Доц. д-р Диана Николовска: Има шанс за окончателно излекуване от хепатит С

Доц. д-р Диана Николовска е завеждащ клиниката по гастроентерология към МИ-МВР, гр. София, от 1992 г. Преди това е била асистент по гастроентерология в катедрата по гастроенеторолгия към ИСУЛ, София, от 1982 до 1991 г. Била е ординатор вътрешни болести в Районна болница, гр. Тетевен. Има две специалности - вътрешни болести и гастроентерология и диетология, защитила е дисертация през 1991 г. Специализирала е в Белгия и има научна разработка в университетската болница в Лион, Франция. Владее френски, английски и руски език.
Доц. д-р Диана Николовска е завеждащ клиниката по гастроентерология към МИ-МВР, гр. София, от 1992 г. Преди това е била асистент по гастроентерология в катедрата по гастроенеторолгия към ИСУЛ, София, от 1982 до 1991 г. Била е ординатор вътрешни болести в Районна болница, гр. Тетевен. Има две специалности - вътрешни болести и гастроентерология и диетология, защитила е дисертация през 1991 г. Специализирала е в Белгия и има научна разработка в университетската болница в Лион, Франция. Владее френски, английски и руски език.
Доц. д-р Диана Николовска е завеждащ клиниката по гастроентерология към МИ-МВР, гр. София, от 1992 г. Преди това е била асистент по гастроентерология в катедрата по гастроенеторолгия към ИСУЛ, София, от 1982 до 1991 г. Била е ординатор вътрешни болести в Районна болница, гр. Тетевен. Има две специалности - вътрешни болести и гастроентерология и диетология, защитила е дисертация през 1991 г. Специализирала е в Белгия и има научна разработка в университетската болница в Лион, Франция. Владее френски, английски и руски език.    ©  Капитал
Доц. д-р Диана Николовска е завеждащ клиниката по гастроентерология към МИ-МВР, гр. София, от 1992 г. Преди това е била асистент по гастроентерология в катедрата по гастроенеторолгия към ИСУЛ, София, от 1982 до 1991 г. Била е ординатор вътрешни болести в Районна болница, гр. Тетевен. Има две специалности - вътрешни болести и гастроентерология и диетология, защитила е дисертация през 1991 г. Специализирала е в Белгия и има научна разработка в университетската болница в Лион, Франция. Владее френски, английски и руски език.    ©  Капитал

Доц. Николовска, достатъчно информирани ли са българите за хепатит C вирусната инфекция?

В последните години се наблюдава напредък в здравната култура общо на българското население и в частност в тази информираност за инфекцията с хепатит С. Прави добро впечатление загрижеността на младите хора за здравето им. Те често се обръщат за съвети, профилактични прегледи, изследвания и скриниране за хепатит С. Разбира се, може да се желае много още. Все още както сред пациентите, така и сред някои лекари има неразбиране на начина на протичане на хроничната HCV инфекция. Това води до неразбиране и подценяване на проблема, отлагане на диагностичните и терапевтичните мерки при хронична HCV инфекция. Както в целия свят, така и у нас вероятно неоткритите заразени болни са повече от 50% от съществуващите. Те стават един неконтролируем източник на зараза. Около 3% от населението в световен мащаб е заразено с хепатит C вирус (HCV), или това означава, че около 170 млн. души са с хронична хепатит C вирусна инфекция. Те представляват едно предизвикателство пред глобалното здравеопазване. В Европа се приема, че заразените са около 7.3 - 8.8 млн души. Всяка година има около 860 хил. смъртни случая, свързани с хроничната хепатит С вирусна инфекция и с нейните усложнения. У нас приемаме, че са заразени 1.5% от населението. Нямаме здравен регистър и скринингова програма със сигурни данни. Правени са т.нар. гнездови скрининги в някои градове - в Смолян, в Разград, в с. Абланица, в София. Правени са проучвания и имаме данни за разпространеността на хепатит C вирусната инфекция сред кръводарителите, където тя е 1.4 %, сред работещите в хемодиализните центрове, където е 1.2%. Правени са и проучвания в специфични групи, които са с висок риск за хепатит C вирусна инфекция - това са болните с хемофилия, при 75% от които се открива заразяване с хепатит С. При болните с порфирия кутанеа танта, където е около 52%, при болните на хемодиализа също е висок процентът - около 42. Всички тези проучвания обаче са от лекари за научни публикации. Доколкото знам, допреди няколко години здравното министерство провеждаше скрининги в затворите за B и C хепатит и за СПИН успоредно.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар