракт. Нормалната продължителност на неусложнените инфекции е около седем дни. При част от болните може да продължи повече от 15 дни.

Усложнения най-често са: отити – до 30% в първите 3 години, синуити, бактериални инфекции, бронхиолит, астматичен пристъп. Шейсет и два процента oт децата имат поне един случай на остро възпаление на средното ухо през първата година от живота. Предразполагащи фактори за остър среден отит са отглеждането в детски заведения, нерационалното хранене, смущенията в имунния отговор, пасивното тютюнопушене, некомпетентното лечение, по-късата, по-широка и хоризонтално разположена Евстахиева тръба, аденоидната вегетация (уголемяване на третата сливица - бел. ред.) и честите ринофарингити. Заболяванията на ларинкса – ларингит, круп – синдром, ларинготрахеит са по-чести в детството, особено до 6 години. Средната годишна честота е 4.7/1000. Най-чести причинители са вирусите. Ларингеалната кашлица е оприличавана на "кукуригане", "медна тръба" и т.н. Фебрилитетът зависи от причинителя и възрастта. Някои пациенти се подобряват през деня и отново се влошават нощем. Основен метод на лечение е приложението на овлажнен и свеж въздух, понякога в съчетание с кортикостероиди.

При повишена температура детето е неспокойно, плачливо или отпуснато, сънливо. Дишането и пулсът му са учестени, кожата на лицето и тялото е топла, но ръчичките и ходилата могат да са студени. В повечето случаи високата температура при децата е кратковременна и универсална биологична реакция. Многобройни резултати от проучвания показват, че различни имунни механизми при човека функционират по-добре на фона на повишена температура. Високата температура има и допълнителни благоприятни ефекти върху имунния отговор. Растежът на някои микроорганизми се потиска при висока температура.

Температура под 38ºС не изисква лечение

Високата температура (особено над 39ºС) причинява страдание на болното дете, влияе неблагоприятно на метаболизма, на сърдечната дейност и дишането, може да разстрои функцията на храносмилателната система, да провокира фебрилен гърч и понякога дори да наруши имунния отговор. Усложнения се наблюдават обикновено при тежко болни или увредени деца или когато температурата е много висока (над 40ºС). В такива случаи е необходимо родителите да потърсят веднага лекарска помощ.

Лечението на основната причина за фебрилитета е изключително важно. Всички деца с висока температура трябва да бъдат внимателно преглеждани. Фебрилитетът не е специфичен признак и показание за антибиотично лечение.

Повечето родители изпитват безпричинен страх от високата температура. В резултат на това често се провежда ненужно и агресивно лечение, дори при деца с температура под 38ºС, заспалите се будят, за да им се дадат антипиретици, използват се неефективни и дискомфортни методи за понижаване на температурата. Родителите имат фобия от високата температура и 91% вярват, че тя е вредна.

Най-добре е температурата да бъде измервана под мишницата (при невъзможност – в ануса). Аксиларната температура (под мишницата) е 0.5 до 0.8ºС по-ниска от ректалната. Независимо от използвания метод термометърът трябва да бъде в непосредствен контакт с телесната повърхност на детето от 3 до 5 минути. Измерването на температурата може да се осъществи и чрез специални лентички, притиснати до челото.

Деца, които са тежко увредени или страдат от хронично белодробно или сърдечно-съдово заболяване, при висока температура могат да се влошат поради увеличения разход на кислород и сърдечен дебит. Температурата над 40ºС, макар и рядко, може да предизвика неврологични признаци. Децата под 5 години (най-често между 6 месеца и тригодишна възраст) са с повишен риск от фебрилни гърчове, особено при температура над 40ºС. Тези гърчове по правило са доброкачествени, обикновено траят само няколко минути, отзвучават спонтанно и не са свързани с трайни неврологични увреждания.

Заболяванията, придружени от висока температура, често са съпътствани от допълнителни симптоми като обща отпадналост, главоболие, безапетитие, прилошаване, умора, повръщане, мускулни и коремни болки.

Значителен брой лекарства се прилагат като антипиретици (понижаващи температурата - бел. ред.). Те се препоръчват при деца с телесна температура над 38°C аксиларно и нарушено общо състояние. Парацетамол е най-дълго прилаган в практиката и се препоръчва поради доказаната си ефикасност и безопасност. Единичната му доза е 15 mg/kg телесно тегло. Възможна е и дозировка в зависимост от възрастта на детето. Ибупрофен също се прилага като антипиретик при деца в дози 5-10 mg/kg. Както и останалите нестероидни противовъзпалителни средства, ibuprofen може да предизвика стомашно-чревни оплаквания (макар че подобни усложнения са редки при малките деца), да влоши симптомите на астма и в редки случаи – да предизвика алергична реакция.

Ацетилсалициловата киселина не се препоръчва при деца под 12 години (за някои страни под 16 години).

Не се прилагат едновременно 2, 3 или повече средства против температура

Антипиретиците понижат температурата с 0.5°C до 1°C независимо дали причината е относително незначителна (инфекция на уринарния тракт) или сериозна (менингит). Не следва да се използва отговорът към антипиретика при оценката на тежестта на инфекцията.

Често срещана грешка при приложението на антипиретици е нередовното им приемане. За да се поддържа необходимата концентрация в организма и да се постигне терапевтичен ефект, те би следвало да се приемат редовно до трайното спадане на температурата и появата на сигурни признаци на прогресиращ оздравителен процес. Обичайната продължителност на антипиретичната терапия е 3-5 дни.

Тъй като повишената температура се придружава от ускорена обмяна и значителни загуби на вода, трябва да се поощри увеличеният прием на течности. Подходящи са прясно изцедените и разредени с малко вода натурални сокове, чайове, плодови компоти. Детето трябва да е леко облечено в топла, но добре проветрена среда. Стайна температура около 20- 22ºС е най-подходяща за малките деца. При някои обстоятелства (например температура, по-висока от 41ºС или фебрилен гърч в миналото) обтриването или баните с хладка вода могат да се използват като добавка към предписаното антипиретично лечение. Всички физикални методи за сваляне на температурата не трябва да се прилагат така, че да предизвикат треперене. След нормализиране на температурата детето трябва да остане леко облечено и леко завито.

Препоръчва се антипиретично лечение да се прилага по принцип при деца с температура над 38ºС. Деца с висока температура (над 39°C) и друга инфекциозна симптоматика е желателно да бъдат консултирано от педиатър-специалист. Всички деца с висока температура, оставени за домашно лечение, трябва да се проследяват от лекар през следващите 24 до 72 часа.

Етиологията на респираторните инфекции е най-често вирусна, но при усложненията участват и бактерии. Терапевтичният подход трябва да е комплексен и да включва лечебни, профилактични и организационни мерки. Антибиотикотерапията е показана при бактериалните усложнения в зависимост от причинителя.

Родителите трябва да измерват температурата на всеки шест до осем часа, да следят за промени в общото състояние на детето и при нужда да потърсят повторен преглед от лекар. Детето с висока температура не трябва да остава без надзор. Като се има предвид епидемиологичната опасност, болното дете трябва да се изолира от другите членове на семейството, по възможност в отделна стая. Подходящо е използване на лични предпазни средства, както и други антиинфекциозни мерки.

Родителите трябва да спазват препоръчания от лекар или фармацевт интервал на прием на лекарството. Таблетките не са подходящи за кърмачета. До 3-годишна възраст се препоръчват сиропираните форми. При деца, които повръщат или не желаят да приемат сироп, за предпочитане са аналните свещички.

Родителите трябва да обръщат особено внимание на дозировката, посочена в листовката или на опаковката на лекарството! Даването на повече лекарство може да бъде опасно. Бъдете сигурни, че давате точно препоръчаната доза от всяко лекарство.

Спокойната обстановка и спокойствието на родители са важна подкрепа за болното дете. Задължително трябва да се прекрати тютюнопушенето около детето.

Симптоматичната терапия е насочена към нормализиране на високата телесна температура, лечение на главоболието и на мускулните болки, облекчаване на дишането, повлияване на кашлицата, укрепване на защитните сили на организма.

Ясната и съпричастна комуникация на лекаря с родителите, основана на взаимно доверие, може да подобри безопасността и ефикасността на терапевтичните мерки в семейството. Профилактичните мерки включват подобряване на условията на отглеждане и хранене, закалителни процедури, отглеждане на често боледуващите деца в т.нар. микро детски заведения, предпазване от инфекции.

Преглед на оригинала
Статията е част от специалното издание на Капитал "Здраве". Всички статии можете да намерите тук.

При децата температурата се покачва значително по-бързо и обикновено е по-висока, отколкото при възрастните. Новороденото, кърмачето и малкото дете имат несъвършена терморегулация в резултат на общата незрялост на организма и на регулаторните му системи. За целите на медицинската практика е прието, че аксиларната (под мишницата) температура, измерена със стандартен живачен термометър, нормално се колебае между 36.0 и 37.0ºС., при кърмачета – до 37.3.

Проф. д-р Пенка Переновска е заместник-председател на Българската педиатрична асоциация и Началник на Клиниката по педиатрия на УМБАЛ "Александровска"
Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK