Решение ли е цезаровото сечение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Решение ли е цезаровото сечение

Shutterstock

Решение ли е цезаровото сечение

В момента 43% от ражданията в България са оперативни, а раждащите жени често се срещат най-малко с липса на внимание

Десислава Николова
4010 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Причините за ниското доверие в системата на майчиното здравеопазване, а до известна степен и за някои от неубедителните й резултати са остарелите практики, които българските болници, лекари и акушерки вече трето десетилетие не успяват да променят.

През 2015 г. 43% от ражданията в България са били оперативни. Данните са на Националния регистър за ражданията към Министерството на здравеопазването. Числото е около три пъти над средния процент, определен като необходим по медицински съображения от Световната здравна организация – 15%.

Тенденцията за все по-технологични раждания не е български патент, а проблемът "висок процент цезарови сечения" е предизвикателство за почти всички здравни системи в развития свят. Числата обаче привличат успешно общественото внимание и точно затова някои смущаващи цифри за състоянието на родилната помощ успяха да поразклатят устоите на установения в тази сфера модел.

На практика 100% от българките раждат в болница при гарантирана лекарска помощ. Изключение са няколко десетки случая годишно на жени, избрали да родят в дома си, или такива, които просто не са успели да стигнат навреме до болницата. Въпреки свръхосигуреността с лекарска помощ здравните показатели са далеч от желаните средноевропейски стойности.

Справка в отчетите на Националния център за обществено здраве и анализи сочи, че през 2014 г. случаите на жени, починали вследствие на бременност или раждане, са едва 5. Тази цифра обаче стои като завеса пред останалите такива инциденти, за които под "причина за смъртта" е вписана актуалната диагноза на жената. Сравнението при показателите на бебетата е красноречиво: перинаталната смъртност у нас е 11/1000 при средна за Европейския съюз 7.4/1000.

Делът на мъртвородените е 8/1000 при 5.27 за ЕС, а неонаталната смъртност в България е 4.5/1000 срещу 2.4 промила средно за ЕС. Зад всички тези сухи числа обаче стоят съдбите на истински хора и семейства, които доказват, че практиките в системата със сигурност могат да се променят към по-добро.

През пролетта София стана домакин на няколко инициативи, чиято цел беше да привлекат вниманието върху състоянието на системата за майчино здраве у нас. Общият извод беше, че страната все още е много далеч от постигането на средноевропейските здравни показатели в сферата на майчиното и детското здраве, но въпреки това усилия за реални промени липсват.

Твърде много патология

"Системата ви е дълбоко погрешна, аз съм ужасена от това, което чух". Констатацията е на Трейси Купър, доктор по акушерство, преподавател и съветник към британското здравно министерство. Тя гостува на единственaта засега у нас самостоятелна акушерска практика. Посещението й беше част от европейския проект COST Action 1405: "Building Intrapartum Research Through Health - an interdisciplinary whole system approach to understanding and contextualising physiological labour and birth", който финансира изследвания в областта на нормалната бременност и раждане. Целта й беше да анализира защо в България не се прилага моделът за акушерски грижи за бременните жени и да предложи възможности за разширяването на такъв тип практики.

"Срещнах се с около 35 бременни жени по време на престоя си тук. Повечето от тях очакват второ дете и търсят някаква алтернатива на обичайните услуги, които им предлага българската здравна система. Някои от историите, които чух от тях, са ужасяващи", отбеляза д-р Купър в края на посещението си. Основните й забележки са свързани с липсата на уважение към желанията на раждащата жена, липсата на възможност жената да бъде придружена от свой близък, погазването на нормите за информирано съгласие, свръхприложението на медикаменти както по време на бременността, така и в хода на раждането, големият брой ненужни интервенции, най-радикалната сред които е цезаровото сечение.

"Тези резултати имат своето обяснение", коментира от своя страна д-р Бояна Петкова, представител на организацията "Коалиция за майчино здравеопазване". Според нея лекарите са научени да търсят и предполагат патологията.

"Затова начинът да излезем от омагьосания кръг на болничното раждане е да позволим на акушерките да застанат до жените – където им е мястото. Ние от "Коалиция за майчино здравеопазване" подкрепяме усилията на акушерките в България да получат по-голяма автономност. Те трябва да могат да бъдат до жената от планирането на бременността до следродилния период в пълната гама от възможности на професията си. Нещо, което в момента българската нормативна уредба не разрешава", обясни тя.

Къде е мястото на акушерката

В държавите с по-добре развити здравни системи решенията се взимат въз основа на доказателства за медицинската полза от дадена практика, както и доказателства за нейната рентабилност. Интересен пример в тази посока е Великобритания, където практиките са претърпели сериозно развитие в последните две десетилетия и съответно са намерили своята научна аргументация. Ситуацията там много е приличала на ситуацията тук, но общата воля на жени и акушерки е генерирала значителна промяна.

Въведен е акушерският модел на грижа – за нискорисковите бременни се грижат преди всичко акушерки, обединени в акушерски практики. Те назначават изследвания, провеждат прегледи и взимат решение дали и кога една жена има нужда да бъде насочена към лекар – все правомощия, на които българските им колеги не се радват. Акушерките имат право да разкриват центрове за раждане – институции, предлагащи близка до домашната среда и професионална акушерска грижа на раждащата жена, които обаче не са болници.

В средата на 2015 г. Британският национален център по перинатални изследвания публикува предварителни данни от мащабно изследване на раждания, оценени като нискорискови. Изследването разглежда 64 хил. нискорискови раждания (повече от всички раждания, които се случват в България за една година). От тях 17 хил. са в дома на майката, 28 хил. в родилни центрове, водени от акушерки, и около 20 хил. в родилни отделения на болници.

Учените са установили, че ражданията в родилни центрове под грижите на акушерки протичат с по-малко усложнения и има значително по-малък риск да преминат в цезарово сечение. При жени, раждащи за втори или следващ път, домашното раждане и раждането в акушерски център водят до същите здравни показатели за майката и бебето, но при значително по-малко интервенции като епизиотомия, форцепс, цезарово сечение. До същите изводи достига и доклад на института "Кохрейн" от 2012 г., обобщаващ 10 проучвания с общо над 11 хил. раждания.

Интересна е и установената икономическа полза. Във Великобритания здравният фонд заплаща 1506 паунда за неусложнено раждане. Реалният разход на здравната система за едно раждане в домашни условия е 1066 паунда; за раждане в акушерски родилен център – 1435 паунда, и за раждане в болнично родилно отделение – 1631 паунда.

Никакъв избор

Всичко това илюстрира колко ограничен избор (на практика никакъв) имат раждащите жени в България. Причината за ниското доверие в системата на майчиното здравеопазване, а до известна степен и за някои от неубедителните й резултати, са остарелите практики, които българските болници, лекари и акушерки вече трето десетилетие не успяват да променят.

През януари "Коалиция за майчино здравеопазване" – обединение от седем неправителствени организации и активисти – представи данните от онлайн анкета между жени, родили в България през последните три години. На допитването за дни откликват над 5290 жени, което само по себе си говори за потребността им да споделят преживяното. Около 1800 от тях отговарят на последния отворен въпрос, в който са поканени да разкажат какво ги е впечатлило около раждането им. Като особено проблематични се открояват областите:

кърмене - 20.7%, затруднена комуникация между медицинския екип и родителите - 6%, отрицателно отношение от страна на лекари и акушерки - 15%, необосновано дълга раздяла на майки и бебета – 22.2%.

В споделените в анкетите лични истории твърде често се повтарят случаи на неуважение към раждащата жена, вербално и физическо насилие над нея, прилагане на медицински процедури, без те предварително да й бъдат обяснени и да се поиска нейното съгласие, в това число прилагане на окситоцин за стимулиране на раждането, епизиотомия, прилагане на официално отречения метод на Кристелер (така нареченото скачане по корема), форцепс и др.

В България не е провеждано изследване за честотата на тези събития. Разказите на майките обаче оставят усещане, че по отношение на спазването на правата на раждащата жена България е по-близо до страните от третия свят, отколкото до страните от Стара Европа. А според доклад на СЗО от 2015 година насилието и неуважението по време на раждане са една от основните пречки за намаляването на майчината смъртност в световен мащаб.

Възможните решения

Според желаещите промяна в сферата решаването на тези проблеми трябва да започне с преосмисляне на цялостната концепция на регламентите в майчиното здравеопазване. "Раждането не е спешно състояние, а нормален физиологичен процес. Променете си регламентите!", написа д-р Трейси Купър в специален поздрав до България по повод деня на акушерките 5 май. Макар и слаби и спорадични, гласове на подкрепа за тази идея могат да се чуят и от средите на акушер-гинеколозите.

"Необходими са клинични алгоритми, които да важат за всички лечебни заведения в цялата страна", коментира акушер-гинекологът д-р Данаил Илиев. Той допълва, че "те трябва да бъдат съобразени с най-съвременните научни доказателства в сферата и да получат подкрепата на гилдията безусловно. Така нареченото секцио е именно животоспасяваща операция и не трябва да се подразбира като приемлива алтернатива на нормалното раждане. Хубаво ще е, ако в мисленето на акушер-гинеколозите има такава насоченост, за да не се изгуби нормалното раждане на нашата планета."

Според експертите подобряването на грижите минава неминуемо през осигуряване на качествена грижа за всяка бременна жена – била тя здравноосигурена или не; овластяване на акушерките чрез промяна на законовата база така, че да могат да практикуват самостоятелно и да сключват договори с НЗОК; налагане на стриктно отношение към спазването на правата на раждащите – да са запознати предварително с подробностите на информираното съгласие, да имат придружител, да не бъдат обиждани или насилвани.

Причините за ниското доверие в системата на майчиното здравеопазване, а до известна степен и за някои от неубедителните й резултати са остарелите практики, които българските болници, лекари и акушерки вече трето десетилетие не успяват да променят.

През 2015 г. 43% от ражданията в България са били оперативни. Данните са на Националния регистър за ражданията към Министерството на здравеопазването. Числото е около три пъти над средния процент, определен като необходим по медицински съображения от Световната здравна организация – 15%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK