Като всяко раково заболяване и в този случай се разграничават четири стадия. В първия стадий на заболяването болните може да нямат каквито и да било оплаквания. Във втори стадий се появяват различни симптоми. Такива могат да са невъзможното уриниране или задържане, трудното започване, слабата прекъсната струя, уринирането на малки порции, промяната в цвета на урината, нощните позиви, болка при уриниране, но те не са строго специфични за развитието на рак, а част от тях се отнасят до доброкачествените заболявания на простата. В този стадий туморът е локализиран все още само в простатната жлеза, но може да се усети при преглед.

Ето защо специалистите са единодушни, че след навършване на 50-годишна възраст мъжете трябва да се подлагат на профилактични прегледи поне веднъж годишно. В тези случаи се извършва ректално туширане. При него лекарят опипва простатната жлеза на мъжа през ректума. През третия стадий на заболяването неоплазмата се разпространява и в околните тъкани. За четвърти стадий се говори, когато са засегнати и други органи и системи. Метастази най-често се появяват в костите в кръсцово-поясната област, регионалните лимфни възли, белите дробове, но не са изключени разсейки и на други места. В този стадий се появяват симптоми, свързани със съответните засегнати органи.

Рискови фактори

Рисков фактор за появата на рак на простатата е напредналата възраст. Въпреки това е мит, че проблеми с простата имат само възрастните мъже, тъй като и младите също боледуват. Негроидната раса също е рисков фактор – установено е, че при афроамериканците честотата на му е значително по-голяма. Наследствената обремененост също е рисков фактор, но в 90% от случаите заболяването се развива у мъже, които нямат такава. Прекомерната консумация на месо и животински продукти, богати на мазнини, също може да е причина за появата на рак на простатната жлеза. Техните молекули участват в синтеза на тестостерон-подобни елементи, които стимулират растежа ѝ. Друг рисков фактор е заседналият начин на живот.

Лекарите изтъкват, че няма никакви доказателства за връзка между редовността на сексуалния живот и рака на простатата. Независимо колко често се прави секс, това няма никакво значение за това дали ще се появи заболяване.

Как се правят изследвания?

Профилактично може да се изследва кръв за PSA - простатно специфичен антиген. Това е ензим, секретиран от клетките на жлезата. Той е необходим за спермата и малки количества от него попадат в кръвта, откъдето може да се изследва. Нормално стойностите му са ниски – 4ng/ml. С напредване на възрастта или при различни заболявания се увеличават. Само при рак на простатата обаче количеството му драстично се покачва и концентрация 100ng/ml е показателна за новообразувание в напреднал стадий.

Ехографията е третият начин, по който може да се установи дали простатата е нормална, или е с увеличени размери. Не само при рак жлезата е по-голяма, но това е симптом, който насочва вниманието на лекаря и е причина за следващи изследвания.

При предположение за рак на простатата се прави биопсия – взема се проба от тъканта на жлезата. Изследването ѝ доказва категорично има или не тумор, какъв е видът му и в кой стадий е.

Заболяването е лечимо

Ракът на простатната жлеза е лечим. Единственото необходимо условие е той да бъде открит в ранен стадий. Ежегодните профилактични прегледи правят навременното диагностициране възможно.

Спорен е въпросът дали скрининг програмите биха променили броя на загубилите борбата с рака на простатата. Проведени са две независими проучвания. В първия случай като част от пробен скрининг за рак на простата, белите дробове, дебелото и правото черво и яйчниците (PLCO – Prostate, Lung, Colorectal, and Ovarian Cancer Screening Trial) сред мъже на възраст 55-74 години не дава резултати, доказващи, че масовите тествания на това заболяване намаляват смъртността сред болните. Второто Европейско рандомизирано проучване на скрининга за рак на простата (ERSPC – The European Randomized study of Screening for Prostate Cancer) проведено сред мъже от 55- до 69-годишна възраст за период от 11 години, показва, че скринингът на 4 години намалява смъртността от заболяването с 21%. В България скрининг не е провеждан, но от опита, натрупан в световен мащаб, е известно, че той води до хипердиагностициране и неуместно лечение. Лъжливата положителна диагноза, от друга страна, е причина за психологически стрес у иначе здравия човек, което само по себе си може да е причина за смъртта му.

Методите за лечение са няколко. Разбира се, не всеки един от тях е подходящ за всеки пациент. Група от специалисти определя кой е най-удачният начин за лечение, но пациентът избира дали да го предприеме. В началните стадии показана е радикалната простатектомия, т.е. оперативното отстраняване на простатната жлеза. Друг метод е лъчелечението, при което туморните клетки биват унищожавани от лъчи. Прилага се и химическа кастрация. В този случай веднъж на три или шест месеца на болния се инжектират вещества, които прекратяват продукцията на тестостерон от тестисите. Мъжкият полов хормон в ниски дози се произвежда и от надбъбречните жлези. Образуването му там остава незасегнато от инжектираните вещества, но количеството му е пренебрежимо малко и това не е проблем. Посредством рецептори тестостеронът активира размножаването на раковите клетки. Към прекъсването на тази връзка стимул - рецептор е насочено хормоналното лечение. Недостатъкът му е, че има ефект само две години. Химиотерапията е метод, при който лекарствени вещества се приемат през устата или се инжектират венозно. Посредством кръвообръщението те достигат до туморните клетки и спират растежа им или ги умъртвяват. Във всички тези случаи за ефекта от терапията се съди по кръвните изследвания на PSA, като целта е високата му концентрация да намалее до нормалната.

Съществуват и нови лекарствени препарати за лечение на рака на простатната жлеза. Те се приемат през устата по веднъж дневно. Лечението с тях не изисква спазването на определен хранителен режим или болнично проследяване на ефекта. Тези лекарства са показани дори в напреднал стадий на заболяването. Безопасността и ефективността им са доказани в редица проучвания, включително проведени в световно известни онкологични центрове.

Важно за пациента е терапията да води до излекуване, но тя да не пречи на нормалния му живот. В днешно време това е възможно и ракът на простатата не е смъртна присъда. Добрата психологическа нагласа и навременните действия са минимални, но необходими условия за благоприятния изход от заболяването. За съжаление все още е голям процентът на мъжете, които се срамуват да потърсят лекарска помощ. Тук влияние може да окаже подкрепата от страна на семейството и приятелите. Табу е и търсенето на психологическа помощ от специалист. В България някои от болниците работят с психолози и консултациите не се заплащат от пациентите. При нужда всеки може да попита лекуващия си лекар, който да го насочи към такъв специалист.