Първи октомври е обявен за Ден на възрастните хора от ООН. Датата се отбелязва не случайно. Целта е да се обърне повече внимание на трудностите, пред които са изправени по-възрастните. В България тези проблеми са изключително значими - от 7.5 млн. население 965 хил. души са над 70-годишна възраст. Половината от тях живеят сами в пълна социална изолация. Много по-голям е броят на самотниците в тази възрастова категория, но някои от тях живеят при роднини, а по-заможните – в хоспис или старчески домове. Именно срещу проблемите, породени от самотния начин на живот, се бори фондация "Солидарност с възрастните".
Най-големият успех на организацията, начело на която е Николай Кобляков, е построеният в Рига през 2013 г. модерен старчески дом. Създаденото в латвийската столица е не просто дом, в който самотните да живеят. Сградата е приспособена със съоръжения, подпомагащи предвижването и изправянето на трудноподвижните възрастни. За резидентите денонощно се грижи и екип от специалисти. Социалната изолация обаче е най-големият враг на тези хора, а именно тя липсва в един такъв дом. Важно е да се отбележи, че пребиваването в дома е напълно безплатно за възрастните. Организацията е такава, че общината поема всички разходи.
Опитът на Николай Кобляков в тази област е много голям. С такива проекти той се занимава в различни държави на Стария континент. Новата му задача е подобно съоръжение да бъде построено и в България, но дотогава има дълъг път, който трябва да се извърви.
План за действие
В началото фондацията провежда проучвания сред населението. На базата на получените резултати се създава и план за действие. Цели се ангажирането на обществото, общината и държавата. През 2013 г. в доклад от Европейската социална харта е посочено, че "нивото на социалната помощ в страната е очевидно неадекватно". Ето защо "Солидарност с възрастните" не разчита на държавно участие, поне не в началото. "Нашата цел е обществото и гражданите да бъдат привлечени в тази инициатива. Не обвиняваме държавата", казва Кобляков. Привличайки гражданите, фондацията прави първата, но най-важна крачка към успеха.
Фондация "Солидарност с възрастните" е провела проучване сред възрастни хора от София, които живеят сами. Въпросите са насочени към седем различни сфери от всекидневието.
Самота и трудности
Самотата е основен проблем на възрастните. Обикновено контактът с роднини се изчерпва с обаждане по телефона, а приятелският кръг е редуциран до минимум. Близо половината от самотно живеещите у нас хора над 70-годишна възраст се срещат по-рядко от веднъж седмично с приятели или изобщо не го правят. Малцина от тях знаят дали в квартала, в който живеят, има пенсионерски клуб, който могат да посещават.
Проблемите на възрастните с институциите са дългите опашки, безкрайното чакане и липсата на пейки или столове, на които да седнат. Недостатъчно са и лицата, които да разясняват сроковете и особеностите за работа с различните документи, отчита още проучването.
В областта на здравеопазването се установява, че хората над 70 години имат по-малко проблеми. Възрастните са на мнение, че получават добро отношение и подробни разяснения за заболяванията, терапиите и лекарствата от лекарите и фармацевтите. Едва ¼ от тях обаче имат възможността да посещават личния си лекар без придружител. Цените на лекарствата и голямото доплащане е причина много от хората сами да намаляват дневния си прием, да заменят предписаните им препарати с по-евтини или изобщо да не приемат определен медикамент.
За възрастните най-близкият магазин е най-предпочитан. В кварталния магазин има лично отношение и обикновено липсват дългите опашки, характерни за големите вериги. Въпреки това достатъчно изморителни са честите посещения поради невъзможността възрастните да носят всичко, което им е необходимо накуп. Високите и недостижими рафтове, както и малкият шрифт на етикетите са друг проблем, с който те се сблъскват.
Скъпите билети и късните часове са причините 90% от запитаните да не посещават културни мероприятия. Проблем е и липсата на човек, с когото да споделиш преживяването. Единствените развлечения за възрастните остават вестниците и телевизията.
Новите технологии са тема табу сред възрастните. Причините са както високите цени, така и невъзможността за тяхната употреба. Повечето от анкетираните дори не намират смисъл в използването им.
Няма място
Един от проблемите на възрастните с градския транспорт е, че рядко има свободни места в превозните средства. Друг недостатък е лошо устроената градска инфраструктура – подлезите са обикновено неосветени и труднодостъпни в случаите, в които няма асансьори. Много често тротоарите и стълбите са разбити, липсват рампи и дръжки, които да подпомагат трудноподвижните и хората с увредено зрение. Опасност представляват и пешеходните пътеки. Половината от пътните инциденти с пешеходци са с хора над 65-годишна възраст. Недостатъчен е и броят на пейки и места за отдих в парковете и градинките.
Фондация "Солидарност с възрастните" е изготвила харта, чрез която да ангажира гражданите с проблемите на възрастните. Целта е да се обърне внимание на проблемите, така че обществото да намери техните решения.
Румяна Лозева е създател и управител на "Токуда хоспис" от 1.06.2009 г. Има дългогодишен опит в доболничната помощ. Работила е в УМБАЛ "Пирогов". Бакалавър по здравни грижи, магистър по управление на здравните грижи от Медицинския университет - София, и магистър по икономика, Стопанска академия - Свищов.
Достатъчно ли плаща НЗОК за долекуване и грижи за възрастните пациенти?
Категорично не. Въобще не може да се говори за някакви плащания. Това, което показа нашата практика през последните 5-6 години, откакто функционира хосписът, е, че пациентите над 70-годишна възраст трябва да се долекуват сами. Близките им трябва да търсят лечебни заведения, където да бъдат настанени и където да им бъде предложено адекватно лечение. Не говорим за по-възрастни пациенти над 80 години. Ние нямаме специалисти, в България няма гериатри.Какви услуги предлагат хосписите?
Хосписът е лечебно заведение за продължително поддържащо лечение и палиативни грижи за терминално болните. Ние предлагаме и рехабилитация на нашите пациенти. Имаме много пациенти, които са след алопластики - сменени тазобедрени стави, които след една продължителна рехабилитация се възстановяват и могат и сами да се грижат в дома си за себе си.Защо няма интерес да бъдат откривани такива хосписи в България?
Не мога да кажа каква е точната причина. Това е едно скъпо и продължително лечение. Понякога се налага в терапията да бъдат включени доста скъпи медикаменти. Ако се поема от касата изцяло лечението, вероятно работата ще бъде по-привлекателна.Какъв персонал е необходим?
Зависи от капацитета, от броя на леглата. За да бъдат адекватно обгрижвани пациентите, за двама пациенти трябва да се грижат минимум две сестри. Екипът задължително трябва да бъде мултидисциплинарен – лекар интернист поради липсата на специалисти по гериатрия, психолог, психиатър, социален работник, рехабилитатор, медицински сестри. В България липсват и болногледачи, липсват помощник-сестри. Грижата за пациента е възможна благодарение на лекаря и на сестрата, няма никакъв друг помощен персонал, който да се включи в чистото обгрижване.Колко болници за долекуване и хосписи има?
Мога да говоря за София. Лицензираните хосписи са 20. Има множество заведения, които се разкриват като хоспис, но са далеч от изискванията за такъв вид заведения. Като болници за долекуване в момента се използват болниците за физиотерапия и рехабилитация – в Панчарево, в "Овча купел", някои от санаториумите в Банкя. Те са добре организирани и в тях могат да се полагат грижи за пациенти, които са в стабилно състояние. Проблемът при тях е, че клиничните пътеки за грижа, които плаща здравната каса, са твърде къси – от порядъка на 7 до 10 дена, което е безкрайно недостатъчно за провеждането на една рехабилитация.Средно колко дни са необходими?
Между 15 и 20 дена, но само за стабилни пациенти, при които има някакъв резултат. За пациенти, които са вече раздвижени, вертикализирани, стабилизирани, просто трябва да се довършат грижите.Хосписите покриват ли нуждите на пациентите?
Не бих казала, зависи от възможностите им. Повечето покриват нуждите до степен пациентите да бъдат нахранени, да бъдат сухи и чисти. Като медицинско наблюдение, проследяване на състоянието и хода на заболяването ние сме единствени по рода си. При нас хосписът се намира в болницата и във всеки момент можем да използваме както допълнителни легла, така и лекари специалисти. Имаме 30 постоянни легла, като 80% от тях винаги са заети.Как е организирана грижата за възрастни в Япония?
Там има разкрити много хосписи и болници, които приемат възрастни хора. Япония е една от страните, в които сред населението преобладават възрастните. Разноските по тяхното лечение и рехабилитация се поемат от държавата и те могат да престояват с месеци в хосписите. Първоначално пациентът се преглежда и се преценява колко дни ще са му нужни, за да се възстанови. Тези, които са с краткотраен престой, се насочват към определен сектор, в който ги приемат. Други, които са със средносрочен престой, се насочват към друг сектор. Третата група от възрастни с нужда от продължително лечение и палиативни грижи се насочват към т.нар. хоспис с престой над 6 месеца.
0 коментара