С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 21 ное 2014, 16:00, 2630 прочитания

Очакване за промяна

Здравната общност смята, че нищоправенето в сектора е време да свърши

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


На практика България е европейската страна с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4%, и най-високо доплащане за здравни услуги и медикаменти.
Поредната година, в която за здраве се залагат много по-малко пари от тези, които се очаква да се потребят, и след това се налага бюджетът на основния платец – здравната каса, да се актуализира или да се отлагат плащания, отминава. Това е поредната година, в която начело на сектора се сменя трети министър само за няколко месеца. Наследството от времето на Таня Андреева беше една година писане на толкова лош законопроект, че в крайна сметка не беше гласуван и подкрепен дори от собствената й коалиция. Както и стачка в Спешна помощ, множество неуместни кадрови рокади и опити за уволнения, безбройни обществени поръчки, които впоследствие бяха отменени, и една неразрешена криза, заради която дълго време липсваха ваксини от задължителния имунизационен календар.
Заложеният в началото на годината дефицит от около 400 млн. лв. в бюджета на здравната каса принуди депутатите да гласуват две поредни актуализации на средствата на Националната здравноосигурителна каса. От своя страна тя представи стряскащи анализи за състоянието на здравния сектор и начерта основните проблеми в системата.
Новият екип на здравното министерство е изправен пред предизвикателството да направи спешната помощ работеща, да удовлетвори огромните обществени нужди от съвременно и качествено лечение и да даде надежда на разочарованите лекари и медицински работници, че трудът им ще бъде оценен и има смисъл да не напускат страната.
 
Началото или краят на реформата

Замръзналата през 2001 г. здравна реформа остави сектора в полупазарно състояние, в което има само една ясна и пазарна цена и тя е на лекарствата. Всички останали медицински дейности са остойностени не на база качество на лечението, реални разходи за труд, квалификация на екипа, а само въз основа на проектобюджета на здравната каса. Така всички болници получават еднаква сума независимо от резултата от дейността им. Българската здравна система не обвързва вложените финансови ресурси с резултатите от дейността поради изкривения модел на клиничните пътеки, който води до увеличени и трудно контролируеми разходи в сектора, увеличен брой на хоспитализациите въпреки намаляващия брой на населението, непроменено качество и невъзможност да се извърши реална оценка на услугата.
На практика България е европейската страна с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4%, и най-високо доплащане – около 47.75% от бюджетите на домакинствата са похарчени за здравни услуги и медикаменти. Когато става въпрос за здравеопазване, на практика България е страна извън ЕС – с най-ниския процент за здраве, с най-високото доплащане, с най-голям брой години, прекарани в боледуване – между 11 и 15 на човек, както и с една от най-ниските продължителности на живота – 74 години. За сравнение - над 965 хил. българи са на възраст над 70 години, а степента на грижа за третата възраст е изключително занемарена. Най-голямата група болни – тези, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, например получава покритие на лекарствата си от здравната каса от 25%. Нарушен е и основният принцип – на солидарността. Причините са две – огромен брой хора, между 1.3 млн. и 2 млн. души, не плащат за здраве и разчитат само на Спешна помощ, а освен това държавата не осигурява с пълна сума хората, за които тя самата плаща.
На практика бюджетът на основния платец – здравната каса, се крепи върху вноските на осигуряващите се около 1.7 млн. души от частния сектор, чийто принос е средно 60 лв. осигуровка месечно, или общо 1.9 млрд. лв. годишно. В същото време държавата осигурява 4.5 млн. души – пенсионери, деца, учещи се, държавни служители, армия, полиция и съдебна система, на сума под 20 лв. месечно. Практически държавата плаща за всички осигурени една и съща обща сума от 941 млн. лв., а през 2014 г. – 975 млн., като осигуровките не съвпадат дори с минималната вноска.
Огромният процент доплащане, т.е. почти същата сума като публичните разходи, прави недоверието към системата изключително голямо и демотивира плащащите. България е единствената страна в ЕС с такъв висок процент плащане от джоба за лекарства с рецепта – близо 1.4 млрд. лв.
Заради липсата на здравна карта с реалните нужди около 52% от болничните легла се намират само в седем града, а болниците са общо 312, като заедно с центровете, които извършват еднодневни манипулации, те надхвърлят 400. Около 75% от боледуващите обаче минават по 19.5% от клиничните пътеки, които са скъпо платени, което допълнително показва, че системата се източва. Видно лекуването по останалите пътеки е недофинансирано. В същото време дълговете на болниците надвишават 407 млн. лв. към август 2014 г., като 145 от тях са просрочени.
От друга страна, няма реални критерии за акредитацията на болничните заведения. Практически досега се получаваше така, че над 75% от болниците в България са с оценка отлична или много добра, което е в пълен дисонанс с оценката на пациентите.
Именно затова тихата борба на Българския лекарски съюз, който настояваше да не се дават повече пари за лекарства, тъй като плащанията на здравната каса и министерството се изравняват с тези за болниците, изглеждаше необяснима. По това време тезата беше, че 60% от парите на касата отиват за лекарства. Практически бюджетът на НЗОК беше 2.8 млрд. лв. и при общ за здравеопазване през 2013 г. от 3.4 милиарда лева за 2013 г. публичните разходи за лекарства са 927 милиона лева, или приблизително 33% от разходите на НЗОК и 27% от общите публични разходи за здравеопазване. Публичните разходи за лекарства в страните от Източна Европа варират около 25% от обществените разходи за здравеопазване. България е част от тази тенденция, но за да бъде коректно сравнението, трябва да е ясно, че съществена част от публичните разходи за лекарства, а именно 154 милиона, се дължи на начисляването на ДДС върху всички плащания на НЗОК и лечебните заведения за лекарства. В Източна Европа няма държава, която да начислява такъв данък добавена стойност върху медикаментите. В този смисъл публичните разходи за лекарства в България без ДДС са 770 милиона лева или близо 23% от публичните разходи.
Цялостният ефект от говоренето за лекарствата от страна на лекарите стигна дотам, че при първата актуализация на бюджета на НЗОК през лятото бяха напълно забравени недостигащите около 100 млн. лв. точно за лекарства за домашно лечение – единственото пряко плащане, което пациентите получават лично от здравната каса. В същия период от време настъпи и още една промяна – списъкът на медикаменти, които НЗОК покрива, започна да се актуализира не два пъти, а един път годишно с нови терапии. В частта за онкологичните медикаменти решението беше обявено за незаконосъобразно от Върховния административен съд.
Въпреки всичко обговарянето на лекарствата продължи и преди да си тръгне от поста, Таня Андреева одобри поредната антипазарна промяна в наредба за цените на лекарствата без рецепта – поредното временно замразяване на цените на пазар на импулсни покупки, от който нито една стотинка не се покрива от държавата.
В предизборните програми на почти всички политически партии беше заложена оптимизация на плащанията за лекарства и стимулиране на генерична политика. Очакванията са разнопосочни, но е видно, че системата трябва да се ориентира да плаща за ползи от лечението, за излекуване, за качество, а не да няма възможност да проследи развитието на почти нито един пациент, който се движи между общопрактикуващия лекар, специалиста, болницата и обратно.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 11375 прочитания

Здравеопазването не е разход 1 Здравеопазването не е разход

България има нужда от система, способна да проследява, обобщава и анализира конкретните резултати от лечението на пациента

22 дек 2019, 2421 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Паника по време на ебола

Колко опасна за света е епидемията, която застрашава Западна Африка с катастрофа, и какво е нужно, за да бъде спряна

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10