Тайните на множествената склероза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тайните на множествената склероза

Доц. д-р Красимир Генов, началник на клиниката "Нервни болести" при Военномедицинска академия, София: "Освен че е заболяване на младите хора, множествената склероза има и определена предиспозиция спрямо географската ширина. Основно това е болест на бялата раса и е често срещана в Европа и северноевропейската зона."

Тайните на множествената склероза

Автоимунното заболяване е резултат на комбинация от гени и е трудно да се прогнозира в каква възраст може да се развие

Десислава Николова
132710 прочитания

Доц. д-р Красимир Генов, началник на клиниката "Нервни болести" при Военномедицинска академия, София: "Освен че е заболяване на младите хора, множествената склероза има и определена предиспозиция спрямо географската ширина. Основно това е болест на бялата раса и е често срещана в Европа и северноевропейската зона."

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Когато пациентите приемат множествената склероза като обикновена хронична болест, живеят пълноценно, създават семейство и поколение.

Множествената склероза (МС) е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система и е трудно да се прогнозира на каква възраст може да се прояви. Това обаче е едно от тежките заболявания на младата възраст – от него боледуват млади хора на възраст от 18 до 40 години, когато са първите симптоми на заболяването.

"Една от съвременните тенденции, която и в момента се лансира, е голямата генетична предиспозиция на това заболяване, т.е. онези млади хора, които евентуално ще развият заболяване, носят в организма си определена комбинация от гени, които на определени етапи от развитието на организма могат да се свържат с някои фактори на външната среда, например някои вируси и т.н., и да започнат първите симптоми или да се развие заболяването в своята определена форма", коментира доц. д-р Красимир Генов, началник на клиниката "Нервни болести" при Военномедицинска академия, София.

Болест на младите хора

Обикновено първите симптоми се проявяват при млади хора, които все още са в хормонален баланс и на един своеобразен старт в живота, когато завършват висше образование, започват своята професионална реализация и се сблъскват с първите стресови ситуации.

"Болестта се среща по-често при жените. Причината е, че те имат много по-силно изразен имунен отговор, т.е. жените за разлика от мъжете имат много по-добре развита имунна система. Освен че е заболяване на младите хора, множествената склероза има и определена предиспозиция спрямо географската ширина. Изключително рядко от нея боледуват роми и хора от жълтата раса или с тъмен цвят на кожата. Основно това е болест на бялата раса и е често срещана в Европа и северноевропейската зона. Колкото по-далеч е географската ширина от екватора, толкова честотата на заболяването се увеличава", отбелязва предразположенията доц. Генов.

България е държава със средно високо ниво на разпространяване на множествената склероза – около 44.5 на 100 хил. души. Заболяемостта е около 1.03 на 100 хил. души. Според последната статистика боледуват между 3600 и 5000 души, като всяка година се откриват между 80 до 100 нови случая. Тази заболеваемост за годината обаче зависи от това дали пациентът е попаднал при точния лекар, дали са направени точните изследвания.

Маската на заболяването

Доц. Генов отбелязва, че първите симптоми на заболяването съвсем не сочат неговата същност.

"Отначало пациентът има съвсем леки симптоми като световъртеж, главоболие, мравучкане, нестабилна походка, нарушения в съня. Всеки пациент приема тези нарушения като резултат от стрес, преумора и недоспиване. Дълги години повечето жени смятат, че става въпрос за проблеми на вегетативната нервна система или хормонални промени, свързани с месечния цикъл", казва доц. Генов.

Доц. д-р Красимир Генов, началник на клиниката "Нервни болести" при Военномедицинска академия, София: "Освен че е заболяване на младите хора, множествената склероза има и определена предиспозиция спрямо географската ширина. Основно това е болест на бялата раса и е често срещана в Европа и северноевропейската зона."
Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

В повечето случаи обаче болестта започва със зрителни нарушения - промяна или в удвояване на образите, притъмняване на образа или направо загуба на зрителната острота в една или друга степен. Тогава пациентите задължително посещават очен лекар, който вижда характерни промени на очното дъно и ги изпраща за консултация при невролог.

"При младите хора около 20% до около 38% от случаите започват с такава симптоматика. Това налага да се направи високоспециализирано изследване – ядрено-магнитен резонанс на главния мозък и задължително гледаме шийния отдел на гръбначния мозък, където могат да се видят специфичните лезии на демиелизация, характерни за това заболяване. Обаче оттук нататък диференциалната диагноза е много широка, защото невинаги тези лезии, които се виждат в мозъка, покриват т.нар. "критерии на Макдоналс", които се смятат за златен стандарт при евентуалното определяне на заболяването. Самите лезии трябва да бъдат в точно определени зони, трябва да са в определено количество и освен в главния мозък да се намират и в шийния отдел на гръбначния", казва доц. Генов. Обикновено неврологичният статус на пациентите не показва отклонения и освен това само по лезиите в мозъка не може да се съди за МС. "Много пъти тези лезии не са типични. Те не покриват тези критерии, те не са и толкова много на брой. И тогава диагнозата остава под съмнение, т.нар. клинично вероятна или клинично възможна множествена склероза. Поставянето на диагнозата множествена склероза е изключително труден, бавен и понякога дълъг период във времето. Често съмненията за МС не се доказват. Въпреки всичко трябва да останем бдителни и да наблюдаваме този пациент и да го проследяваме поне 2-3 години. Много пъти в рамките на 5-6 до 10 години заболяването се проявява максимално", смята доц. Генов.

Той допълва, че независимо от това дали ядрено-магнитният резонанс покрива критериите, задължително се правят множество диагностични тестове - т.нар. слухови и зрителни евокирани потенциали, сомато-сензорни евокирани потенциали, отоневрологично изследване, невропсихологично изследване, офталмоневрологично и генетично изследване, изследване за миелинови антитела и имунологично изследване на ликвора.

Болестта е овладяема

Множествената склероза има различни форми на протичане - доброкачествено протичане, както и ремитентно–рецидивиращ и хронично-прогредиентен ход на развитие.

"Ние не започваме дефинитивно лечение, защото искаме да докажем втори или следващ пристъп на заболяването и едва тогава започваме т.нар. патогенетично лечение. Много пъти след единствен пристъп на множествена склероза заболяването спира дотам и не се развива във времето. Имаме пациенти, на които сме поставяли диагноза множествена склероза и случайно ги виждаме след 20 години и те никога не са имали никакви пристъпи повече или изключително леки пристъпи, които се прекарвали на крак благодарение на някаква вирусна инфекция или стрес. Те дори не са го отчитали като пристъп на множествена склероза. Това е т.нар. доброкачествена форма", коментира доц. Генов.
Обикновено болестта протича около 80% като редуване на пристъпи и ремисии. В по-злокачествения вариант на заболяването, в който попадат много малка част от пациентите, болестта започва ход на развитие, който почти не може да се спре с лечение и обикновено пациентите не се връщат в първоначалната си форма, а се обездвижват и стигат до инвалидна количка.

"За щастие това са изключително редки случаи и са изключително малък процент. При съвременната медицина и при съвременното терапевтично повлияване на множествената склероза все по-малко са тези пациенти, които достигат до тази степен въпреки започнатото лечение. По правило пациентите се повлияват добре от съвременната терапия", казва доц. Генов.

Без стрес

Според невролога пациентите трябва да се обръщат към личния си лекар и да търсят консултация не само при нарушения в зрението, но и при нарушения в походката, внезапна слабост на ръце и крака, при промени в уринирането, ерекцията.

Профилактиката на множествената склероза или на евентуалните пристъпи всъщност се състои във воденето на здравословен начин на живот. "Имам предвид борба със стреса, един добър дневен режим, сън от 8 до 10 часа задължително, по възможност във времето от 22 до 6 ч. сутринта, хигиена на тялото, хигиена на физическия тонус - движение, плуване, някакви антиоксидантни методики като йога, каланетика, стречинг, пилатес и т.н., които са приятни за пациента. Принципът е само един – всеки трябва да прави това, което му е приятно. Едва когато има двигателен дефицит, промяна в походката или координацията, насочваме пациентите към т.нар. лечебна физкултура, която задължително натоварва определени мускулни групи", казва доц. Генов. Голяма част от пациентите се депресират, не възприемат болестта, трудно свикват с диагнозата. Затова препоръчваме консултации с психолози. Тези пациенти трябва да продължат да ходят на работа, трябва да продължат да упражняват хобито си, да се срещат с приятели, да продължат да излизат да контактуват и т.н. Това са изключително важни неща. Овен това изключително важни са и рехабилитацията и кинезитерапията, да излизат сред природата, да се движат, да използват различни методики, които да им помогнат да преодолеят натрупания стрес. Когато пациентите приемат множествената склероза като обикновена хронична болест, живеят пълноценно, създават семейство и поколение.

"Искам да разбия предразсъдъците, че множествената склероза е противопоказание жените да забременяват и да раждат. Но винаги предупреждаваме тези, които са на интерфероново лечение, че три месеца преди това трябва да го спрат, да изчистят организма, да забременеят на чисто. Обикновено през самата бременност жената се чувства в перфектно състояние. Не трябва да плашим младите майки, че след като родят, ще направят пристъп, ще се влошат и т.н. Факторите, които влошават заболяването, са предимно вирусните инфекции и основното, което казваме на нашите пациенти, е, че когато има смяна на метеорологичните условия, има опасност от пристъп заради спада на имунната система и затова ние държим да прилагаме имуномодулиращи продукти, хранителни  добавки и витамини в тези периоди, за да предотвратим неочакван стрес за организма", казва доц. Генов.

Източник: Shutterstock

Когато пациентите приемат множествената склероза като обикновена хронична болест, живеят пълноценно, създават семейство и поколение.

Множествената склероза (МС) е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система и е трудно да се прогнозира на каква възраст може да се прояви. Това обаче е едно от тежките заболявания на младата възраст – от него боледуват млади хора на възраст от 18 до 40 години, когато са първите симптоми на заболяването.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK