Лошият висок холестерол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лошият висок холестерол

Shutterrstock

Лошият висок холестерол

Повече движение, подходящ хранителен режим и по-малко стрес препоръчват лекарите

Мара Георгиева
8719 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


Дори да не сте наясно с термини като дислипидемия и хиперхолестеролемия, вероятно сте прочели нещичко за лошия холестерол и знаете, че той има отношение към сърдечно-съдовите заболявания. Известно е също, че България е в незавидните класации на водещите страни в ЕС по ранна смъртност в резултат на инфаркт и инсулт.

Причините за сърдечно-съдовите заболявания са многобройни. "Някои се отнасят до начина на живот като тютюнопушене, липса на физическа активност и лоши хранителни навици и следователно подлежат на изменение. Други рискови фактори като високо артериално налягане, захарен диабет тип 2 и дислипидемия (нарушен метаболизъм на мазнините в организма) могат да бъдат модифицирани. А факторите като възраст и мъжки пол не могат да бъдат променяни", коментира д-р Валери Гелев, началник на Клиниката по кардиология в "Токуда болница София".

Плюс и минус

"Холестеролът е основен структурен елемент на клетъчните мембрани. Той участва в синтеза на витамини и хормони, които са жизнено необходими за нормалното функциониране на организма. Пренася се чрез кръвта и е водно неразтворим. Транспортира се под формата на съединения със специални белтъци, наречени липопротеини. Те са два основни типа - HDL (с висока плътност), или така нареченият добър холестерол, и LDL (с ниска плътност) - лош холестерол, обяснява д-р Валери Гелев.

"Добрият" холестерол пренася мазнините от кръвта към черния дроб, където се метаболизира и изхвърля от тялото. Колкото количеството му е по-голямо, толкова рискът от мастни отлагания и стеснения на съдовете е по-малък", уточнява д-р Гелев. "Лошият" холестерол пренася мазнините от черния дроб чрез кръвоносната система до целия организъм. Когато количеството му е над нормата, това води до формирането на атеросклеротични плаки по артериалната стена. В резултат на това артериите стават плътни и твърди, еластичността на стените им се нарушава, което води до нарушение в кръвния поток. Тези плаки от мазнини по вътрешната част на артериите могат да се откъснат и да доведат до поява на съсирек в кръвообращението. А ако кръвотокът до определена зона или тъкан в тялото бъде нарушен, тъканта загива. Затова профилактиката и лечението на дислипидемията е съществена и съставна част от превенцията на сърдечно-съдовите заболявания.

Д-р Валери Гелев посочва, че нормалните стойности на общия холестерол (добрия плюс лошия) са под 5.2 ммол/л, на LDL - под 3 ммол/л, на HDL - над 1 ммол/л, и на триглицеридите - под 1.7 ммол/л. Но при пациенти с висок рисков профил те са далеч по-ниски.

Д-р Валери Гелев, началник на Клиникатапо кардиология в "Токуда Болница София".

Нездравословното хранене, липсата на физическа активност, затлъстяването, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, хроничният стрес. Това според лекарите са някои от основните фактори, допринасящи за повишеното ниво на лошия холестерол. При някои хора обаче има и наследствена обремененост.

Болестта на Мона Лиза

Около 14 000 българи страдат от фамилна хиперхолестеролемия (повишени нива на холестерол в кръвта), по-известна като болестта на Мона Лиза, съобщи д-р Пламен Попиванов от Александровска болница по време на среща с журналисти със специален гост проф. Кийс Хьовинг – световноизвестен кардиолог. Заболяването е породено от невъзможност да се преработи произведеният от организма холестерол, което води до натрупване на липиди по кръвоносните съдове и до сърдечно-съдови усложнения. Отлаганията на холестерола в очите се откриват под формата на полукръгове, а по лицето се появяват жълтеникави образувания - характерни белези, които се наблюдават и при Джокондата, уточни д-р Попиванов.

Вероятността болестта на Мона Лиза да се предаде по наследство е 50%. Данните сочат, че болните от фамилна хиперхолестеролемия в света са около 35 млн. души. В същото време 90% от пациентите с това заболяване не са диагностицирани и повечето от тях научават за състоянието си едва след инфаркт. А рискът от инфаркт и инсулт преди 55-60-годишна възраст при тези хора е 20 пъти по-висок.
Доказано е, че намаляването на LDL холестерола с 1 mmol/l води до редукция на годишния риск от инфаркт и инсулт с 20 пъти и на сърдечно-съдовата смъртност с 22%. Въпреки това здравната каса не реимбурсира медикаменти за намаляване на нивото на холестерола на хората с фамилна хиперхолестеролемия, а заплаща единствено за лечение на породените от него сърдечно-съдови усложнения, уточни д-р Попиванов. Средно за Европа диагностицирането на пациенти с фамилна хиперхолестеролемия е между 1% и 5%, а в Холандия е около 80%, уточни доц. Арман Постаджиян, секретар на Дружеството на кардиолозите в България. Ето защо страната ни ще използва холандската система за скрининг и диагностика на болестта на Мона Лиза.

"В Холандия от около 20 години се провежда целенасочена политика за ранно откриване на тези пациенти", уточни проф. Кийс Хьовинг. "Друга добра практика е назначаването на генетичен тест за наличието на болестта при всеки пациент с висок холестерол. Ако се установи генна мутация, близките родственици на пациента също трябва да се изследват", препоръча проф. Хьовинг.

Да промениш живота си

Основно правило при висок холестерол е промяна в начина на живот. Според д-р Валери Гелев това означава: увеличаване на физическата активност, намаляване на наднорменото тегло, по-малко въглехидрати, повече фибри, приемани с храната, замяна на наситените мазнини с моно- и полиненаситени, умерена употреба на алкохол, стоп на тютюнопушенето.

Специалните диети за хранене включват ограничен прием на мазни и пържени храни и замяната им с повече зелени маслини, зеленчуци, плодове, зехтин, риба, пилешко месо, ядки. При високорисковите пациенти обаче като тези с фамилна история за сърдечно-съдови заболявания, както и при болни с доказано съдово заболяване се налага и медикаментозна терапия. Лечението обикновено е продължително или трае цял живот, казва д-р Гелев. И уточнява, че медикаментите, които намаляват нивото на липидите в кръвта, най-общо се разделят на: статини, никотинова киселина и нейните производни, фибрати и препарати, свързващи жлъчните киселини.
"Статините са сред най-предпочитаните. Те не само забавят прогресията, а дори съдействат за регресията на коронарната атеросклероза. Страничните им ефекти са редки – под 2.5%", коментира д-р Валери Гелев. И посочва, че най-често срещаните нежелани реакции са слабост и болки по мускулите, нарушена функция и повишени нива на чернодробните ензими, стомашно-чревен дискомфорт. "Но най-голямата опасност всъщност е тези медикаменти да не се използват, когато трябва", заключава д-р Гелев.

Той съветва ранното търсене и откриване (скрининг) на дислипидемията да се провежда при всички лица, навършили 20 години, дори и без фамилна обремененост и без допълнителни рискови фактори.

Ранно търсене

По инициатива на федерация "Български пациентски форум" през юни тази година за пръв път в България бе проведен скрининг (ранно търсене и откриване) на фамилна хиперхолестеролемия (повишени нива на холестерол в кръвта). Обхванати са около 1200 души, като 90 от тях са били високорискови и са насочени към кардиолог за допълнителни консултации и изследвания. "Ако предварителните данни от скрининга се потвърдят дори само за 50% от хората, България може да се окаже сред страните с една от най-високите честоти на фамилна хиперхолестеролемия в Европа", коментира председателят на федерацията Иван Димитров.

Тревожните данни дават повод на пациентската организация и на Дружеството на кардиолозите в България да продължат скрининга през следващата година в онези градове от страната, където според статистиката има по-голяма концентрация на кардиологични заболявания. "С провеждането на този скрининг ще се опитаме да покажем на държавата, че проблемът не е никак малък. Хората трябва да знаят, че това заболяване е предотвратимо и ние като пациентска общност ще настояваме държавата да изпълни своите задължения в това да лекува българските граждани и да не се стига до хоспитализации и увреждания", каза Иван Димитров.

Дори да не сте наясно с термини като дислипидемия и хиперхолестеролемия, вероятно сте прочели нещичко за лошия холестерол и знаете, че той има отношение към сърдечно-съдовите заболявания. Известно е също, че България е в незавидните класации на водещите страни в ЕС по ранна смъртност в резултат на инфаркт и инсулт.

Причините за сърдечно-съдовите заболявания са многобройни. "Някои се отнасят до начина на живот като тютюнопушене, липса на физическа активност и лоши хранителни навици и следователно подлежат на изменение. Други рискови фактори като високо артериално налягане, захарен диабет тип 2 и дислипидемия (нарушен метаболизъм на мазнините в организма) могат да бъдат модифицирани. А факторите като възраст и мъжки пол не могат да бъдат променяни", коментира д-р Валери Гелев, началник на Клиниката по кардиология в "Токуда болница София".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK