В плен на лимитите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В плен на лимитите

Shutterstock

В плен на лимитите

Не е ясно дали болниците ще успеят да достигнат миналогодишния връх от 1.9 млрд. лв. приходи

Десислава Николова
2468 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Неудоволствието да работят с лимити за прием и със забавени плащания от здравната каса е привилегия на болниците отдавна. Омагьосаният кръг е един и същ от много години, защото броят на клиниките непрекъснато се увеличава, увеличават се и бюджетите за здравеопазване. Секторът е един от растящите независимо от икономическото развитие на страната като цяло заради застаряващото население. Освен това предпоставки за развитие на частния сектор и за разширяване на държавните клиники има. От една страна, огромният брой непосрещнати здравни нужди, а, от друга, невъзможността на лекарите да участват в приватизацията на клиниките, в които работят. Докато държавата остави лекарите на дъното на таблицата с доходите заедно с учителите, част от тях отвориха частни кабинети, след това собствени клиники и накрая – болници. Инвеститори извън здравния сектор в лечебни заведения на практика няма.

Защо парите не стигат

В същото време основните средства от бюджета на здравната каса не са насочени за профилактика и извънболнично лечение, а за болнично лечение, където по презумпция терапията е най-скъпата. Стопер за влизане в клиниките няма – напротив. Лекарите от доболничната помощ с радост пращат пациентите в клиника, особено ако не достигат направления за изследвания.

Лечението в клиники не е остойностено на база реалните разходи, нито пък в него е включен трудът на медицинския екип, а на база на това с какви средства разполага касата. Получава се така, че клиничните пътеки, по които плаща НЗОК, покриват средно 70% от стойността на лечението и за да могат да лекуват тежки случаи, а и за да печелят, болниците приемат множество "леки" пациенти. Според изчисленията на подуправителя на здравната каса д-р Димитър Петров около 10% от хоспитализациите в България са ненужни, а още 10% са от презастраховане на лекарите – те приемат пациент, за да проследят как ще се развие заболяването.

Болниците са заинтересовани да привличат колкото може повече пациенти и във всички частни клиники, както и в част от държавните маркетингът е достатъчно добре развит – клиниката се стреми да назначи най-добрите лекари, които са търсени от пациентите, и освен това да реновира помещенията и да има най-добрата апаратура.

Така броят на клиниките, които работят със здравната каса, нарасна до 400 и всички те имат своите пациенти. Дали от това се печели, или губещите болници наистина приемат най-тежките случаи, дали са лошо управлявани, или добре, е въпрос на собствениците им, най-големият от които е държавата.

В момента здравната каса няма никакъв механизъм, по който да ограничи приема на болни, нито да ограничи броя на клиниките, с които работи. Тя е длъжна да сключва договор с всяко ново отделение или болница, които излизат на пазара. Няма и ограничение, при което да се плащат по-малко пари за некачествено лечение, тъй като няма рейтинг на болниците за това къде колко качествена услуга се предлага, а мнението на пациента почти не се взима под внимание.

Бюджети на нямането

През миналата година парите, заложени за клиники, бяха с около 400 млн. лв. по-малко от очакваните разходи. Наложи се актуализация на бюджета два пъти в годината.

През тази година средствата са със 100 млн. по-малко от изразходваните през миналата година. Още в началото на годината лекарите предупредиха, че те няма да стигнат. През март здравната каса прие методика, която ограничава средствата за всяка болница до максимум 95% от платените през 2014 г. Здравният министър обяви, че това е временно положение, докато парламентът одобри текстовете, които да залегнат в основите на здравната реформа. Сред тях са ограниченията здравната каса да не сключва договори с всички болници и да се въведат критерии за качество и пациентска удовлетвореност.

Центърът за защита на правата в здравеопазването, оглавяван от д-р Стойчо Кацаров, общинските и частните болници обжалваха текстовете на методиката в частта за лимитите. От БСП също обявиха, че се присъединяват към жалбите им, като добавиха, че освен че ощетява клиниките, решението, с което НЗОК е одобрила бюджетите на болниците, е взето без необходимото по закон мнозинство.

Причината за жалбата е, че с лимитите се създават листи на чакащите и пациентите няма да могат да изберат желаната от тях клиника. Част от болниците обявиха, че ако не получат всички изработени средства, ще фалират в края на годината. Освен това досега всяка неизплатена, но извършена медицинска услуга е била уважена от съда, когато болницата е търсила правата си, и той винаги е задължавал здравната каса да я плати. Съдът обикновено е отменял и лимитите за клиниките и съответните разпоредби, с които са били налагани, но в част от случаите делата за това са се бавили по времето, когато съответното постановление е преставало да действа.

"Настояваме здравната каса да върне начина на финансиране от миналата година, когато след проверка се плащаше и надлимитната дейност. Ако това не стане и надлимитната дейност не се изплати, в края на годината ще се заведат искове от болниците срещу НЗОК", обясни д-р Явор Дренски на пресконференция на Националното сдружение на частните болници съвместно с общинските клиники и пациенти. Той допълни, че никой не е против реда в системата, но това няма как да се случи с налагане на лимити, а със засилен контрол.

Сега Върховният административен съд също отмени лимитите на болниците и спря разпоредбите до произнасянето си през следващата година. Определението на съда обаче не е окончателно и Министерският съвет вероятно ще го обжалва в законовия срок.

Така въпросът дали клиниките ще достигнат приходите си от миналата година все още стои открит.

Неудоволствието да работят с лимити за прием и със забавени плащания от здравната каса е привилегия на болниците отдавна. Омагьосаният кръг е един и същ от много години, защото броят на клиниките непрекъснато се увеличава, увеличават се и бюджетите за здравеопазване. Секторът е един от растящите независимо от икономическото развитие на страната като цяло заради застаряващото население. Освен това предпоставки за развитие на частния сектор и за разширяване на държавните клиники има. От една страна, огромният брой непосрещнати здравни нужди, а, от друга, невъзможността на лекарите да участват в приватизацията на клиниките, в които работят. Докато държавата остави лекарите на дъното на таблицата с доходите заедно с учителите, част от тях отвориха частни кабинети, след това собствени клиники и накрая – болници. Инвеститори извън здравния сектор в лечебни заведения на практика няма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK