Всяка година нов министър не означава подобряване на здравеопазването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всяка година нов министър не означава подобряване на здравеопазването

Всяка година нов министър не означава подобряване на здравеопазването

Д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на анализаторската компания IMS Health пред специалното издание на "Капитал": Здраве

Десислава Николова
3825 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Профил:  Д-р Кунчо Трифонов има специалност по вътрешни болести и до 1997 г. е на клинична практика като асистент по вътрешни болести. През 1997 прекратява клиничната си практика и преминава на работа към холандската фармацевтична компания NV Organon, чийто управител за България е до средата на 2003. От 2003 г. оглавява българския клон на международната консултантска компания в областта на здравеопазването и фармацевтичната индустрия IMS Health. Д-р Трифонов има USMLE сертификат, MRNT, MBA от City University of Seattle, основните му професионални интереси са в областта на анализа на ефективността на операциите на участниците на фармацевтичните пазари и в сферата на ефикасността на управлението на системите в здравеопазването.
Между предизборните програми и икономическата реалност в здравеопазването има

светлинни години разстояние, така че да не се концентрираме върху написаното в политическите програми - то никога не съответства на реалността. 

Д-р Трифонов, как се развива фармацевтичният пазар от началото на годината до третото тримесечие? Кои сегменти бележат ръст и кои – спад, и защо?

- От началото на годината до момента общо наблюдаваните пазари се очаква да нараснат през 2014 г. с 8%. Ръстът на аптечните пазари ще бъде в рамките на 6.5% и ще има значително изпреварващо развитие на болничния пазар с ръст до 15%. Специално за болничния пазар трябва да отбележим, че ръстът не е повсеместен. Той засяга само една голяма категория. Това са онкологичните продукти, които сами като група растат с 30%. Причината за този голям ръст на онкологичната консумация се крие, за съжаление, в повишената заболеваемост от злокачествени образувания. Според Националния раков регистър през 2014 г. ще има 38 хил. нови случая на новорегистрирани злокачествени заболявания. Тази тъжна тенденция влече след себе си повишена консумация на средства за лечение на тези състояния и в частност - за лекарства. Размерът на пазара - и на болничния, и на аптечния, ще надхвърли тази година 370 млн. лв. за онкопродукти. Политиката по реимбурсации и болнично лечение е ефективна и работеща. Като цяло здравната каса осигурява на огромен брой пациенти с онкологични заболявания на практика безплатно лечение или с ниски нива на доплащане. Принос към този ръст има и подобреният достъп на пациентите до лечение в резултат на преместването на онкологичните продукти от неефективните търгови механизми на Министерството на здравеопазването в реимбурсната схема на здравната каса.
Като цяло ръстът на болничния пазар е основно в онкологията. Всички останали групи лекарства, които се консумират в болниците, са стагнирани и не нарастват. Това е в много рязък контраст с драматичното нарастване на броя на хоспитализациите. През 2014 г. се очаква те да достигнат около 2.3 млн. и това поставя въпроса как се лекува повишаващият се брой хоспитализирани пациенти с един и същ лекарствен бюджет от 170 млн. лв. годишно (извън онкологията). Болничната задлъжнялост е много съществена. Има огромни просрочия в плащанията към доставчици. Това е тема извън нашата компетенция, но показва, че по отношение на управлението на болничния пазар очевидно има тежки концептуални проблеми.

Според Euro Health Consumer Index България се намира в дъното на таблицата по отношение на задоволяването на нуждите от здравеопазване. Въпросът е, че всеки пункт подобрение и придвижване към лидера Холандия изисква реформи и инвестиции, изисква инвестиции и реформи. Само повишен разход без реформи няма да доведе до подобрение. И само реформи без увеличаване на финансирането няма да доведат до подобрение. И тъй като има огромни неудовлетворени нужди, всяка реформа, която вкарва повече пари и реформира нещо, както например беше променен достъпът на пациентите до онкологично лечение, води до нарастване - не само на степента на удовлетвореност сред пациентите, но и до нарастване на разходите за лечение. Това са взаимовръзки, които политическата класа в България като цяло отказва да приеме, защото просто не е изгодно, защото се изискват реформи и отказ от така удобното статукво.

Явно продължава да има много неудовлетворени нужди, след като пазарът расте. Кои категории бележат ръст през годината?

- Нарастването на лекарствения сектор е в определени специфични категории, в които има много и съществени иновации, и в добър достъп до реимбурсирано лечение с доплащане в рамките на поносимото за пациентите. Например добре се развива категорията диабет, в която има много нови и иновативни терапии, които движат сектора.
Подобно е в сектора на т.нар. биологични терапии, например средствата за ревматоиден артрит с техните изразени положителните терапевтични резултати. При тях има голяма пациентска група, която беше слабо покрита с лечение до момента. Друг такъв сектор е антитромботичната терапия, в която навлязоха нови генерации лекарства. Тези нови генерации терапии с по-високата си цена движат сектора. Тези сектори ще продължат да движат и през 2015 г. нарастването на пазара просто защото има голяма популация пациенти, които се нуждаят от тези лечения. Генеричните лекарства също имат добро развитие. При тях обаче има регулаторни феномени, т.нар. ценова ерозия, която независимо от голямото нарастване на консумираните продукти сваля ръста в стойност.

Генеричните продукти като цяло имат ръст от близо 5% през 2014 г. Генериката расте във всички големи категории с изключение на категорията за средства, повлияващи храносмилателната система, в която наблюдаваме малък спад. Оригиналните продукти очаквано растат с 9.5%.

Голяма част от политическите партии заявиха в предизборните си програми, че ще вървят към генерична или прогенерична политика. Какъв би бил най-добрият и най-лошият вариант за това?

- На първо място трябва да кажем, че партиите в България и като цяло политическата класа нямат капацитет да водят експертни разговори по отношение на здравеопазването и в частност на лекарствената терапия. Залагат се мантри и клишета в политическите програми, които никога не са обвързани с реални числови разчети и реален експертен капацитет, който евентуално е бил ангажиран в писането им. Между предизборните програми и икономическата реалност в здравеопазването има светлинни години разстояние, така че да не се концентрираме върху написаното в политическите програми - то никога не съответства на реалността. 

Отразиха ли се по някакъв начин забавената актуализация на бюджета на здравната каса за лекарства, идеите за мораториум върху новите терапии, преговорите за отстъпки с производителите върху пазара?

- Има дисоциация между плащанията, които извършва здравната каса, и консумацията на самите лекарства. Генерирането на консумация става по принципа на реиумбурсация преди плащането. Първо лекарите пишат рецепти, след това аптеките ги изпълняват, а плащанията се извършват след това. Това, което се отчита като пазарно развитие, е движението на продуктите, на лекарствата и стигането им до крайните потребители. Не отчитаме и не следим ритъма на плащанията и задлъжняванията на здравната каса. Те не формират пазар. Те са финансовата последица от развитието на пазара. В случая развитието на пазара следва своята логика, която се базира на реимбурсните механизми, на заболеваемостта, на лекарските практики и т.н. Дали здравната каса успява да заплаща тази медицинска реалност, или не успява да заплаща е съвсем отделен въпрос. Дефицитът, който формира здравната каса, по никакъв начин до момента не променя заболеваемостта на пациентите - те не се разболяват по-малко, защото здравната каса има бюджетни проблеми, нито променя навиците на работа и преценката на лекарите, защото те не лекуват пациента спрямо бюджета на здравната каса, а го лекуват спрямо неговото заболяване и кое е най-доброто за него. Евентуален мораториум върху иновативните терапии ще има негативен ефект върху пациентите. Ако се погледне по т.нар. pipeline какви нови лечения идват и за какви изключително тежки социално-значими заболявания, очевидно е, че възпрепятстването на достъпа на пациентите до тези лечения ще има обществен отзвук. Става дума за тежки инвалидизиращи заболявания, за заболявания със сигурен летален изход, ако не се приложат тези очаквани нови терапии. Аз лично се съмнявам, че такъв чисто бюрократичен подход, който е базиран на бюджета на здравната каса, ще бъде възприет и оставен без последствие от пациентите и от медицинската общност в България, най-малкото защото е изключително циничен.

Що се отнася до отстъпките, не мисля, че настоящото законодателство и начинът на работа на здравната каса позволяват постигане на съществени икономии чрез отстъпки. Те имат някакъв ефект, имат някакъв резултат, но на фона на общите разходи, това, което се постига, не може да бъде посочено като решение на бюджетните и финансовите проблеми на здравната каса и на здравеопазването на България. По начина, по който е направен, този механизъм е с много нисък капацитет.

<#text>

Как гледате на идеята редките лекарства отново да бъда плащани от здравното министерство, а не от здравната каса? - Към момента здравната каса в България оперира като неразделна част от бюджета на страната - тя не е самостоятелна институция. По тази причина дали бюджетът на страната ще плати тези лекарства през бюджета на здравната каса, през бюджета на министерството или през друг бюджетен фонд на практика е безсмислен въпрос от бюджетна гледна точка. Пак ще бъдат същите пари, пак ще бъдат бюджетни, въпросът е, че няма да минат по механизма на здравната каса. Това, освен че ще внесе допълнителни затруднения, ще вкара допълнителна бюрокрация и ще качи допълнително разхода за управление, контрол и администрация.
  Как се отрази върху пазара въведеното при предишното служебно правителство замразяване на цените на лекарствата без рецепта? - Лекарствата без рецепта имат около 6% ръст, който е съвсем нормален и очакван. Средната отстъпка, с която аптеките продават продуктите без рецепта, е над 10%. При търговска практика на стандартна 10-процентна минимална отстъпка за всеки  влязъл в аптеката пациент е очевидно, че каквито и промени, свързани с цените, да има, те ще бъдат компенсирани от непрекъснатите отстъпки. Така наречените максимални продажни цени никога не са били наблюдавани на реалния пазар, реалните цени винаги са били под тях. Така че корекциите на цените, извършвани от производителите, ще бъдат минимално усетени от крайния потребител. Общо на пазара увеличенията или намаленията на крайните цени зависят в много голяма степен от това дали има или няма повишена сезонна заболеваемост, от политиките по отстъпките, от промоционалните политики на производителите и на дистрибуторите и зависят в много малък процент от хипотетичните пределни цени.

Опитите за административен контрол на цени на свободен пазар, който така или иначе е с високи отстъпки, са като цяло безсмислени. Освен за преследване на популистки политически цели те не вършат никаква друга реална работа. Към пазара на продукти без рецепта държавата няма каквото и да било отношение - нито го подпомага, нито има някаква активна политика освен прибирането на ДДС от тях. Така че замразяването на цените е безсмислено.

В кои сегменти нараства аптечният пазар?

- Нарастването на аптечния пазар е в ОТС (лекарства без рецепта) сегмента, и особено в частта на нелекарствените продукти - т.нар. хранителни добавки. Там очакваният ръст за тази година е в рамките на 11-14%, което е категорично повече от миналогодишния, който беше 12%. Зад това нарастване има изявени фактори, които сме посочвали нееднократно. Това са нарастващата категория потребители, които имат активен начин на живот и консумират хранителни добавки с превантивна цел. Освен това хранителните добавки се възприемат като допълнение към стандартното лечение от много категории болни. И не на последно място - отличният маркетинг, който развиват компаниите с този тип продукти, е фактор за тяхното нарастване. Трудностите, свързани със здравеопазването в България, непрекъснатият черен медиен "сериал" за проблеми, свързани със сектора, насочват много пациенти към превантивен подход по отношение на здравето. Те предпочитат разход, който да направят, преди да се разболеят. С други думи - затрудненият достъп до стандартни здравни услуги като безпрепятствено посещение на работещи пациенти до техния личен лекар отваря пътя за развитие на тези продукти. Голяма част от работещите хора трудно могат да посочат кой е техният личен лекар. Ако активните работещи хора бъдат попитани колко често го посещават и кога за последно са го виждали, ще установите изненадващи резултати – голям процент от тях на практика въобще не използват системата на т.нар. общопрактикуващи лекари в България. На всяко събиране с IT компании,  фармацевтични компании, фармацевти аз задавам един и същ въпрос: "Кой от вас през изминалата година е посетил своето GP за нещо?" Униформено най-много да има една-две ръце в залата. Де факто работещите хора в България, тези, които издържат системата на здравеопазването, плащат здравните вноски и данъците, не ползват системата на общественото здравеопазване. Голяма част от тях плащат или в брой, или чрез застраховки в частни здравни фондове, като особено за достъп до специалист на практика никой от тях не иска направление от личния лекар.

Продължава ли броят на аптеките да е около 4000?

- Броят на аптеките е стабилен, но с много големи вътрешни динамики - отваряне и затваряне на аптеки. Като цяло броят на активните аптеки остава около 3700. Наблюдаваме интензивен процес на отваряне и затваряне и прелокиране на обекти. Причината е моделът на развитие на аптечния пазар. Това, което наблюдаваме, е постепенно нарастване на значението на веригите, които формират над 70% от аптечния пазар.

Как се отразява на пазара честата смяна на регулаторите, например на директорите на Изпълнителната агенция по лекарства?

- Коментарът за Изпълнителната агенция по лекарствата е извън компетенцията на нашата компания като цяло. Очевидно е, че такава ключова институция е добре да има високо ниво на експертност и на приемственост. Без да имам компетенция, ще коментирам на база общи управленски принципи - не е добре една ключова институция да има непрекъсната смяна на управители. За пример можем да посочим смяната на петима министри на здравеопазването в рамките на пет години. Някой да забеляза съществено подобрение, при положение че всяка година има нов министър на здравеопазването? Не.

Профил:  Д-р Кунчо Трифонов има специалност по вътрешни болести и до 1997 г. е на клинична практика като асистент по вътрешни болести. През 1997 прекратява клиничната си практика и преминава на работа към холандската фармацевтична компания NV Organon, чийто управител за България е до средата на 2003. От 2003 г. оглавява българския клон на международната консултантска компания в областта на здравеопазването и фармацевтичната индустрия IMS Health. Д-р Трифонов има USMLE сертификат, MRNT, MBA от City University of Seattle, основните му професионални интереси са в областта на анализа на ефективността на операциите на участниците на фармацевтичните пазари и в сферата на ефикасността на управлението на системите в здравеопазването.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK