д-р Пламен Попиванов: Не лекарствата, а престоят в болница увеличават плащанията за диабет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

д-р Пламен Попиванов: Не лекарствата, а престоят в болница увеличават плащанията за диабет

д-р Пламен Попиванов

д-р Пламен Попиванов: Не лекарствата, а престоят в болница увеличават плащанията за диабет

Началникът отделение по костни метаболитни заболявания в УМБАЛ "Александровска" пред "Капитал Здраве"

6906 прочитания

д-р Пламен Попиванов

© Капитал


Профил

Д-р Пламен Попиванов, дмн., е специалист по ендокринология, а от 2007 г. е началник-отделение по костни метаболитни заболявания в УМБАЛ "Александровска". Член е на Факултетния съвет на Медицински факултет (МФ) при Медицинския университет (МУ) - София. Главен асистент към Катедрата по вътрешни болести на МФ при МУ – София. Член на Комисията за лицензиране по ехография и биопсия на щитовидната жлеза към МУ – София. Председател на експертна комисия към съвета по цените и реимбурсацията на лекарствата. Член на Националния съвет за ограничаване на остеопорозата към Министерството на здравеопазването. Секретар на Българското дружеството по клинична дензитометрия. Завършил е медицина, обучавал се е в Института по ендокринология на Академията на медицинските науки - Москва (1981 г.), Института по вътрешна медицина - Пекин (1983 г.), болничната администрация в болницата "Сент Антоан", Париж (1995 г.), Центъра за изследване на костните заболявания и в Клиниката по ендокринни и метаболитни заболявания – болница "Кошен", Париж (1995-1996 г.). Магистър е по здравен мениджмънт. Има 43 научни статии, участие в пет монографии и е член на IOF (International Osteoporosis Foundation) – Международна остеопорозна фондация, GRIO (Groupe de Recherche et d`Information sur l`Osteoporose) - Френска научна организация по остеопороза, ISCD (International Society for Clinical Densitometry) - Международна организация по клинична дензитометрия ISGE (International Society of Gynecological Endocrinology) - Международна организация по ендокринна гинекология, Българското научно дружество по клинична дензитометрия – съосновател и секретар, Българското дружество по ендокринология и метаболизъм, Българска асоциация по ултразвук в медицината.

 

Статията е част от специалното издание на Капитал "Здраве". Всички статии можете да намерите тук.

Д-р Попиванов, до каква степен се лекуват диабетиците в България, осигурява ли здравната каса лечението им?

Здравната каса в България плаща напълно или частично практически всички лекарства, които ги има по света, включително и най-новите, за лечение на захарния диабет. В Румъния например през последните две-три години не бяха регистрирани най-новите медикаменти заради финансовите проблеми на тяхната здравна каса. В сравнение с останалите страни от Източна Европа и по-бедните страни - членки на ЕС, не отстъпваме по отношение на заплащането на лекарства. Да, невинаги всичко е идеално, някои лекарства се плащат от НЗОК само на 50% от стойността им, което затруднява достъпа до лечение. Но като цяло касата не пести от лекарства за диабет, особено като се има предвид нейното финансово състояние. В касата има друг проблем – за лечението на диабета изключително важни са някои административни мерки, които не могат да заменят лекарствата, но са условие, без което не можем. Едно от тях това е обучението на възрастните диабетици как да се справят със заболяването. Болните от диабет в детска възраст, които лежат в детските здравни заведения, са обучени, но възрастните не знаят достатъчно. Това обучение не е залегнало нито в клиничните пътеки за лечение в болница, нито в преглед или дейност, която се покрива от здравната каса. В резултат на това пациентите са недостатъчно обучени и недостатъчно мотивирани. Например как да си хармонизират приложението на инсулин с храната, с физическата активност. Те не знаят, че колкото повече подобряват състоянието на диабета, толкова по-малко усложнения ще имат и може да не ги развият никога. След развитие на хипертония един болен може да живее 25-30 години. Един болен от диабет живее не по-малко. С други думи, това не е присъда, това не е да бъдат обречени, те могат на практика да живеят по-дълго от тези, които не са болни от диабет и не полагат сериозни грижи за здравето си. Така че мотивацията е много важна и може да се постигне чрез обучение. За мотивацията е важно и още нещо, което здравната каса не покрива напълно - по-честият контрол от наблюдаващия лекар. Защо? Изключително важна е социалната подкрепа, психологическата подкрепа, лекарската подкрепа. Невинаги човек е сигурен какво става със здравето му, когато си измери захарта, правилно ли е увеличил дозата на инсулина, много въпроси възникват. Когато има и загриженост отвън, тогава пациентът е по-сигурен, по-мотивиран, по-доволен от себе си, полага повече усилия, за да се лекува. Малко по-различно е отношението от общопрактикуващите лекари, които не са толкова навлезли в областта на диабетологията. Много е необходимо обучение на диабетиците. Мого е важно и да се осигурява възможност на диабетицие да си измерват по-често кръвната захар, гликирания хемоглобин, особено при захарен диабет тип 1, който се лекува с инсулин. Много важно е и да се ползва съвременните лекарства, например от групата на инсулиновите аналози или на инкретинбазираната терапия.

Какви предимства имат съвременните лекарства и има ли бариера пред тях въпреки необходимостите на пациентите?

Има бариера, да. Какво е тяхното значение - че диабетът може да бъде по-добре контролиран на по-ниска цена. Какво разбирам под цена? Когато лекуваме с медикаменти, с, да кажем, нефизиологична фармакокинетика, по-лесно и по-често се развиват хипогликемии, хипергликемии и диабетът е по-лошо компенсиран. Когато терапията е с по-модерни лекарства, можем да компенсираме пациентите по-добре и с по-малко усложнения – по-малко хипогликемии (ниска кръвна захар - бел.ред.), по-малко тежки хипергликемии (период с висока кръвна захар - бел. ред.), с други думи, можем да подобрим състоянието и да има по-малко усложнения. Хипогликемията например много плаши и притеснява нашите болни. Да не забравяме, че по-възрастните имат сърдечно-съдови заболявания, могат да получат инфаркт, инсулт, аритмии и прочие. Докато, когато ги лекуваме с медикаменти по-модерна фармакокинетика, тези усложнения не се развиват. Така по-скъпото лечение на пръв поглед накрая излиза по-евтино.

Всички ли имат достъп до тях? Как бихте мотивирали специалистите, които вземат решения да се покрива стойността на най-новите медикаменти за повече пациенти?

Многократно съм се включвал в дискусии по темата. Аз лично смятам, че трябва да се осигурят медикаменти на тези пациенти, които се лекуват с тях, които могат да ги използват и ги използват. Примерно идеалното един пациент с диабет е да има гликиран хемоглобин под 7. Ако е над 9 или 10, той практически много лошо се лекува или не се лекува, независимо какво лекарство сме му дали. Ние трябва да искаме пациентите все пак да полагат някакви усилия да се лекуват и тогава да им дадем по-добрите медикаменти, защото хипогликемиите, усложненията, увеличаването на теглото и прочие са, когато пациентите са около идеално компенсирани. Ако показателите са високи, тогава за какво да им го даваме? Видно е, че пациентът не се лекува с обикновени медикаменти, едва ли ще го прави с по-скъпия медикамент, който е и по-ценен. Когато помагат на пациенти, които наистина се нуждаят от тях, в това е най-голямата сила на иновативните лекарства, тогава са най-икономически изгодни. Един инсулин не е по-силен от другия. Единият инсулин например е малко по-безопасен, което е от значение само при добре компенсирани болни.

В здравната каса не пропускат да споменават увеличаващите се плащания за диабет, на лекарствата ли се дължат?

Парите на касата се увеличават заради диабетните усложнения, например за хемодиализа, за незрящи и прочие. Парите, които касата трябва да инвестира в тях, са в повече и повече очни операции, трансплантации на бъбреци. Затова трябва да бъдат намалени разходите за усложнения. Как ще стане това? Ако лекуваме по-добре няколко години болните, естествено тези много скъпи усложнения ще намалеят като бройка. Това е една от насоките на фармакоикономиката на диабета. Втората насока е – много болни от диабет нямат нужда да лежат в болницата, за да им се урегулира профилът и инсулина например. Болницата не е физиологичното място, където това трябва да се случва. По-скоро това място е вкъщи, с един по-чест няколкодневен контрол от страна на ендокринолог. В страните от Стара Европа има еднодневен стационар болни със захарен диабет. Той идва сутринта, правят му се всички необходими изследвания, прави се консултация, ако трябва, присъства на курсове за обучение съобразно неговото ниво, правят се профилактични изследвания, снимат се очните дъна, изследват се стъпалата.

Практически този човек може да бъде и обучен и да му се направят профилактичните изследвания за по-малко от ден, това се прави приблизително два пъти годишно в най-добрите центрове за дневна помощ в Дания, във Франция. В съвременната диабетология в болницата се лежи само при тежки усложнения, например новооткрит диабет с кетоацидоза или пневмония с кетоацидоза, или уросепсис на базата на усложнения, свързани с пикочните пътища и бъбреците на пациента. Но тогава трябва да се лежи не в отделение за хронично болни, каквито са нашите диабетни клиники, а в интензивно отделение. С други думи, ние бихме могли да направим по-голямата част от тези пътеки, по които се претакат диабетно болни по клиниките, за да може да се издържа една клиника, могат да станат дневни, еднодневни пътеки, еднодневен стационар.

Болниците и усложненията са основните разходи за диабет, не медикаментите.

Профил

Д-р Пламен Попиванов, дмн., е специалист по ендокринология, а от 2007 г. е началник-отделение по костни метаболитни заболявания в УМБАЛ "Александровска". Член е на Факултетния съвет на Медицински факултет (МФ) при Медицинския университет (МУ) - София. Главен асистент към Катедрата по вътрешни болести на МФ при МУ – София. Член на Комисията за лицензиране по ехография и биопсия на щитовидната жлеза към МУ – София. Председател на експертна комисия към съвета по цените и реимбурсацията на лекарствата. Член на Националния съвет за ограничаване на остеопорозата към Министерството на здравеопазването. Секретар на Българското дружеството по клинична дензитометрия. Завършил е медицина, обучавал се е в Института по ендокринология на Академията на медицинските науки - Москва (1981 г.), Института по вътрешна медицина - Пекин (1983 г.), болничната администрация в болницата "Сент Антоан", Париж (1995 г.), Центъра за изследване на костните заболявания и в Клиниката по ендокринни и метаболитни заболявания – болница "Кошен", Париж (1995-1996 г.). Магистър е по здравен мениджмънт. Има 43 научни статии, участие в пет монографии и е член на IOF (International Osteoporosis Foundation) – Международна остеопорозна фондация, GRIO (Groupe de Recherche et d`Information sur l`Osteoporose) - Френска научна организация по остеопороза, ISCD (International Society for Clinical Densitometry) - Международна организация по клинична дензитометрия ISGE (International Society of Gynecological Endocrinology) - Международна организация по ендокринна гинекология, Българското научно дружество по клинична дензитометрия – съосновател и секретар, Българското дружество по ендокринология и метаболизъм, Българска асоциация по ултразвук в медицината.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK