д-р Румяна Тодорова: Очакваме дефицит от 150 млн. лева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

д-р Румяна Тодорова: Очакваме дефицит от 150 млн. лева

д-р Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса

д-р Румяна Тодорова: Очакваме дефицит от 150 млн. лева

Системата на касата е рухнала от организационна и кадрова гледна точка, казва управителят на Националната здравноосигурителна каса

Десислава Николова
4176 прочитания

д-р Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Статията е част от специалното издание на Капитал "Здраве". Всички статии можете да намерите тук.

 

Средният разход на касата за един болен от хипертония на месец е 5.79 лв. В същото време за едно от редките заболявания един пациент за месец ни струва 67 хил. лв.

Д-р Тодорова, в какво състояние намерихте Националната здравноосигурителна каса – кого назначихте и уволнихте и защо?

Заварих много непознати хора в касата, в което няма нищо лошо, разбира се. Това, което е неприятно, е, че се оказа, че има една значителна група хора, които са били назначени просто за да получават заплати, без да знаят какво точно работят. Такава една дирекция беше дирекция "Медицински дейности", която според мен е изкуствено създадена. Нейната единствена задача е да събира ежедневните отчети на болниците, които се оказва, че не знае какво да прави. Дирекция "Бюджет" обаче няма как да ползва тази информация, защото в дирекцията имаше хора, които няма как да направят анализ и никога не са били в сферата на осигурителната система. Затова взехме решение, че е по-добре тези хора, които така или иначе са тук, имат някакви познания в областта, да бъдат интегрирани в други дирекции, където могат да бъдат полезни. Тази дирекция беше разформирована, уволнихме само директора. Никой от персонала не можа да ми обясни за какво служи софтуерът за ежедневно отчитане и затова ще се срещнем с фирмата, която е изградила този софтуер. Директорът на дирекция "Информационни дейности" не можа да ми обясни какво целят с този софтуер.

Задължителното въвеждане на този софтуер обаче много затрудни болниците през пролетта на тази година, да не се окаже, че не е имало за какво?

Точно така. Той изключително много затрудни болниците, даже аз имам информация, че почти навсякъде са назначили специален персонал, който да обработва тази дейност. Ако не са назначили специални нови хора, то всяко отделение е заделило един от персонала. Единственото обяснение, което чух за този софтуер, е, че по този начин ще се следи всекидневното движение на болните – кой е изписан и кой е приет, така че да не можело в края на месеца да се надписва. Звучи смехотворно и с неследенето на този софтуер, от който засега няма полза, се занимаваха 20 човека дирекция.

Другото, което много ме притесни, е състоянието на дирекция "Информационни дейности". На няколко пъти се натъквам на парадокса, че информацията я има, но съответните служители от дирекцията не знаят, че тя съществува в касата. На вътрешна работна среща предложих да направим обучителен курс, за да се запознаят служителите каква информация има в касата и как тя може да бъде ползвана от нас самите. Обучените хора, както казах, са отстранени, някои от тях по много груб начин и водят дела срещу НЗОК за това. Когато ги помолих да се върнат обратно, за да направим стария екип и да заработим, те не пожелаха. При това това са служители от самото начало, които са толкова обидени, че повече не искат да се върнат в институцията. Никой не иска да рискува, че при следващото ръководство това няма да им се случи отново. Част от информатиците, които също не намирам тук, са обучени специалисти по проекта, по който се изгради информационната система. Сега тези хора ги няма. Виждам, че отново е започнато да се работи на парче, прави се софтуер за нещо, дават се едни пари, след което НЗОК започва да плаща по договор. За всичко това сега сме направили обществена поръчка за външни експерти, които да направят една оценка за състоянието на информационната система в касата, но тя ще бъде както за софтуера, така и за хардуера, т.е. фирмите ще минат и по районните каси, за да видим какво имаме към момента.

Когато си тръгвахте към 2009 г., вие оставихте информационната система на етап предстоящо въвеждане на електронна здравна карта, защо това не се е случило все още?

Следващият етап беше точно този. Сега не съм сигурна дали при съществуващата чисто технически информационна система сме в състояние да минем на следващия етап, когато трябва да заработи електронната здравна карта. И тъй като не съм специалист в тази област, трябват външни експерти, които да се произнесат.

Другото, което е много притеснително, тъй като говорим за персонал, са изключително големите разлики във възнагражденията на хората. Аз пак ще припомня, че 2006 г. когато за първи път станах тогава директор на касата, пак имаше проблеми със заплатите и тогава синдикатите направиха стачка. Парадоксът е, че тогава разликите в заплатите бяха от порядъка на 50-100 лв. максимум, докато сега разликите са 500-700 лв., и то не в полза на експертите, които са спецификата на касата. За да съм по-ясна, давам пример – лекарите в касата получават между 800 и 900 лв., това са заплатите на експертите. Как да ходи на контрол един такъв експерт, който ще контролира лекар, който взима 2000 - 3000 лв. заплата? Какво самочувствие може да има той, а смея да твърдя, че поне в централното управление лекарите са със специалност. Още по-трагично е положението в районните каси – там експертите взимат между 500 и 600 лв., имаме вече каси, за съжаление не само една, в които е останал един лекар. И без наша помощ, т.е. без екип от централното управление, те не могат никаква контролна дейност да извършват. Какво може да направи един лекар – той е за всичко – и за извънболнична, и за болнична, и за дентална помощ. Така че системата ни като цяло просто е рухнала. Тя е рухнала откъм организационна и кадрова гледна точка. Единственото, с което можем да стимулираме хората, са от санкциите, които събират, да им бъде дадено допълнително материално стимулиране веднъж на три месеца. Но то е малко и несигурно. Тук са се гаврили с възнаграждението на експертите. Екипът е бил разделен на наши и ваши.

Това, което ме притесни, е, че служителите бяха стресирани, страхуваха се да поемат отговорност и всички чакаха някой да им нареди какво да правят. Разбирам, че доста често нещата, които са откривани по време на проверки в лечебните заведения, след това са преработвани. Открива се едно, в доклада се пише друго. Имам срещи с лекари, уволнени за това, че не са искали да преправят докладите си.

Това, което направих, е на водещите позиции да поканя хора, които не се страхуват да носят отговорност, които са дошли да работят в името на институцията, а не заради мен или за дадена политическа партия. Никого не съм питала какви политически пристрастия има и кой се е обадил за него. За мене е важно този човек да си обича работата, защото тя е огромна. Касата например вече не поддържа системата за качество ISO.

Защо се е наложило това?

Според мен от неразбиране какво представлява самата система. Твърденията са били: "За какво да ги даваме тези пари, като можем и без това?" Парите са смешни - около 1800 лева на година, за да може одит да потвърди, че институцията поддържа нивото, за което сме получили сертификата. Касата две години поред беше защитила сертификата и бяхме започнали да работим за по-високото ниво, което беше свързано със защита на информацията в информационната система. Така че връщаме се в изходно положение, да не кажа, че се връщаме на още по-ниско ниво от това, в което съм заварила системата още през 2004 г. Когато дойдох за пръв път в тази институция, имаше някакъв ред, докато сега цари безредие. Между впрочем както и в цялото здравеопазване.

Няма ли да настъпи допълнителен хаос без актуализация на бюджета на касата, как ще работи до края на годината?

Ще изкараме тази година, ако не се актуализира бюджетът на касата, но касата ще може да плати толкова, с колкото средства разполага. След 20 октомври предстои да се изплаща дейността през септември. Касата има възможност да изплаща на болниците средно около 65% от отчетената дейност. На този етап се очертава дефицитът да бъде около 150 млн. лв. Ще видим по-нататък каква ще е окончателната стойност, защото идват зимни месеци, а те са доста по-тежки от летните.

Има ли надежда болниците да си получат парите от следващия бюджет?

Надяваме се поне това да стане и така проектираме да бъде структуриран бюджетът за следващата година. Ако не се получи сега, поне още януари месец тази дейност, която сега не може да бъде изплатена, да се изплати, като този недостиг да бъде посочен в отделен ред в закона за бюджета на НЗОК, така че да не се отразява върху бюджета за следващата година.

Огромен проблем са лекарствата. В извънболничната помощ с вътрешни компенсации покриваме преразходите. Така или иначе преразходът в лекарствата е огромен както в болничната помощ, така и в извънболничната помощ.

Никой не си избира от какво да е болен, но парите са толкова. От статистиката се получават много интересни данни. Например средният разход на касата за един болен от хипертония на месец е 5.79 лв. В същото време за едно от редките заболявания един пациент за месец ни струва 67 хил. лв. Мисля, че фондът при това положение не може да устои. Ненапразно в закона тези заболявания са грижа на държавата - редките заболявания, онкозаболяванията, психиатричната помощ. Това е много специална и чувствителна сфера, където един фонд, на който предходната година е гласуван бюджет, няма механизмите да се справи. Държавата разполага с механизми да реагира, фондът не. Примерно - парламентът отказва да актуализира бюджета и ние трупаме дефицит. Кой ще покрие този дефицит? Във Франция например фондът тегли заем от държавата - един вариант. Другият вариант е държавата го покрива. Третият вариант е да видим как се осигуряваме, дали си плащаме вноските, защо не си плащаме.

Защо за толкова години и при толкова информационни системи на държавата никой не си направи труда да установи тези 2 млн. души и причините да не са осигурени?

Мисля, че в момента Националната агенция по приходите работи по тази тема. Но да вземем например редките болести. Те са в по-млада възраст, а там държавата плаща половината от вноската - ето го единият парадокс. Защо децата трябва да получават 1/2 от вноските, нима харчат по-малко? Напротив. От друга страна, аз ще цитирам една изключително показателна и тревожна анкета, която направихме. Ако си спомняте, преди време казах, че нашите данни показват, че направленията, които се дават от личните лекари, не се използват 100% и че един сериозен процент остават неупотребени. Направихме проверка в 12 районни каси, където имаше най-висок процент на неусвоени направления за консултации и изследвания и се проведе анкета между около 800 пациенти. На въпроса "защо не употребихте направлението?" 46% отговарят: "защото нямам средства да отида до специалиста, който е в по-големия град" или "защото не мога да платя потребителската такса". Т.е. ние говорим за едно изключително бедно население, което не може да покрие дори тези разходи, тук не говорим за допълнително купуване на лекарства и така нататък. Хората не могат да стигнат до лекар.

Споменахте лекарствата – на точно това бедно население му се налага да извади 1.3 млрд. лв. лични пари допълнително над това, което покрива здравната каса, за да си купи лекарства. Как ще реагирате?

Опитваме се да облекчим пациентите. Но в същото това време точно от това бедно население и от всички нас, които редовно сме си плащали вноските, някой взе милиард и половина лева от здравните ни вноски и трябваше да даде поне някакво обяснение на обществото. Защото всички казват "касата е прозрачна институция, трябва да бъде прозрачна, тя трябва да ни информира къде отиват нашите вноски". Защо този, който взе вноските от касата, не информира обществото къде отидоха. И ако те са дадени за здраве, а те не са, за какво са дадени. Това са нашите пари в края на краищата, които се събираха през годините. През 2008 г., когато се качи вноската на 8%, касата продължи да работи на 6%. Работихме с тях и през 2009 г. Идеята беше с този резерв да се преструктурира здравеопазването и да се демонополизира касата. Сега без какъвто и да било резерв зад гърба си какво може да направи касата? Ако нещата продължават в същия дух - ако тази година парите не стигат само за болници в последните три месеца, аз имам опасения, че при същия бюджет догодина няма да стигат за четири или пет. Знам какво ще кажат много хора - "касата не упражнява ефективен контрол." Колкото и да е ефективен контролът на касата, не може да компенсира 150 млн. дефицит. Възможно ли е непрекъснато да се разширява броят на заболяванията, за които касата заплаща в извънболничната помощ. Това изисква нови и нови средства при вече гласуван бюджет. Ако законът го е разпоредил, тогава да има механизъм за ежемесечна актуализация на бюджета. Ние нямаме полезен ход - законът задължава касата да заплаща всяко ново заболяване. От друга страна, Позитивният списък също се отваря по средата на годината - веднъж през януари, веднъж през юли. От 1 юли могат да влязат много нови лекарства, които касата да плаща. А от 1 юли ще направим ли актуализация на бюджета на касата? Например от януари 2014 г. касата трябва да започне да заплаща един препарат за меланом при 100 болни с четвърти стадий. Прогнозата е, че това ще струва общо 11 млн. лв. за следващата година. В момента обобщавам всички нови плащания, които очакваме, почти сме готови с бюджета и ще предоставя всичко това на Министерството на финансите и на парламента, за да е ясно какви разходи се очертават. Кои сме ние да спираме лечението на една или друга група болни? А се оказва, че сме в ситуация да кажем, че просто нямаме пари и да не можем да направим нищо друго. Има Сметна палата, има закон, който не ни разрешава да плащаме в схемата на дефицит - това, което правим с болниците. На нас ни остават тези пари и можем толкова да дадем - за другите ще трябва да се чака. Същото е и за лекарствата.

Няма да се плаща 65% за лекарствата, покрили сме ги. Въпросът е в болничната помощ, където в параграфа половината от дефицита от 130 млн. лв. се формира от стойността на онкопрепаратите. Смятам, че за това трябва да има политически диалог.

Нямате право да отказвате лечение, пациентите не си избират по-лека или тежка болест, както казахте...

Да, така е. Единият вариант е да се разреши на касата да актуализира бюджета си няколко пъти годишно. Другият вариант е да се разреши да трупа дефицит. Трети вариант - да тегли заем. Четвъртият вариант: "Толкова са парите, казвайте за какво да ги разпределим – пакетът от медицински услуги ли да свиваме, лекарствата ли да ограничаваме?" Всичко това обаче са въпроси, които касата не може да реши.

Какво смятате да предложите в рамките на вашите правомощия?

В извънболничната помощ сякаш са по-канализирани нещата с плащанията за лекарства. Големият разход е в онкопрепаратите, защото те са и много скъпи, регистрират се много иновативни препарати. Това, което на нас ни прави впечатление от отчетите, които болниците дават, са различните цени, на които се плащат лекарствата. Това е нередно. Касата заплаща единни цени - всички са равнопоставени. Имаше реплика от госпожа Десислава Атанасова, че цените са различни, но всички са по-ниски от пределната цена. Да, по-ниски са от пределната, но защо всички болници не плащат на най-ниската? Това може да се постигне, поне според закона за обществените поръчки, когато се договори най-голяма отстъпка, но трябва да се гарантира голям обем. Касата обаче не може да договаря обеми. Тук е нашето затруднение. Ние нямаме нищо против да направим договарянето на отстъпките от цените на лекарствата в касата. Ще договорим единна отстъпка за всички, т.е. цената ще бъде единна за всички болници.

Като знаем кои са били най-ниските цени, които болниците са договаряли, ще искаме тази цена да не се надхвърля. Но всичко това трябва да бъде записано в нормативни документи. Ние сме готови да подсказваме и на министерството, и на парламента, и на здравна комисия за такива промени в нормативната уредба, стига да има желание за това.

В момента ние нищо не можем да кажем. Когато лекарството влезе в Позитивния списък, касата започва да плаща.

Не получавате ли възможните отстъпки от фармацевтичните компании?

Отстъпките са пожелателни и ефектът от тяхното предоставяне е нулев. От 70 продукта, за които са договорени отстъпки в касата, при 38 отстъпката е до 5%. Това не може да покрие дори труда на хората, които са се занимавали с цялата тази дейност. В същото време от онкопрепаратите първите 10, най-разходоемки като обем, носят 63% от стойността, която заплащаме. Разговори предстоят. Аз се надявам изключително много на Комисията по здравеопазване в парламента, където има много здравомислещи хора. Всички очакват касата да реши. Колкото и да ни наричат "убийци" пациентите, ние няма откъде да извадим парите, за да платим. Говоря от името на финансова институция в момента. Абстрахирала съм се от емоции, от това, че съм лекар. Ако съм от другата страна, разбира се, че бих казала, че така не може.

Управляващото мнозинство планира НЗОК да не може да сключва договори с всички лечебни заведения, как може да се постигне това в момента?

Това е много труден въпрос. Отново всички чакат касата накрая да реши проблема. Говори се, че ще се създадат критерии, по които тя да заплаща. Сигурно ще се направят критерии. Ние даже вече работим в тази посока с Института по обществено здраве, ще използваме и експерти от Световната здравна организация. Според мен проблемът е в няколко области, ако говорим само за болниците. Къде са много болниците? В София, Пловдив и Пазарджик. В София, в която има толкова много университетски, многопрофилни, специализирани болници, какви условия трябва да поставим, за да не сключим с някоя от тях договор? Нещата са много сложни. В районите, в които има една болница, няма никакъв проблем.

Ако искаме да спрем лавинообразното създаване на болници на чисто пазарен механизъм още когато инвеститорът е решил да строи болница, той трябва да си защити бизнес проекта, да каже пред министерството какво възнамерява да прави, а министерството да каже има ли нужда от тази болница в този район, дали ще му бъде разрешено да черпи обществен ресурс. Но за да се случи всичко това, трябва да имаме здравна карта, която да е очертала здравните необходимости. До момента нямаме. Така, ако инвеститорът иска да направи инфекциозно отделение във Видин, където няма такова, да заповяда и да го направи. Другият въпрос е защо трябва да се строят нови болници? Не може ли да се използва старата база, която да се развие чрез публично-частното партньорство? Ако това стане, си мисля, че много болници, особено общински, ще имат съвсем друг вид. През последните 3-4 години са се появили 30 нови болници, 20 са в София. Всички те са дошли да сключат договори с касата. Няма как да стигнат парите.

На пазара има място за всеки, стига пациентът да го избере...

Това, че парите вървят след пациента и ще оцелее болницата, която е по-добра и е по-търсена от пациента, се оказва не съвсем вярно твърдение. Всяка болница, която е излязла на пазара, си има пациенти. Стигаме до въпроса за електронната здравна карта, колко е важна тя, за да може да се идентифицира пациентът в момента, в който ползва здравната услуга. Сега цялата лична информация на пациента се намира в лечебните заведения. Дори и да имаме ежедневно отчитане, как проверяваме дали пациентът е постъпил наистина? Той може да е бил предния месец или преди два месеца. Цялата информация за него е в електронната система на болницата. Затова електронната система и персоналната електронна здравна карта са изключително важни. Получих жалба от една госпожа, която казва, че е видяла в електронното си досие прегледи, на които не е ходила.

Така че какви пари спестихме от ежедневното електронно отчитане – просто непрекъснато отчитаме, че болниците приемат все повече и повече хора и няма яснота на какво се дължи това.

Не мислите ли, че за тези, които се осигуряват, картината не е много оптимистична?

Картината не е никак оптимистична, но пък смятам, че трябва да кажем на хората какво се случва, трябва да ги убедим, че трябва да си внасят вноските и че солидарният принцип е нещо добро. Чуваме най-различни предложения, като едно от тях е да се въведат индивидуални сметки. Каква обаче индивидуална сметка трябва да има човек, чието лечение на месец струва 67 хил. лв.? То може да се поеме само от солидарна система.

Все пак не е ли по-добре част от парите да отиват в частен здравен фонд и осигурените да са сигурни, че могат да избират и парите им се контролират по-добре?

Да. Осигурените ще могат да избират, но трябва да се внимава, ако се разпилее ресурсът от здравни вноски между много играчи, дали няма да се свие прекалено много основният пакет услуги. Аз съм абсолютно съгласна, че осигурителят не трябва да е един. Въпросът е да се избере дали другият да надгражда пакета, или да бъдат в конкурентни условия с НЗОК. Това е въпрос на изчисления. Виждаме, че при 2.7 млрд. лв. ресурсът не стига, при положени, че 2 млн. са неосигурени, а 5.5 внасят осигуровки.

Как се получава така, че с над 40 млн. лв. около 20 фонда успяваха да плащат и доплащат за здравни услуги на около 300 хил. осигурени в частните фондове, значи парите могат и да стигат?

Колко са осигурените в 20 фонда? Средно по 10-15 хил., които могат да се научат поименно и да се контролират всеки ден. Тук говорим за 5.5 млн. души. Като стана въпрос за частните фондове, колко от тях са на печалба? Само един.

Какво прави частният фонд? В момента, в който вижда, че отива на загуба, той има механизмите да поиска допълнително да се внасят пари, което тук не може да се случи. Не може да се прави паралел. Смея да твърдя, че познавам и двете системи. Принципите на работа са коренно различни. Обемът на работа в частния фонд е много малък и наистина може да се извършва ефективен контрол. Ако тези фондове са конкуренти на касата и броят на осигурените се качи на 100 хил. лв., как биха ги контролирали с 3-4 лекари, както е в повечето от тях в момента. Да не говорим, че всеки фонд си е направил информационната система, каквато му е удобна, стига да може да управлява системата и да се отчита към Комисията по финансов надзор. За да работи с НЗОК, трябва да има информационна система, която да е съвместима с нашата. Това също изисква време и ресурс.

Другото, което ми прави впечатление, е, че преразходът във фондовете е в извънболничната помощ. Моето обяснение е, че преобладаващата група хора, които се осигуряват там, са млади, т.е. хора, които не страдат от хронични заболявания. Те инцидентно попадат в извънболничната помощ по повод на едно или друго остро заболяване.

Другото обаче, което прави отново добро впечатление, е големият процент на хората, които отиват на профилактиктични прегледи. Най-ниският процент там е 70% от персонала да отиде на профилактика. Обикновено се движи над 90%. Това е нещо много добро. Но за това значение има волята на работодателя, който казва: "Аз ви внасям вноските, но вие трябва да отидете на преглед." Докато в здравната каса всичко е пожелателно, при общопрактикуващия лекар пакетът е изключително малък. Дори това, което бяхме разписали през 2009 г., вече го няма. Например изследванията за холестерола са през 5 години. Как може да се открие заболяване навреме? Сега с общопрактикуващите лекари отново извадихме старите архиви, за да видим какво може да се направи в тази посока. Смисълът е в профилактиката и акцента върху извънболничната помощ. От години наред се концентрираме само върху болничната помощ. Както се концентрираме, така болниците стават все повече и повече и все по-пълни, а извънболничната помощ и профилактиката просто ги няма. За да могат болниците да престанат да гълтат толкова голям обществен ресурс, трябва да има силна и добре работеща извънболнична помощ и осигурените да придобият навика да ходят на профилактични прегледи, а не в болница. 

Статията е част от специалното издание на Капитал "Здраве". Всички статии можете да намерите тук.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kaizersoze avatar :-|
    kaizersoze

    Ако не друго, поне ще си уморите електората. И който успеете от нас. Някои системи направо идея нямам как се крепят още...

  • sa6

    не искам да чувам, че нещо, на което лично давам по няколко стотин лева всеки месец, и не се е налагало да се възползвам сериозно от средствата му било "рухнало".

    "Директорът на дирекция "Информационни дейности" не можа да ми обясни какво целят с този софтуер."

    ако беше частно дружество и аз им бях шеф, всички още утре щяха да са на борсата

  • 3
    korki avatar :-|
    Krasimir Koev

    Огромна некомпетентност - на колко работни и официални срещи относно този софтуер сте присъствали.Сигурно са над 30 - ако при над 30 презентации и лекции,отделно 100-на становища,хиляди емейли - просто не знам.Да не говорим,че и редица професионалисти и наистина реално компетентни хора напуснаха тази организация

  • 4
    plf avatar :-|
    plf

    До коментар [#1] от "kaizersoze":

    Те това им целта - болни, гладни, оскотяващи. От такъв електорат се нуждаят за да могат лесно да го манипулират.

  • 5
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    И пак ще Ви кажа ,г-жо , Десислава Николова , че е добре да се Инфо, преди да пишете и питате . Напр.
    "Как се получава така, че с над 40 млн. лв. около 20 фонда успяваха да плащат и доплащат за ЗУ на около 300 хил. осигурени в частните фондове, значи парите могат и да стигат? "..
    Дайте да видим как работят ЧФ - частни фондове . Напр.
    1. Детето болно- отивате при ОПеЛ а ,той го преглежда по НЗОК . Сле което му искате мн. подробно описание на всичко и най- вече на лекарствата . Той и същи , Му изписва лекарствата с всички подробности на Рц. Естествено по НЗОК. ...В аптеката се купуват лекарствата.Фактура .
    НА КРАЯ С ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ В ЧФ и той плаща .
    2.Защо ЧФ не си направят кабинети като НЗОК и да си преглеждат пациентите .
    3.Най- добре щяхте да помогнете ,уважаема ,г-жо,ако бяхте питала г-жа Тодорова :
    МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ОПеЛекар да иска заплащане , което после да се осребри на пациента от ЧФ .
    За това бих Ви хвалил много,много.Защото, мисля,че всички сте с достатъчно Коефициент .
    И т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK