Мандат на отлагането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мандат на отлагането

Shutterstock

Мандат на отлагането

Управляващите засега само местят напред във времето решенията на проблемите в здравния сектор

Десислава Николова
2866 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Статията е част от специалното издание на Капитал "Здраве". Всички статии можете да намерите тук.

Освен с уличните протести срещу задкулисието, искането на оставка, открития присмех за експертността на правителството месеците на сегашното управление ще се запомнят с отказа на здравната каса да плаща лекарства заради липсата на пари, натрупания дефицит и неправилно разчетения бюджет на институцията, наследен от предишния кабинет. Всичко това доведе първото в историята й частично заплащане на извършени вече медицински услуги и този срив се случи на фона на несериозните изказвания за смяна на здравноосигурителния модел, политическата чистка и последвалата я реставрация в бордовете на държавните болници и недоогледаната национална стратегия – проектодокумент, който секторът не одобри и започна да дописва в повечето му раздели.

Отлагането на плащането поставя системата в ситуацията на бедствие – болниците, които и без това не получават достатъчно по и без това недофинансираните клинични пътеки, в момента са пред дилемата да плащат ли заплати, да лекуват ли качествено и как да се справят в ситуация, в която официалното решение е да им се заплаща до 80% от извършената дейност. "Ако процентът е 39%, дотолкова ли да лекувам?  Онези, които преизчисляват бюджетите със задна дата и разпределят средства, са анонимни. Пациентите общуват със здравната система чрез лекаря и сестрата и точно медицинската общност е пред погледа им като виновник за случващото се", коментира лекар. 

Встрани от коментара защо една обществена институция може да не изпълнява задълженията си по договор с лечебните заведения и компаниите, а в обратния случай – при най-малкия пропуск нарушителите получават актове със солидни глоби, остава и мотивацията на плащащите осигуровки да го правят.

Числото от 2 млн. неосигурени поставя под въпрос фундаментите на здравното осигуряване. Държавата плаща за осигуряваните от нея 4.5 млн. души твърда сума от 941 млн. лв. през последните години и намалени вноски. На практика солидарната система се крепи върху осигуровките на около 1.4 млн. души, като около 300 хиляди от тях плащат и допълнителна вноска в частен фонд. В допълнение размерът на нерегламентираните доплащания надвишава сумата от публичните средства за здраве – около 3 млрд. лв.

Никой не избира от какво да се разболее

В месеца на борбата с рака на гърдата един пациент – Диана Борлакова, призова да се спуснат траурните знамена, защото чрез отказа си да плати медикаментът им здравната каса на практика обрича на смърт 15 жени.

Отказът да платиш лекарство заради липсата на пари не е отговор – никой не избира от какво да се разболее и дали заболяването му да се лекува с 5 или 50 хиляди лева, всеки от пациентите си плаща здравните вноски и никой не трябва да проси откъде ли не средства, за да продължи лечението си. Това е най-малкото нехуманно. Още по-нехуманно звучи тънката разделителна линия, която се появява между пациентите със "скъпи" заболявания и тези с масови страдания и въобще дискусията малко или много даваме за човешкия живот.

От началото на годината предишният управител на здравната каса посочи като причина за дефицита на институцията увеличаващите се извън бюджетните рамки плащания за онколекарства. Друг е въпросът дали първоначалните му изчисления са правилни. Видно срамежливото съгласяване, че парите ще стигнат, води до това бюджетът на касата да се изчислява с изначално съдържащ се дефицит.

В предишния мандат на сегашния управител д-р Румяна Тодорова здравното министерство и касата правеха разчети да се прехвърлят медикаментите срещу рак за заплащане в касата. Това беше през 2009 г. и тогавашните изчисления показваха, че е необходим бюджет от поне 150 млн. лв., за да може касата да покрие нуждаещите се. Оттогава броят на пациентите се е увеличил, новите медикаменти са повече, а здравната каса предлага малки бюджети, които после логично надхвърля. През тази година касата ще плати 125 млн. лв. за медикаменти за рак.

Сегашното управляващо мнозинство дойде на власт с идеята отново да върне отпускането на онкопрепаратите в здравното министерство. Ведомството беше единственото в ЕС, което се занимаваше с търгове за медикаменти. Порочната схема на тези процедури, при които за всеки медикамент се определяше квота, бяха причина множество пациенти да осъдят държавата за отказ от лечение. Чакането за отпускане на лекарство срещу рак в много пъти надвишаваше всички разумни срокове за започване на терапия, която да спаси живота на пациентите. Прехвърлянето на медикаментите в касата показа реалната картина – дотогава държавата не лекуваше всички нуждаещи се, докато НЗОК няма право да отказва да плати вече купен медикамент.

Няма право ли? Понякога, както в случая с Диана Борлакова, няма право и няма пари. Не само това – плаща все по-малко като стойност на опаковка (виж графиките). В момента достъпът на пациенти до лечение наистина се е увеличил в пъти. Средствата обаче са недостатъчни, а бюрократичната процедура за получаване на медикаменти не се е променила. Въпреки информационните си системи касата не престава да поставя болни хора в унизителното положение всеки месец или на всеки няколко месеца да преминават дълга, сложна и излишна процедура от изследвания, прегледи, чакане и събиране на множество документи за сдобиване с рецепта или протокол за медикамент.

"Разходите за лечение на онкологични заболявания в България например са най-малките в целия ЕС – средно 16 евро на глава от населението. Нормално е те да продължат да растат, при положение че помагат, удължават живота на пациентите и го правят по-добър. Това се отнася и до всички останали заболявания. Всеки пациент иска да се лекува с най-доброто за неговото заболяване лекарство, което му е предписал лекарят. Тъй като не може да намали разходите, от държавата зависи да ги контролира, като въведе познатите в останалите страни членки механизми, които да поделят финансовия риск между касата и компанията - производител на медикамента", коментира Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Причината за това лекарствата да се възприемат като бреме и плащането им да води до прогресивно обедняване на домакинствата е, че в България личните разходи в брой за медикаменти са най-високите в ЕС (виж графиките). На практика цели групи пациенти са лишени от лечение или ползват само продукти, които могат да си позволят.

"Има само един начин проблемът да се реши – той е адекватно бюджетно планиране и механизми за договаряне. Това естествено изисква и аналитични умения и възможности в екипа на НЗОК, и активно желание да се намери решение. Това, което се вижда сега, е желание да се отложи решението на проблема, което обаче понякога струва по-лошо лечение на пациентите", смята Денев.

Защо парите изобщо не стигат

Дежурното оправдание на всяко финансово министерство през последните 12 години е, че не иска да налива все повече средства в нереформирана система. В същото време няма нито реформа, нито целенасочена държавна политика. Промяна в модела, преструктурирането на сектора, проблемни въпроси обикновено се отлагат за края на мандата.

Нищо обаче не се решава от само себе си и затова всеки нов екип на здравното министерство започва да пише стратегия, да обещава, че "Спешна помощ" ще изглежда по друг начин и линейките ще стигат, стига да има още малко пари, и в крайна сметка да не прави нищо. Нови клиники се строят и лицензират всяка година, всяка от тях използва ресурс от здравната каса и лечебните заведения като цяло не намаляват.

Не е възможно държавата да продължи с една ръка да субсидира държавните болници, да отлага сливането и оптимизирането на тежките държавни структури, а обществото да продължава да вярва, че ако си починал в определена болница, то е защото не си имал шанс, а не защото лекарите не са имали достатъчно медикаменти, апаратура и квалификация, за да се справят.

Тежките избухвания на обществото около новините за нелепо отишли си пациенти, за нестихващите проблеми в "Спешна помощ", побоища върху лекари или около репортажи колко в миналия век е определена болница, само за кратък период осветяват картината на липса на реформи, визия на управляващите и в крайна сметка и на всички данъкоплатци каква точно здравна система искаме.

Това, че здравеопазването не е безплатно, а, напротив е една от най-скъпите услуги, отдавна е ясно. Ясно е, че средствата от здравни вноски са недостатъчни за качествено здравеопазване. Не е логично прегледът при най-добрия специалист да струва по-малко от прическа в софийски салон за красота. Не е логично лекари в "Пирогов" с две специалности и научна титла да получават 950 лв. заплата и да трябва почти задължително да работят поне на още едно място.  

В същото време не е логично да плащаме по 24 лв. на месец и да искаме най-добрата здравна система.

Примерът на частното здравно осигуряване, което успява да помогне на около 300 хил. души с 40 млн. лв. годишно и да им предостави допълнителни услуги и възможността да не доплащат, е вдъхновяващ. Ясно е, че и с по-малко пари могат да се извършат достатъчно медицински услуги, стига да има по-засилен контрол къде отиват парите. През последните 12 години това продължава да не е ясно независимо от множеството системи, регистри и всекидневното отчитане на заболеваемостта в здравната каса. Тежко разочарование в способността на управлението да мисли в перспектива беше и приватизирането на резерва на здравната каса в БНБ.

Всичко това обаче не е повод да се обещава напразно, че моделът ще се смени, да се правят неясни за обществото схеми, в които държавата да се опита да прехвърли на частните фондове отговорностите по отпадането на определен брой болници от възможността да сключат договор с касата.

Време е ясно да се поставят на масата за обсъждане всички идеи и анализи какво може да се купи с парите, които се отделят за медицински услуги, и обществото да реши какво здраве иска. И отлагането на това решение за следващите, които да започнат отначало, само ще влоши и без това трагичното положение на системата, която се крепи на личните усилия и добрата воля на лекари, специалисти, компании и самите пациенти.

Преглед на оригинала
Статията е част от специалното издание на Капитал "Здраве". Всички статии можете да намерите тук.

Освен с уличните протести срещу задкулисието, искането на оставка, открития присмех за експертността на правителството месеците на сегашното управление ще се запомнят с отказа на здравната каса да плаща лекарства заради липсата на пари, натрупания дефицит и неправилно разчетения бюджет на институцията, наследен от предишния кабинет. Всичко това доведе първото в историята й частично заплащане на извършени вече медицински услуги и този срив се случи на фона на несериозните изказвания за смяна на здравноосигурителния модел, политическата чистка и последвалата я реставрация в бордовете на държавните болници и недоогледаната национална стратегия – проектодокумент, който секторът не одобри и започна да дописва в повечето му раздели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kamendc avatar :-|
    Камен

    "В същото време не е логично да плащаме по 24 лв. на месец и да искаме най-добрата здравна система."

    Здравната вноска е 8%, или ако човек се осигурява на максималния праг - 2200 лева - внася по 176 лева на месец. От догодина се вдига максималния праг и вноската ще стане 192 лева. Нещо да се е подобрило в това, което получава човек за нея?
    А то е една кръгла нула, тъй като направления няма - ако въобще успееш да стигнеш до Джи-Пи-то, тъй като там от ранна сутрин има опашки от баби, които си нямат друга работа освен да висят пред кабинета за всяко нещо, което ги заболи - зер потребителската такса БСП им я направи 1 лев, защо да не ходят хората.

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Не е само в здравеопазването, всички проблеми се оставят за следващото правителство, вкл. и се теглят заеми, които пак някой друг трябва да мисли как да плаща.

  • 3
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Ново преживяне на поетата храна е тази статия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK