Здраве онлайн

174 млн. потребители на Google са потърсили някакъв вид здравна информация в мрежата, сочат данните на Google Analytics. От тях преки потребители на здравна информация са били около половин милион души, а около 140 хиляди потребители вече са се формирали като "пристрастени" е-пациенти.

Експертите са категорични, че само лекар може да постави правилната диагноза и да назначи лечение, но никак не са малко хората, които се предоверяват на мрежата.

През последните няколко години не е пресилено да се каже, че буквално има бум на сайтовете със здравна информация. Framar.bg, zdrave.net, puls.bg, health.bg, Здраве.bg, DoctorBG.com... може да се изрежда още много. Сайтовете и подсайтовете със здравна информация са над 25. Безспорният лидер в класацията е  framar,.bg. Според данните на агенцията за интернет проучвания Gemius той е на девето място по посещаемост сред българските сайтове и извън категорията на здравните сайтове (виж таблицата).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Има неща, които обединяват сайтовете като обща посока на развитие, но и много специфични елементи в съдържанието им, които ги отличават един от друг. Обединяващото е, че всеки иска да е полезен на потребителите си. Отличават се по рубрики, стил на писане и здравни теми, които покриват. Те дават информация от обикновени здравни съвети и новини до описание и симптоми на различни заболявания, развиват електронни медицински енциклопедии, публикуват контакти и визитки на водещи специалисти в различни области. В някои от сайтовете дори има възможност да получите информация и съвет от лекар специалист и да бъдете мотивирани да посетите болница. Някои текстове са написани достъпно, така че да са разбираеми за хората. Има и такива, които държат на професионалната терминология и са полезни не само за обикновените пациенти, но и за студенти по медицина. Такъв е puls.bg. Сайтът, който има пълен набор от листовките на лекарствата с информация за пациента например, е framar.bg.

Най-новата социална мрежа за здраве е проектът CredoWeb. Целта й е да свързва всички участници в здравеопазването, като създава интерактивна комуникационна среда за лекари, институции, фармацевти и всички, които възприемат здравето като качество на живот. В социалната мрежа могат да общуват лекари с лекари в затворена група, както и пациенти с пациенти, за да споделят опит, пациентите могат да задават въпроси и да търсят съвети от медици. Мрежата разполага с търсачка за медицински заведения и експерти. Има електронен график за записване на прегледи, естествено секция с новини, както и опция за публикуване на експертна информация. В CredoWeb освен оригинални авторски текстове от водещи специалисти и специализирани да пишат за здраве журналисти е предвидено да има видеосъдържание. Мрежата е част от групата "Хелт медия" (компанията има здравен сайт, списание и безплатния вестник "Животът днес"), собственост на д-р Петър Велев. Тя ще се развива и налага и на австрийския пазар и собственикът вече е направил първите стъпки в тази посока.

Защо се развива пазарът



Собствениците на сайтове и представителите на медиа агенции, с които разговаряхме, обясняват появата на много сайтове със здравна насоченост с две основни причини. Първата е, желанието на хората да живеят по-добре, да се хранят по-добре и да продължат живота си, както и да се предпазят от сериозни заболявания. "Хората започнаха да мислят повече за себе си - как да са по-здрави и как по-бавно да остареят. Това ги вълнува повече, отколкото например да си купят най-новия модел скъп автомобил", обяснява Петър Галев, програмен директор на "Хелт медия" и главен редактор на първия безплатен национален седмичен вестник "Животът днес". Маркетинг директора на framar.bg Ивайло Тончев, един от най-посещаваните сайтове не само в категорията си, вярва, че бумът на темата се дължи и на жаждата на читателите да научат повече и да общуват по теми, които ги вълнуват наистина. "Мисля, че все още има доста голямо поле за развитие, като ние смело чертаем на работните си срещи още няколко полета за развитие, области на здравето и превенцията, които никой все още в България не е засегнал", обяснява Тончев.

Втората причина е финансова. "Сферата на фармацията е най-слабо засегната от кризата, а компаниите от този бранш са потенциални рекламодатели. Затова качествените сайтове са предпочитани от тях", коментира Петър Галев.

Все повече българи използват интернет като здравни потребители, за да събират информация за здравословното си състояние и използват електронни средства за комуникации при тяхното контролирано манипулиране и развитие на здравословното състояние. Изводът е направен от проф. д-р Живка Винарова, д.м.н. от департамент "Здравеопазване и социална работа" на НБУ, която е единственият професор в България, който работи в областта на електронното здравеопазване. В началото на тази година тя представи доклад по темата електронното здравеопазване.

По данни от Google Analytics през миналата година около 174 млн. потребители на Google са потърсили някакъв вид здравна информация в мрежата. От тях преки потребители на здравна информация са били около половин милион души, а около 140 хиляди потребители вече са се формирали като "пристрастени" е-пациенти.

Според проф. Винарова тези резултати потвърждават все повече променящите се пациентски нагласи за инвестиции, грижи и управление на собственото здраве на българите, базирано на компетенции, придобити в интернет.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Отговорност  и качество на информацията"