С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 23 ное 2014, 16:00, 7613 прочитания

Клиничните проучвания правят медицината наука

Решаването на проблем в кардиологията в момента изисква участието на над 20 хил. пациенти, 1000 клиники в 50 страни на шест континента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Статията е част от специалното приложение на "Капитал": Здраве
Медицината дълги години, векове, се е крепяла на емпиризма. Една от най-поучителните истории е лечението на първия президент на САЩ – Джордж Вашингтон.
"Тогава обичайният метод на лечение било кръвопускането. Както можем да очакваме, лекарят, за когото се предполага, че е най-добрият, вижда, че пациентът не се подобрява от едно кръвопускане и решава да направи второ, което е фатално. Дълги години медицината е била практикувана по този начин и с това ниво на познание – емпирично, небазирано на никакви доказателства, на никаква патофизиология", коментира проф. Асен Гудев, завеждащ клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ", председател на съвета на директорите на болницата и избран президент на Съюза на медицинските специалисти.
Именно клиничните проучвания дават възможността на учените да търсят доказателства дали едно лечение е ефективно.
"С развитието на биологията, биохимията и фармацията в средата на миналия век се определя ясната нужда да се види доколко е полезно и ефективно лечението с новите антибиотици. Първият опит, който въвежда рандомизацията, т.е. търсенето на доказателства дали едно лечение е ефективно или не, практически е направен от Самуел Ваксман, откривателят на стрептомицина - лекарството, което премахна туберколозата. Самуел Ваксман, който получава Нобелова награда за медицина, иска да е сигурен, че приложението на стрептомицина лекува туберколоза, и той въвежда тази технология - на рандомизация, на плацебо, за да бъде сигурен, че стрептомицинът лекува", разказва проф. Гудев и допълва, че данните се превръщат в наука, когато има цифра, графика, таблица и, разбира се, тези данни да са получени по надежден начин. В медицината тази роля се изпълнява от рандомизираните, многоцентрови, плацебо котролирани клинични проучвания.
Професор Гудев отбелязва, че впоследствие, тъй като епидемията в средата на 60-те години на миналия век е от сърдечно-съдови заболявания, Veteran Administration организира проучване, което е първото рандомизирано клинично плацебо контролирано проучване, което да даде ясен отговор дали прилаганото лечение има полза.
Проф. Асен Гудев, завеждащ клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ": Искрено се надявам в нашето общество да има разбиране, че клиничното проучване е строго контролиран научен опит.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Първото рандомизирано проучване е върху 140 души, като 70 от тях получават активно лечение, 40 получават плацебо. Става въпрос за болни с хипертония, с диастулно налягане над 110.
"Тогава хипертонията се е считала за важен компенсаторен механизъм и е имало дебат трябва ли да се лекува или не, и резултатът е драматичен. Пациентите, които са получавали активно лечение диуретик, което и до ден днешен използваме, имат 70% по-малко инсулти. И оттогава (средата на 60-те години) това става задължителен стандарт за въвеждане на един нов медикамент. Прогресът на медицината се дължи изцяло на т.нар. рандомизирани, плацебо контролирани проучвания. Това е начинът да има напредък в медицината, да има наука, а не субективно мнение", смята проф. Гудев.
Той допълва, че клиничните проучвания са важен механизъм, чрез който се установяват очаквани и неочаквани странични ефекти от лечението и се доказва не само ефективността, но и сигурността на дадена терапия. На един по-късен етап е въведен и фармаикономическият анализ, който доказва икономическите ползи от новото лечение - дали новото лечение реално ще спести разходи на обществото, тъй като априори една нова молекула ще струва повече като преки разходи.
 
Как се лекува инфаркт
"Идеята е, че новото лечение, което доказано намалява заболеваемостта, смъртността и инвалидизацията, води до намаляване на разходите за дадено заболяване. В наши дни това е световен стандарт, това е начинът да бъде регистрирано едно ново лекарство. Фазите, през които се минава от синтезирането на една молекула до нейната регистрация и постъпване в аптеките, са доста дълги, изключително добре контролирани, изключително добре наблюдавани. Особено в началните фази с оглед на очаквани странични ефекти. В наши дни решаването на един проблем в кардиологията, например сравнението дали новите антикоагуланти са по-добри от класическите средства, изискват участието в клинично проучване на над 20 хил. пациенти, 1000 - 1100 клиники в 50 - 60 държави на шест континента. Това е глобално усилие, никой не може да реши сам този проблем", коментира проф. Гудев.
По думите му през 80-те години, когато той е бил студент, инфарктът се е лекувал с дигоксин, калциев антагонист и лидокаин, а днес благодарение на проучванията е ясно, че тези средства не само не помагат, а могат да навредят на пациента.
"В рамките на едно поколение лечението на една от болестите с изключително висока смъртност претърпя промяна няколко пъти, което доведе до намаляване на смъртността от инфаркт в наши дни. Докато в началото на 60-те години смъртността е била 30-40%, днес е 3-4% и благодарение на клиничните проучвания смъртността от инфаркт, едно от най-смъртоносните заболявания в икономически активната част на населението, е намаляла практически десет пъти. За съжаление не във всички области имаме такива успехи, но това е начинът медицината да търпи развитие, да има прогрес, да се превърне в наука и да не бъде емпиричен подход", отбелязва проф. Асен Гудев.
Другото предизвикателство е резултатите от клиничните проучвания да бъдат прилагани в ежедневната медицинска практика.
"За да има реална полза за обществото, лечението на социално значимите заболявания изисква координирани усилия от системата на здравеопазването, образно казано, да се спазва един правилник на движение. Когато резултатите от тези проучвания са позитивни и са получили съответното ниво на препоръка от големите научни организации и одобрение от регуларторните органи, те трябва да бъдат наистина прилагани в практиката", отбелязва проф. Гудев.
В България се провеждат доста от големите клинични проучвания.
"В областта на кардиологията, там, където имам преки наблюдения, в България има доста добре работещи центрове, като в много проучвания като брой пациенти на център България е водеща. Добрата новина е, че качеството на работа в България на лекарите, които участват в клинични проучвания, е много добро. Искам да изтъкна една много важна полза от клиничните проучвания. За да участва една клиника в клинично проучване, тя трябва да работи по един и същ протокол, създаден в някой от водещите медицински центрове в света -  Харвард, Оксфорд или Дюк, трябва да се спазват точно изискванията в него. Това означава, че тази клиника отговаря на най-доброто в световната практика и дали това е така се контролира много строго и прецизно", казва проф. Гудев.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 11276 прочитания

Здравеопазването не е разход 1 Здравеопазването не е разход

България има нужда от система, способна да проследява, обобщава и анализира конкретните резултати от лечението на пациента

22 дек 2019, 2383 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 3266 прочитания

17 яну 2020, 2762 прочитания

17 яну 2020, 2019 прочитания

17 яну 2020, 1969 прочитания

17 яну 2020, 1893 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Проблеми със скалпа или косата?

Защо да се потърси лекар в случай на себореен дeрматит, гъбички и сквами по косата, косопад,, чувствителен или твърде мазен скалп

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10