Новият брой:
Служебната президентска република

Очакване за промяна

Здравната общност смята, че нищоправенето в сектора е време да свърши

На практика България е европейската страна с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване – 4%, и най-високо доплащане за здравни услуги и медикаменти.

Поредната година, в която за здраве се залагат много по-малко пари от тези, които се очаква да се потребят, и след това се налага бюджетът на основния платец – здравната каса, да се актуализира или да се отлагат плащания, отминава. Това е поредната година, в която начело на сектора се сменя трети министър само за няколко месеца. Наследството от времето на Таня Андреева беше една година писане на толкова лош законопроект, че в крайна сметка не беше гласуван и подкрепен дори от собствената й коалиция. Както и стачка в Спешна помощ, множество неуместни кадрови рокади и опити за уволнения, безбройни обществени поръчки, които впоследствие бяха отменени, и една неразрешена криза, заради която дълго време липсваха ваксини от задължителния имунизационен календар.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dr_t avatar :-|
    dr_t
    • + 1

    Мдаааа, трябва наистина да има контрол и следене на всички важни показатели показващи работата в здравеопазването. Само с такава точна информация могат да се правят добри и точни анализи и впоследствие нужни промени...

    Нередност?
  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658
    • - 1

    Какъвто Народ ,такава и Държава ,такова и Здравеопазване .

    Нередност?
  • 3
    dr_doolittle avatar :-|
    Dr_Doolittle

    Цитат: ‘увеличен брой на хоспитализациите въпреки намаляващия брой на населението,’
    Отговор: Застаряващото население с новорегистрирани хронични заболявания всъщност изисква всяка година все повече ресурси за здравеопазване на година като увеличени разходи за консумативи, лекарства и хоспитализации. Следващите 2 години нуждите на застаряващото население ще нараснат двойно. Досега карахте както може. Следващите 5 години обаче системата ще грохне , буквално ще се размаже на плочките ,където ще падат възрастни хора , които здравната система НЯМА ДА МОЖЕ ДА ПОЕМЕ по никакъв начин с липсващите ресурси от хора, които да работят в здравеопазването.

    Цитат : ‘невъзможност да се извърши реална оценка на услугата.’
    Отговор ; Това не е невъзможност , а нежелание . Остойностяване на труда не желаят, защото ще им лъсне червения задник. Просто ще излезе нещо като 1.25 лв на час или на преглед. Дори комунягите ги е срам от тези цифри , а в съда не могат да обяснят откъде идва подобна калкулация. Ето защо е по-удобно ДА НЕ ОСТОЙНОСТЯВАТ НИЩО, НО ДА ИСКАТ ВСИЧКО

    Цитат’ най-високо доплащане – около 47.75% от бюджетите на домакинствата ‘
    Отговор. Това е манипулативно.
    Българският пациент НЕ плаща най-много лични средства за здраве в сравнение с останалите страни от ЕС, а НАЙ-МНОГО ЛИЧНИ СРЕДСТВА КАТО ПРОЦЕНТ СЪОТНЕСЕНО КЪМ ПУБЛИЧНИТЕ СРЕДСТВА
    тоест ако една медицинска процедура в Германия струва 1000 евро , то германецът 900 евро са му платени от осигуровките , а той доплаща 100 евро тоест само 10%
    А ако на българин една процедура е 200 лева , то 150 лева е от НЗОК (чрез осигуровките) ,а доплаща 50 лева от джоба си за консултация тоест 25% Е кое сумарно всъщност е повече а ?


    Нередност?
  • 4
    aeiou avatar :-|
    aeiou

    Не е лошо бизнеса да помисли и за това дали може и как ще се впише в здравната стратегия на страната. Без това нещата ще стоят както до сега и плановете няма да може да са дългосрочни. За тази цел ще е нужно да се върнем малко към бейсик дейности - като да знаем кои и колко болни са хората, които на пример ни правят статистиката в аптечния пазар. А как да разберем - хм?! Спирам до тук.
    Идеята с доплнителното осигуряване не е цялостното решение на проблема с недостига на средства, а както вече много специалисти споменаха, контрола върху разходването е, както и заложените цели за съответния разход (което без горе споменатите елементи не е възможно). Как частен здр.осигурителен фонд със съответната прилежаща болница или клиники контролира, че парите са му употребени оптимално и за качествена услуга? Фондът се саморегулира и самоконтролира? :)Това е което ни предлагат в момента, а то е абсурдно и все повече хора ще го научават, и въпреки това докато няма клиничен стандарт за качество, друг избор няма, освен здравеопазването ни да поскъпне драстино, без гаранции за достъпност. А докато не знаем колко е болен болния,ще се тръби. че той е на смъртно легло без да се даде точна прогноза за часа на смъртта му.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал