Търговия на едро с лекарства: Голям и с малка печалба

По традиция дистрибуторите на лекарства се конкурират за клиенти аптеки с възможно най-ниската цена и с най-толерантната услуга. Има много случаи, в които те снабдяват една аптека няколко пъти дневно, което прави операцията по доставката напълно губеща. В същото време фармацевтите невинаги се издължават навреме. Едно голямо перо за кредитиране на аптеките са скъпо струващите лекарства по здравната каса, които се предоставят на отложено плащане, докато касата плати – период, който продължава от 45 до 60 дни.

Дистрибутори на всичко

Търговците на едро на практика печелят от доставка на стоки, които не са с регулирани цени, и от услуги – като преддистрибуция, ексклузивно представителство, маркетинг. В нишата на "печалбата" са доставките до аптеките на хранителни добавки, козметика, консумативи, медицински изделия. Повечето големи дистрибутори се занимават и с доставка на медицинска апаратура, офталмология и продукти за болниците.

Малък и проблемен пазар

От общо 2.7 млрд. лв. пазар през миналата година доставките за болниците са за 200 млн. лв. Ако към тях се прибавят и продуктите за химиотерапия в онкодиспансерите и онкоотделения, сумата е около 370 млн. лв. Единственият растящ сегмент в клиниките е само този на онкомедикаментите. В останалите класове – тежки болнични антибиотици, лекарства, които се прилагат само в клиники, стагнацията е многогодишна. Има и още една подробност – покупките на чисто болнични продукти от аптеките продължават да се увеличават, което означава, че пациентите твърде често са изпращани да си пазаруват сами, защото болницата няма бюджет за това.

Не само това – държавните и общинските болници продължават да дължат на дистрибуторите на лекарства и медицинска апаратура сума от порядъка на 400 млн. лв.

Доставките стават по силата на договори след търгови процедури, в които водещи са ниската цена и отложения срок на плащане. По закон най-дългото отложено плащане би трябвало да е 60 дни. На практика то е около година. Сроковете по правило не се спазват и в момента все още има клиники, които не са се издължили на доставчиците си за пет години назад. Това е причината понякога болниците да осъмват със запорирани сметки и често да водят преговори, че са им необходими животоспасяващи лекарства, но нямат пари да ги платят. 

"Направихме търг. Защо не се явихте? Кой ще финансира", е обаждане от директор на болница от кабинета на местния кмет до голям болничен дистрибутор, което се разказва като виц в сектора.

Как работят доставчиците

Доставчиците на болниците ползват банково финансиране, за да участват в търгове за лекарства за няколко милиона лева. Те предварително трябва да са купили медикаментите от производителите и вносителите, тъй като от 2006 г. насам случаи, в които да се дава стока на консигнация, просто няма. Заради високия риск от забавено плащане от болниците лихвите за тези оборотни средства съвсем не са ниски. Затова само извън сектора би било изненада, че клиниката е купила лекарства на пределните цени. Дори и да е така, времето, за което тя връща ресурса, прави операцията губеща.

Изключенията са случаите, при които дистрибутор получава парите си навреме и няма близки отношения с директора. Това е и причината на болничния пазар доставки да извършват основно четири компании, които имат ресурса за това.

Ето защо от 304 регистрирани търговци само 38 са доставяли медикаменти за болниците през миналата година по данни на IMS Health. Първият от тях е доставил продукти за 167 млн. лв., а първите пет доставчика общо са снабдили клиниките с 81% от купените лекарства, измерени по стойност.

Статистиката на болничните доставки, разбира се, има и своите смешни моменти – най-малката доставка за клиника от търговец на едро през 2014 г. е на стойност 150 лв.

Администриране на процедурите

Проблемът за държавата от лошото финансово състояние и за управлението на болниците изкристализира през миналата година, когато се оказа, че разликата в цените, на които отделни клиники са купували продукти, платени от здравната каса, са в пъти, въпреки че е в рамката на пределната цена на съответния медикамент. Причината естествено е проста. Едната болница е договорила отстъпка за количество и вероятно плаща за срок от една, а не от две години.

Всичко това подтикна здравното министерство да се задейства по проект, с който да уеднакви цените. В края на мандата си Таня Андреева представи в Министерския съвет платформа за електронни търгове за медикаменти и обеща, че с нея ще се намалят цените на лекарствата с 20%.

Идеята на екипа на д-р Петър Москов е електронните търгове да бъдат част от платформата за електронно здравеопазване и целта също е да намалеят цените. Подобна платформа действа в Румъния и участниците на пазара в реално време могат да видят кой с каква цена и за какви количества се състезава.

В първата седмица на май на сайта на здравното министерство бе качена за обсъждане Концепцията за създаване на централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор "Здравеопазване". Този орган ще бъде здравният министър, който ще бъде подпомаган от специализирано звено във ведомството си. В мотивите е записано, че предмет на поръчките ще бъдат лекарствата от позитивния лекарствен списък. Централният орган ще планира, подготвя и провежда процедури за възлагане на обществените поръчки и ще сключва рамкови споразумения от името на възложителя – всички лечебни заведения за болнична помощ, включително и частните клиники.

В мотивите е записано, че това "ще доведе до икономии на време, административен и финансов ресурс за лечебните заведения за болнична помощ, както и до намаляване на цените на лекарствените продукти".

Министерството обещава да контролира спазването на рамковите споразумения за цени, количества и срокове за изпълнение и при необходимост да провежда електронни търгове от името и за сметка на възложителите.

Преди обявяването на проекта д-р Москов неколкократно обяви, че по този начин цените на лекарствата в болниците ще намалеят, а много малки играчи ще се включат в доставките.

В България има горчив вкус от времето, когато здравното министерство единствено в Европа провеждаше търгове за онколекарства, които не достигаха. От това пострадаха хиляди пациенти, а десетки от тях осъдиха държавата за забавено лечение. В момента министерството провежда търгове за ваксини и медикаменти за лечение на болни със СПИН.

Вероятно новият орган ще направи цените по-прозрачни, въпреки че те и в момента са видими на сайта на Агенцията за обществени поръчки. Има голяма вероятност държавата да успее да се споразумее с производителите за по-ниски цени на част от лекарствата. Възможно е дори малките търговци да успеят да убедят банките, че могат да правят доставки за милиони левове и да получат кредит.

Голямата въпросителна обаче е другаде. Тя е как ще се реши въпросът с досегашните задължения от 400 млн. лв., не биха ли могли частните клиники да договорят сами по-добри условия от държавата и ще плащат ли редовно болниците оттук нататък.