Хематологията е копието на съвременната антитуморна терапия

Илюстрация Увеличаване Автор: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА Смаляване

Значимостта на онкологичните заболявания в съвременния свят нараства поради промяната във вътрешната структура на населението.
"Населението в глобалния свят застарява, а онкологичните заболявания са приоритет на петото, шестото и следващите десетилетия в човешкия живот. За съжаление в следващите десетилетия ще бъдем свидетели на едно постепенно увеличаване на онкологичните заболявания не заради околната среда или вредностите в живота, а просто поради промяна в структуратата на населението.
Това, което трябва да кажем с обективен тон също така, е, че от областта на онкологичните заболявания онкохематологичните представляват не повече от 3-4%. Ако в България годишно се разболяват 35-40 хил. граждани от онкологични заболявания, не повече от 1000 - 1500 са с онкохематологични, но това, което прави значима онкохематологията в съвременния свят и я нарича "копието" на съвременната терапия, е, че в нейната област се развиха няколко основни направления, които дадоха лицето и новите възможности на съвременното ни антитуморно лечение", коментира проф. д-р Георги Михайлов, дм, национален консултант по клинична хематология, заместник-директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ) и началник на Клиниката по хематология, по време на Европейския конгрес по хематология.
Според него трябва да се отдаде значимото на

Въвеждането на принципите на т.нар. мултимудална химиотерапия

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Вече във второто десетилетие на XXI век, когато ние планираме постепенно редуциране на химиотерапията, трябва да дадем историческата значимост на този метод на лечение, който се разгърна в края на 70-те години и който промени целия терен на антитуморното лечение. Второто направление, което се разгърна пак в областта на хематологията, е т.нар. клетъчна терапия, която включваше на първия етап трансплантация на стволови клетки, но на следващ етап включва вече клетъчното моделиране и използването на клетъчните вектори в лечението на много сериозни заболявания. Това е едно бъдеще на туморната терапия, едно бъдеще изобщо на терапията в медицината, което не е само в областта на онкологичните заболявания, и това също е заслуга на съвременната хематология", смята проф. д-р Михайлов.
По думите му третото постижение, което превръща хематологията в репер на съвременната антитуморна терапия, е, че в нейната област се създадоха, въведоха и рутинизираха методите на прицелната терапия, терапията с моноклонални антитела, различните молекулни инхибитори, например в областта на хроничната миелоидна левкемия и едва на по-късен етап тези достижения са се пренесли в онкологията като цяло.
"Това направи съвременната онкология много ефективна, тъй като покрай методите на грубото вмешателство, каквито са лъчетерапията и химиотерапията, ние достигнахме до едно ниво, на което можем да атакуваме само туморните клетки и да имаме до голяма степен понижаване на фактора токсичност в антитуморната терапия. Последното, не по-малко като значимост явление е, че в областта на хематологията започна да се измерва съвсем точно, с много съвременни модерни методи, каквито са имунологичните и генетичните техники, нивото на минималната остатъчна болест. Това, което е проблем в съвременната концепция на онкологията, е, че онколозите много често се питат кога да спрат терапията, а освен това много често се питат как да променят терапията, за да стане тя ефективна. Това може да се случи тогава, когато можем да оценим остатъчната болест, остатъчното ниво на туморно заболяване в човешкия организъм", смята проф. Михайлов.
Според него всички тези четири фактора са променили коренно целия ландшафт в съвременната антитуморна терапия и заслуга безспорно за това има хематологията. Той допълва, че онкохематологичните заболявания имат такава биокинетична възможност, такъв биокинетичен потенциал, че те много лесно могат да бъдат подложени на изследване, на анализ, тъй като много бързо се развиват. Докато много онкологични заболявания имат по-бавна биокинетика, т.е. потенциалът за делене на клетките е относително по-нисък, има много голям латентен период, както е при карцинома на дебелото черво и простата, и дълго време пациентът остава неразкрит. Това от своя страна създава възможности за формиране на резистентни на бъдещата терапия клетъчни клонове. Точно затова хематологията се оказва подходящото место за разкриване на новите възможности на съвременната антитуморна медицина.
През тази година на Европейския хематологичен конгрес в Милано бяха представени две големи концепции, които дават възможност за широка дискусия сред специалистите.
"Едната концепция е спиране на терапията при заболявания, при които е достигнато изключително ниско ниво на остатъчна болест и наблюдаване на пациента, тъй като дори когато говорим за таргетна, за прицелна терапия, трябва да знаем, че всяка молекула, която е чужда на човешкия организъм, има много сериозно въздействие върху него и много странични ефекти, които са нежелани. И освен това има неизвестни в хода на времето какво ще бъде тяхното влияние върху човешкия организъм.
Втората дискусия, която се поставя за пръв път на тази наша годишна среща, е възможността исторически най-големият холдър като значимост на туморното лечение и химиотерапията, в някои случаи много внимателно прецизирани, да бъде вече избегнат. Със съвременните възможности на прицелната терапия, ще може да бъде направена комбинация от средства, изключвайки химиотерапията, които да бъдат достатъчно ефективни, за да може пациентът да бъде моделиран така, че практически да бъде излекуван от това заболяване. Говорим за много внимателна професионална преценка и може би третото, което се прокрадва и което много често се среща в т.нар. политически дискусии в медицината за принципите на терапията изобщо, но то ще добие гражданственост в професионалните среди само след 10 - 15 години, това е персонализацията. Като професионалисти ние сме преживяли времето, в което се създаваха рискови групи от пациенти, които даваха възможност за ориентиране на терапията към всяка рискова група. Впоследствие преживяхме и времето, в което настъпи, т.нар. хиперстратификация - разделянето на пациента във все по-малки, но много точно прецизирани рискови групи, което дава възможност както за преценка на бъдещето им, така и за преценка на по-добре ориентирана терапия. А сега дискутираме вече персонализация на всеки отделен пациент съобразно неговите генетични особености, съгласно неговите метаболитни особености, съобразно степента на разпространение на заболяването при него, да ориентираме така терапията, че тя да бъде максимално ефективна за него и максимално щадяща", коментира проф. Михайлов.
По думите му

• 1
• 2
• Следваща страница » "Бъдещето на медицината е в персонализираната медицина"