Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 юни 2014, 11:41, 2932 прочитания

Клинични проучвания: Проба, положителна на административно недоразумение

Заради несъвършената си нормативна уредба България все още е заплашена с изолация от световната медицинска наука

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


От държавите в ЕС България е с най-голям брой документи, които местното законодателство изисква за разглеждане на нови заявления на провеждане на клинични изпитвания – общо 44 на брой.
 
"Няма данни от проучвания за ефекта от лечението на пациента в реалния живот. Изследователят знае, че той приема седем медикамента за кръвно налягане, познава ефекта им поотделно, но няма данни как се чувства пациентът извън болницата. Тези данни са сериозна липса за България, поради която здравеопазната система не може да оценява ефекта от леченията."
д-р Кремена Георгиева, председател на Българската асоциация по клинични проучвания
Погледнато като бизнес, клиничните проучвания са работа на над 1000 души с около 100 млн. лв. годишни инвестиции в България. "Продуктът" в крайна сметка е проучване за нови лекарства, в което лекарите са част от световната медицинска наука, получават допълнителни доходи, а пациентите – шанс за излекуване с най-новите продукти.

Годишно в България се провеждат над 300 клинични проучвания. Техният брой не намалява и затова исканията на заетите в сектора като че ли не се приемат сериозно от здравните институции, тъй като заявленията за изпитвания не са намалели. Заплахата бизнесът да спре обаче съществува. България е една от най-бавните като процедури страни - членки на ЕС, и участието й в големите международни проучвания засега е по две причини – защото проучването има такива параметри и защото са нараснали случаите на ранни фази на изпитване на лекарствата. За тях са необходими неконтролирани и нелекувани или недобре лекувани болни, а такива в България изобилстват. Всичко това – засега. Причината е, че в България проучванията струват скъпо и продължават да стават бавно, а нормативната уредба, по която се случват, е несъвършена, меко казано. Така тя продължава да бъде една от пречките по пътя към пазара на новите лекарства и големите фармацевтични компании се опитват да я избегнат, стига да може, и обикновено успяват.


Няма регистри

Липсата на регистри за заболяванията и тяхното лечение означава не само липса на оценка за какво точно и колко ефективно се изразходват оскъдните средства за здравеопазване. Те означават и липса на точна медицинска наука, както и невъзможност да се проследи ефектът от лечението, от новото лекарство и въобще – от цялостната медицинска интервенция.

"Няма данни от проучвания за ефекта от лечението на пациента в реалния живот. Изследователят знае, че той приема седем медикамента за кръвно налягане, познава ефекта им поотделно, но няма данни как се чувства пациентът извън болницата. Тези данни са сериозна липса за България, поради която здравеопазната система не може да оценява ефекта от леченията. По този начин не може да се прецени, че ако са вложени Х пари за лечение на У брой хипертоници, дали те наистина са по-добре след тази здравна интервенция", коментира д-р Кремена Георгиева, председател на Българската асоциация по клинични проучвания, която обединява 34 фирми за клинични проучвания и фармацевтични компании с R&D отдели, както и над 300 членове – физически лица.
По думите й проучванията в живия живот не се случват в университетските клиники, а там, където пациентът се лекува в момента. Често се получава така, че болните си получават медикаментите, лекуват се у дома, но всеки месец например лежат в болницата и никой няма представа защо се стига дотам.



"Здравната каса контролира болничните заведения и лекарите, но не контролира здравната интервенция като цяло, на нея този контрол й липсва. Никой например не контролира ефективността на цялата доболнична терапия", смята д-р Георгиева.

Затова освен за създаването на регистри асоциацията настоява и да се разреши част от проучванията, особено за ефекта от медикаменти за извънболнична помощ, да могат да се извършват не само в болниците, но и от общопрактикуващи лекари, специализирани практики и медицински центрове. Въпреки че това е нормална практика в останалите европейски страни, в България това все още не е разрешено или е толкова невъзможно трудно за осъществяване, че повечето възложители се отказват, преди да започнат.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Слънчевият витамин 2 Слънчевият витамин

Недостигът или липсата на витамин D водят до нежелани последствия за организма

8 фев 2020, 3557 прочитания

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 12782 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Годината на дефицита

Още при гласуването на бюджета на здравната каса стана ясно, че плащанията за болнична помощ са с минимум 200 млн. лв. по-малко от необходимите и няма да стигнат

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10