Тайните на множествената склероза

Когато пациентите приемат множествената склероза като обикновена хронична болест, живеят пълноценно, създават семейство и поколение.

Множествената склероза (МС) е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система и е трудно да се прогнозира на каква възраст може да се прояви. Това обаче е едно от тежките заболявания на младата възраст – от него боледуват млади хора на възраст от 18 до 40 години, когато са първите симптоми на заболяването.
"Една от съвременните тенденции, която и в момента се лансира, е голямата генетична предиспозиция на това заболяване, т.е. онези млади хора, които евентуално ще развият заболяване, носят в организма си определена комбинация от гени, които на определени етапи от развитието на организма могат да се свържат с някои фактори на външната среда, например някои вируси и т.н., и да започнат първите симптоми или да се развие заболяването в своята определена форма", коментира доц. д-р Красимир Генов, началник на клиниката "Нервни болести" при Военномедицинска академия, София.

Болест на младите хора

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Обикновено първите симптоми се проявяват при млади хора, които все още са в хормонален баланс и на един своеобразен старт в живота, когато завършват висше образование, започват своята професионална реализация и се сблъскват с първите стресови ситуации.
"Болестта се среща по-често при жените. Причината е, че те имат много по-силно изразен имунен отговор, т.е. жените за разлика от мъжете имат много по-добре развита имунна система. Освен че е заболяване на младите хора, множествената склероза има и определена предиспозиция спрямо географската ширина. Изключително рядко от нея боледуват роми и хора от жълтата раса или с тъмен цвят на кожата. Основно това е болест на бялата раса и е често срещана в Европа и северноевропейската зона. Колкото по-далеч е географската ширина от екватора, толкова честотата на заболяването се увеличава", отбелязва предразположенията доц. Генов.
България е държава със средно високо ниво на разпространяване на множествената склероза – около 44.5 на 100 хил. души. Заболяемостта е около 1.03 на 100 хил. души. Според последната статистика боледуват между 3600 и 5000 души, като всяка година се откриват между 80 до 100 нови случая. Тази заболеваемост за годината обаче зависи от това дали пациентът е попаднал при точния лекар, дали са направени точните изследвания.

Маската на заболяването

Доц. Генов отбелязва, че първите симптоми на заболяването съвсем не сочат неговата същност.
"Отначало пациентът има съвсем леки симптоми като световъртеж, главоболие, мравучкане, нестабилна походка, нарушения в съня. Всеки пациент приема тези нарушения като резултат от стрес, преумора и недоспиване. Дълги години повечето жени смятат, че става въпрос за проблеми на вегетативната нервна система или хормонални промени, свързани с месечния цикъл", казва доц. Генов.

Доц. д-р Красимир Генов, началник на клиниката "Нервни болести" при Военномедицинска академия, София: "Освен че е заболяване на младите хора, множествената склероза има и определена предиспозиция спрямо географската ширина. Основно това е болест на бялата раса и е често срещана в Европа и северноевропейската зона." Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

В повечето случаи обаче болестта започва със зрителни нарушения - промяна или в удвояване на образите, притъмняване на образа или направо загуба на зрителната острота в една или друга степен. Тогава пациентите задължително посещават очен лекар, който вижда характерни промени на очното дъно и ги изпраща за консултация при невролог.
"При младите хора около 20% до около 38% от случаите започват с такава симптоматика. Това налага да се направи високоспециализирано изследване – ядрено-магнитен резонанс на главния мозък и задължително гледаме шийния отдел на гръбначния мозък, където могат да се видят специфичните лезии на демиелизация, характерни за това заболяване. Обаче оттук нататък диференциалната диагноза е много широка, защото невинаги тези лезии, които се виждат в мозъка, покриват т.нар. "критерии на Макдоналс", които се смятат за златен стандарт при евентуалното определяне на заболяването. Самите лезии трябва да бъдат в точно определени зони, трябва да са в определено количество и освен в главния мозък да се намират и в шийния отдел на гръбначния", казва доц. Генов.
Обикновено неврологичният статус на пациентите не показва отклонения и освен това само по лезиите в мозъка не може да се съди за МС.
"Много пъти тези лезии не са типични. Те не покриват тези критерии, те не са и толкова много на брой. И тогава диагнозата остава под съмнение, т.нар. клинично вероятна или клинично възможна множествена склероза. Поставянето на диагнозата множествена склероза е изключително труден, бавен и понякога дълъг период във времето. Често съмненията за МС не се доказват. Въпреки всичко трябва да останем бдителни и да наблюдаваме този пациент и да го проследяваме поне 2-3 години. Много пъти в рамките на 5-6 до 10 години заболяването се проявява максимално", смята доц. Генов.
Той допълва, че независимо от това дали ядрено-магнитният резонанс покрива критериите, задължително се правят множество диагностични тестове - т.нар. слухови и зрителни евокирани потенциали, сомато-сензорни евокирани потенциали, отоневрологично изследване, невропсихологично изследване, офталмоневрологично и генетично изследване, изследване за миелинови антитела и имунологично изследване на ликвора.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Болестта е овладяема"