Фармацевтичната индустрия очаква предвидимост и устойчивост в договарянето с властите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фармацевтичната индустрия очаква предвидимост и устойчивост в договарянето с властите

Фармацевтичната индустрия очаква предвидимост и устойчивост в договарянето с властите

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании пред "Капитал Здраве"

Десислава Николова
2908 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Достатъчно ли са средствата, отделени от обществените фондове, за лекарствена терапия през 2016 г.?

- Годината е много противоречива. На първо място има сериозно подбюджетиране, ако мога да го нарека така, на средствата, необходими за лекарства. Бюджетът, който е отделен в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г., е под плащанията за лекарства през 2015 г., и то след плащането на отстъпка от фармацевтичните компании. На второ място навлизат много нови молекули, иновативни терапии, които са много нужни на българските пациенти. Някои от тях са революции в лечението на съответното заболяване, като хепатит С например. Тази тенденция ще се запази и през следващите години – на пазара ще има множество пробиви в лечението на тежки заболявания, с които се постигат много по-добри резултати, отколкото при досегашните терапии. Така имаме две тенденции – сериозно недофинансиране и наличие на много нови възможности за подобряване на лечението.

В какъв размер изчислявате недофинансирането?

- Много е трудно да бъде изчислено, защото не знаем как ще се развие пазарът. Със сигурност се очаква нарастване на плащанията за лекарствени продукти предвид осигурения по-добър достъп до лечение и навлизането на нови терапии. Здравната каса покрива лечението на заболявания, за които до момента не е имало такова. Диагностиката значително се подобрява, като по този начин се откриват нови пациенти и те получават възможност да се лекуват или да живеят по-дълго. Тези фактори водят до нарастване на търсенето на лекарствено лечение, платено от НЗОК, и съответно до нарастване на плащанията на касата. Очакваме влияние да окаже и решението на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата за увеличаване на рембурсацията на монотерапиите за хипертония. Трудно е да се предвиди как това ще увеличи разходите за лекарства, въпреки че в случая става въпрос за генерични терапии на ниска стойност. Ще има обаче има рязко увеличаване на плащанията в кардиологията не само заради самото увеличаване на покритието до 100%, а и поради това, че много пациенти, които до момента не са ползвали НЗОК и са си плащали от джоба тези лекарства, сега ще започнат да се обръщат към касата, защото лекарствата ще бъдат безплатни.
Пълното покриване на тези лекарства ще доведе до подобряване на достъпа, и то на хора, които са в много уязвимо положение – предимно пенсионери, от друга страна обаче, това ще генерира увеличени разходи на касата. Ако пациентите със сърдечно-съдови заболявания в България са 2 млн. и голяма част са с хипертония, но повечето не са ползвали частични доплащания от здравната каса за своите лекарства, сега, когато лекарствата станат безплатни, броят на пациентите, които ползват базови кардиологични медикаменти по каса, ще се увеличи многократно. Става въпрос за плащания от порядъка на 5-10 лв. месечно на пациент, но е важно да се види какъв ще е ефектът и дали ще доведе до драстично увеличаване на плащанията на НЗОК за лекарства. На фона на въвеждането на новите терапии, на увеличаването на покритието в кардиологията и повечето пациенти поради подобрената диагностика НЗОК оперира с бюджет за лекарства, по-нисък от реалните плащания за миналата година. През 2015 г. нетният разход на НЗОК за лекарствени продукти, и то след плащане на отстъпките от фармацевтичната индустрия, беше 850 - 860 млн. лв. През тази година в бюджета на касата са предвидени 750 млн. лв. за лекарства и още около 50 млн. лв. от резерва й.

Още от пръв поглед през 2016 г. спрямо 2015 г. се отваря една дупка от 50 млн. лв. по-малко за лекарства. Едно от плащанията за лекарства към аптеките от края на 2015 г. беше отложено за тази година, което означава още 25 млн. лв. по-малко. Не знаем и с колко ще бъдат увеличени плащанията на касата за иновативни терапии, нови пациенти и покритие в кардиологията.

Вероятно здравната каса очаква да компенсира недостига с новите отстъпки от цената, които очаква от фармацевтичните компании?

- През миналата година като механизъм за компенсиране на част от нарастването на плащанията на НЗОК за лекарства министъра на здравеопазването чрез наредба наложи отстъпка от 10% върху плащанията на НЗОК за лекарствата без аналог (сами в група). Освен това се въведе и допълнителна отстъпка за новите терапии, които НЗОК заплаща от 2016 г. На практика компаниите веднъж са задължени да дадат най-ниската цена на производител, после да дадат допълнителна отстъпка, за да бъдат плащани новите лекарства от НЗОК, а след това да върнат 10% от средствата, платени от НЗОК за тези лекарства. По този начин индустрията компенсира част от нарастването на плащанията на НЗОК за лекарства, без обаче да се ограничава достъпът на пациентите до лечение. В началото на миналата година индустрията потърси начин да договори с властите, с НЗОК, механизъм за контрол на ръста на плащанията за лекарства в рамките на двустранно споразумение за три години и предвидимост и за двете страни. За съжаление не можахме да постигнем такова споразумение и механизмът за компенсиране на ръста на разходите чрез отстъпки беше въведен чрез наредба на министъра на здравеопазването. Индустрията никога не е възразявала по принцип срещу необходимостта от съществуването на такъв механизъм, но за нас беше обезкуражаващо и неприемливо той да бъде въведен едностранно. Продължаваме да смятаме, че по-целесъобразният модел, който не би позволил сътресения в лекарственото снабдяване, е двустранното договаряне в един обозрим хоризонт от три години например. Още през миналата година предупредихме, че не е правилно натрупването на административни мерки за намаляване на плащанията за лекарствата без анализ на последствията им. Изисква се най-ниската цена на ниво производител, която се проверява и намалява на всеки 6 месеца. Понякога тази най-ниска цена, която Националният съвет по цените на лекарствата намира, е изключение, единична, временна цена, която е плод на договореност между съответната държава и компанията или пък резултат от нестабилността на местната валута, а международното сравнение на цените превръща тези изключения в правило и изисква компанията да предостави такава цена и в България. Така се създава прецедент и се намалява автоматично цената на лекарството в половин Европа, което е повод компаниите да преосмислят експозицията си и дали изобщо да продават медикамента у нас.
Сами по себе си механизмите, които българската държава използва, за да регулира плащанията за лекарства, са познати и ползвани в Европа, но тяхното натрупване един върху друг без оценка на последствията води до изтегляне на лекарства от България. От началото на тази година по наша информация фармацевтични компании са пуснали уведомление, че поне пет продукта без аналог няма да са налични на българския пазар. Става въпрос за лекарства, които са незаменими, и причината за това е именно натрупването на мерки за контрол. По закон компаниите са задължени да уведомят властите, че този продукт компанията вече няма да го доставя на българския пазар, но също са длъжни да поддържат наличности за срок от 18 месеца. И такива процеси текат. Текат и други процеси - сваляне на лекарства от позитивния списък и прехвърлянето им само на свободен пазар, без заплащане от НЗОК, което също лишава пациентите от достъп. Индустрията приема нуждата от механизъм за отстъпки за лекарствата, които НЗОК плаща. Подобни механизми съществува в други европейски държави. Неприемлив е начинът, по който механизмът беше въведен – едностранно, с натрупване върху други мерки, без да са отчита, че имаме най-ниската цена за даден продукт в Европа, че се появяват еднократни цени, които се превръщат в правила. В същото време има непредвидимост, защото компанията на практика не знае какво ще се случи в рамките на следващите шест месеца, дали няма да се намери някаква друга еднократна цена, дали няма да се увеличи исканата отстъпка. Самата отстъпка по наредба е 10%, но тя е върху крайната цена на продукта, който касата плаща. За компанията на практика това са 12, 13, 14% върху цената, защото крайната цена на продукта включва и ДДС, и надценките за търговци на едро и дребно. Финансовото бреме върху индустрията е много сериозно. Затова ние търсим възможност тази година отново да проведем преговори с Министерството на здравеопазването, в резултат на които българската държава да гарантира на фармацевтичния сектор предвидимост по отношение на плащанията, отстъпката, нейния размер и нейната база, за да може да няма проблем с лекарственото снабдяване и случаи с незаменими лекарствени продукти, които напускат българския пазар.
За нас начинът това да се случи е двустранно споразумение между индустрията и властите, каквото е налице в Португалия, Испания, Франция, Великобритания, Ирландия, Дания, Швеция, Белгия, Австрия, Холандия, Латвия и Литва. Преговори за такива споразумения се водят в Словения, Словакия, Румъния, Унгария. Водят се почти в цяла Европа с изключение на Чехия, Полша, Германия и Швейцария. За Германия и Швейцария е разбираемо, че става въпрос за солидни икономики, които нямат проблем с цените. Освен това здравните фондове там са частни и преговорите са заложени на друг принцип. Трябва да отбележим и проблема с ДДС върху лекарствата. В ЕС само Германия, Дания и България прилагат общата ставка на ДДС и върху лекарствата. Извън ЕС това правят Исландия, Норвегия и Русия. И докато в Германия и Дания здравното осигуряване до голяма степен е частно, в България става въпрос за здравни вноски, които държавата национализира под формата на ДДС върху лекарствата. Става въпрос за 150 млн. лв. ДДС годишно. Така че реалната сума, която здравната каса плаща за лекарства, не е 850 млн., а 700 млн лв.

