Паника по време на ебола
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Паника по време на ебола

Паника по време на ебола

Колко опасна за света е епидемията, която застрашава Западна Африка с катастрофа, и какво е нужно, за да бъде спряна

Светломира Гюрова
2567 прочитания

© LUC GNAGO


Статията е част от специалното приложение на "Капитал": Здраве
Според Световната здравна организацията пикът ще бъде достигнат в началото на декември, когато заразата може да започне да поразява между 5000 и 10 000 души седмично.

Една от шегите в Twitter е, че до този момент повече американци са били женени за Ким Кардашиян, отколкото са починали в САЩ от ебола. Знойната знаменитост дотук има два брака, а жертвите на вируса на американска територия са нула. Инфектираните от страх в Европа и САЩ обаче са стотици милиони.

Според последните данни на Световната здравна организацията (СЗО) броят на заразените с ебола в световен мащаб вече надхвърля 10 000 души, а починалите са 4922 души, което означава, че смъртността е близо 50%. Едва 27 от всички случаи са извън трите най-тежко засегнати от епидемията държави - Сиера Леоне, Либерия и Гвинея, и в много части на света паниката далеч надхвърля опасността. Но макар шансовете заразата да прерасне в глобална пандемия да са малки, международният отговор е критичен за овладяването и спирането на ебола. А засега той е бавен, недостатъчен и неадекватен.

Месеци наред светът отвръщаше поглед, докато вирусът, изпълзял от джунглите на Гвинея, се разпространи в Либерия и Сиера Леоне, сеейки смърт по пътя си. Това не е първата епидемия от ебола в Африка, но е най-лошата досега, тъй като излезе извън селата и достигна големите градове с летища и международни връзки. Броят на заразените продължава да нараства експоненциално и колкото по-дълго вирусът се репликира в хората, толкова по-голяма е вероятността да мутира и да стане по-заразен.

Според СЗО пикът ще бъде достигнат в началото на декември, когато заразата може да започне да поразява между 5000 и 10 000 души седмично. Оптимистичната прогноза на организацията е, че към този момент международната помощ би трябвало да започне да "пречупва тенденцията" на епидемията. Но никак не е сигурно дали това ще се случи, особено ако политиците на Запад продължават да се фиксират основно върху идеята как да държат вируса по-далече от собствените си граници.

САЩ, Великобритания и други европейски държави започнаха да слагат скенери на летищата и да проверяват телесната температура на пътниците, пристигащи от Западна Африка. Освен че е скъпа, мярката е със спорна ефективност, тъй като инкубационният период на ебола е три седмици и това означава, че шансът да бъдат засечени пасажери, пренасящи вируса, е много малък. Същевременно скорошен редакционен коментар в BMJ отбелязва, че при епидемията от SARS преди няколко години Канада е похарчила 15 млн. долара за термоскенери и въпросници по летищата и не открила и един случай. Изводът на авторитетното медицинско издание е, че този тип проверки на пътниците "няма да имат никакъв смислен ефект" и би било далеч по-добре тези средства да бъдат инвестирани в за борба с ебола в огнищата, където тя продължава да се разпространява.

Преди дни Австралия въведе забрана пътуващи от засегнатите африкански държави да влизат на нейна територия, макар ООН да обяви този тип ограничения за ненужни, като генералният секретар на организацията Бан Ки Мун предупреди, че "те създават много трудности за онези, които рискуват живота си в битката с болестта".

В Европа и САЩ вниманието продължава да е концентрирано върху няколкото потвърдени случая на ебола, макар че повечето от болните вече са излекувани и до момента няма смъртен случай. Но страхът води до свръхреакции като това деца да бъдат спирани от училище, хора да не ходят на работа и да избягват обществения транспорт. В Македония например наскоро цял хотел в столицата Скопие беше изолиран и гостите му бяха принудени да останат в него с дни, след като прекаляващ с алкохола британски бизнесмен почина и предизвика паника, че е донесъл вируса в страната.

Експертите са единодушни, че рискът от епидемия в развитите държави с добре функциониращи здравни системи е минимален. След като Нигерия и Сенегал успяха да се справят успешно и да се изчистят от ебола, няма причина да се смята, че САЩ или Испания ще пламнат. Но заразата ще продължи да пътува по света, ако той не съсредоточи усилията си в премахването й в нейния епицентър - Западна Африка.

В Либерия например в момента има една 50 действащи лекари, опитващи се да поддържат колабиралата здравна система. Там и в съседните държави много пациенти с други болести като малария, коремен тиф и холера остават без лечение, защото дори болниците да не са затворени, хората се страхуват да отидат в тях, за да не хванат ебола. ООН призова за битката с ебола в бедстващите държави да бъдат отделени 1 млрд. долара, но обещаните до момента помощи не покриват и една трета от тези нужди, а реално доставените на място са още по-малко. А скоростта е от значение, тъй като всяка седмица забавяне означава, че небходимата сума нараства. През август например изчисленията бяха, че ще са нужни девет месеца и 490 млн. долара за овладяване на заразата. Сега сметката е двойно по-голяма. И колкото повече време минава, толкова по-трудно и по-скъпо ще става спирането на епидемията. 

Пет стъпки за овладяване на епидемията

1. Повече центрове за лечение

Всички експерти са единодушни, че това е ключово, тъй като реалният брой на заразените в Западна Африка вероятно е по-голям от регистрираните и ако прогнозите се окажат верни, може да скочи рязко в следващите месеци. Жертвите на ебола в Либерия, най-лошо засегнатата държава, продължават за разпространяват заразата, като някои умират по улиците поради липса на места в изолационните клиники. На 16 септември американският президент Барак Обама обяви план за изпращане на хуманитарна мисия от 3000 войници, които да помогнат за изграждането на 17 здравни центрове, всеки с по 100 легла, и за обучаване на здравни работници. Великобритания ще изгради болница с 62 легла в Сиера Леоне. ЕС ще осигури три лаборатории, Китай и Куба изпращат по близо 200 лекари, Франция помага с екип от около 20 експерти в Гвинея. Но ще мине време, преди първите нови легла да могат да се използват, а по данни на СЗО в момента в Либерия няма свободни места в болниците.

2. Домашна грижа

Докато обещаните центрове за лечение се появят, най-добрата надежда за спиране на инфекцията е близките на болните да бъдат обучени как да осигуряват базови грижи с помощта на рехидратиране и болкоуспокояващи. "Няма да е възможно без участието на общностите", предупреждава пред британската Би Би Си Тарик Ясаревич, говорител на СЗО. Това означава успокояване на страха от хора, носещи защитни костюми. През септември например осем здравни работници се появяват в село близо до втория по големина град в Гвинея, Нзерекоре, за да обяснят на местните жители как да се предпазят от ебола. Вместо това са атакувани от селяните, носещи мачете и пръти. По-късно част от телата на посетителите са открити в местната отходна яма. Но дори домашните грижи да се подобрят, те ще работят само в началните етапи на болестта. Когато се появят нейните по-тежки симптоми като кървене, заразените ще трябва да бъдат лекувани в медицински центрове.

3. Въздушни мостове и система за доставки

Трите най-засегнати държави - Гвинея, Сиера Леоне и Либерия - са изолирани заради забрани за полети и затваряне на границите въпреки препоръките на СЗО в обратната посока. Това нанася удар по икономиките им и осигуряването на храна скоро може да се превърне в проблем. Международните помощни организации призовават за отваряне на хуманитарни коридори. Президентът Обама обеща създаване на въздушни мостове, които да осигуряват доставки в засегнатите райони. Евакуирането на заразени медицински работници също е проблем и възпира доброволците.

4. Подготовка на други места

Предупреждението към държавите в региона е: не чакайте, докато се появи първият потвърден случай, и бъдете сигурни, че имате работещ план за справяне. В Нигерия например пристигането на ебола първоначално предизвика паника и ключово за овладяване на заразата беше изпращането на 50 експерти от Центъра за превенция и контрол на заразните болести в САЩ. В региона в момента се разпространяват медицински комплекти и някои държави са започнали информационни кампании за повишаване на вниманието на обществото.

5. Ваксини     

Ако промяната в поведението може да забави разпространението на вируса, ваксините са това, което може да го спре. Очаква се изпитанията на ваксини срещу ебола да започнат в Западна Африка през декември и през април да се знае дали те са ефективни. Две от експерименталните ваксини вече се тестват върху хора и дават добри надежди. Първо вероятно ще бъдат поставени на здравните работници, а след това, ако се окажат успешни, ще дойде въпросът колко бързо може да се стигне до ниво на производство, което да отговори на търсенето, и как да бъде финансирано.
Статията е част от специалното приложение на "Капитал": Здраве

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK