С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 юни 2015, 11:53, 12916 прочитания

Спортът: На границата между здраве и патология

Травмите могат да бъдат избегнати, а профилактиката е на цената на чифт добри маратонки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Българинът обича спорта, но да го гледа по телевизора. Според последното представително изследване на Евробарометър от март миналата година едва 3% от населението на страната се отдава на физическа активност редовно при 23% за Ирландия и скандинавските страни. Повече от 82% от българите не спортуват никога или го правят по-рядко от веднъж месечно, като по този показател ни изпреварват само гърците.

Статистиките обаче рядко представят тенденциите в реално време и ако можеха да засекат случващото се сега, сигурно щяха да дадат на България по-предно място в класацията. При големите спортни събития за любители от последните месеци се набива на очи една думичка и тя е "рекордно". Рекорден брой участници се включиха в Софийския маратон миналата есен, повече от 1500 души участваха в 100-километровата обиколка на Витоша с велосипед или на бегом, с всяка година се увеличават практикуващите зимни спортове и това личи не само от опашките пред лифтовете в зимните курорти.


С откриването на прелестите на спорта обаче мнозина се сблъскват и с жестоката му страна. Травмите са почти задължителен спътник на всеки, вдигнал рязко физическата си активност, а незнанието как да се избягват и лекуват е повсеместно. Това показва практиката на специалистите по спортна медицина, които се сблъскват с фрапантни случаи на хора, които вместо по-добро здраве си докарват щети за цял живот.

Откъде идват рисковете

Доктор Иван Василев е един от изтъкнатите специалисти по спортна медицина с 20-годишен опит. Консултант е на български и чужди национални отбори и атлети като Георги Иванов-Гонзо, Борислав Михайлов, Красимир Балъков, Тереза Маринова, Екатерина Дафовска, Евгения Раданова много други. Освен професионални състезатели в клиниката му "Евровита" влизат и много любители. "Аз ги наричам съботно-неделни спортисти, които през седмицата работят и нямат време да поддържат добра двигателна култура. Те са предразположени към травматични увреждания по време на любителските спортове като футбол, баскетбол, волейбол, особено когато не провеждат достатъчно добра загрявка на мускулатурата и не отделят време за стречинг", казва д-р Василев. Наблюденията му са, че има определена възрастова група, която е най-изложена на травматични увреждания. Това са хора над 35-40 години, които след като са изгледали децата си и са изградили кариерата си, започват да намират време за себе си. "Но когато човек мине определена възраст и в продължение на 20 години е имал един застоял начин на живот, натрупал е килограми, скоростта на реакция на мускулите му се е забавила. Физическите му възможности не са същите, както когато е бил на 25 години, но съзнанието не може да го оцени това", казва д-р Василев.



Същите наблюдения споделя и д-р Ивелин Костадинов, завеждащ отделение "Ортопедия и травматология" в МБАЛ "Люлин", при когото пристигат най-често хора около 40-годишна възраст, несъобразили стремежа си към високи спортни постижения с намалялата еластичност на тялото. "Това, че преди 20 години са били в много добра форма и са играли по четири пъти тенис на седмица, ги кара да си мислят, че и сега могат да се справят със същото натоварване", отбелязва д-р Костадинов и добавя, че не по-малък е проблемът при хората, които пък никога не са спортували. Двамата експерти са категорични, че липсата на добра подготовка в училищна възраст е големият проблем на България, тъй като това е времето за изграждане на мускулатура и за натрупване на опит в спорта.

Според специалистите няма спорт, който да се отличава с по-висока травматичност от останалите. По-скоро има сезонност, като в момента най-много пациенти изпращат ските. Д-р Василев обръща внимание, че с въвеждането на по-късите ски и навлизането на карвинг техниката на каране това се превръща в един от опасните спортове. По-редки са травмите от волейбола и баскетбола, а при тениса пристигат хора дори със счупвания. "Безопасен спорт е може би единствено шахматът", шегува се д-р Василев, като посочва, че дори фитнесът не е безобиден, ако не се подходи към него внимателно.

Докторът съветва

Препоръките на лекарите са всяко по-активно спортно занимание да започва със загрявка. "Когато не се спазва тази методика за сработване, костно-ставният апарат е предразположен към по-големи рискови ситуации и затова много често се късат връзки и сухожилия", посочва д-р Костадинов. "Един чиновник, ако стане от бюрото, на което е седял цял ден, и тръгне да тича, без да загрее и да подготви организма си, прави голяма глупост", добавя д-р Василев и обяснява, че са достатъчни само няколко минути, които да осигурят по-добро кръвоснабдяване на зоните, които предстои да бъдат натоварени. Разтягането след спорт и постепенното връщане на пулса към нормалното също е препоръка, която рядко се спазва.

Екзотика за лекарите е да видят пациент, който ги търси за консултация как да спортува правилно. Има много клиники, в които се извършват функционални прегледи и това включва не само изследвания на сърдечната дейност, дишането, но също на костите и ставите. Грубо такова изследване струва около 200 лв. и може да предотврати неприятности в бъдеще. Бегачите например е добре да проверят дали не се налага да носят ортопедични стелки. "Аз бях свидетел в средата на 90-те години, когато всички отбори от Бунсдеслигата задължително минаваха на преглед при ортопед-техник и всички носеха стелки", разказва д-р Василев, който практикува специалността си и в Германия. Той обяснява, че индивидуалните стелки за маратонки намаляват травматизма на глезенните стави. По думите му в беговите дисциплини трябва редовно да се следи какво е износването на тазобедрените стави.

Пренебрегването на тези съвети води най-често до пренатоварвания на сухожилни връзки, мускулни връзки, костната система. Обикновено травмите се характеризират с подуване, болка в дадена зона, които могат да нарушават функционалните възможности, но обикновено не са пречка човек да отиде на работа и да изпълнява служебните си ангажименти. Това е причината съботно-неделните спортисти, както ги наричат докторите, да отлагат посещението при специалист. Изчакването на болката да отмине обаче може да не е добро решение.

Ще отшуми от само себе си

В практиката си доктор Василев е имал редица случаи на пациенти, които са получили раменни травми, например при падане от ски. "При такъв инцидент много често се получава "набиване" на костта и нарушаване на едно от сухожилията, които повдигат рамото и го извъртат, така нареченият ротаторен маншон. Това нещо отшумява до два месеца и остава една болка при определени движения, която хората игнорират. Като ги попиташ защо сте чакали две години, преди да дойдете при мен, обикновено казват, че това не им е пречило да си облекат ризата. Но това нещо води след време в много голяма степен до скъсване на така наречения ротаторен маншон и тогава рамото вече не може да се движи, както би трябвало. И ако се случи например на водещата ръка, тогава става голям проблем", разказва д-р Василев. Проблемът, който описва, е лечим, но както винаги, закъснението струва скъпо. Ранната реакция при такъв инцидент може да струва най-много 800 лв. Пропусне ли се моментът, сумата нараства до 7 хил. лв., без да се смятат месеците, необходими за възстановяване от операцията и съпътстващите я рискове от усложнения.

Според д-р Костадинов болката трябва да се възприема като индикатор, че нещо трябва да се промени. "Тя може да е част от периода на адаптация към по-големите мускулни натоварвания, но може и да показва, че даден спорт не е подходящ за вас. Тя е като червената светлина на светофара - щом бягането не е за вас, може да минете на колоездене", е мнението на лекаря. Обикновено при леки травми се прилагат  нестероидни противовъзпалителни препарати, включва се физиотерапия и най-вече се минава на режим почивка. Много често обаче любителите спортисти се самолекуват по информация от интернет, който невинаги е добър съветник. 

Модата като лош съветник


Сериозен проблем според д-р Василев е модата с хранителните добавки и различните диети. "Спортистите минават на кръвни изследвания, проверяват си ензимите, за да се установи какво им липсва, за да го набавят чрез храната. Тогава се изготвят и индивидуалните им хранителни режими. Докато някои хора чрез приятели или по прочетено в интернет решават да преминат към някакъв краен режим или добавки, с които надвишават значително приема на дадени вещества, с което си докарват голяма беля, развалят си здравето безразсъдно", разказва д-р Василев.  

"На моите пациенти, особено на младите, първото нещо, което ми се налага да им обяснявам, е, че професионалните спортисти много често са на границата между здравето и патологията и че ако искат да ги следват, ще се изправят лице в лице с тази дилема", разказва д-р Костадинов. Увлечен да постигне лични рекорди, човек често забравя, че преди всичко спортът трябва да носи удоволствие.


Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

д-р Иван Василев


"Когато практикуването на един спорт създава проблеми и организмът показва, че не може да го понесе, човек трябва да осъзнае, че има и други спортове. Не бива да допуска тялото му да се износи бързо. Ако например от тичането ви се износват ставите, преминете към каране на велосипед. Пак ще сте сред природата и пак ще сте с други хора. Човек трябва да наглася организма си към спорта и спорта към организма си. Трябва да намира кое е приемливо за него самия."


Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

д-р Ивелин Костадинов


"На моите пациенти, особено на младите, първото нещо, което трябва да им се обясни и да разберат, е, че спортът, и особено това, което е при високоразредните спортисти, много често е на границата между здравето и патологията. Няма как да обещаеш на един човек, че ще постигне високи спортни резултати и в същото време това ще му достави само положителни емоции без болка. Това сигурно е възможно само при шахматистите."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Доц. д-р Мая Аргирова, дм: Пациентите често подценяват изгарянията и се самолекуват Доц. д-р Мая Аргирова, дм: Пациентите често подценяват изгарянията и се самолекуват

Началникът на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" пред "Капитал Здраве"

6 дек 2019, 56 прочитания

Доц. д-р Петър Марков, дм: Предишно цезарово сечение повишава риска от неправилно прикрепване на плацентата Доц. д-р Петър Марков, дм: Предишно цезарово сечение повишава риска от неправилно прикрепване на плацентата

Началникът отделение "Обща и онкологична гинекология, тазова хирургия и акушерство" в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда" пред "Капитал Здраве"

6 дек 2019, 55 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Краят на кола маската

Лазерната и фотоепилацията стават все по-популярни методи за обезкосмяване. Какво е най-важното, което трябва да знаем за тях

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10