Продължаваме да смятаме, че пътят не е административно едностранно определени мерки, а договаряне и оценка на ефекта преди въвеждането на конкретната мярка. В България правенето на закони и наредби често изглежда така – някой дашва идея и текстът бързо се въвежда, без да се оцени какво ще се случи след това. Понякога мерките за щастие се отменят или отлагат, понякога влизат в сила, но и в двата случая предварителна оценка на ефекта няма. Трябва да се въведе практика във всички сфери, най-вече в здравеопазването, преди промени да се прави анализ на въздействието им. Например при двустранно договаряне на механизъм за контрол на ръста на разходите на НЗОК за лекарства между властите и индустрията, каквото би могло да се реализира през 2016 г., всяка от страните ще оцени ефекта от въздействието на договорените мерки и негативни последици за пациентите ще бъдат избегнати. Искам много ясно да отбележа, че целта на подобно договаряне не е да се премахне механизмът, по който индустрията участва в компенсирането на част от ръста на разходите. Идеята е нещата да се поставят на много по-здрави, по-предвидими основи. Нарастването на плащанията на касата за лекарства се дължи на обективни причини като застаряване на населението, подобряване на лечението, по-висока преживяемост и то не може да бъде прехвърлено изцяло в тежест на индустрията. Това е отговорност на държавата. Индустрията може да е партньор, да компенсира частично това нарастване, за да може българите да получат по-добър достъп до лечение, но като цяло увеличаването на нуждите от лечение е отговорност на държавата. Такава е демографската ситуация. Ако искаме българските граждани да бъдат социално и икономически активни през по-голяма част от своя живот, да бъдат със семейството си, вместо да лежат болни и да генерират повече разходи за здравната система, няма друга възможност освен нивото на здравната грижа да бъде на съответното ниво, като това включва и лекарственото лечение.

Как се отразяват на работата ви останалите мерки за намаляване на плащанията за лекарства?

- Имаше няколко идеи за ограничаване на доплащането на българските пациенти за лекарства. Едната от тях е увеличаването на реимбурсацията на продуктите. Другите две са въвеждането на ценови коридор и изписване по международно непатентно наименование. И двете мерки попадат в категорията бързо инициирани и въведени или предложени без обсъждане на ефекта. В крайна сметка изписването беше премахнато в последния момент, а ценовият коридор – отложен за септември. Впоследствие беше предприет малко по-различен подход, създаде се междуведомствена работна група, в която да се обсъждат възможните политики за намаляване на доплащането чрез генерично изписване или заместване. Групата подкрепи със сериозно мнозинство въвеждането на контролирано генерично заместване, т.е. лекарят да продължи да изписва търговското наименование, но фармацевтът има право да заменя изписан от лекаря лекарствен продукт с друг със същото активно вещество и лекарствена форма. Става въпрос само за продукти, платени от касата, и предложението е това право на фармацевта да не бъде безконтролно, а да бъде в рамките на определени параметри. Например биологичните лекарства, въпреки че са с една и също молекула, не бива да бъдат заменяни без контрола на лекаря и би трябвало да попаднат в списък, който забранява заместване. Това се отнася и за лекарствата - имуносупресори за трансплатирани пациенти, за лекарствата със специфично устройство. Трябва да има контрол върху замяната от страна на пациента, защото ако фармацевтът заменя лекарството, без да пита пациента, често ще се отпуска този медикамент, от който аптеката печели най-много, без задължително това да е най-подходящият или най-изгодният за пациента. Именно по тази причина пациентът трябва да изрази писмено съгласие за заместването върху гърба на рецептата или на специално определено място. Това гарантира, че диалогът между фармацевт и лекар ще се проведе и ако пациентът бъде убеден, че продуктът, който фармацевтът предлага, е по-изгоден за него, ще приеме замяната. Фармацевтът е единственият, който знае кой е най-изгодният продукт, защото има различни отстъпки, които намаляват доплащането. Третият механизъм за контрол е – ако въпреки че продуктът не е в забранителен списък, лекарят в определени случаи, при наличието на много конкретни медицински аргументи може да забрани замяната. Всичко това е пример за мярка, която е точно в посоката, която МЗ търси да реализира - повишаване на информираността на пациентите и намаляване на разходите по доплащането за продукти, които са взаимозаменяеми. При първоначалното влизане в сила на ценовия коридор много лекарства бяха изтеглени от позитивния списък и това показва какво се случва, която е една мярка е предприета набързо, без обсъждане. Предупредихме в самото начало какво ще се случи, но тази мярка влезе в сила, преди да бъде отменена, и после бяха чути аргументите за отлагането й. Компаниите реагираха на ситуацията и влезлия в сила текст и оттеглиха определени продукти. Не знам дали някой е правил анализ колко са оттеглените продукти и как се е отразило това.

Ценовият коридор също би трябвало да бъде отменен, а не да се въвежда от септември 2016 г. за сметка на генеричното заместване. В момента това, че лекарят предписва, а фармацевтът няма никакво влияние върху процеса, не е най-правилната ситуация. Но да се отиде в другата крайност, в която лекарят няма никакъв контрол върху ситуацията, а пациентът също няма никакъв избор, също не е най-правилното решение.

Какъв ще бъде ангажиментът на индустрията като обем средства през тази година?

- Плащанията вървят на тримесечие, като очакваме общата стойност на отстъпката, тези 10% върху стойността на разходите на касата за лекарства без аналог, да достигне 70-75 млн. лв за 2016 г.. През миналата година индустрията върна 45 млн. лв. Това са разходи на НЗОК с ДДС за лекарства за пациенти, които са получили своето лечение. На практика с 10% отстъпка индустрията покрива лечението на една десета от българските пациенти. Отделно от това през тази година НЗОК започва да плаща 27 нови лекарства. Всички от тях влизат за покриване от касата с индивидуални договори за отстъпка, различна от задължителните 10%. Тези отстъпки са много сериозни и отново дават възможност да се лекуват повече пациенти в рамките на ограничения ресурс на касата. Самата здравна каса изчислява постигнатите отстъпки от тези 27 лекарства на стойност около 60 млн. лв. Така общо през 2016 г. индустрията ще предостави отстъпки на стойност 130 млн. лв.

Колко време ще издържите с тези отстъпки, без да се изтеглят лекарства и да се намалява броят на работните места във фармацевтичния сектор?

- Ние предупредихме още миналата година, че отстъпките не са неограничена възможност за компенсация на плащания на НЗОК за лекарства. Тенденцията с изтеглянето на продукти без аналог вече го показа. Няма как компаниите да плащат всеки път и колкото държавата реши да поиска. Нужна е предвидимост и гаранция, че това, което индустрията в момента плаща, няма да бъде увеличавано, за да не се стига до изтегляне на медикаменти.

Мерки за контрол на разходите за лекарства има не само в България, но тук процесът напоследък стана много интензивен и непредвидим.

Понеже често се казва, че плащанията за лекарства безконтролно растат, а за болниците има лимити – за лекарствата също има лимити, но под формата на връщане на пари от компаниите към НЗОК. Ако болничните лимити обаче спират или намаляват приема на на пациенти в болниците, при отстъпката за лекарствата пациентът не спира да си получава лечение, а то се поема от фармацевтичните компании. На практика лекарственото лечение на всеки 10-и пациент на НЗОК се покрива от фармацевтичните компании чрез 10% отстъпка

Достатъчно ли са средствата, отделени от обществените фондове, за лекарствена терапия през 2016 г.?

- Годината е много противоречива. На първо място има сериозно подбюджетиране, ако мога да го нарека така, на средствата, необходими за лекарства. Бюджетът, който е отделен в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г., е под плащанията за лекарства през 2015 г., и то след плащането на отстъпка от фармацевтичните компании. На второ място навлизат много нови молекули, иновативни терапии, които са много нужни на българските пациенти. Някои от тях са революции в лечението на съответното заболяване, като хепатит С например. Тази тенденция ще се запази и през следващите години – на пазара ще има множество пробиви в лечението на тежки заболявания, с които се постигат много по-добри резултати, отколкото при досегашните терапии. Така имаме две тенденции – сериозно недофинансиране и наличие на много нови възможности за подобряване на лечението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK