Яж и обичай себе си!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Яж и обичай себе си!

Д-р Надежда Стоева, Началник "Диагностично-Консултативен Блок" в Пета "МБАЛ — София".

Яж и обичай себе си!

Хранителните разстройства години наред са пренебрегвани от държавата като сериозни заболявания. Тенденцията обаче става все по-негативна.

Калина Горанова
8912 прочитания

Д-р Надежда Стоева, Началник "Диагностично-Консултативен Блок" в Пета "МБАЛ — София".


Д-р Надежда Стоева, Началник "Диагностично-Консултативен Блок" в Пета "МБАЛ — София". 

Д-р Стоева завършва медицина през 1983 г. През 1992 г. придобива специалността "Вътрешни болести". Завършила е много курсове и квалификации в областта на кардиологията, спешна медицина и реанимация, а през 2010 г. придобива втора магистратура "Обществено здраве и здравен мениджмънт". От  1983 г. до 1986г. е лекар ординатор във Вътрешно отделение в Районна болница, гр. Луковит. През следващите 10 години работи в Клиничен военен санаториум за лечение и рехабилитация на сърдечно-съдови заболявания – клинична база на Военно Медицинска Академия, гр. Банкя. От 1996 г. до момента работи в "Пета МБАЛ – София", като от 1996 г. до 2008 г. е старши ординатор в Интезивно вътрешно отделение на болницата, а от 2008 г. до момента е началник на "Диагностично-Консултативен Блок" там. Д-р Стоева е и създател и управител на МЦ "Княгиня Клементина 06″, намиращ се на територията на "Пета МБАЛ – София" до април 2007 г.

"Страшно исках да приличам на манекенките. За да не правя впечатление, молех майка ми да ми прави сандвичи за училище, които после изхвърлях. По цял ден слизах и се качвах по стълбите на блока. За 4 месеца от 57 станах 39 килограма. През цялото време мисълта ми бе ангажирана с храната - колко и какво ще изям, колко калории ще погълна, как ще ги изразходвам. Изпитвах ужасен страх да не напълнея. Мразех се, мразех тялото си, сега си давам сметка, че от този период нямам нито една снимка. Аз в огледалото не можех да се гледам, какво остава да се снимам. Като се събличах на плажа по бански, всички се обръщаха след мен. Мислех си, че е, защото съм слаба и изглеждам великолепно, като манекенка. А то било поради това, че съм изглеждала болезнено мършава. Започнах да обличам старите си детски дрехи и бях щастлива от това. Чувствах се силна психически въпреки физическата слабост. Учех със стръв уроците си, не исках да разочаровам нито учителите си, нито родителите си. Страхувах се гласно да изказвам собственото си мнение. Стремях се всичко да бъде перфектно. А какво стана - завърших 11 клас с отличен успех и болна от анорексия."

Това е само една от многото тъжни анонимни изповеди в интернет за тежките последствия от различните хранителни разстройства като анорексията, булимията, хиперфагията (неконтролирано преяждане) или орторексията (вманиачаване по здравословното и правилното хранене), колко трудна е битката с тях и колко огромно е неразбирането на сериозността на проблема от страна на държавата, въпреки че за 20% от болните от анорексия изходът е фатален. 

Глад за държава

Липсата на държавата се усеща още от момента, в който се опитваш да достигнеш до някаква статистика за броя на страдащите от различните хранителни разстройства, за тренда през годините и за размера на проблема. Статистика на практика липсва, като причината е, че не съществува специализирано лечебно заведение, в което да се лекуват пациентите с хранителни разстройства.  Според нормативните документи и международната класификация на болестите този вид заболявания спадат към психическите и поведенческите разстройства, като това означава, че мястото за лечение на пациентите с хранителни разстройства са психиатричните болници.

"За лечението в психиатрична клиника Министерство на здравеопазването дава 650 лв. на престой, без значение от тежестта на състоянието, времето и диагнозата, независимо дали става въпрос за шизофрения или за хранително разстройство. Лечението се финансира от Министерство на здравеопазването, тъй като психиатрите в България са на негово подчинение", обяснява д-р Надежда Стоева, началник на диагностично-консултативния блок в Пета МБАЛ - София, превърнала борбата с анорексията в своя кауза. "Най-неуместното място за лечението на хранителните разстройства е именно там, имайки предвид изключителната чувствителност, емоционалност и депресивност на пациентите. Много малка част от пациентите обаче признават, че имат проблем и търсят помощ, така че медицината засича само върха на айсберга", допълва тя. Наличните оскъдни данни обаче са достатъчни да се направят някои изводи - броят на болните расте, възрастовата граница пада, а броят на засегнатите мъже от този тип заболявания се увеличава.

На фона на тази лоша тенденция държавната грижа към пациентите остава константа. Попадането в психиатрия не дава никакви гаранции, че ще доведе до резултат.

На пациентите се изписват лекарства, което не е достатъчно и след връщането им в  дома отново се стига до първоначалното състояние. Така пациентите на д-р Стоева понякога пристигат носени на ръце от свои близки или на инвалидни колички. "В многопрофилните болници пациентите с хранителни разстройства идват в тежко, животозастрашаващо състояние и се приемат незабавно  в реанимация", разказва тя. Многопрофилните болници работят със Здравната каса по клинични пътеки, но няма специална пътека за хранителните разстройства и тези пациенти, могат да се приемат единствено по пътека Метаболитни нарушения. Цената на грижата, която покрива НЗОК е 415 лв. за три дни, което стига за първичен преглед и изследвания.

"Лечението на тези заболявания трябва да е мултидисциплинарно. Необходим е екип, в който да има психиатри, клинични психолози, гастроентеролози, ендокринолози, които да се занимават с метаболитния баланс, диетолози, спешни терапевти", коментира д-р Стоева. "Писано е до много поредни министри да се създаде стандарт за лечението, да се включи в клиничните пътеки, но резултатът за 15 години е нулев", продължава тя.  До момента държавата не приема хранителните разстройства, като сериозни заболявания, а по-скоро като глезотия и липса на проблем. "Проблемът не е в диетата, а е много по-дълбок. Диетата идва в последствие. При пациентите боледува душата, психиката, а нарушеното хранене идва после", категорична е д-р Стоева.

Когато заболее самоуважението

От различните разновидности на хранителните разстройства най-популярни са анорексията и булимията. При болните от анорексия се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, злоупотреба с разхлабителни средства и диуретици, изключителна физическа активност. Смята се за психическо заболяване, водещо до висока смъртност. Булимията се характеризира с кризи на тайно преяждане, последвано от предизвикано повръщане и също злоупотреба с разхлабителни средства и диуретици. За разлика от анорексиците, булимиците преминават през значителни колебания в теглото, но загубата на телесна маса при тях не е толкова тежка или очевидна, както при анорексиците. Дългосрочната прогноза за булимиците е малко по-благоприятна от тази за анорексиците. Границата между двете е много тънка и болестта може да преминава от едната форма в другата. При хиперфагията или неконтролираното преяждане се наблюдават повтарящи се епизоди на загуба на контрол над храненето, принудително приемане на  големи количества храна в един кратък период от време, без наличието на чувство на физически глад. Храната се използва като начин да избягат от техните емоции, да изпълнят празнотата отвътре, за да се справят със стресови и житейски проблеми. За разлика от булимията при хиперфагията преяждането не е последвано от предизвикано повръщане, прекомерни упражнения или периоди на гладуване. В резултат хората, страдащи от хиперфагия, често са с наднормено тегло или затлъстяване. От 2013г. хиперфагията е официално приета като диагнoза в Американското ръководство за психични заболявания. Все по-модерна става орторексията, или болестното вманиачаване по здравословното и правилно хранене. Терминът е използван за пръв път през 1997 г., като орторексията все още не е призната за хранително разстройство поради противоречия между експертите. Едните смятат, че "по-леките" случаи на орторексично поведение не са опасни за живота, а имат по-скоро обсесивна природа, а други - че тя не се различава от анорексията. Често орторексията започва като невинно, искрено желание за здравословен начин на живот, но понякога накрая изборът на храна толкова се стеснява като количество и вид, че става опасна за здравето.

Според специалистите е трудно да се каже кое от хранителните разстройства е най-разпространено, като те понякога преминават от едно в друго. Общото между тях е, че винаги присъства заболяване на самоуважението, което стои в дъното на всичко. Или проблемите с храната са в резултат на нарушена себеоценка. "Това са изключително тревожни, депресирани хора, които не могат да се справят с екстремни ситуации в живота, с нарушена представа за света и с желание да се скрият от него", разказва д-р Стоева, като добавя, че има научни публикации и за вероятна генетична предразположеност към хранителните разстройства.       

Майката е храна

Основното, което определя дали в бъдеще ще се развие анорексия обаче, е семейството и най-вече отношението на майката от най-ранна детска възраст. "Има два типа поведение на майката. Майките, които задушават децата си от любов, т.е. обсебващите майки, и вторият тип - студените, тревожни, инфантилни и недорасли майки, които лишават децата си от любов и ласка", разказва д-р Стоева. Децата на майките от първия тип са отглеждани под похлупак, без да им се дава възможност да се изявяват, да проявяват своя характер и да се оформят като личности. Това след време прави децата неспособни да се справят в различни ситуации и те не могат да казват "не". Много от децата отключват проблема в пубертета, когато вече би трябвало да могат да взимат сами решения, но са се оказали непригодни за средата.  Децата на втория тип майки правят всичко, за да угодят на родителите си и да получат внимание, одобрение, и обич. Това са перфектните деца, отличните ученици, ходещи на английски, пиано, гимнастика и т.н. като резултатът е като при децата на първия тип. 

Психолозите обясняват развитието на анорексията именно с отрицанието към майката. Тъй като тя от първия ден в живота на детето се свързва с кърменето - храната, отхвърлянето на храната е отхвърлянето и противопоставянето на майката. Катализатори за развиването на хранително разстройство може да са различни екстремни ситуации: като развод на родителите, смърт, любовна драма, насилие. Семейството обаче играе основната роля, а нещата се усложняват от това, че хората, които трябва да помогнат на детето, често са основната причина за заболяването. "При подобен проблем първо родителите трябва да отидат на консултация при психолог", казва д-р Стоева.

Дух без тяло

От голяма важност, разбира се, е в коя фаза ще бъде диагностицирано заболяването. При анорексията заболяването протича в три етапа. През първия има разграждане на въглехидратите и намаляване на мазнините и белтъците. Организмът обаче има компенсаторни възможности и успява да се справи с недостига на храна. В първата фаза на болестта процесът е обратим, като все още анаболните процеси са повече от катаболните. През втория етап вече процесите в организма започват да се нарушават, като катаболизма започва да преобладава над анаболизма. и това най-често е моментът, в който близките започват да виждат проблема. Процесът вече е трудно обратим, но с бързата и професионална лекарска намеса би могло да се получи резултат. През третия етап на болестта вече се наблюдава полиорганна недостатъчност, всички органи страдат и рискът от фатален изход на болестта става е много голям. 

За да помогнат своевременно на децата си, родителите трябва да се оглеждат за някои симптоми. Болните никога не са гладни. След хранене влизат в тоалетната и пускат водата на чешмата, за да прикрият предизвикването на повръщане. Носят широки дрехи, за да прикрият външния си вид. Изпитват постоянен студ заради ниското кръвно налягане. Намалява размерът на гърдите. Нарушава се окосмяването. Менструалният цикъл  е нередовен, в последствие спира. Появява се характерна раничка на първата фаланга на показалеца заради умишлените повръщания. Изостават в училище, тъй като мозъкът започва да не функционира добре. Спят повече от времето в денонощието. Не комуникират с приятели. В началото на болестта, докато все още имат сили, спортуват прекомерно. Използват лаксативи (за голяма нужда) и диуретици (за малка нужда). Във втората фаза на болестта се появява ацетонов дъх, ноктите и зъбите стават чупливи, косата започва да пада, появява се бебешки мъх по лицето, мъжете развиват импотентност, а най-очевидният признак е намаляването на теглото. За по-голяма прецизност на диагнозата може да се приложи и формулата на Кетле за индекса на телесната маса, при която теглото се дели на ръста в метри на квадрат. Критичната граница е 17.5, като под нея говорим за възможна анорексия. Така във Франция въведоха забрана да дефилират манекени с индекс на телесната маса под 18. При наличие на много от симптомите не бива да има и предоверяване на кръвните изследвания при личните лекари, тъй като често при болните от анорексия, които са изхвърлили всички течности от организма си, може да се отчете по-висока концентрация на различните изследвани елементи (хемоконцентрация) и да се стигне до неверни резултати, обясняват специалистите.

След като близките усетят, че има проблем, идва и най-трудната част - намирането на правилния подход към болния. Трудностите идват оттам, че пациентите рядко осъзнават, че имат проблем. "Понякога се случва да дойде пациентка, носена на ръце в критично състояние, с ниско кръвно, затруднено дишане, затруднена мозъчна функция.  Когато започне лечението и се появят първите резултати тя изтръгва системите и си тръгва, отричайки, че има проблем със здравето", разказва д-р Стоева.  Много важно е родителите да се обърнат към правилния специалист и да се потърси комплексна помощ. Голямата грешка, която правят родители, е твърдото поведение по отношение на приеманите количества храна в стил "докато не изядеш всичко в чинията, няма да ставаш от масата". "Темата с храната трябва да бъде забравена", съветва д-р Стоева, тъй като в повечето случаи налаганото агресивното поведение на родителите към храненето поражда точно обратното на желания резултат. Пациентът трябва сам да пожелае да се храни. Необходимо е и огромно търпение. Дори болният да започне да се храни, е необходимо време, преди да започне да наддава на килограми.

Не бива да се забравя и основната цел на процеса. "Целта не е болният да напълнее, а да промени неговото мислене, психическо състояние и поведение, след което резултатът ще дойде с времето", казва д-р Стоева. Необходимо е изтриването от съзнанието, чрез много работа и постоянство на девиза, че анорексията това е "силна воля да вървиш срещу себе си - самоубивайки се и криворазбрана гордост, че духът може да живее без тяло". 

Д-р Надежда Стоева, Началник "Диагностично-Консултативен Блок" в Пета "МБАЛ — София". 

Д-р Стоева завършва медицина през 1983 г. През 1992 г. придобива специалността "Вътрешни болести". Завършила е много курсове и квалификации в областта на кардиологията, спешна медицина и реанимация, а през 2010 г. придобива втора магистратура "Обществено здраве и здравен мениджмънт". От  1983 г. до 1986г. е лекар ординатор във Вътрешно отделение в Районна болница, гр. Луковит. През следващите 10 години работи в Клиничен военен санаториум за лечение и рехабилитация на сърдечно-съдови заболявания – клинична база на Военно Медицинска Академия, гр. Банкя. От 1996 г. до момента работи в "Пета МБАЛ – София", като от 1996 г. до 2008 г. е старши ординатор в Интезивно вътрешно отделение на болницата, а от 2008 г. до момента е началник на "Диагностично-Консултативен Блок" там. Д-р Стоева е и създател и управител на МЦ "Княгиня Клементина 06″, намиращ се на територията на "Пета МБАЛ – София" до април 2007 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.