Топ 10 на фармацевтичните компании в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 10 на фармацевтичните компании в България

Топ 10 на фармацевтичните компании в България

И становищата на техните мениджъри за развитието на пазара

67691 прочитания

© Юлия Лазарова


Статията е част от специалното издание "Здраве" на "Капитал". Цялото списание можете да разгледате в библиотеката на "Капитал".

Фармацевтичният пазар на България е доминиран от световни корпорации, в топ 10 на пазара има само една корпорация, регистрирана в България – "Софарма".

В традиционната ни анкета с генералните мениджъри на десетте най-големи по пазарно присъствие фармацевтични компании ги попитахме каква е била 2015 г. за компанията им, какви са прогнозите за развитието на пазара през 2016 г., каква е институционалната рамка за фармацевтичния сектор, как промените в нея се отразяват върху достъпа на пациентите до терапия и какви са рецептите страдащите да получат възможно най-бързо лечение.

*До редакционното приключване на броя не получихме отговори от "Actavis България" заради предстоящото сливане с генеричния гигант Teva, която придоби компанията през миналата година, както и от "Sevrier България".

№ 1 - Христо Трунчев, генерален мениджър на Novartis Pharma - България

Изминалата година беше успешна за Novartis. През 2015 компанията закупи онкологичното портфолио на GlaxoSmithKline, като продаде ваксините си и дивизията, занимаваща се с продукти във ветеринарната медицина. Фокусът ни е в областта на иновативните терапии, където Novartis е световен лидер, в достъпните генерични медикаменти, в които нашата компания Sandoz е позиционирана на второ място в света, и Alcon – лидер в областта на грижата за очите. Novartis е номер едно фармацевтична компания в света по инвестиции в научни изследвания и разработки. Само в онкологията имаме повече от 25 нови молекули, които са в процес на разработка. Очакваме нови молекули и в областта на сърдечната недостатъчност, и в дерматологията, и за ревматологичните заболявания.

Мисля, че рамката за правене на бизнес в България се развива положително, и наблюдаваме желание за подобряване на бизнес климата и реформи в здравния сектор. Добрата рамка за устойчив бизнес обаче не е само ниските данъци и високите заплати. Това трябва да бъде стабилно правителство, дългосрочна предвидимост, висококвалифицирана работна ръка, ясна стратегия за развитието на всеки сектор и отрасъл в икономиката. В България почти 40% от всички инвестиции в иновации се правят от фармацевтичния бизнес. Клиничните изпитвания, които провеждаме в страната, са огромна инвестиция в здравната система, в здравето на българите и спестяване за бюджета на НЗОК. Трябва да се мисли по тези въпроси и отраслите, в които има ръст и интерес, да станат приоритетни. Здравеопазването със сигурност е един от тези отрасли и трябва да започнем да мислим за здравеопазването като инвестиция, а не като разход.

Novartis винаги е била и ще бъде партньор на институциите. Като най-голяма компания в България не можем да си позволим да не носим отговорност – договаряме отстъпки, предоставяме диагностика, правим всичко, което можем. Моето мнение е, че всеки пациент трябва да получи лечението и медицинската помощ, които са най-подходящи и добри за него. Дали това ще бъде генеричен или оригинален медикамент определят специалистите. Темата за доплащането от страна на пациентите е много важна тема, но често забравяме, че там основно трябва да се работи в областта на по-добрата информираност.

Относно оценката на здравните технологии мога само да изразя надежда, че това наистина ще доведе до реално оценяване качествата на новите медикаменти и заплащане с публични средства за наистина по-добър резултат. Подобни мерки има в почти всички страни от ЕС и е добре, че най-накрая се въвеждат и в България. Novartis винаги е подкрепяла идеята за модели, основани на заплащане за постигнат резултат от лечението. Пътят, по който вървим – създаване на електронни регистри, досиета и данни за постигнат ефект, може да помогне на институциите невинаги да взимат най-лесното решение, или т.нар. финансови отстъпки, а да отделят обществен ресурс за медикаментите с наистина доказана ефективност. Достъпът до иновативни медикаменти в България е сравнително добър, като вземем предвид реалните икономически показатели на страната. Не можем да очакваме, че с такъв размер на здравната вноска и такъв брутен вътрешен продукт достъпът в България ще е съпоставим с достъпа в Германия. За свиване на бизнеса не може да се говори – напротив, имаме все по-увеличаващ се екип в областта на клиничните изпитвания например. Както вече казах, това е реалната възможност на фармацевтичните компании да допринасят за икономиката на страната и да инвестират там, където е необходимо.

Фармацевтичният пазар е растящ пазар и няма как да е по друг начин. Населението застарява, има все по-добра диагностика и техники за ранно откриване на заболявания, които преди години са били непознати. Всичко това обуславя този ръст. Очакванията ни за тази година са за сходен ръст като през 2015 година. Разбира се, както е известно, ние връщаме към НЗОК 10% от генерираните продажби за всички иновативни молекули и по този начин допринасяме за балансирания бюджет за медикаменти. Усилията на държавата в областта на прогенеричната политика, предприети тази година, вероятно ще дадат отражение през 2017 г.

Не смятам, че има опасност новите правила за работа да лишат някои групи пациенти от лечение, но не мога да коментирам, преди да видим реалния ефект от взетите решения и приетите нормативни документи.

№2 - Методия Чадиковски - генерален мениджър на "Roche България"

През 2015 г., по данни на IMS, фармацевтичният пазар за поредна година отбеляза ръст от 7.7% спрямо предходната 2014 г., а ръстът на болничния пазар, към който са ориентирани повечето лекарства на "Roche България", регистрира ръст от 5.1%. Ръстът на целия фармацевтичен пазар, както и на болничния сегмент, беше обусловен от продължаващото застаряване на населението и увеличената хронична заболеваемост, водещи до повишено търсене на здравни услуги, както и от включването на още иновативни медикаменти в позитивния лекарствен списък. "Roche България" запазва втората си позиция сред всички компании на българския фармацевтичен пазар с общ пазарен дял от 5.9% в стойност от целия фармацевтичен пазар (Rx+OTC). В сегмента от фармацевтичния пазар, включващ само продуктите с лекарско предписание (Rx), ние постигнахме втора позиция в сравнение с 2014 г., с пазарен дял от 7.1% в стойност. През 2015 г. пазарната среда се влоши допълнително след въвеждането на допълнителни мерки за ограничаване на разходите от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), и по-специално задължителните отстъпки от цената на скъпо струващите медикаменти без аналог, включени в позитивния лекарствен списък, които бяха въведени с последните промени на Наредба 10 за условията и реда на заплащане на лекарствени продукти. В съчетание с механизмите за забавяне на навлизането на нови продукти на пазара продължаващият натиск върху цените на лекарствата по линия на международното референтно ценообразуване и допълнителните рестриктивни мерки поставиха нови, още по-сериозни предизвикателства и неясноти.

Развитието на Roche обаче е позитивно, макар и предизвикателно. На глобално ниво през април 2015 г. Roche придоби мажоритарен дял във Foundation Medicine (FMI), компания, специализирана в сферата на молекулярната информация. Сътрудничеството с FMI ще позволи да се комбинират силните страни на двете компании за постигане на напредък в откриването и разработката на персонализирани терапии за пациенти с онкологични заболявания, и да се стандартизират събирането и анализът на данни от клинични проучвания и клиничната практика. Сътрудничеството включва и разработка на съпътстващи диагностични тестове, основаващи се на генетично секвениране от ново поколение, което позволява да се направи пълен генетичен профил, като се използват малки количества туморна тъкан.

В момента "Roche България" има 63 лекарства, ако се вземат предвид всички регистрирани форми. Към днешна дата продуктовото ни портфолио е съсредоточено в следните терапевтични области: онкология, хематология, имунология, инфекциозни болести, нефрология и неврология.

От началото на 2015 г., стартира ефективната реимбурсация на наш иновативен лекарствен продукт за лечение на пациенти с първа линия метастатичен HER2+ рак на гърдата. През юли 2015 година в позитивния лекарствен списък на НЗОК беше включено и противораково лекарство, което се използва за лечение на възрастни с базалноклетъчни карциноми (форма на рак на кожата) в напреднал стадий: когато ракът е метастазирал (разпространил се е в други части на тялото) и причинява симптоми или когато е локално напреднал (започнал е да се разпространява в близки участъци) и не е подходящ за операция или лъчетерапия (лечение чрез облъчване).

През ноември 2015 година в позитивния лекарствен списък на НЗОК беше включено и наше лекарство като стандарт при втора линия на лечение на HER2+ метастатичен рак на млечната жлеза. Ефективната му реимбурсация стартира от януари 2016 година.

В глобален план Roche има пет нови продукта през изминалата година.

Според мен в България има възможност пазарът да се развива, като се търсят възможности за оптимизиране на инвестициите в сферата на здравеопазване. Ние в Roche съзнаваме, че България, както и повечето държави сме изправени пред трудното предизвикателство да се справяме с постоянно нарастващи разходи за здравеопазване, като същевременно трябва да се цели подобряване резултатите за пациентите и достъпът им до здравни грижи.

Поради това и работим с всички наши партньори за намиране на иновативни ценови решения, които да променят ценообразуването от основаващо се на количество към основаващо се на полза, да предоставим повече гъвкавост на платците и здравните власти, когато става дума за взимане на решения относно реимбурсирането, и да осигурим непрекъснат достъп до иновативните лекарствени средства за пациентите.

През цялата 2015 година активно се опитвахме да ангажираме всички наши партньори в дискусията относно регулациите на пазара. Ясно беше, че не е възможно да няма никакво договаряне между НЗОК и производителите на иновативни лекарства, защото както във всички европейски държави, така и тук натискът върху здравните и лекарствените бюджети ще продължи да съществува и да изисква разумно инвестиране на наличните средства. В България обаче при наличното рефериране на цените до най-ниските в Европа гъвкавостта на производителите е намалена просто защото цените спадат непрекъснато, а системата не отчита ефекта от вложените в дадено лечение средства. На фона на тази среда налагането на задължителните отстъпки, и то само на продуктите на иновативната индустрия, още повече ни "връзва ръцете" и ние нямаме възможност да предложим атрактивни условия за нашите продукти. Ние се опитваме да предлагаме други форми на отстъпки, които да доведат до ползи и за системата и за пациентите, но засега и в тази среда не успяхме да постигнем успех. Това обаче не значи, че ще се откажем, просто явно се изисква още работа и споделяне на опит с други държави. Понастоящем има разработени подобни договаряния, при които се постига повишаване на ефективността чрез по-рентабилно използване на лекарствата, както и чрез прилагане оценка на здравните технологии с цел намиране на решения за възвръщаеми плащания.

Ние в Roche вярваме, че трябва спешно да доставяме медицински решения сега, едновременно с разработването на бъдещи иновации. Затова сме поели ангажимент да работим с всички партньори в областта на здравеопазването за преодоляване на препятствията пред всички пациенти и подобряване на техния достъп до диагностика и лекарства.Според мен достъпът на пациентите до лечение с иновативни лекарства е добър, но, разбира се, може винаги да се подобрява още. Ние не се отказваме от вкарването на нови лекарства поради липса на реимбурсация. Нашите лекарства са с ползи, които довеждат до включването им в реимбурсация, макар и след дълъг период, заложен в нормативната рамка.

През 2015 г. "Roche България" реализира лек спад на бизнеса спрямо отчетеното в края на 2014 г. Този резултат се дължи изцяло на непредвидената задължителна отстъпка, наложена от НЗОК, в размер на 20% от продажбите на значителна част от продуктовото ни портфолио за периода 14.08.2015 - 31.12.2015 г. В резултат на отстъпката се наложи изцяло да преразгледаме плановете си, съкратихме инвестиции, както и хора. През изминалата година изживяхме турбуленцията на промените, проведени от Министерството на здравеопазването и договарянията с НЗОК. Първо щяхме да се консолидираме около пакт за стабилност между властите и индустрията, но после това отпадна и бяха въведени задължителните отстъпки само за иновативните лекарства. Тази година се надявам всички усилия да са насочени към установяването на ефективно въвеждане на оценката на здравните технологии в системата с широката употреба на инструменти на фармакоикономическите анализи. Надявам се да се установи процес, който да е отворен, прозрачен, балансиран, основан на доказателства и отчитащ стойността на иновативните лекарства, не просто тяхната цена.

Моите очаквания са и за напредък по отношение на въвеждането на електронното здравеопазване и особено обобщаването на данни, свързани е ефекта от приложението на лекарствата. Само така, с помощта на реални данни, НЗОК ще може ефективно да се договаря с производителите и да взима информирани решения къде има нужда да се инвестира по отношение на лекарствата.

Очаквам все повече да можем и да показваме с реални местни данни връзката между подобряване здравето на пациентите и ползите за икономиката и обществото в България. Защото по този начин хората ще бъдат убедени, че средствата в иновативни, различни лекарства са инвестиция, а не разход.

Аз най-искрено се надявам да не се допуска влошаване условията за лечение на които и да било групи пациенти.

N4 - Николаос Ксидиас, регионален мениджър на GlaxoSmithKline за България

2015 година беше изключително динамична – и за GSK, и за фармацевтичния бранш като цяло. Съумяхме да направим плавния преход и финализирахме транзакцията си с Novartis, в рамките на която те придобиха нашето онкологично портфолио, а ние – техни ключови ваксини. Съвместно с тях създадохме т.нар. Joint Venture в областтa на продуктите без лекарско предписание (ОТС), в който GSK държи контролния пакет. Така компанията ни затвърди своите лидерски позиции в три ключови области – респираторна, ваксини и OTC продукти. Няма как подобна промяна да не даде ясно отражение и в цялостния бизнес модел на компанията. През 2015 г. променихме начина, по който възнаграждаваме търговските си екипи, а през 2016 – и начина, по който работим с медицинските специалисти. Уверен съм, че скоро и други компании ще ни последват, тъй като възможността за потенциален конфликт на интереси между индустрия и лекари е сериозен проблем в световен мащаб и ние от години работим в посока повишаване на етичните стандарти. Вярвам, че пътят към прозрачността, който сме поели допълнително, ще засили партньорството ни с медицинските специалисти, особено след като ще продължим да подпомагаме тяхното обучение и надграждане на знания и умения в различни терапевтични области по един напълно независим начин.

Посоката ни на развитие вече е кристално ясна и се подкрепя както на вътрешно ниво – от служители, ръководство и акционери, така и от ключовите клиенти и участници в сектора на здравеопазването. Стратегията и ясните цели дават и конкретни резултати – GSK има отлични финансови показатели в световен и европейски мащаб – както за 2015 г., така и за първото тримесечие на 2016 г. За България резултатите ни също показват, че сме на прав път, и това допълнително мотивира екипа ни.

Институционалната рамка е добра, съобразена с основните европейски директиви и изисквания, но трябва по-засилен контрол и оптимизация в дейностите на институциите, които разпределят държавни или обществени финансови ресурси. Факт е, че от години асоциацията ни има няколко важни цели, които представя на всяко ръководство на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Комисия по здравеопазването към съответното Народно събрание. Те са с конкретен фокус върху пациента и целят главно да ускорят достъпа до лечение, да намалят крайната цена на лекарствените продукти посредством намаляване на ДДС за тях, да намалят процента доплащане, който към момента е най-високият в Европа, да се прилага оценка на здравните технологии, но с прозрачен диалог и без риск за забавяне на достъпа на пациентите до нови лекарствени продукти. Принципно е важно да се предприемат действия и в посока повишаване ресурса за здравеопазване, защото към момента той е един от най-ниските като процент от БВ, с ясна оценка на разпределението на тези ресурси.

Принципно сътрудничеството с институциите винаги е било една от основните ни цели – и като компания, и като член на АRPhaRM. То се изразява най-вече в добрия диалог между всички участници в сектора на здравеопазването, което включва и пациентски организации, и медицински специалисти. Това е важно, защото без наличието на този диалог всяка промяна би създала сериозни трусове, които рефлектират пряко върху пациентите и лекарите. В този смисъл GSK се включи с готовност в процеса на даване на отстъпки към НЗОК, защото това рефлектира не само върху бюджета на касата, но и увеличава възможността повече пациенти да получат адекватна терапия и лечение за своето заболяване. Готови сме да продължим този диалог в конструктивна форма и през 2016 г. отново да предоставяме отстъпки по съответните правила.

Както многократно съм споменавал, се вижда желанието за реформи, но все още чакаме конкретни решения и на практика. Фармацевтичният сектор зависи основно от средата, в която функционира, и стабилността, която се осигурява на лекари и пациенти за достъп до лечение и добри условия на работа. Всяко разклащане в системата на здравеопазването рефлектира както върху тях, така и върху нас. Оптимизирането на рамката по отношение ускорен достъп до терапия и намаляване доплащането от страна на пациентите за лекарствени продукти е от голямо значение, особено в контекста на непрекъснато падащите цени на медикаментите.

Добрата европейска и световна практика показва, че оценката на здравните технологии е необходим механизъм, който дава допълнителна информация за ползата, ефикасността и съответствието полза - цена на даден лекарствен продукт. Едновременното прилагане на ОЗТ и реферирането към брой държави, в които този медикамент е реимбурсиран, допълнително забавя достъпа на пациентите до него и не е често срещана практика в държавите, въвели такава оценка. След отпадането на изискването за реимбурсация в минимум 5 страни от 17-те референтни в Европейския съюз от Наредбата за цени и реимбурсация на лекарствените продукти то е прехвърлено в Наредба 10, което отново поставя на дневен ред проблема със забавения достъп. Искрено се надявам този проблем да намери своето решение в краткосрочен план, така че да се гарантира равен достъп до терапия и лечение на българските пациенти.

През последните години секторът се характеризира основно с две ключови думи – иновации и прозрачност. Иновациите могат да бъдат забелязани както в новите лекарствени продукти, които навлизат тепърва, така и в начините на работа между индустрия и медицински специалисти. Основните тенденции са в неизменната посока за намаляване цените на лекарствените продукти, докато се повишава достъпът до нови медикаменти. Ако България може да се похвали с най-ниските цени, дебатът по тази тема в страни като Америка започна именно през 2015 г. като част от предизборната надпревара. Втора основна тенденция е дигитализирането на сектора и предлагането на все повече услуги и информация както за пациенти, така и за лекари онлайн. Иновативните компании продължават да влагат сериозен финансов ресурс в научно-развойна дейност и в идните години вярвам, че ще видим редица пробиви в лечението на някои заболявания. През 2015 г. бяхме свидетели на редица сливания, придобивания и продажби на големи компании и продукти и мисля, че през 2016 г. тази тенденция ще се запази. Ключов двигател и през 2016 година ще остане прозрачността в отношенията индустрия - лекар - пациент, която е от изключителна важност за развитието на сектора и аз лично се чувствам горд от факта, че и в тази област имаме лидерска позиция.

България има едни от най-добрите практики в областта на имунизациите – осигуряват се най-качествените налични ваксини на достъпна за българския пазар цена. Разбира се, имунизационните процеси навсякъде по света непрекъснато се развиват в зависимост от променящата се епидемиологична обстановка, както и успехите в разработването на нови и безопасни ваксини срещу инфекциозни болести. Все повече държави имат достъп до нови, качествени ваксини и задоволяването на техните нужди е общо предизвикателство пред производителите и държавите. Точно затова според редица препоръки на международни здравни организации търговете следва да бъдат организирани поне година преди реалната, фактическа доставка, за да могат производителите да предвидят количествата за съответната държава; институциите да сключват дългосрочни договори с компаниите, за да има предвидимост в логистичния процес и да има непрекъснат диалог между индустрията и институциите, за да бъдат гарантирани локалните нужди от ваксини. Това е важна част от условията за гарантиране на непрекъснатост в изпълнението на имунизационния календар, независимо за коя държава говорим и колко голяма е тя. В България ние винаги сме разчитали на партньорството и добрия диалог с всички институции и се надявам скоро да бъдат преодолени предизвикателствата чрез навременно организиране на търговете за осигуряване имунизации по календар. До момента именно на база добри партньорски отношения с всички участници в сектора на здравеопазването в България съумяваме да задоволим необходимостта на държавата, обществото и децата в осигуряване на тези ваксини, които в годините са били наш ангажимент. И все пак планирането и от страна на държавата стои на дневен ред, особено във връзка с редица спонтанни епидемии от ваксинопредотвратими заболявания. Те се появяват в държави, които могат да бъдат обобщени в три категории – такива, в които има силно развити "антиваксинални" общества, такива, в които има недостиг на чиста питейна вода, липсват елементарни хигиенни и санитарни условия, и държави, заплашени от голям брой мигранти, пристигащи от държави с провален имунизационен календар вследствие на война. За съжаление България може да се причисли към първата и трета група държави и се изисква специална държавна политика в посока предпазване на населението от епидемии. За превенцията чрез ваксини в държавите от втората група GSK работи в партньорство с редица световни организации – GAVI, СЗО, УНИЦЕФ, PATH, фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, Save the children и др. Колкото до антиваксиналните движения самият аз не разбирам защо родителите биха били настроени негативно срещу имунизациите, тъй като ваксините са едно от най-големите постижения в здравеопазването до момента заедно с антибиотиците, а аз съм привърженик на медицината, базирана на научни факти. В Гърция този феномен не се наблюдава - родителите нямат съмнения в ползата от ваксините за тях и децата им. Искрено вярвам, че медицинските специалисти и експертите съвместно с институциите ще съумеят да разяснят на хората каква всъщност е ролята на имунизациите, така че те да са напълно убедени в тяхната безопасност и ефикасност, а спекулациите да бъдат минимизирани.

№ 5 - Йерун Вайтес, управител на "Sanofi България"

През 2015 г. в световен мащаб Sanofi постигна значителен напредък с пускането на пазара на ключови нови продукти, множество дейности за развитие на бизнеса и усилията си за оптимизиране на организационната структура. Влизането в ексклузивни преговори за потенциална размяна на бизнеси с Boehringer Ingelheim би ни донесло лидерство в бизнеса с лекарства без лекарско предписание. Това е ключова първа стъпка в промяната на нашето портфолио.

Миналата година Sanofi започна преструктуриране на организацията с цел по-нататъшно повишаване на конкурентоспособността и стимулиране на растежа на компанията в световен мащаб. Целта на новата организационна структура е осигуряването на растеж, подготвяне на почвата за бъдещи лончове, повишаване нивото на отговорност и създаване на възможности за развитие на служителите. Процесът все още продължава и началните положителни резултати вече виждаме в първото отчетено тримесечие. Sanofi сега е на път да постигне значителен растеж, имайки потенциала да пуска на пазара в световен мащаб по едно ново лекарство на всеки шест месеца между 2016 г. и 2018 г. Това е нещо, което никога не сме правили преди, както не са и нашите конкуренти.

Sanofi е световен лидер в здравеопазването, с разнообразно портфолио, поставящ във фокуса на всички свои дейности нуждите на пациентите и предлагащ интегрирани иновативни решения в областта на превенцията и лечението на социално значими и редки заболявания. Ние постигнахме добри резултати на българския пазар през миналата година благодарение на нашето широко портфолио и цялостния пакет от иновативни продукти, човешки ваксини, генеричните лекарства и продукти без лекарско предписание. Миналата година пуснахме на пазара нови иновативни продукти в областта на диабета, хипертонията, дислипидемията, онкологията и множествената склероза.

Sanofi има много добри перспективи за растеж в следващите години благодарение на диверсификацията си, новите продукти, навлизащи на пазара, и оптимизиране на организацията.

За развиване на какъвто и да било бизнес е важно да има предвидимост. 2015 беше динамична година, в която ние се сблъскахме със значителни промени, като например мерки за съкращаване на разходите, наложени от правителството. Достъпът до лечение е от основно значение, така че въпросът е как да го запазим достъпно. На този въпрос би трябвало да отговорят всички заинтересовани страни, а не само правителството. Всяка мярка за ограничаване на разходите, наложена от правителството, трябва да води до възможности за иновативни лечение.

Например предложената политика за рефериране към международното непатентно наименование ще доведе до ограничаване на избора на лечение от страна на предписващите лекари към пациентите. Този подход може потенциално да застраши ефикасността на лечението - лекуващият лекар ще загуби контрола върху управлението на болестта, наблюдението и докладването на лекарствената безопасност.

Налице е ясна тенденция в Европа за приемане на такива мерки за ограничаване на разходите като описаните по-горе. Ние трябва да запазим диалога между Иновативна фармацевтична индустрия и НЗОК с цел оптимизиране на грижата за пациентите и в същото време – постигане на предвидимост за платеца чрез по-добър контрол върху публичните разходи за здраве. Ако това се случи, то ще подобри достъпа до здравеопазване и в крайна сметка това ще доведе до подобряване на благосъстоянието в България.

Въведените отстъпки към касата представляват допълнителна финансова тежест за индустрията. България е една от страните с най-ниски производствени цени на лекарствата в ЕС. Едновременно с това постоянно се въвеждат строги мерки за контрол на цените. Това води до паралелен износ, причиняващ недостиг на някои важни лекарства, и има негативно влияние върху достъпа на пациентите до лечение и/или дори ги излага на риск, когато животоспасяващи лекарства се изнасят.

Въпреки това добра стъпка в тази посока е новото законодателство за предотвратяване на паралелния износ, което беше прието тази година. Sanofi подкрепя въвеждането на мерки и правила за гарантирането на качествени и ефикасни здравни услуги и за по-широк достъп до ефективно лечение. Ние разбираме, че има нужда от контрол и предвидимост на публичните разходи, както и стабилност на системата, но това не трябва да ограничава достъпа на пациентите до нужното им лечение.

Реформите в системата на здравеопазването са необходими, за да се контролират разходите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Въпреки че разбираме, че не е лесно да се провеждат реформи, въвеждането на твърде много промени по едно и също време не е от полза нито за фармацевтичните компании, нито за лекарите и пациентите.

Например въвеждането на ценовия коридор се отложи с още 6 месеца и всички все още обсъждат ефекта и риска от това. За по-ясно разбиране на въвеждането на ценовия коридор щеше да е по-добре първо да се работи с всички заинтересовани страни в сектора на здравеопазването. Сега това създаде хаос и доведе до забавяне на изпълнението на планираните мерки. Беше отложено и въвеждането на разделения осигурителен пакет. Трябва да бъде създаден механизъм за по-добър информационен поток към предписващите лекари и пациентите, с по-голяма свобода на избор за лечение.

В цяла Европа съществуват агенции за оценка на здравните технологии с цел по-добър контрол и ефикасност на средствата за здравеопазване. Създаването на такава институция в България се очакваше и тя вече започна своята дейност. От една страна, новата наредба за оценка на здравните технологии може да се приеме като препятствие пред иновациите, но всъщност ролята на агенциите в страните от ЕС е да дават препоръки. Окончателното решение за публично финансиране все още се взема от Националния съвет за цени и реимбурсиране и НЗОК. Надяваме се, че работата на комисията за оценка на здравните технологии ще доведе до по-прозрачен процес при оценяване на иновациите и няма да се използва като инструмент за поставяне на допълнителни препятствия за индустрията. Тя трябва да осигурява възможност за обсъждане и договаряне на различни механизми за възстановяване на разходите, както и нови схеми за ценообразуване. Тази институция трябва да покаже добра воля да провежда реформите не чрез налагане на мерки, а като работи с всички заинтересовани страни, за да се подобри достъпът до здравеопазване по контролиран начин.

Една от причините за забавянето на пускането на пазара на нови продукти досега е законовото изискване да има 5 страни от ЕС, в които продуктът се плаща от обществени фондове. Правилото "5 от 17" забави навлизането на нови продукти в България с поне една година. Миналата година ARPharM показа, че времето между регистрацията и реимбурсацията е около 1000 дни в България - едно от най-големите в Европа, и има значително влияние върху бизнеса в страната. Сега това правило е премахнато и новата регулация, свързана с оценка на здравните технологии, ще поеме тази роля. Какво ще бъде реалното въздействие предстои да се види.

Ние не трябва да подценяваме преките инвестиции на иновативните фармацевтични компании в клинични проучвания с нови продукти в България - 160 милиона лева на година и продължават да растат! Това позволява на лекарите, както и на пациентите по-бърз достъп до нови методи за лечение.

Разходите за здравеопазване се увеличават от няколко години. Основните причини са застаряването на населението, стремежът към достигане на европейско ниво на достъп до лечение, незадоволените потребности и внедряването на нови медицински технологии. В този аспект виждаме, че през миналата година настъпиха редица законодателни промени, които засягат всички участници в системата на здравеопазването. Като например задължителните отстъпки (правилото "без отстъпка няма реимбурсиране"), ценовият коридор, преоценка на всички реимбурсирани продукти на всеки 3 години, ограниченията, поставени пред болниците, и т.н. Това беше изключително предизвикателна, променяща се и бурна среда. Тя изискваше адаптивни, гъвкави и бързи реакции от всички фармацевтични компании. Нашата основна цел е да работим в партньорство с всички заинтересовани страни за създаване на по-стабилна и ефективна система на здравеопазване.

Някои от заболяванията отпаднаха от регулацията заради допълнително въведени критерии. Това би могло да ограничи достъпа до лечение на някои групи пациенти.

Трябва да вървим към модел, предлагащ широка гама от лекарства, достъпни за всички пациенти. Изборът на (персонализирано) лечение не трябва да се ограничава административно, а трябва да остане на ниво решение от медицинския специалист. Най-добрите европейски практики трябва да се прилагат в България.

По отношение на ваксините, както многократно Петя Стратиева, генерален мениджър на Sanofi Pasteur за България, е отбелязвала, че когато става дума за комбинирани ваксини, чиято производствена сложност няма еквивалент в биофармацевтичната индустрия, своевременното планиране е от ключово значение. Говорим за ваксини, чийто производствен цикъл е между 18 и 36 месеца. В тази връзка дългосрочното предвиждане на нуждите на дадена страна, свързано с развитието на имунизационната й програма, е от огромна важност. Подобряване на процеса на взимане на решения, свързани с ваксини, е от критично значение за повишаване достъпа на гражданите до имунизации и тяхното доверие към тях.

Все повече правителствата в Европа организират и провеждат дебати с различните заинтересовани страни с отношение спрямо ваксините. Сред тях са здравните институции, органите за оценка на здравните технологии, финансовите министерства и индустрията. Целта е да се постигне ефективен процес на взимане на решения и изпълнение на имунизационните програми. Тези държави, които са направили публично достъпна информацията от заседанията и решенията на специализираните съвети по имунизационна практика, постигат по-голяма степен на обществено доверие към ваксинациите.

Откритият и прозрачен дебат, постоянният диалог, кампаниите, включващи всички заинтересовани страни, в това число и пациентите, са в основата на това доверие.

Като водещ доставчик на ваксини за цял свят, присъстващ в България повече от 20 години, Sanofi Pasteur винаги е имал грижата за осигуряване на нуждите на българската имунизационна програма. Планирането се извършва спрямо броя на новородените, децата и възрастните, подлежащи на ваксинация, видовете ваксини, разрешени за употреба и допустими спрямо имунизационния календар,

Вярваме, че за настоящата 2016 г. ще успеем да доставим нужните количества спрямо договорите на доставчиците ни с Министерство на здравеопазването, което през тази година се съобрази в изискванията си до голяма степен с препоръките на европейските институции към държавите, срещащи затруднения в осигуряването на ваксини

№6 - Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма"

Изминалата година беше сравнително добра за "Софарма" на фона на общата икономическа ситуация на основните пазари, на които оперираме, и българската икономика. Успяхме да запазим позициите си и да очертаем перспектива за ръст основно на новорегистрирани наши препарати на различни пазари. Традиционно силно компанията ни се развива на пазара на лекарства без рецепта. Ключови области си остават кардиологията, централна нервна система и др. – иначе казано, ние се стараем да подкрепим българските пациенти и българската здравна система там, където има масово потребление на медикаменти за хронични заболявания. Общо взето, това са и областите, в които пускаме на пазара нови генерични медикаменти. Трябва да отбележим една нова положителна тенденция при "Софарма" – успешно вече приключихме през 2016 г. пет процедури от типа DCP – децентрализирани общностни процедури, над 10 са завършените процедури по национална регистрация на отделни пазари извън ЕС. Определено е хубаво да споменем и първите ни успехи като контрактен производител и първите успешни договори по системата на "аутлайсънсинг" – с разработена от нас документация и договорено производство през наши договорни партньори излизаме на пазари като Швеция, Чехия, Словакия, очакваме до края на 2016 да успеем и в Германия и Великобритания.

По отношение на подкрепата към българските производители от страна на държавата има какво още да бъде направено. Още повече че "Софарма" е отговорен социален партньор. Пазарните тенденции в по-голямата си част са смущаващи, но те засягат всички участници, имам предвид неща като изразената ценова ерозия, липсата на предпочитание към генеричните компании и т.н.

Ако леко преобърнем въпроса – все още сътрудничество с НЗОК няма – процесът е до голяма степен едностранен. Освен това отстъпки дават не само оригиналните компании, а всички компании, които имат медикаменти сами в група – тук и "Софарма" дава отстъпки независимо от скромния си пазарен дял от не повече от 1.8–2% от всички средства, платени от НЗОК за лекарства. В този смисъл номинално НЗОК с помощта на наредбата, изготвена от Министерството на здравеопазването, реализира икономия, но отново не се реализира стратегическото преимущество от наличието на силни генерични играчи на пазара и много на брой генерични медикаменти в масовите заболявания – при завишаване процента използвани генерични опаковки ще се реализират икономии не само за касата, но и в огромна степен ще се намали доплащането на българските пациенти, което сега е между 55 и 60% и е най-високото в ЕС.

Ние сме, ако трябва да използваме жаргон в рамките на шегата, масов доставчик на широко потребявани групи лекарствени средства – в определени периоди на годината компанията ни е доставила на пазара най-голям брой опаковки – така че всички предложения за промени в законовата и подзаконовата рамка ни засягат. За съжаление след силна опозиция на индустрията се отложи ценовият коридор, а той щеше да облекчи до голяма степен доплащането на пациентите. Трябва да се разбере едно, България е малък пазар, реимбурсацията е най-ниска като процент, доплащането е най-високо – няма друг избор освен реализиране на икономии чрез прогенерична политика. Защото и в момента цените на генеричните препарати са най-ниски, сравняват се с други 18 страни членки и в същото време тези ниски цени не водят до компенсиране чрез по-голям обем потребление на генерични препарати или до намаляване на доплащането от пациентите.

Достъпът до генерични продукти продължава да е нереално нисък. Тук е силна ролята на излезлите от патент бивши оригинални препарати, които заедно с генериците формират така наречения извънпатентен пазар. Поради минималното частично реимбурсиране в масовите групи, се получава сравнително константен разход за НЗОК, която няма стимул да насърчава потреблението на в пъти по-евтините генерични препарати, и оттук идва огромното доплащане за пациентите. В този смисъл и генерични препарати в един момент стават икономически неефективни за произвеждащите ги компании, в това число и за нашата, и се стига да изваждане или до непускане на пазара – кумулативният ефект от това за съжаление е такъв, че поради липса на генерични лекарства пациентите - къде съзнателно, къде не - се пренасочват към по-скъпи нови алтернативи. За пръв път от много време насам имаше истински прогенерични действия от Министерството на здравеопазването – ценовият коридор, опит за налагане на генерично предписване и налагане на генерична субституция за пазара на медикаменти, заплащани с обществени средства – всички тези инициативи са стопирани, дано МЗ има волята и политическата подкрепа да ги завърши. Независимо от отпора от съсловните организации и индустрията при свития пазар и недофинасираното здравеопазване няма друг изход за държавата. И всеки производител трябва да си дава сметка за реалностите на пазара. Защо например споменатите прогенерични политики да не се въведат докрай, но заедно с тях примерно да се спре външното ценово рефериране за генериците, а да остане чистата вътрешногрупова генерична конкуренция и същевременно един (или няколко при еднаква най-ниска цена) продукт да бъде 100% реимбурсиран – ефектът ще е много по-голям. Всички разрешени от Изпълнителната агенция по лекарствата медикаменти от една група (INN) са еднакво качествени, ефективни и безопасни и взаимозаменяеми, щом са допуснати до пазара, така че в тези масови групи, в които има понякога и над 10 бранда, няма как да бъдат лишени пациентите от терапия.

Вече стана дума, че предлаганите промени, ако се изпълнят с необходимата подготовка и комплексно с други мерки, като например електронна рецепта, електронна здравна карта и т.н., ще подобрят достъпа до лечение. Същевременно трябва ясно да се отсеят иновативните терапии, като например в онкологията, биологичните терапии и др., където взаимозаменяемостта не е фактор априори, и да се увеличи достъпът до иновативни терапии на база на така наречената оценка на здравните технологии. В крайна сметка, ако предлаганите промени в закони и подзаконови актове доведат до рационалност на лекарствената политика, би трябвало да се увеличи достъпът до лечение в масовите, с преобладаващи генерични медикаменти, терапии и с икономиите, реализирани от това, да се даде възможност за реализиране на увеличен достъп до иновативни терапии. Това е простото уравнение, към което трябва да се стремят като решение предлаганите промени в законодателството – да видим дали ще стане така

№ 8 - Мила Елисеева, генерален мениджър на "Pfizer България"

Изминалата година беше динамична за целия фармацевтичен сектор. Pfizer успя да запази своето устойчиво представяне както в глобален план, така и на местно ниво. Както и досега, компанията инвестира своите усилия основно в развойната си дейност и в предоставянето на възможности за достъп до иновативно лечение и подобряване на качеството на живот на нуждаещите се пациенти.

И през 2015 година "Pfizer България" подсигури достъпа на българските пациенти до продуктите от всички ключови терапевтични области в портфолиото си. Работихме активно и в колаборация със здравните институции и пациентските организации в страната, за да обезпечим заедно нуждите от адекватно и качествено лечение в България.

През 2016 година на глобално ниво оставаме фокусирани в това да продължаваме да увеличаваме стойността за пациентите на нашите иновативни и установени продукти. Компанията ще продължи да прилага научните достижения и ресурсите си, за да подобрява съществено благосъстоянието на пациентите и да предоставя възможности за превенция и терапия на най-значимите заболявания по света. Най-новите медикаменти, които пуснахме на пазара в световен план, са продукти за лечение на онкологични, сърдечно-съдови и ревматологични заболявания и са много добре приети. Вярваме, че и продуктите, които се намират в последна фаза от клиничните проучвания, също притежават висок потенциал в редица терапевтични области.

Портфолиото на "Pfizer България" се състои от над 90 регистрирани продукта за лечение на заболявания в почти всички терапевтични линии. Лекарствените продукти, които въведохме на нашия пазар миналата година, са главно в областта на онкологията – лекарствен продукт за таргетна терапия на пациенти с белодробен карцином и лекарствен продукт за втора линия на терапия при метастатичен бъбречен карцином. В началото на тази година беше успешно представена на пазара нова молекула за лечение на хроничната миелоидна левкемия, която предлага иновативна терапия на пациентите, за които другите терапевтични възможности са изчерпани.

Ключови за нас през 2016 година остават областите, покриващи социално значимите заболявания с най-висока заболеваемост и смъртност у нас, а именно кардиологията, онкологията, редките заболявания, както и лечението на болестите на централната нервна система.

Възможностите на пазара за ръст са изключително големи и за съжаление те са свързани с все още огромния брой пациенти, които не са лекувани. Самата институционална рамка за работа обаче е изключително динамична и през миналата година секторът беше свидетел на множество промени в нормативната рамка, регулираща нашия сектор.

Бяха въведени нови правила за работа, здравната каса проведе договаряне на отстъпки от цената със своите партньори, която по своята същност би могла да се счита за pay-back. Практика, която функционира в много държави, не е нещо ново за фармацевтичните компании и се възприема с разбиране от централите ни, стига да е своевременно комуникирана и планирана.

Pfizer напълно разбира и подкрепя всички мерки, които ще обезпечат оптимизацията на системата като цяло. Предвид ограниченията на бюджета на НЗОК подобни мерки са единственият възможен начин да се заплащат нови терапии и иновации и повече пациенти да получат достъп до лечение. Но мерки за контрол са необходими не само в областта на фармацията и разходите за лекарства - това е най-регулираният сегмент в здравната система, а и в останалите части на системата.

Това, което се надяваме да се подобри в бъдеще, е предварителното обсъждане на планираните нормативни промени, своевременният анализ на въздействието, както и консистентността на регулаторната рамка в сектора. Промените или отлагането на току-що приети промени в законодателството създават несигурност и непредвидимост и затрудняват работата ни на българския пазар. Динамиката в пазара ни е сериозно предизвикателство за нас като локален офис, когато става въпрос да успеем да защитаваме интересите на българските пациенти и да осигурим присъствието на продуктите на компанията на пазара и то в достатъчни количества.

Ценовият натиск ни принуди да изтеглим лекарства от България през последните години. Ако трябва да бъдем по-конкретни, става въпрос за около 30 различни разфасовки и концентрации. Три наши продукта изтеглихме от позитивния списък, за да спрем ценовата ерозия и да успеем да ги запазим на българския пазар, защото за тях има реални медицински потребности. Често заради скоростта и кратките срокове на въвеждане на промените няма време, нито възможност да се търсят алтернативни опаковки или да се оптимизират производствените разходи. Ако промените се комуникират своевременно, ще има шанс да успеем да запазим много лекарства за продажба на българския пазар, а не те да бъдат изтегляни заради малкия обем на пазара и множеството рестрикции.

Всички мерки, въведени през последните две години с цел контрол на разходите за лекарства, наистина сработиха и ограничиха бюджета на касата за лекарства, но, от друга страна, създават много рискове и безспорно ограничаватдостъпа на пациентите. Надяваме се институциите да са предвидили този ефект.

Като иновативна компания заставаме плътно зад въвеждането и използването на оценката на здравните технологии по начина, по който този инструмент се използва в останалите европейски - и не само - държави. Като алтернатива на мерките, рестриктиращи цените и водещи до директна ценова ерозия, и то не на национално, а на европейско ниво.

Разчитаме да има ясна методология, защото реално оценката на здравните технологии би трябвало да бъде основен механизъм, който определя разхода, който здравната каса в България следва да заплати за терапията с конкретен лекарствен продукт.

Друг е въпросът дали нямаше да е по-удачно да се предвиди по-голям период за въвеждането на този инструмент и зареалното конституиране на комисията и процесите по разглеждане на документацията.

Притеснителен факт е и че обективната оценка на здравните технологии от гледна точка на националните ни здравна система, потребности и специфики изисква база данни - регистри и всякаква информация, която, както добре знаем, липсва в България и за създаването й и за работата с нея се изискват сериозен експертен капацитет и време.

Очакваме 2016 година да бъде по-спокойна и не толкова динамична като промени в законодателството

№ 9 - Зоя Паунова, изпълнителен директор на AstraZeneca - България

Фармацевтичният пазар в България през 2015 г. може да се обобщи с въвеждането на задължителните отстъпки на медикаментите и с одобрението на иновативни терапии в терапевтични области като диабет, сърдечносъдови и респираторни заболявания.

В рамките на година AstraZeneca представи на българския пазар два нови медикамента за лечение на захарен диабет тип 2, както и иновативно устройство, благоприятстващо терапията.

Персонализираното лечение е един от основните приоритети в изследователската дейност на компанията. Научните разработки за част от медикаментите от портфолиото ни са основани на персонализиран подход, като същевременно изграждаме и научни партньорства за разработване на свързани с персонализираната терапия биомаркери и придружаваща диагностика.

В цял свят фармацевтичният бизнес е изключително регулиран и това е напълно разбираемо. От една страна, става въпрос за живота и здравето на гражданите на съответната държава, а от друга, за намирането на баланса в разходването на голям публичен ресурс по възможно най-добрия, най-солидарния и най-ефективния начин. В световен мащаб има обективни причини за увеличаване на публичните разходи за лекарствени продукти - застаряване на населението, повишена заболеваемост, по-голяма продължителност на живота, навлизане на нови технологии, по-добър достъп на пациентите до лекарства. Индустрията споделя обща цел със здравните институции – да осигурим бърз достъп на българските пациенти до иновативни животоспасяващи медикаменти. Ето защо партнираме активно с правителството, за да намерим най-добрите решения за контролирано увеличение на бюджета. В същото време осигуряване бъдещето на иновациите в медицината ще играе ключова роля в адресирането на предизвикателствата, пред които са изправени пациентите и здравноосигурителната система.

През 2015 година беше въведено нормативно изискване, според което Националната здравноосигурителна каса спря да заплаща тези лекарствени продукти без заместител, за които не е предоставена задължително наложена "отстъпка" в полза на НЗОК.

В качеството ми на председател на управителния съвет на Асоциацията на иновативните фармацевтични компании мога да заявя, че бизнесът винаги е изразявал готовност да дава своя принос за контрол върху ръста на разходите на медикаментите, но в рамките на реално индивидуално договаряне.

Ще продължим да работим заедно в духа на конструктивния диалог в търсенето и разработването на нови ценови модели, базирани на споделен риск.

В търсенето на механизми за споделяне на риска и ефективно разпределение на разходите за иновативно лечение между държавните органи и индустрията оценката на здравните технологии е един от подходите, който би могъл да има положителен резултат при гарантиране на правилното му въвеждане и експлоатация.

Разработването на нови лекарствени технологии от компаниите е съпроводено и с разработване и предложение на математически модели за тяхната оценка към институциите, които взимат решение за въвеждане на технологиите в практиката в съответната държава. Тези модели се базират в най-широк смисъл на световната терапевтична практика и позволяват включване на обичайните групи разходи, асоциирани с дадена терапевтична област или заболяване, като позволяват адаптиране към конкретните особености на здравната система в дадената страна. Пълното адаптиране на модели към здравната система в България е възможно, когато такива са налични в националната статистика в достатъчна степен за извършване на анализа и на данни от европейска статистика, когато локални такива не се водят и/или предоставят от съответните институции.

Вярвам, че ангажираните в процеса на подготовката на методологията на оценка на здравните технологии експерти ще проучат практиките, както и ще идентифицират необходимостта от наличието както на епидемиологични данни и национални регистри по нозологични единици, така също и данни за лекарствената употреба по показания, терапевтични схеми, линии на лечение, др.

Българските пациенти имат достъп до медикаменти от ново поколение, представители на най-модерните терапевтични класове. Данните сочат, че до българския пациент са достигнали 43% от медикаментите, регистрирани в Европейскатаагенция по лекарствата. За сравнение, в Румъния те са едва 8%. Средно забавянето на достъпа на българите до иновативни медикаменти е в рамките на една година-година и половина.

За последните 4 години у нас AstraZeneca получи одобрение на 8 иновативни медикамента, от които 6 са в нова за компанията терапевтична област - диабет.

Фармацевтичната индустрия е изключително динамична. Непосрещнатите нужди в медицината, развитието на науката и технологиите несъмнено водят след себе си стремеж към разработване на нови лекарствени молекули. В световен мащаб очаквам ускорени инвестиции в научноизследователската дейност. Фармацевтичната индустрия навлиза в златната ера на персонализираната терапия. Създават се лекарствени продукти, които трансформират здравната грижа и клиничните показатели на принципа "правилния медикамент при правилния пациент".

Определянето на правилната група пациенти на точния медикамент чрез диагностично тестиране ще даде възможност за подобряването на качеството на живот, осигуряване на по-ефективно лечение с по-малко странични ефекти. В допълнение търсенето на иновативни и персонализирани подходи в лечението на пациентите допринася за оптимизирането на разходите за здравеопазване.

У нас реформите в здравеопазването ще продължат и през следващите години. В хода на 2016 г. чрез въведения механизъм за споделяне на финансовия риск между компаниите и здравните институции при за­плащане с публични средства на лекарствени терапии ще доведе до консолидирано възстановяване общо за последните две година от страна на фармацевтичните компании в размер близо 100 млн лева под формата на отстъпки. От началото на 2016 г. се въведе и оценка на здравните технологии. Това ще позволи достъпът на българските пациенти до съвременни лекарствени продукти да продължи да се подобрява при контролиран ръст на публичните разходи.

От десетилетия учените прогнозират, че един ден геномните изследвания ще преобразят разработване на медикаменти, както и грижата за пациентите. Преди няколко седмици в "Кеймбридж" AstraZeneca обяви мащабна геномна интегрирана инициатива, която ще донесе значими промени в разработването и развитието на нови медикаменти чрез технологичния напредък на следващо поколение геномно секвениране

№ 10 - Ралф Фрьолих, управител на "Bayer България"

Въпреки увеличаващите се трудности в бизнес средата сме доволни от развитието на нашия фармацевтичен бизнес през 2015 г. Постигнахме растеж в областите кардиология, офталмология и онкология. Както и в предишни години, работихме усилено, за да осигурим достъп до нови лекарствени продукти на пациентите в България.

Ние в "Bayer България" напълно разбираме нуждата от контрол на растежа на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Нивата на растеж, на които бяхме свидетели през последните няколко години, не са устойчиви. В България все още има непосрещнати медицински нужди и затова обществените разходи за лекарствени продукти е нужно да растат умерено.

"Bayer България" е отворена за диалог с публичните заинтересовани страни относно това как да бъде управляван растежът на бюджета, като в същото време се увеличава достъпът на българските пациенти до иновативни лекарствени продукти. Според мен последните промени в законодателството се фокусират основно върху това как да бъде контролиран бюджетният растеж и не обръщат достатъчно внимание на това как да се увеличи достъпът на пациентите. Надяваме се, че конструктивният диалог между публичните заинтересовани страни и фармацевтичната индустрия ще продължи и ще даде по-добри резултати за пациентите, публичните заинтересовани страни и индустрията от тези, които имаме в момента.

Миналата година имаше много неясноти в резултат на промените в законодателството. А неяснотите винаги са предизвикателство за бизнеса. И тъй като практическите последствия за фармацевтичните компании, които произтичат от промените в законодателството, не са съвсем ясни, очаквам предизвикателството да продължи и през 2016 година.

Статията е част от специалното издание "Здраве" на "Капитал". Цялото списание можете да разгледате в библиотеката на "Капитал".

Фармацевтичният пазар на България е доминиран от световни корпорации, в топ 10 на пазара има само една корпорация, регистрирана в България – "Софарма".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    cgl1450382510483326 avatar :-|
    Hristo Sugarev

    Коя е No3 и коя е No7?

  • 4
    snowflower avatar :-|
    snowflower

    До коментар [#1] от "Hristo Sugarev":

    *До редакционното приключване на броя не получихме отговори от "Actavis България" заради предстоящото сливане с генеричния гигант Teva, която придоби компанията през миналата година, както и от "Sevrier България".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK