Миналото и бъдещето на пробиотиците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Миналото и бъдещето на пробиотиците

Миналото и бъдещето на пробиотиците

Универсален продукт от тази група не може да съществува

© Капитал


Пробиотиците (съгласно Световната здравна организация) се дефинират като "живи микроорганизми, които, приети в подходящо количество, влияят здравословно на приемащия ги организъм". Пробиотичните продукти обикновено се разработват на основата на млечнокисели бактерии и бифидобактерии, изолирани от стомашно-чревния тракт на човека, от растителен материал или от храни. Такива бактерии традиционно се използват в заквасени млечни продукти или хранителни добавки за подпомагане на ефективното функциониране на нашата храносмилателна система и регулиране на имунната ни система.

Възможният механизъм на действие на пробиотиците е свързан с:

- повлияване на чревната "микроекология" (т.е. намаляване вредните организми в червата) - продукция на антимикробни вещества (субстанции, които унищожават или потискат растежа на вредни микроорганизми) - стимулиране на имунната система на организма.
Благоприятно въздействие и функции на пробиотиците са: - потискане растежа на вредни патогени (например Candida) чрез продукцията на инхибиторни субстанции (киселини, водороден пероксид) - повишено усвояване на лактозата (млечната захар)

- намаляване нивата на холестерол - стимулиране на имунната система, включително повишена активност на макрофагите - деактивиране и редукция на нивата на вещества с доказан проканцерогенен ефект, особено в дебелото черво - намаляване на чернодробна токсичност - повишаване на перисталтиката, храносмилането, реабсорбцията на нутриентите - повишаване и баланс на естрогеновите нива, превенция на остеопорозата чрез повишаване на калциевия ъптейк - протекция при хранителни отравяния, алергии, кожни проблеми - подобряване усвояването на витамини (вит. К и В), протеини, мазнини и въглехидрати.

Фотограф: Капитал

Пробиотичните микроорганизми се класифицират по следния начин:

Млечнокиселите бактерии (LAB) са най-голямата група пробиотици, вероятно поради дългата им употреба в историята като култури за закваска на мляко. Пробиотичните микроорганизми са обикновено от родовете: Lactobacillus, Bifidobacterium, Enterococcus, Streptococcus – LAB. Важен компонент на някои пробиотични продукти са Saccharomyces cerevisiae var. boulardii – вид дрожди.
Бифидобактерии – те са нормални обитатели на дебелото черво; подпомагат доброто храносмилане, потискат развитието на патогени; играят важна роля за ферментацията на фибри и въглехидрати в дебелото черво. Някои от тях произвеждат витамини от група В и фолиева киселина. Лактобацили – пръчковидни бактерии, явяващи се нормални обитатели на тънките черва и влагалището. Те превръщат латозата и други захари в млечна киселина. Млечната киселина създава кисела среда и се потиска развитието на вредните бактерии. Много видове лактобацили се използват във ферментирали храни като: кисело мляко, сирене, кисело зеле, туршии, бира, вино, сайдер и др. Някои видове (например Lactobacillus rhamnosus, L. acidophilus, L. reuteri) са с добре установена ефективност по отношение на диария асоциирана с остър гастроентерит или на фона на антибиотично лечение. Коки – сферични грам-положителни бактерии от родовете Enterococcus, Lactococcus и Streptococcus (понастоящем класифицирани в един род – Streptococcus). Те са част от чревната микрофлора, но се считат за транзитни бактерии, защото не могат да колонизират добре червата. Главната характеристика на тези бактерии е, че произвеждат много бързо млечна киселина във ферментационни условия. Размножават се изключително бързо (удвояват броя си за 30 мин.). Подобряват колонизацията на червата с лактобацили и бифидобактерии. Класически представители са Strepcococcus themophilus, Lactococcus lactis и Enterococcus fecium.

Дрожди – (Saccharomyces boulardii) S. cerevisiae var boulardii е пълното название на този дрожден пробиотик. Може да расте при аеробни и анаеробни условия. Той е непатогенен, несистемен (остава в стомашно-чревния тракт, без да се разпространи в други части на тялото) и продължава да расте при 37°C, което е необичайно висока температура. По-устойчив от повечето пробиотици и поради това има бърз ефект при остра диария. Не позволява на патогените да се прикрепят към ентероцитите и по този начин запазва здрава ендогенна флора. Намалява секрецията на натрий и редуцира загубата на вода от чревните клетки. Модулира имунната защита, като стимулира секреторния IgA и секреторните компоненти на имуноглобулините, които предпазват от възпаление чревната лигавица. Не се разрушава от антибиотиците.

Бъдещето на пробиотиците

- Възможна профилактика и терапия на ревматоиден артрит. - Инхибиране прогресията на рак на дебелото черво и пикочния мехур. - Инхибиране абсорбцията на афлатоксин, участващ в прогресията на чернодробния рак. - Понижаване нивата на гликиран хемоглобин и подобряване глюкозния толеранс при диабет.Характеристика на оптималния пробиотичен продукт:

Важно е да се отбележи, че универсален продукт не може да съществува. При разработване на пробиотична формула за повлияване на определено състояние, например антибиотик-свързана диария, следва да се подберат такива видове и щамове на микроорганизми, за чиито ефекти съществуват доказателства от научни проучвания.

Разнообразие от щамове – комбинацията на няколко пробиотични щама има предимства пред тези само с един щам, защото обединяват благоприятните характеристики на отделните щамове в един продукт. Наличие на необходимия брой бактерии. Жизнеспособността на бактериите се променя в хода на производството и съхранениетo в рамките на срока на годност. Оптималният производствен процес, фармацевтичната форма и удачно разработената опаковка следва да осигурят оптимална жизнеспособност по време на лагеруване и максимално колонизиране на стомашно-чревния тракт след прием.

Подходяща опаковка – опаковка, която да поддържа щамовете бактерии жизнеспособни.

Гл. ас. Магдалена Кондева-Бурдина и проф. Георги Момеков са преподаватели в катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" във Фармацевтичния факултет при МУ - София

    Фотограф: Капитал

    Пробиотиците (съгласно Световната здравна организация) се дефинират като "живи микроорганизми, които, приети в подходящо количество, влияят здравословно на приемащия ги организъм". Пробиотичните продукти обикновено се разработват на основата на млечнокисели бактерии и бифидобактерии, изолирани от стомашно-чревния тракт на човека, от растителен материал или от храни. Такива бактерии традиционно се използват в заквасени млечни продукти или хранителни добавки за подпомагане на ефективното функциониране на нашата храносмилателна система и регулиране на имунната ни система.

    Възможният механизъм на действие на пробиотиците е свързан с:


    Благодарим ви, че четете Капитал!

    Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
    Влезте в профила си
    Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
    Вижте абонаментните планове

    0 коментара

    Нов коментар

    За да публикувате коментари,
    трябва да сте регистриран потребител.


    Вход

    Още от Капитал

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK