Очакване за промяна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Очакване за промяна

Shuterstock

Очакване за промяна

Здравната общност смята, че нищоправенето в сектора е време да свърши

Десислава Николова
2880 прочитания

Shuterstock

© Shuterstock


На практика България е европейската страна с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4%, и най-високо доплащане за здравни услуги и медикаменти.

Поредната година, в която за здраве се залагат много по-малко пари от тези, които се очаква да се потребят, и след това се налага бюджетът на основния платец – здравната каса, да се актуализира или да се отлагат плащания, отминава. Това е поредната година, в която начело на сектора се сменя трети министър само за няколко месеца. Наследството от времето на Таня Андреева беше една година писане на толкова лош законопроект, че в крайна сметка не беше гласуван и подкрепен дори от собствената й коалиция. Както и стачка в Спешна помощ, множество неуместни кадрови рокади и опити за уволнения, безбройни обществени поръчки, които впоследствие бяха отменени, и една неразрешена криза, заради която дълго време липсваха ваксини от задължителния имунизационен календар.

Заложеният в началото на годината дефицит от около 400 млн. лв. в бюджета на здравната каса принуди депутатите да гласуват две поредни актуализации на средствата на Националната здравноосигурителна каса. От своя страна тя представи стряскащи анализи за състоянието на здравния сектор и начерта основните проблеми в системата.

Новият екип на здравното министерство е изправен пред предизвикателството да направи спешната помощ работеща, да удовлетвори огромните обществени нужди от съвременно и качествено лечение и да даде надежда на разочарованите лекари и медицински работници, че трудът им ще бъде оценен и има смисъл да не напускат страната.

Началото или краят на реформата

Замръзналата през 2001 г. здравна реформа остави сектора в полупазарно състояние, в което има само една ясна и пазарна цена и тя е на лекарствата. Всички останали медицински дейности са остойностени не на база качество на лечението, реални разходи за труд, квалификация на екипа, а само въз основа на проектобюджета на здравната каса. Така всички болници получават еднаква сума независимо от резултата от дейността им. Българската здравна система не обвързва вложените финансови ресурси с резултатите от дейността поради изкривения модел на клиничните пътеки, който води до увеличени и трудно контролируеми разходи в сектора, увеличен брой на хоспитализациите въпреки намаляващия брой на населението, непроменено качество и невъзможност да се извърши реална оценка на услугата.

На практика България е европейската страна с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4%, и най-високо доплащане – около 47.75% от бюджетите на домакинствата са похарчени за здравни услуги и медикаменти. Когато става въпрос за здравеопазване, на практика България е страна извън ЕС – с най-ниския процент за здраве, с най-високото доплащане, с най-голям брой години, прекарани в боледуване – между 11 и 15 на човек, както и с една от най-ниските продължителности на живота – 74 години. За сравнение - над 965 хил. българи са на възраст над 70 години, а степента на грижа за третата възраст е изключително занемарена. Най-голямата група болни – тези, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, например получава покритие на лекарствата си от здравната каса от 25%. Нарушен е и основният принцип – на солидарността. Причините са две – огромен брой хора, между 1.3 млн. и 2 млн. души, не плащат за здраве и разчитат само на Спешна помощ, а освен това държавата не осигурява с пълна сума хората, за които тя самата плаща.
На практика бюджетът на основния платец – здравната каса, се крепи върху вноските на осигуряващите се около 1.7 млн. души от частния сектор, чийто принос е средно 60 лв. осигуровка месечно, или общо 1.9 млрд. лв. годишно. В същото време държавата осигурява 4.5 млн. души – пенсионери, деца, учещи се, държавни служители, армия, полиция и съдебна система, на сума под 20 лв. месечно. Практически държавата плаща за всички осигурени една и съща обща сума от 941 млн. лв., а през 2014 г. – 975 млн., като осигуровките не съвпадат дори с минималната вноска. Огромният процент доплащане, т.е. почти същата сума като публичните разходи, прави недоверието към системата изключително голямо и демотивира плащащите. България е единствената страна в ЕС с такъв висок процент плащане от джоба за лекарства с рецепта – близо 1.4 млрд. лв. Заради липсата на здравна карта с реалните нужди около 52% от болничните легла се намират само в седем града, а болниците са общо 312, като заедно с центровете, които извършват еднодневни манипулации, те надхвърлят 400. Около 75% от боледуващите обаче минават по 19.5% от клиничните пътеки, които са скъпо платени, което допълнително показва, че системата се източва. Видно лекуването по останалите пътеки е недофинансирано. В същото време дълговете на болниците надвишават 407 млн. лв. към август 2014 г., като 145 от тях са просрочени.
От друга страна, няма реални критерии за акредитацията на болничните заведения. Практически досега се получаваше така, че над 75% от болниците в България са с оценка отлична или много добра, което е в пълен дисонанс с оценката на пациентите. Именно затова тихата борба на Българския лекарски съюз, който настояваше да не се дават повече пари за лекарства, тъй като плащанията на здравната каса и министерството се изравняват с тези за болниците, изглеждаше необяснима. По това време тезата беше, че 60% от парите на касата отиват за лекарства. Практически бюджетът на НЗОК беше 2.8 млрд. лв. и при общ за здравеопазване през 2013 г. от 3.4 милиарда лева за 2013 г. публичните разходи за лекарства са 927 милиона лева, или приблизително 33% от разходите на НЗОК и 27% от общите публични разходи за здравеопазване. Публичните разходи за лекарства в страните от Източна Европа варират около 25% от обществените разходи за здравеопазване. България е част от тази тенденция, но за да бъде коректно сравнението, трябва да е ясно, че съществена част от публичните разходи за лекарства, а именно 154 милиона, се дължи на начисляването на ДДС върху всички плащания на НЗОК и лечебните заведения за лекарства. В Източна Европа няма държава, която да начислява такъв данък добавена стойност върху медикаментите. В този смисъл публичните разходи за лекарства в България без ДДС са 770 милиона лева или близо 23% от публичните разходи. Цялостният ефект от говоренето за лекарствата от страна на лекарите стигна дотам, че при първата актуализация на бюджета на НЗОК през лятото бяха напълно забравени недостигащите около 100 млн. лв. точно за лекарства за домашно лечение – единственото пряко плащане, което пациентите получават лично от здравната каса. В същия период от време настъпи и още една промяна – списъкът на медикаменти, които НЗОК покрива, започна да се актуализира не два пъти, а един път годишно с нови терапии. В частта за онкологичните медикаменти решението беше обявено за незаконосъобразно от Върховния административен съд.
Въпреки всичко обговарянето на лекарствата продължи и преди да си тръгне от поста, Таня Андреева одобри поредната антипазарна промяна в наредба за цените на лекарствата без рецепта – поредното временно замразяване на цените на пазар на импулсни покупки, от който нито една стотинка не се покрива от държавата.

В предизборните програми на почти всички политически партии беше заложена оптимизация на плащанията за лекарства и стимулиране на генерична политика. Очакванията са разнопосочни, но е видно, че системата трябва да се ориентира да плаща за ползи от лечението, за излекуване, за качество, а не да няма възможност да проследи развитието на почти нито един пациент, който се движи между общопрактикуващия лекар, специалиста, болницата и обратно.

Как (не) трябва да се регулира

Началото на есента на 2014 г. ще се запомни с един от най-видимите кадрови скандали в здравния сектор. Оказа се, че в три поредни одитни доклада е установено, че в лекарствения регулатор – Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), са назначени напълно некомпетентни лица. Принципно в сектора беше напълно ясно, че последните двама директори са близки до собственика на един от четирите национални дистрибутора и на най-голямата верига аптеки в България – варненският бизнесмен Веселин Марешки.

След сигнал до прокуратурата на новия изпълнителен директор на ИАЛ доц. Асена Стоименова обаче стана ясно, че няколко поредни правителства са оставили в лекарствения регулатор като инспектори, контролиращи пазара, да се разпореждат лелята на бизнесмена, адвокатката му, техникът на холдинга, касиерка в аптеките му и др.   На практика некомпетентността и натискът, които се артикулираха шепнешком, се оказаха със застрашаващи безопасната употреба и конкуренцията размери. Сигнал за това бяха декларациите на практически целия сектор, който подкрепи професионалната работа на Стоименова. Зад действията й застанаха не само съсловната организация – Български фармацевтичен съюз, но и двете асоциации на оригиналните и на генеричните фармацевтични компании, Асоциацията на собствениците на аптеки и Националната аптечна камара. По принцип петте неправителствени организации не са се обединявали в становищата си за абсолютно нищо, дори и за нещо толкова от общ интерес като лекарствения бюджет, и общите им декларации са наистина събитие за сектора, който настоява за силен, независим и професионален регулатор.

Какви са пораженията дотук явно тепърва ще става ясно. Така както и ще стане ясно какво неправилно или правилно се е случило в работата на Националния съвет по цените, чийто председател беше сменен от служебното правителство и заменен с доказания специалист по фармакология – проф. Николай Данчев.

Кой наистина работи

Едни от основните измерители за това, което се случва в здравния сектор, все още липсват - това са медицинските стандарти за качествена работа. Няма регистри за смъртност, вътреболнични инфекции, пореден прием в клиника. Необходимостта от пълна яснота, която би дал един пълен синхрон между информационните системи на здравната каса, здравните институции и лекарите, е все по-очевидна. Тя е и едно от първите предизборни обещания, които в сектора очакват да се сбъднат бързо.

Другото е възможността за демонополизация на здравната каса и за избор на частен здравен фонд, в който да се превежда част от осигуровката - промяна, която би мотивирала онези, които плащат най-много, но ползват най-малко заради огромните опашки от други пациенти, да избират по-добрите лекари чрез своя фонд.

Надеждите са толкова много, че дори и малкото разочарование от неслучилите се промени ще демотивира все повече лекари и пациенти.

На практика България е европейската страна с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4%, и най-високо доплащане за здравни услуги и медикаменти.

Поредната година, в която за здраве се залагат много по-малко пари от тези, които се очаква да се потребят, и след това се налага бюджетът на основния платец – здравната каса, да се актуализира или да се отлагат плащания, отминава. Това е поредната година, в която начело на сектора се сменя трети министър само за няколко месеца. Наследството от времето на Таня Андреева беше една година писане на толкова лош законопроект, че в крайна сметка не беше гласуван и подкрепен дори от собствената й коалиция. Както и стачка в Спешна помощ, множество неуместни кадрови рокади и опити за уволнения, безбройни обществени поръчки, които впоследствие бяха отменени, и една неразрешена криза, заради която дълго време липсваха ваксини от задължителния имунизационен календар.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Мдаааа, трябва наистина да има контрол и следене на всички важни показатели показващи работата в здравеопазването. Само с такава точна информация могат да се правят добри и точни анализи и впоследствие нужни промени...

  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Какъвто Народ ,такава и Държава ,такова и Здравеопазване .

  • 3
    dr_doolittle avatar :-|
    Dr_Doolittle

    Цитат: ‘увеличен брой на хоспитализациите въпреки намаляващия брой на населението,’
    Отговор: Застаряващото население с новорегистрирани хронични заболявания всъщност изисква всяка година все повече ресурси за здравеопазване на година като увеличени разходи за консумативи, лекарства и хоспитализации. Следващите 2 години нуждите на застаряващото население ще нараснат двойно. Досега карахте както може. Следващите 5 години обаче системата ще грохне , буквално ще се размаже на плочките ,където ще падат възрастни хора , които здравната система НЯМА ДА МОЖЕ ДА ПОЕМЕ по никакъв начин с липсващите ресурси от хора, които да работят в здравеопазването.

    Цитат : ‘невъзможност да се извърши реална оценка на услугата.’
    Отговор ; Това не е невъзможност , а нежелание . Остойностяване на труда не желаят, защото ще им лъсне червения задник. Просто ще излезе нещо като 1.25 лв на час или на преглед. Дори комунягите ги е срам от тези цифри , а в съда не могат да обяснят откъде идва подобна калкулация. Ето защо е по-удобно ДА НЕ ОСТОЙНОСТЯВАТ НИЩО, НО ДА ИСКАТ ВСИЧКО

    Цитат’ най-високо доплащане – около 47.75% от бюджетите на домакинствата ‘
    Отговор. Това е манипулативно.
    Българският пациент НЕ плаща най-много лични средства за здраве в сравнение с останалите страни от ЕС, а НАЙ-МНОГО ЛИЧНИ СРЕДСТВА КАТО ПРОЦЕНТ СЪОТНЕСЕНО КЪМ ПУБЛИЧНИТЕ СРЕДСТВА
    тоест ако една медицинска процедура в Германия струва 1000 евро , то германецът 900 евро са му платени от осигуровките , а той доплаща 100 евро тоест само 10%
    А ако на българин една процедура е 200 лева , то 150 лева е от НЗОК (чрез осигуровките) ,а доплаща 50 лева от джоба си за консултация тоест 25% Е кое сумарно всъщност е повече а ?


  • 4
    aeiou avatar :-|
    aeiou

    Не е лошо бизнеса да помисли и за това дали може и как ще се впише в здравната стратегия на страната. Без това нещата ще стоят както до сега и плановете няма да може да са дългосрочни. За тази цел ще е нужно да се върнем малко към бейсик дейности - като да знаем кои и колко болни са хората, които на пример ни правят статистиката в аптечния пазар. А как да разберем - хм?! Спирам до тук.
    Идеята с доплнителното осигуряване не е цялостното решение на проблема с недостига на средства, а както вече много специалисти споменаха, контрола върху разходването е, както и заложените цели за съответния разход (което без горе споменатите елементи не е възможно). Как частен здр.осигурителен фонд със съответната прилежаща болница или клиники контролира, че парите са му употребени оптимално и за качествена услуга? Фондът се саморегулира и самоконтролира? :)Това е което ни предлагат в момента, а то е абсурдно и все повече хора ще го научават, и въпреки това докато няма клиничен стандарт за качество, друг избор няма, освен здравеопазването ни да поскъпне драстино, без гаранции за достъпност. А докато не знаем колко е болен болния,ще се тръби. че той е на смъртно легло без да се даде точна прогноза за часа на смъртта му.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK